№ 2751
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Стоева
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело №
20231100111506 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен от Ц. И. М. против И. А. С. иск с правно
основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот,
представляващ апартамент на първи етаж от двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 68134.4330.1545.1.1 с площ 74.85 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня,
баня-клозет и антре, при съседи: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта-
няма, заедно с три зимнични помещения едното А с площ 5.10 кв.м., второто Б с площ
9.18 кв.м. и третото В с площ 16.74 кв.м., заедно с таванско помещение от 34.25 кв.м.,
при съседи: от три страни двор и таванско помещение Б, заедно с 50% идеални части
от сградата и толкова идеални части от дворното място, в което е построена,
съставляващо поземлен имот с идентификатор 68134.4330.1545, находящ се в
гр.София,кв. Горна Баня, ул.********* с площ 870 кв.м.
Твърденията на ищцата са, че с договор от 2016г., обективиран в НА № 122, том
XVII, рег.№ 26703, дело № 2544/2016г., дарила на ответника /неин племенник/
посочения недвижим имот, върху който си запазила пожизнено правото на ползване.
Живеела в него със съпруга си, починал през 2012г., а след това със сестра си, която
също починала през 2022г. Твърди, че след дарението здравословното й състояние
силно се влошило, страдала от редица заболявания, които налагали полагане на грижи
и средства за лечение и лекарства, които не била в състояние да си осигури. От своя
страна ответникът не се интересувал от нея, нито й оказвал помощ. Отправила му
покана с искане за плащане на месечна издръжка от 300лв. за да покрие нуждите си,
но не получила такава. Поради това счита, че е налице основанието по чл.227, б.“в“
ЗЗД за отмяна на дарението.
Ответникът И. С., чрез назначения по чл.47, ал.6 ГПК особен представител,
1
изразява становище за неоснователност на иска.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира следното:
На 21.12.2016г. между страните е сключен договор за дарение, обективиран в
представения НА № 122, том XVII, рег.№ 26703, дело № 2544/2016г., с който ищцата
Ц. М. прехвърлила на племенника си И. С. собствения си недвижим имот в гр.София,
кв.Горна баня, ул.*********, а именно апартамент на първи етаж от двуетажна
жилищна сграда с идентификатор 68134.4330.1545.1.1 с площ 74.85 кв.м., състоящ се
от две стаи, кухня, баня-клозет и антре, при съседи: на същия етаж-няма, под обекта-
няма, над обекта-няма, заедно с три зимнични помещения едното А с площ 5.10 кв.м.,
второто Б с площ 9.18 кв.м. и третото В с площ 16.74 кв.м., заедно с таванско
помещение от 34.25 кв.м., при съседи: от три страни двор и таванско помещение Б,
заедно с 50% идеални части от сградата и толкова идеални части от дворното място, в
което е построена, съставляващо поземлен имот с идентификатор 68134.4330.1545 с
площ 870 кв.м.
Не е спорно, че ищцата не разполага с друго имущество, живее в дарения имот
по силата на запазеното пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване и
получава пенсия в размер на около 900лв., с която се издържа. След смъртта на
съпруга си през 2012г. останала вдовица, а от 2016г. живяла в имота заедно със сестра
си В. Г. /майка на ответника/ починала на 01.04.2022г., след което останала сама.
От представените писмени доказателства се установява, че ищцата има
множество заболявания-неинсулинозависим захарен диабет с неврологични
усложнения; хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност; старческа
нуклеарна катаракта; глаукома; злокачествен карцином на млечна жлеза, във връзка с
което на 15.07.2022г. претърпяла операция по отстраняването му, а в периода
30.07.2022г.-03.08.2022г. провела болнично лечение поради претърпян исхемичен
мозъчен инсулт.
С покана от м.08.2022г. поискала от ответника заплащането на месечна
издръжка от 300лв. обосновано с влошеното здравословно състояние, значими разходи
за лечение на заболяванията, повишените цени за покрИ.е на ежедневни нужди и
невъзможността да се издържа от получаваната пенсия. Поканата е връчена чрез ЧСИ
на 23.09.2022г. след поставено на адреса уведомление на основание чл.47, ал.5 ГПК.
По делото няма доказателства ответникът да е отговорил на поканата, съответно да е
отказал или плащал на ищцата парични суми за издръжка.
Видно от показанията на св.Р.М. и св.Г.В. ответникът трайно се установил в
чужбина, първоначално във Великобритания, а после в Испания, където работи и
живее понастоящем. За всичките години не поддържал контакт с ищцата, само веднъж
за кратко пребивавал в страната и не я е посещавал. Свидетелят В. сочи, че при
прехвърлянето на имота ищцата имала хронични заболявания, но била в състояние да
се грижи за себе си. С напредване на възрастта /към дарението била в пенсионна
възраст 66г., а при завеждане на делото на 73г./ здравословното й състояние се
влошавало, появили се нови заболявания, наред с което през м.11.2024г. след инцидент
счупила тазобедрената си става с претърпяна операция. Последното се потвърждава от
представената епикриза на УБ „Софиямед“ гр.София. Докато живеела със сестра си
двете си помагали взаимно и се издържали от получаваните пенсии, които не били
достатъчни да покриват нуждите им, а поради здравословните проблеми разходите на
ищцата за лечение, закупуване на лекарства, изследвания, прегледи и консултации
2
били значителни и постоянни. Според показанията на свидетелите през цялото време и
към момента грижи за нея полагали друг неин племенник Ч., съпругата му М. и
тяхната дъщеря Д., които й помагали по всякакъв начин-лични грижи, в
домакинството, купували храна и лекарства, плащали сметки, водели я на прегледи,
плащали разходите за операции и лечение.
