Решение по дело №354/2025 на Административен съд - Плевен

 

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Административното дело е образувано по жалба на Д. Ц. М., гр.Червен бряг, [улица]срещу решение по жалба срещу отказ за отмяна на обезпечителни мерки № 33/28.03.2025 година на заместник териториален директор на ТД на НАП В. Търново.

В жалбата се посочва, че решението, с което се потвърждава постановлението е незаконосъобразно, тъй като има вече наложен запор и се удържа от заплатата й и от 2022 година не са предприети обезпечителни мерки, а такива се предприемат след искане за погасяване по давност на част от задълженията. Моли за отмяна на обезпечителните мерки.

В съдебно заседание жалбоподателката– Д. Ц. М., гр.Червен бряг, [улица]се явява и поддържа жалбата.

Ответникът –директор на ТД на НАП В. Търново се представлява от юрк Ж., която оспорва жалбата и намира жалбата за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Образувано е изпълнително дело № 8519 от 2015 година за неплатени публични задължения за здравно осигуряване , ДОО , по ЗДДФЛ, , УПФ в размер към тази дата на главница 4154,53 лева и лихва от 1005, 15 лева.

Издадено е Съобщение за доброволно изпълнение № 00851082015/000001/06.07.2015 г. , като не са представени доказателства относно съобщаването му.

С разпореждания за присъединяване от 13.11.2017 година са присъединени вземания - данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по декларации обр. 6 за 2014 година, задължения за здравно осигуряване, ДОО, УПФ за 2015 година, за 2016 г. и 2017 г. в размер на 4460,36 лв., с разпореждане от 29.07.2019 година – вземания за публични задължения към УПФ, ДОО и здравно осигуряване по декларации обр. 6 за 2017 г., 2018 г. и 2019 година в размер на 3751,39 лева и лихва в размер на 468,12 лева , разпореждане за присъединяване от 11.06.2020 година за вземания за УПФ, ЗО и ДОО по декларации обр. 6 за 2020 г. в размер на 1630 лв. и разпореждане за присъединяване от 11.07.2022 г. за вземания за УПФ, ЗО и ДОО по декларации за 2020 г. обр. 6 в размер на 1630,93 лева и лихва в размер на 335,72 лв.

С постановление № С220015-022-0047537/11.07.2022 година на старши публичен изпълнител е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в банка ДСК АД, ,ОББ, Търговска банка Д АД, ЦКБ, И. А. Б. АД, Юробанк България АД за сумата в размер на 20 427,14 лева.

С постановление от 16.11.2023 година е наложен запор върху възнаграждение на лицето от Детска градина „ЛЛ.Д.“с. Еница за сумата от 9105,71 лв.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С 250015-022-0020985/28.02.2025 година на публичен изпълнител при ТД на НАП – В.Търново, офис Плевен, издадено на основание чл. 195, ал.1 от ДОПК с цел да се гарантира събирането на изискуеми публични задължения по ИД № 15150008510/2015 г. по описа на същата дирекция в размер общо на 6813 лева - главница – 2834,59 лева и лихва 3978,31 лева, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори вкл съдържанието на касетки и суми, предоставени за доверително управление в ТБ Алианц Банк България АД и Изипей АД .

Срещу постановлението в срок е подадена жалба на л. 105 , в която се посочва, че от 2022 година ежемесечно се удържа сумата от 200 лева.

Постановен е отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК на 06.03.2025 година от публичен изпълнител, в който се отказва отмяна на мерките поради липса на предпоставките по чл. 208, ал. 1 от ДОПК.

Срещу отказа на публичен изпълнител на 19.03.2025 година е подадена жалба от М., в която посочва, че й е наложен запор два пъти върху една и съща сума.

По подадената жалба е постановено решение № 33/28.03.2025 година на зам.директор на Териториална дирекция на НАП-В.Търново, с което е оставена без уважение жалба срещу отказ за отмяна на обезпечителни мерки от 06.03.2025 година.

Изложени са мотиви, че не са налице основания за отмяна на обезпечението, тъй като не са платени сумите и не са налице предпоставките по чл. 199 от ДОПК – обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция. Посочва се, че не е налице погасяване на публичното задължение и не са налице основания по чл. 208, ал. 1 от ДОПК.

По делото са представени декларации обр.6 за 2017 г., 2018 г , 2019 г и 2020 г. , които удостоверяват вземането, разпореждания за присъединяване, от които се установява, че задълженията на М. по декларациите за ДОО, здравно осигуряване и УПФ са присъединени към изпълнителното дело, представена е заповед за компетентност на зам. териториален директор на НАП В.Търново.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, подадена в срока по чл. 197, ал. 2 вр. с чл. 208, ал. 2 от ДОПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно нормите на чл. 197, ал. 1 - ал. 3 от ДОПК, в настоящото производство предмет на съдебен контрол са както процесният отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки, така и потвърждаващото го решение на зам -директор на ТД на НАП – В Търново.

Обжалваното постановление за отказ за отмяна обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител при ТД на НАП В.Търново, съгласно правомощията му по чл. 167 от ДОПК; в предвидената в чл. 199 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити.

