Решение по дело №988/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба на Н. Я. М., [ЕГН], от с. Черничево, [улица], против Решение № 2153-15-74/30.04.2025 г. на И.Д. Директор на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-260/20.03.2025 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив., с което на основание чл. 68, ал. 3 КСО на М. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като жалбоподателката счита, че неправилно органите на НОИ не са зачели стажът от 26.12.1981 г. до 26.12.1982 г. – 01 г., от 17.03.1983 г. до 17.05.1984 г. – 01 г. 02 м. и от 03.07.1984 г. до 15.08.1984 г. – 00 г. 01 м. 12 дни, представляващ период за отглеждане на дете до 3 годишна възраст (общо 02 години 03 месеца и 12 дни), за действителен с мотиви, че не попада в обхвата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Това е довело до грешното решение, че при общ доказан стаж 19 г. 01 м. 16 дни са признати само 13 г. 06 м. 25 дни за действителен стаж, вместо 15 години 10 месеца и 07 дни, които са достатъчни за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Сочи се, че

В този смисъл се иска отмяна на Решение № 2153-15-74/30.04.2025 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и на потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Допълнителни съображения се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Със заявление вх. № 2113-15-248/27.01.2025 г. подадено от Н. Я. М. е сложено начало на административното производството по отпускането й на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по чл. 68, ал. 3 от КСО.

Установено е, че към датата на подаване на заявлението - 27.01.2025 г. М. има навършена възраст 67 г., а по представените документи за осигурителен стаж и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за времето от 01.12.1977 г. до 26.01.2025 г. с прекъсване, е зачетен общ осигурителен стаж от трета категория 19 г. 01 м. 16 дни, от които само 13 г. 06 м. 25 дни са действителен осигурителен стаж.

Позовавайки се на чл. 68, ал. 3 КСО и § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на кодекса, осигурителният орган е приел, че осигурителният стаж, зачетен по чл. 9, ал. 7 от КСО, за времето от 26.12.1981 г. до 26.12.1982 г. – 01 г., от 17.03.1983 г. до 17.05.1984 г. – 01 г. 02 м. и от 03.07.1984 г. до 15.08.1984 г. – 00 г. 01 м. 12 дни, като неработещата майка гледала дете до 3-годишна и от 02.12.1992 г. до 02.07.1993 г., от 22.11.1994 г. до 01.06.1995, от 01.12.1995 г. до 01.06.1996 г., от 01.12.1996 г. до 01.07.1997 г., от 05.11.1999 г. до 05.08.2000 г. и от 10.11.2019 г. 09.03.2020 г. с обща продължителност 03 г. 03 м. 09 дни, времето когато е изплащано обезщетение за безработица не е „действителен стаж“ съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

При това положение, Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е издал процесното разпореждане с което, каза се, на основание чл. 68, ал. 3 КСО на М. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е изпълнено условието за наличие на 15 година действителен осигурителен стаж.

6. Този резултат е обжалван от М. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-74/30.04.2025 г. е потвърдил оспореното разпореждане, възприемайки изцяло мотивите, изложени в същото.

ІV. За правото:

7. Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

8. По делото не се формира спор по установените факти. Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се свеждат до въпроса дали периодите на майчинство от 26.12.1981 г. до 26.12.1982 г. – 01 г., от 17.03.1983 г. до 17.05.1984 г. – 01 г. 02 м. и от 03.07.1984 г. до 15.08.1984 г. – 00 г. 01 м. 12 дни, с обща продължителност 2 години 03 месеца и 12 дни, съставляват действителен осигурителен стаж и следва ли да се съобразят при преценката относно придобиване правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО.

9. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното:

Според чл. 68, ал. 3 КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Цитираният нормативен текст очертава фактическия състав, при проявлението на който лицата придобиват право на лична пенсия за ОСВ. Този фактически състав включва наличието на няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: 1. заявителят да има качеството на осигурено лице; 2. да е навършил определена възраст – в случая 67 години; 3. да има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира правото на лична пенсия за ОСВ.

