РЕШЕНИЕ
№ 2986
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110144977 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена от /фирма/ искова молба
срещу ЗЛ. Д. АНТ., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86
ЗЗД за сумата от 3179,76 лв., представляваща стойността на доставени ВиК услуги до
имот, находящ се в гр. София, /адрес/, за периода от 17.11.2016 г. до 19.12.2020 г.,
ведно със законна лихва от 15.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
563,46 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 18.12.2016 г. до 19.12.2020
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
14.05.2021 г. по ч.гр.д. 22535/2021 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично
известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника ВиК услуги в имота, находящ се на посочения адрес, а
последният не е заплатил дължимата цена. Искането към съда е да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните, като твърди, че до процесния имот не са доставяни
ВиК услуги. Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата. Поддържа, че
не е собственик на имота. Излага, че размерът на процесната сума е произволно
определен от лице без пълномощия за това. Оспорва общите условия, като излага, че не
са приети по надлежния ред, твърди, че същите не са общоизвестни. Евентуално
излага, че в процесния имот не е потребена вода в количество, което да се равнява на
процесната сума. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва
претенцията за лихва за забава. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 във вр. с чл.
203 от Закона за водите.
За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да докаже пълно
и главно по делото, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между
страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял
ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза
поне на претендираните суми.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн. ДВ бр. 18/25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и
канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи получаването на ВиК услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР към МС. Същите влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен
ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите.
От представената по делото справка от Агенцията по вписванията се установява,
че процесният ап. №13, находящ се в гр. София, /адрес/, преминал в патримониума на
ответника З.А., като собствеността е прехвърлена от „Столична община“. С доклада по
делото, след формулирано от ищеца искане, на основание чл. 190 ГПК, съдът е
задължил ответника да представи Акта за придобиване на процесния имот, но от
страна на З.А. не са предприети каквито и да било процесуални действия в тази насока,
поради което съдът приема, на основание чл. 161 ГПК, за доказано обстоятелството, че
същата е собственик, респективно че има качеството потребител на ВиК услуги през
процесния период за процесния апартамент.
Налице е и втората кумулативно изискуема се предпоставка за уважаване на
предявения иск, а именно, че ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните
количества в посочения обект. Този извод намира опора в техническата част на
допуснатата комплексна съдебно-техническа и съдебно счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като пълна, мотивирана и изготвена от лица, притежаващи нужните
знания и професионална квалификация. Видно от заключението на инж. Я., процесният
имот е водоснабден, като през исковия период ищцовото дружество е доставило ВиК
услуги до него. Експертът е посочил, че потребената вода е таксувана „на база“ за 2 –
ма ползватели, доколкото липсват данни в имота да са монтирани годни измервателни
уреди.
С оглед изложеното съдът следва да разгледа възражението на ответника за
погасяване по давност на вземанията на ищеца.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД
2
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл вземанията на ищцовото дружество съдържат
всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения,
каквито са процесните за главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставените ВиК услуги са
възникнали като срочни – според чл. 31, ал. 2 от Общите условия на
водоснабдителното дружество от 2006 г., респ. чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г.,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно за всяка една от
претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното
заплащане. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е депозирано на 15.04.2021 г., то следва да се приеме, че вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 15.04.2018 г. са погасени, т. е. тези, за които е издадена
фактура 30 дни преди тази дата.
С оглед изложеното и след като взе предвид, заключението на вещото лице по
допусната съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че размерът на вземанията за
доставени ВиК услуги, които не са погасени по давност са в размер на 2308.73лв. /
разликата между общия размер според заключението на вещото лице 3179.76лв. и
погасените по давност вземания в размер на 871.03лв. /т.1-т.16 от таблицата на л. 50 –
3179.76лв. – 871.03лв. = 2308.73лв./.
Доколкото както се посочи от заключението на вещото лице става ясно, че
доставените ВиК услуги са таксувани „на база“ 2 - ма потребители, а по делото липсват
каквито и да било данни за втори потребител, освен ответника, съдът намира, че
претенцията с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 във вр. с чл.
203 от Закона за водите следва да бъде уважена за половината от 2308.73лв. или искът
се явява основателен за сумата от 1154.36лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно общите условия на ищцовото дружество, плащането на цената на
доставяните услуги е дължимо в 30-дневен срок от датата на фактурирането за
съответния месец / чл. 31, ал. 2 от ОУ /. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след
изтичането на този срок потребителят на услугите изпада в забава и дължи мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху неизпълнените задължения. Дължимата се
мораторна лихва върху уважената част на претенцията за доставени ВиК услуги за
периода 20.04.2019г. до 19.12.2020г. е в размер на 120.15лв. Доколкото обаче това е
дължимата се лихва върху цената на доставените ВиК услуги на база 2-ма
потребители, акцесорната претенция следва да бъде уважена за ½ от посочения размер
или за 60.07лв., тъй като както се посочи, от страна на ищеца не са ангажирани каквито
и да било доказателства за втори потребител през процесния период, а доставените
количества не са изчислени след извършен реален отчет, а „на база“.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед уважената и отхвърлена част на заявените
претенции, следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Заявени са искови претенции в общ размер 3740.22лв., уважената част на
3
претенциите е в общ размер – 1215.06лв. / 1154.36лв. – главница и 60.07лв. –
мораторна лихва/, респективно отхвърлената част е в размер на 2525.16лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в заповедното производство в размер
на 124.86лв. – от които 74.86лв. – държавна такса и 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер и 702.33лв. – разноски в исковото производство,
от които 500.00лв. – депозит вещи лица, 100.00лв. – юрк. възнаграждение в минимален
размер и 102.33лв. – държавна такса.
С оглед уважената част на претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 268.72лв.
На основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. вр. чл.78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на адв. Р.Д., сумата от 202.54лв. - адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в заповедното производство с оглед отхвърлената част на
исковите претенции.
На основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на адв. Р.А., сумата от 202.54лв. – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в исковото производство, с оглед отхвърлената част на
претенциите.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ЗЛ. Д.
АНТ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, /адрес/, дължи на /фирма/, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 във вр. с чл. 203 от ЗВ /закона за водите/ сумата от
1154.36лв. – главница за доставени, но незаплатени ВиК услуги за периода от
19.03.2018г. /началната датата на периода непогасен по давност/ до 19.12.2020г., до
недвижим имот, представляващ ап. 13, находящ се в гр. София, /адрес/, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 15.04.2021г., до окончателно изплащане на сумата и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 60.07лв. – мораторна лихва за периода
20.04.2018г. - 19.12.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 22535/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с 198о, ал. 1 във вр. с чл. 203 от ЗВ, в частта, за сумата от 2025.40лв. и
претенцията с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, в частта, за сумата от 503.39лв. –
мораторна лихва за периода 18.12.2016г. – 19.04.2018г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗЛ. Д. АНТ. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК, да заплати на /фирма/, ЕИК ***********, разноски в размер на 268.72лв.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, на основание чл. 38, ал. 1 Закона за
адвокатурата да заплати на адв. Р.Ц.А., сумата от 202.54лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в исковото производство, с оглед
отхвърлената част на претенциите.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, на основание чл. 38, ал. 1 Закона за
адвокатурата да заплати на адв. Р.Л. Д., адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в заповедното производство с оглед отхвърлената част на
исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5