Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
гр. Габрово, 29.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с
участието на прокурор ЛЮДМИЛА РАЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 83 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен при Изпълнителна агенция „ Автомобилна администрация“ срещу Решение № 19 от 02.03.2021 година на Районен съд – Дряново, постановено по АНД № 175 по описа за 2021 година. С обжалваното решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление № 35-0000949 от 12.11.2020 година на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен, с което на М.М.Х. *** за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 година за международен автомобилен превоз на пътници и товари на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон, като се развиват доводи за осъществено от наказаното лице нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11, което не представлява маловажен случай, както е приел въззивният съд и с който мотив е отменил процесното НП. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което процесното НП да бъде потвърдено.
Касационният жалбоподател Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен не се представлява в открито съдебно заседание.
Ответната по жалбата страна М.М.Х. не се явява и не се представлява. В депозиран по делото писмен отговор на касационната жалба се заявява становище за нейната неоснователност, развиват се доводи по същество, прави се искане за отхвърляне на жалбата и се заявява претенция за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева съгласно приложен към отговора договор за правна защита и съдействие /л. 23-26/.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, постановено при липса на нарушения на материалния и процесуалния закон.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с
материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал.
1 от ЗАНН/, намира следното:
Липсват доказателства, че към момента на извършване на проверката на 26.10.2020 година М.М.Х. е извършвал международен превоз по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗАвтП, според която разпоредба „международен превоз“ е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. Според посоченото в АУАН и издаденото въз основа на него НП, Х. е извършвал международен превоз на товари /дъски/ с CMR № 404 от 16.10.2020 година по маршрут Истанбул-Габрово-Шумен, а видно от приетата от въззивния съд товарителница CMR № 404 от 16.10.2020, същата се отнася до международен превоз на товар – текстил /платове/ по маршрут Истанбул-Сливен, като стоката е била получена в Сливен на 23.10.2020 година, т.е. липсва документ, който да установява, че към 26.10.2020 година М.М.Х. е извършвал международен превоз по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗАвтП, при извършването на какъвто разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 година за международен автомобилен превоз на пътници и товари изисква водачът да притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за обезсилване или отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Дряново е постановил валидно, допустимо и правилно по своя краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила.
Искането на ответната страна пред настоящата инстанция за присъждане на адвокатско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в действащата към момента редакция във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 150 /сто и петдесет/ лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представен Договор за правна защита и съдействие /л. 26/.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19 от
02.03.2021 година на Районен съд – Дряново, постановено по АНД № 175 по описа
за 2021 година.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на М.М.Х. /с имена в РТурция – М.Х./ с ЕГН ********** сумата от 150
/сто и петдесет/ лева разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.