Решение по дело №3337/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1198
Дата: 13 ноември 2020 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20202120203337
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 119813.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасLIII състав
На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МАРИНА И. МАВРОДИЕВА
Секретар:СНЕЖАНА Д. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА И. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20202120203337 по описа за 2020
година
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа НАХД № 3337 по описа на
БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „НЕДРЕТ - 99“ ЕООД, ЕИК
********* чрез управителя Н.М.М. против наказателно постановление № 495392-
F517907/19.02.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно
управление на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр.
2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като се сочи, че
НП е незаконосъобразно и неправилно и при издаването му били допуснати съществени
нарушения. Нарушението се намира за маловажно. Оспорва се компетентността на органите
установили нарушението и издалия наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, се представлява от адв. Т.,
който представя пълномощно. Поддържа жалбата и намира, че нарушението било
маловажно и явно незначително.
За Административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт Т., която оспорва
жалбата и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради
което моли да се потвърди. Претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на управителя на дружеството жалбоподател на
13.07.2020 г., а жалбата е депозирана на 15.07.2020). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
1
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН за
това, че при проверка от служители на НАП, сред които св. Т.Л., на 15.10.2019г. в 14,22
часа, се установило, че на търговски обект – магазин, плод, зеленчук, находящ се в гр.
********************** и стопанисван от Недрет -99 ЕООД с ЕИК *********, съгласно
дневен финансов „Х“ отчет от монтирано и функциониращо към момента на проверката
фискално устройство № DY514148 касовата наличност на паричните средства в брой е в
размер на 50,30 лева. Фактическата наличност на паричните средства в касата на търговския
обект съгласно съставен опис на паричните средства е в размер на 408,10 лева. Сумата на
паричните средства в касата е изброена от В.Н.М. на длъжност продавач-консултант като
ФУ притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Установена е
промяна в касовата наличност на търговския обект в размер на 357,80 лева, която
представлява въвеждане на пари в касата и която не е регистрирана във фискалното
устройство.
АУАН е връчен на управителя на дружеството жалбоподател като не са депозирани
възражения.
АНО е приел фактите, описани в АУАН, и е издал обжалваното наказателно
постановление като е приел, че е нарушен чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС като на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
е наложил имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от гласните доказателства. Съгласно разпитаната в съдебно заседание
свидетелка, чийто показания съдът намира за последователни и логични и затова следва да
кредитира, освен установената разлика в касовата наличност и отчетената с ФУ била
извършена контролна покупка, за която не бил издаден касов бон. От извършената
контролна покупка се установило, че в обекта има две каси като парите от контролната
покупка били поставени в едно чекмедже, а при легитимиране на служителите се отворило
друго чекмедже, от което да се изброят парите като фактически били изброени паричните
средства в целия обект. Видно от представения опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката продавачът в обекта е изброил паричните средства в
размер на 408,10 лева и в тази връзка не са направени възражения относно наличните
парични средства. Съгласно отпечатания дневен отчет отчетените с ФУ в обекта парични
средства са в размер на 50,30 лева.
Съдебният състав намира, че АУАН е съставен от инспектор по приходите, в рамките
на неговата компетентност, наказателното постановление е издадено от компетентен орган
съгласно представената Заповед ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. - от Изпълнителния директор на
НАП. Според този състав АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН
като съдът намира, че не са налице сочените от жалбоподателя процесуални нарушения.
Самият жалбоподател не е посочил конкретни нарушения, спазени са сроковете по чл. 34
ЗАНН и според настоящия състав нарушението е установено безспорно. По делото липсват
ангажирани от страна на жалбоподателя доказателства поради каква причина е налице
разлика в касовата наличност и отчетената с ФУ като тези обстоятелства не следва да се
бъдат изследвани и в хода на производството, тъй като са без значение за съставомерността
на деянието.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС предвижда, че Министърът на финансите
издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна
на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
2
автоматизирана система за управление на търговската дейност като в изпълнение на
посочената разпоредба е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от посочената Наредба предвижда, че извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В случая е установено по делото, че в
проверявания обект, стопанисван от жалбоподателя, има работещо фискално устройство,
което притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, но е
установена разлика в размер на 357,80 лева в повече, която не е отразена във фискалното
устройство. Законодателят е предвидил, че всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми като не е предоставил
възможност за преценка поради какви причини не се отчита промяната в касовата
наличност. В случая с наличието на фактическа наличност в касата, различна от тази,
отчетена с ФУ, жалбоподателят е допуснал нарушение и затова правилно е била ангажирана
отговорността му.
По наказанието: Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС на лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Ал. 2 на посочената разпоредба предвижда, че извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
В случая на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание
имуществена санкция съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в
максималния предвиден от законодателя размер от 2000 лева.
Относно възражението, че следва да се приеме, че нарушението е маловажно, дори
незначително според жалбоподателя, съдът намира, че в случая изобщо не може да се
говори за малозначителност поради начина на извършване на деянието. Съдът намира, че в
случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от
ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган
за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че
нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието
маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния
кодекс – "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да
се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите
3
нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид нарушение, насочено срещу
фиска.
Съдебния състав намира, че се касае за грубо нарушаване на данъчното
законодателство като с фискалния апарат е отчетена сума в размер на 50,30 лева, а
фактически са налични 408,10 лева, като установената разлика е в размер на 357,80 лева и се
явява значителна, без логично обяснение от жалбоподателя на какво се дължи. Липсват
въведени твърдения от АНО да се касае до неотразяване на приходи, поради което съдът
намира, че правилно е посочена санкционната правна норма - чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС като е факт, че сумата се е намирала в касата на обекта, без да е била
отразена с фискалния касов апарат като въведена. В същото време не може да се
пренебрегне обстоятелството, че е била извършена контролна покупка и сумата от нея е
въведена в касата без отразяване с ФУ, което според съдебния състав говори за по-висока
степен на обществена опасност и засягане на фискалната политика на държавата.
По тези съображения, съдът намира, че АНО правилно е определил наказанието в
максималния предвиден от закона размер от 2000 лева и наказателното постановление
следва да се потвърди.
Съгласно на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая наказателното
постановление се потвърждава и на АНО се дължат разноски на основание чл.63, ал.5 от
ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
съобразно потвърждаването на наказателното постановление в размер на 80 лева като се
отчита фактическата и правна сложност на делото, това, че приключи в рамките на едно
съдебно заседание и че наказателното постановление е изменено.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 495392-F517907/19.02.2020г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална
Агенция за приходите, с което на „НЕДРЕТ - 99“ ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл.
185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева.
ОСЪЖДА „НЕДРЕТ - 99“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на Национална
агенция за приходите София юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4