10. Наличието на първата и втората предпоставки не са спорни между страните. Спорът, както вече бе казано, се концентрира по отношение на третата предпоставка – дали цитираните по-горе периоди на майчинство с обща продължителност 2 години 03 месеца и 12 дни, съставляват действителен осигурителен стаж, доколкото със зачитането на този осигурителен стаж като действителен за жалбоподателката ще бъде изпълнена и третата предпоставка (да има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж).

По отношение на така посочения стаж, на основание пар. 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, действителността следва да се прецени съобразно действалите разпоредби до 31.12.1999 г. В случая приложима се явява нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите – отм., се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Относимо към случая е и Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2/1968 г. - чл. 9, ал. 4-5, според което времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Според т. 4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца (обн., ДВ, бр. 15 от 20.02.1970 г., изм., бр. 85 от 1.11.1983 г.), при раждане (осиновяване) на живо дете, което не е починало преди изтичане на сроковете на платения и неплатения отпуск по чл. 60 и 61 от Кодекса на труда, на майката (осиновителка) се зачита трудов стаж времето: при раждане при първо дете - 12 месеца; при второ дете - 14 месеца; при трето дете - 18 месеца; при четвърто и всяко следващо - 12 месеца. Според чл. 3ж, ал. 2 от УКАЗ за насърчаване на раждаемостта (отм.), ред. ДВ бр. 51 от 1984 г., на майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, до навършване на 3-годишна възраст на детето се заплаща парична помощ в размер на 0,01 лв. месечно, като времето се зачита за трудов стаж. Тази парична помощ се изплаща от съответната община или кметство.

Според действащият закон - чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита.... и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3 годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд Пенсии за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, съгласно които за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, както и тази на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. При това положение, следва да се приеме, че в областта на общественото осигуряване при майчинство - и преди, и сега, законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. След като стажът на жалбоподателката за процесния период се зачита за трудов такъв съгласно действащите към този период разпоредби, то с оглед разпоредбата на пар. 9, ал. 1 от КСО същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на пар. 1, т. 12 от ПЗР на КСО.

Така, като е отказал да зачете стажа на жалбоподателката като неработеща майка за действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона.

Изложените до тук съображения налагат да се приеме, че с признаването на трудовия стаж за времето от 26.12.1981 г. до 26.12.1982 г., от 17.03.1983 г. до 17.05.1984 г. и от 03.07.1984 г. до 15.08.1984 г. (с обща продължителност 2 години 03 месеца и 12 дни) за действителен, общият действителен осигурителен стаж на жалбоподателката безспорно надвишава 15 години (15 г., 10 м., 07 д.), което налага извода, че М. е придобила право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.

В този смисъл е и съдебна практика на Върховния административен съд, установена в Решение № 5947 от 4.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1052/2025 г., VI о., Решение № 2492 от 12.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 78/2025 г., VI о., Решение № 6866 от 05.06.2024 г. по адм. д. № 10838/2023 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 1536 от 09.02.2024 г. по адм. д. № 5108/2023 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 1740 от 23.02.2022 г. по адм. д. № 8649/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 6744 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 2009/2018 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 5017 от 20.04.2021 г. по адм. д. № 1680/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 2477 от 17.02.2020 г. по адм. д. № 5956/2019 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 6744 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 2009/2018 г., VІ отд. на ВАС и др.

11. Това има за последица незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-74/30.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-260/20.03.2025 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Те ще следва да бъдат отменени.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по Заявление вх. № 2113-15-248/27.01.2025 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, подадено от Н. Я. М., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

V. За разноските:

12. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 800 лв. - заплатеното адвокатско възнаграждение.

Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-74/30.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-260/20.03.2025 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 68, ал. 3 КСО на Н. Я. М., [ЕГН], е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по Заявление вх. № 2113-15-248/27.01.2025 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, подадено от Н. Я. М., [ЕГН], при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, София, да заплати в полза на Н. Я. М., [ЕГН], от с. Черничево, [улица], сумата от 800 лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.