РЕШЕНИЕ

 

Номер    916                        Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На 12.03                                                                                        Година 2020

 

В публично заседание на 12.02.2020 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: РАДКА ЦЕКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  4050 по описа за   2017         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно осн. чл.422  във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “ЕВН България Топлофикация” ЕАД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 452, 05 лева - главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ****, за периода 01.11.2014 г. - 30.04.2016 г. по партидата на длъжника с клиентски номер ****; сумата 66, 13 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.01.2015 г. - 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2017 г. до пълното й изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **** г., издадена по ч. гр. дело № 1460/2017 г. по описа на  ПРС - ІІІ гр. състав, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира направените по делото и в заповедното производство разноски - включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Г.Н. ***, оспорва иска по основание и по размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **** г., издадена по ч. гр. дело № 1460/2017 г. по описа на  ПРС - ІІІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 452, 05 лева - главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ****, за периода 01.11.2014 г. - 30.04.2016 г. по партидата на длъжника с клиентски номер ****; сумата 66, 13 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.01.2015 г. - 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2017 г. до пълното й изплащане, както и разноските по делото в размер на 75 лева, включващи 25 лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Тъй като в срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение от ответника против Заповедта, на ищеца са били изпратени указания по чл.415  от ГПК и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, от 1998 г. до ***г. (когато го е продал на друго лице) ответникът е бил собственик на топлоснабден имот, до който е била доставяна неплатената топлинна енергия, находящ се ****, а от заключенията от 19.10.2017 г. и 22.11.2017 г., и двете на вещото лице по СТЕ В.Ш., се установява, че през процесния период в имота на ответника е била доставяна топлинна енергия – като начинът на разпределение и начисляване на потребената топлинна енергия съответства на специалната методика от нормативни актове, с оглед на което съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за недължимост на сумите по Заповедта поради липсата на договорни отношения между страните и липсата на качеството на потребител на ответника. Както се установява от събраните по делото писмени доказателства – включително и тези, представени от трети, неучастващи по делото, лица и от заключението от 11.01.2018 г. на вещото лице по ССЕ К.И., общо за периода ответникът дължи на ищеца за доставената топлинна енергия 452, 05 лева с ДДС, а обезщетението за забава върху тази сума за посочения в Заповедта период е в размер общо на 66, 13 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по основание по размер (доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с установените от СТЕ и ССЕ действително дължими), поради което следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода от спора, и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството – включително и в заповедното производство, в размер общо на 455 лева – платени ДТ,  депозити за СТЕ и за ССЕ, както и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение за двете дела (50 лева за частното гражданско дело и 150 лева за настоящето дело).

С оглед фактическата и правна сложност на спора, и предвид обстоятелството, че така определеното общо юрисконсултско възнаграждение на ищеца е в минималния размер, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на същото е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Н.Н., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, ****, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата 452, 05 лева - главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ****, за периода 01.11.2014 г. - 30.04.2016 г. по партидата на длъжника с клиентски номер ****, ИТН *****; сумата 66, 13 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.01.2015 г. - 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2017 г. до пълното й изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **** г., издадена по ч. гр. дело № 1460/2017 г. по описа на  ПРС- ІІІ гр. състав.

ОСЪЖДА  Г.Н.Н., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с посочените ЕИК и седалище и адрес на управление, направените разноски за производството по делото – ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО ч. гр. дело № 1460/2017 г. по описа на ПРС – ІІІ гр. състав, В РАЗМЕР НА 455 лева И 200 лева – юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на определеното на ищеца юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ІІІ гр. състав ч. гр. дело № 1460/2017 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

                                                                        

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала.

Р.М.