Обжалваното решение на зам. териториален директор на ТД на НАП В.Търново е валидно и допустимо. Същото е издадено от компетентен орган и в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК с оглед заповед за компетентност от 04.10.2023 година на л. 56 по делото, съгласно която при отсъствие на териториален директор на ТД на НАП В.Търново, зам. директор изпълнява правомощията и доказателства за отсъствие на териториален директор на ТД на НАП В.Търново.

Съдът намира, че решението и потвърденото с него постановление са издадени в съответствие с материално-правните разпоредби.

В случая предмет на обжалване е отказ на публичен изпълнител на отмени наложените обезпечителни мерки запор върху сметки на длъжника в ТБ Алианц Банк България АД и Изипей АД.

Съгласно чл. 208, ал. 1 вр. 2 от ДОПК отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването й след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5. При съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно, като отказът за отмяна на обезпечението може да бъде обжалван по реда на чл. 197 в 7-дневен срок от съобщаването му.

В случая не са налице предпоставките на чл. 208 от ДОПК, тъй като публичното задължение на М. не е погасено, тъй като за задълженията за ДОО, УПФ и здравно осигуряване и данък за 2016 година, 2017 година, 2018 година и 2019 година не е изтекла погасителната давност, същите са присъединени към изпълнителното дело, като не е налице отмяна, обявяване на нищожност на акта за установяване на публичните задължения.

При липсата на предвидените в кодекса основания за отмяна на обезпечителните мерки, то правилно е прието от директора на ТД на НАП В.Търново респ. заместник териториален директор , че отказът на публичен изпълнител е законосъобразен.

В случая не са налице и предпоставките на чл. 199, ал. 2 от ДОПК , съгласно разпоредбата на който длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, като паричната гаранция се прави по сметката на публичния изпълнител.

Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК законодателят е регламентирал, че само в три хипотези съдът следва да приеме, че са налице основания за отмяна на наложените обезпечителни мерки: 1) ако длъжникът предостави обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2) ако не съществува изпълнително основание; 3) ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. В конкретния случай липсват доказателства за представено от лицето обезпечение от категорията на изрично изброените по първата хипотеза, а и наложените обезпечителни мерки не са от категориите по третата хипотеза. Същевременно, както се посочи по-горе, е налице годно изпълнително основание – декларации обр. 6 и обезпечителните мерки са наложени върху имущество, което може да бъде обект на принудително изпълнение съгласно чл. 213 от ДОПК.

Твърденията на М., че се прави удръжка ежемесечно от заплатата и в размер на 200 лв. от 2022 година и следва да се отмени запор, наложен с постановление от 28.02.2025 година , е неоснователно. В случая с постановление от 28.02.2025 година е наложен запор на банкови сметки в други търговски банки – ТБ Алианц Банк България АД и Изипей АД, различни от тези, посочени в постановлението на залагане на обезпечителни мерки от 22.07.2022 година и по които са налице ежемесечни действия по събиране на сумата.

Неоснователен е доводът на лицето за наличие на конкуренция между двете изпълнителни производства - по ГПК и по ДОПК/ за удовлетворяване на едно и също вземане са наложени два запора/,то такава не се констатира.

Конкуренцията между публичното и частното изпълнително производство се урежда от правилата, визирани в чл. 191 от ДОПК. Съгласно чл. 458 ГПК държавата се смята за присъединен по право кредитор за публичните и други задължения на длъжника, съобщени на длъжника до извършване на разпределението вследствие изпратено съобщение до НАП за започналото изпълнение и за всяко разпределение. Това правило е прокламирано и в разпоредбата на чл. 191, ал. 3 ДОПК където е предвидено, че когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Нормата на чл. 191, ал. 1 от ДОПК определя, че имущество, върху което преди образуване на изпълнителното производство по реда на ГПК са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу които е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този дял-"Конкуренция между публично и изпълнително производство по реда на ГПК", а с оглед образуване на изпълнителното дело от НАП през 2015 година, то е налице образувано производство по ДОПК преди изпълнителното дело по ГПК. Съгласно чл. 191, ал.2 ДОПК когато реализацията на имуществото по ал. 1 не приключи в срок до 12 месеца от налагане на мерките за обезпечаване на публичните вземания, съответно в срок до 6 месеца от започване на принудително изпълнение за събиране на публичните вземания, всеки друг кредитор има право да започне принудително изпълнение спрямо същото имущество по реда на Гражданския процесуален кодекс при спазване на ал. 3 - 5.

С оглед горепосоченото жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва Д. Ц. М., гр.Червен бряг, [улица]да заплати на ТД на НАП-В.Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.

Предвид горепосоченото и на основание изложеното и чл. 197, ал. 2 вр. ал.4 ДОПК, съдът

РЕШИ:

 

Отхвърля жалба на Д. Ц. М., гр.Червен бряг, [улица]срещу решение по жалба срещу отказ за отмяна на обезпечителни мерки № 33/28.03.2025 година на заместник териториален директор на ТД на НАП В. Търново.

Осъжда Д. Ц. М., гр.Червен бряг, [улица]да заплати на ТД на НАП-В.Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението е окончателно.