РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Велико Търново , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Евгений Пачиков
Станислав Стефански
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20204100500579 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
С Решение № 96/22.05.2019г. постановено по гр. д. № 257/2019
г. по описа на Павликенски районен съд до делба между съделителите – В. С.
С., ЕГН: **********, от гр. Г. О., ул. „Ю. Г.”, № .., ет... и „А.” ЕООД, ЕИК:
., гр. В. Т., ул. „В. Л.”, № ., ет.. са били допуснати до делба, при равни права
следните недвижими имоти в землището на с. Д. Липница: 1. НИВА, трета
категория, площ 8001 кв.м. в м.„Зад главата“, имот с идентификатор
22160.58.11, при описани съседи и 2. ИЗОСТАВЕНИ ТРАЙНИ
НАСАЖДЕНИЯ, трета категория, площ 1003 кв.м., м. „Гаргалъка“, с
идентификатор № 22160.111.55, при описани съседи.
В последствие с второ Решение № 3/14.01.2020г. по същото дело
първоинстанционния съд се е произнесъл по съществените въпроси във
1
втора фаза на делбата – обявен е за окончателен съставения разделителен
протокол. Произнесъл се е за тегленето на жребий и по уравняване на
дяловете. Съделителите са осъдени да платят държавна такса за водене на
производството върху стойността на дяловете си. Също така със същото
съдебно решение ПвРС е отхвърлил предявения от В. С. С. против „А.“
ЕООД иск с правно основание чл.31 ал.2 от Закона за собствеността за
уреждане на сметни отношения помежду им, а именно: за осъждане на „А.“
ЕООД да й заплати сумата от 270.00 лева като обезщетение за лишаването
на ищцата от ползването на съсобствени земи за стопанската 2018/2019г.
като неоснователен.
Недоволна от така постановеното решение в частта за
сметните претенции е останала съделителката В. С. С., като от нейно име
е подадена и настоящата въззивна жалба. В последната се сочи, че
обжалваното решение е неправилно е незаконосъобразно в атакуваната
част.
От страна на другият съделител „А.“ ЕООД е депозирана
молба в отговор на така подадената въззивна жалба, в който се сочи, че
жалбата е неоснователна.
Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско
отделение, като съобрази предметните предели на въззивното
производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, както и становищата на страните, и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК,
от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК, и
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество последната се
явява основателна.
Във въззивното производство съдът е обвързан да провери
първоинстанционното решение само в рамките на възраженията направени
от жалбоподателя – чл.269 от ГПК „Въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
2
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.”
Както може да се установи от посоченото в жалбата,
жалбоподателят е предприел една определена линия на защита.
В жалбата има направени само оплаквания във връзка с
претенциите по сметки – основание и размер на претенциите.
За процесния имот от 8001кв.м. – нива в м. „Зад главата“, имот с
идентификатор 22160.58.11 е безспорно, че ответното дружество „А.“
ЕООД го е ползвало през процесната стопанска година и има сключен
договор за аренда от 18.03.2015г. с арендодател - сестрата на ищцата и
към онзи момент съсобственик на имота, при уговорен срок на договора от
десет години. Ответникът е станал съсобственик на същата дата
18.03.2015г. като е получил под формата на дарение 1/6 ид.ч. от процесната
нива, след което закупил още 2/6 ид.ч. от нея. Нотариалните актове са
вписани в Служба по вписванията Павликени. С оглед хронологията на
вписванията ответното дружество първо е станало арендатор на имота и
по-късно съсобственик, а към процесната стопанска година 2018-2019г. е
обработвал 1/2 ид.част имота като съсобственик и ½ ид.ч. като арендатор.
Предвид разпоредбата на чл.3 от ЗАЗ към датата на сключване на договаря
за аренда само с единия съсобственик, същият е произвел действие за целия
имот за срока на договора – 10 години. ЗАЗ тогава предвижда отношенията
между съсобствениците да се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от
ЗСобствеността. След като става съсобственик, ответникът не губи
качеството си на арендатор, но независимо от това има право да получи
полагащата й се съобразно правата в съсобствеността част от рентното
плащане или половината от цената от 30лв./дка. за частта на ищцата,
независимо дали техните отношения остават подчинени на договора, или на
разпоредбите на чл.30, ал.3 от ЗС. Ищцата има право да получи полагащата
й се съобразно правата в съсобствеността част от рентното плащане или
половината от цената от 30лв./дка., независимо от основанието на
заявената сметна претенция – дали е по договора за аренда или на
основание чл.30, ал.2 от ЗСобствеността. Не е нужно изменение на
основанието на сметната претенция.
Искът за заплащане на обезщетение с правно основание чл.30, ал.2
3
от ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен. Водим от горното
съставът на Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3/14.01.2020г. постановено по гр. д. №
257/2019г. по описа на Павликенски районен съд в частта, с която
отхвърлен предявения от В. С. С., ЕГН: **********, от гр. Г. Оряховица, ул.
„Ю. Г.”, №., ет.... против „А.“ ЕООД, ЕООД, ЕИК: .., гр. В. Т., ул. „В. Л.”, №
., ет.. иск с правно основание чл.31, ал.2 от Закона за собствеността, за
уреждане на сметни отношения помежду им, а именно: за осъждане на „А.“
ЕООД да й заплати сумата от 270.00 лева като обезщетение за лишаването
на В. С. С. от ползването на съсобствени земи за стопанската 2018/2019г.
като неоснователен, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ., ЕИК: .., гр. В. Търново, ул. „В. Л.”, № . ет..
да заплати на В. С. С., ЕГН: **********, от гр. Г. О., ул. „Ю. Г.”, № .., ет..
сумата от 270.00 лева - обезщетение за лишаването на В. С. С. от
ползването на съсобствени земи за стопанската 2018/2019г.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ., ЕИК: .., гр. В. Т. ул. „В. Л.”, № ., ет.. да
заплати на В. С. С., ЕГН: **********, от гр. Г. О., ул. „Ю. Г.”, № ., ет.
сумата от 25,00лв. – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3,
точка 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4