Видно от представените доказателства, след претърпяната операция на
тазобедрената става и необходимостта от полагане на непрекъсната медицинска грижа
поради тежкото здравословно състояние, през м.12.2024г. ищцата е настанена в дом за
полагане на резистентни грижи „Свети Симеон“ ЕООД гр.Божурище, средствата за
която услуга е заплатена от посочените лица.
Въз основа така установеното от фактическа страна съдът намира от правна
следното:
С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на
дарения, който го приема-чл.225, ал.1 ЗЗД. Правото на собственост върху подареното
се прехвърля от момента на сключването, като със стойността му имуществото на
дарителя намалява, а това на дарения се увеличава. Срещу полученото надареният не
дължи насрещна престация, но има моралното задължение за признателност към
дарителя.
Съгласно чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато
дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. По начало
дарението не създава бъдещи задължения за дарения да издържа или подпомага
дарителя. Такова задължение възниква при настъпване на нови обстоятелства-ако
дарителят изпадне в нужда и поиска помощ от надарения. От този момент моралното
задължение на последния се превръща в правно и неизпълнението му поражда
потестативното право на дарителя за неговата отмяна.
Предпоставките на иска по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД обхващат кумулативно трайна
нужда от издръжка от дарителя, отправено искане до дарения и отказ на последния
/изричен или мълчалив/ да дава издръжка, доказването на които е в тежест на
ищцовата страна.
Според ТР № 1/21.10.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГК на ВКС, не е налице
проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя
издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с
даването й дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по
закон, в по-лошо положение от това на дарителя. В обратната хипотеза, ако дареният
има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява своите
и на семейството си нужди, такава непризнателност е налице. Затова при предявен иск
на посоченото правно основание ответникът може да противопостави възражение за
обективна невъзможност или особено затруднение спрямо собственото си положение
да дава издръжка, доказването на което е в негова тежест.
Събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин, че ищцата
е изпаднала в трайна нужда от издръжка поради влошеното си здравословно
състояние, необходимост от чужда помощ и грижи, липса на друго имущество и
доходи, освен получаваната ежемесечна пенсия от 900лв., с която обективно не е в
състояние да покрива текущите си нужди, разходите за лекарства и лечение. Тази
нужда е възникнала след дарението на имота през 2016г. и е налице понастоящем,
поради което е налице първата предпоставка на чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД.
Преди предявяване на иска ищцата е отправила покана до ответника да заплаща
3
издръжка от 300лв., за която не е узнал поради отсъствие с връчване от ЧСИ при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, но според установената съдебна практика на ВКС
исковата молба има значението на покана и с връчването на насрещната страна се
счита връчена. Надлежно връчване е налице и в хипотеза на процесуално
представителство от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, тъй като назначаването
му винаги е предпоставено и последица от редовно връчване на книжата по реда на
ГПК.
По делото не са събрани доказателства преди или след подаване на исковата
молба ответникът да е плащал издръжка на ищцата или да я е подпомагал по друг
начин при данните, че от дълго време живее и работи в чужбина и не поддържа
контакт с нея. В тази връзка, освен общото оспорване на иска, не са наведени
твърдения и ангажирани доказателства, че не разполага с достатъчно средства и
даването на издръжка в този размер би го поставило в по-лошо от дарителката
положение.
При горното и при наличие предпоставките на чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД дарението
подлежи на отмяна.
С определение по чл.83, ал.2 ГПК ищцата е освободена от заплащането на
държавна такса и разноски в производството.
Представлявана е безплатно от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради
което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на процесуалния
представител адв. Д. Г. възнаграждение от 2600лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС
сумата от 465.40лв. държавна такса за иска и платени от бюджетните средства на съда
разноски за особен представител от 4373.23лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД извършено от Ц. И. М., ЕГН
**********, с адрес гр.София, кв.Горна баня, ул.*********, ет.1, на И. А. С., ЕГН
**********, с адрес гр.София, кв.Горна баня, ул.*********, дарение с НА № 122, том
XVII, рег.№ 26703, дело № 2544/2016г. на недвижим имот, представляващ апартамент
на първи етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.4330.1545.1.1 с
площ 74.85 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня-клозет и антре, при съседи: на
същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта-няма, заедно с три зимнични
помещения едното А с площ 5.10 кв.м., второто Б с площ 9.18 кв.м. и третото В с
площ 16.74 кв.м., заедно с таванско помещение от 34.25 кв.м., при съседи: от три
страни двор и таванско помещение Б, заедно с 50% идеални части от сградата и
толкова идеални части от дворното място, в което е построена, съставляващо поземлен
имот с идентификатор 68134.4330.1545, находящ се в гр.София,кв. Горна Баня,
ул.********* с площ 870 кв.м.
ОСЪЖДА И. А. С., ЕГН **********, да заплати на адв. Д. Г.-САК, с адрес
гр.София, ул.*********, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 2600лв.
ОСЪЖДА И. А. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, кв.Горна баня,
ул.*********, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6
4
ГПК сумата от 4838.63лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийски
апелативен съд от връчване препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5