Р Е Ш Е Н
И Е № 1371
гр.
Сливен, 28.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4538 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на К.Г.И., ЕГН: **********, с адрес ***, против ГД
„Изпълнение на наказанията“ при МП, с адрес гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“
№ 21, с която са предявени в условията на кумулативно обективно съединение осъдителни
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС за
осъждане на ответната ГД „ИН“ да заплати на ищцата сумата от 1000 лв.,
представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение в общ размер
за положен от ищцата 200 часа извънреден труд за периода от 01.07.2016 г. до
31.12.2018 г. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответната
ГД „ИН“ да заплати на ищцата сумата от 100 лв., представляваща сбор от
мораторните лихви върху всяко вземане за главницата от възникването му, тоест
от 26-то число на месеца, следващ всеки отчетен период през исковия период до 01.07.2019
г.
В исковата молба се твърди, че ищцата в служебно правоотношение с
ответника, като през исковия период е изпълнявала служебните си задължения в
дежурства по график на 8, 12 и 24-часови смени, при сумирано изчисляване на
работното време в часове за отчетен период, който до 30.09.2016 г. е бил
едномесечен, а от 01.10.2016 г. - тримесечен. Твърди се, че реалната
продължителност на работното й време е била с 45 минути повече при 12 и
24-часовите смени и 30 минути в повече при 8-часовите смени, като въпреки
изричната разпоредба на чл. 16е, т. 3 ППЗИНЗС, ответната дирекция отказвала да
зачете реалната продължителност на смените и не отчитала като работно време
съпътстващите нарядите дейности - провежданите инструктажи преди приемането на
поста по дежурство, развода до самия пост, отвода от същия и сдаването на
смяната на следващия дежурен надзирател. Излагат се и твърдения, че всяко
вземане за допълнително възнаграждение е ставало изискуемо след 25-то число на
месеца, следващ отчетния период, съгласно Вътрешните правила за организацията
на работната заплата в ГД „ИН“ и Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г. на МП, както
и че върху всяко вземане за допълнително възнаграждение се дължи обезщетение за
забава от 26-то число на месеца, следващ всеки отчетен период през исковия
период до 01.07.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който излага становище за недопустимост на предявените искове за част от
процесния период, за който има постановено влязло в сила решение по гр. д. №
2881/2016 г. по описа на РС - Сливен. Релевира и възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията на ищцата за периода от 01.07.2016 г. до
23.08.2016 г., предвид подаването на исковата молба на 23.08.2019 г. Излага
становище и за неоснователност на предявените искове и за периода след
23.08.2016 г. до 31.12.2018 г. с твърдения, че съгласно чл. 16е, ал. 3 и 4
ППЗИНЗС, при 12-часов график на наряд се отчитат и заплащат 12 часа отработено
време, съответно при 24-часов наряд се отчитат и заплащат 24 часа, а с отмяната
на чл. 301 и изменението на чл. 305 ППЗИНЗС от м. март
След
допуснато в съдебно заседание на 27.11.2019 г. изменение на исковете, същите
са предявени, както следва: искът с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС за осъждане на ответната ГД
„ИН“ да заплати на ищцата сумата от 1208,08
лв., представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение в общ
размер за положен от ищцата 189 часа извънреден труд за периода от 01.07.2016
г. до 31.12.2018 г., а искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответната ГД „ИН“ да заплати на ищцата сумата от 173,55 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко
вземане за главницата от 26-то число на месеца, следващ всеки отчетен
период през исковия период до 01.07.2019 г.
В
съдебно заседание ищцата, чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа предявените
искове в изменените им размери и моли съда да ги уважи и да присъди направените
по делото разноски.
Ответната
дирекция, чрез своя пълномощник -
юрисконсулт, оспорва исковете като неоснователни. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищцата.
Като взе предвид събраните по делото
доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори между страните, а и от
приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищцата и ответната
дирекция са се намирали в служебно правоотношение през исковия период от 01.07.2016
г. до 31.12.2018 г., което не е прекратено и към настоящия момент, като от 03.06.2013
г. ищцата е била назначена на длъжност „Надзирател I-ва степен“ в Затвора в гр. Сливен.
На тази длъжност, през исковия период, ищцата
е изпълнявала служебните си задължения в дежурства по график на 8, 12 и
24-часови смени, при сумирано изчисляване на работното време, като относимите
документи, намиращи се в Затвора в гр. Сливен, са изследвани от вещото лице, чието
заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза е изслушано и прието по
делото.
Вещото лице е изготвило два варианта на
заключението си в зависимост от това дали положените от ищцата през исковия
период 2 броя дежурства „резерв“ са с продължителност от 8 часа и 30 минути или
8 часа.
Видно от заключението по първия вариант,
при който дежурствата „резерв“ са изчислени с продължителност от 8 часа и 30
минути, през исковия период ищцата е положила 189 часа извънреден труд, които
не са й заплатени и за които й се дължи допълнително възнаграждение в размер на
1208,08 лева. Мораторната лихва върху това възнаграждение за периода от 26.08.2016
г. до 08.07.2019 г. възлиза на 173,55 лева.
Съгласно втория вариант на заключението,
при който дежурствата „резерв“ са изчислени с продължителност от 8 часа, през
исковия период ищцата е положила 188 часа извънреден труд, които не са й
заплатени и за които й се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1201,41
лева. Мораторната лихва върху това възнаграждение за периода от 26.08.2016 г.
до 08.07.2019 г. възлиза на 172,63 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице в двата му варианта като обективно и компетентно изготвено, на база на
събраните доказателства по делото и нормативната уредба относно сумарното
изчисляване на работното време на служителите от надзорно-охранителния състав, единствено
в частта му за положения от ищцата извънреден труд и дължимите незаплатени
възнаграждения за него, тъй като установи, че при изготвяне на заключението по
отношение на дължимото обезщетение за забава, вещото лице е допуснало грешка,
като вместо за исковия период от 26.08.2016 г. до 01.07.2019 г. е дало изчисление за периода от 26.08.2016 г. до 08.07.2019 г.
По отношение на спорния въпрос каква е
реалната фактическа продължителност на дежурствата „резерв“ са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелката Тотка И. Николова, колежка
на ищцата, чиито показания съдът кредитира като обективни и логични. От тях се
установява, че някои от полаганите от ищцата и нейните колеги 8-часови
дежурства са т. н. „резерв“. Резервите са постове,
които приемат багаж от свиждане на граждани, също така и когато се охраняват
ученичките на територията на Затвора. Свидетелката излага, че когато приемат
багаж дежурството започва от 08.30 часа до 17.00 часа, а когато са охрана в
училището, започва от 11.00 часа и приключва в 19.30 часа, като реалната му фактическа
продължителност е 8 часа и 30 минути. Свидетелката пояснява, че по време на
такова дежурство имат обедна почивка от 30 минути, като по време на нея
обективно няма как да напуснат територията на Затвора, тъй като през това време
са постоянно на разположение на прекия ръководител и ако има нарушение на съоръжението се налага да оставят
обяда и да отидат на място.
По делото е приложено и гр.
д. № 2881/2016 г. по описа на СлРС, от което се установява, че с Решение №
216/16.03.2017 г. съдът е осъдил ответната дирекция да заплати на ищцата сумата
от 1426,03 лв., представляваща неплатено възнаграждение за положен извънреден
труд в периода от 07.07.2013 г. до 07.07.2016 г.
От изготвеното по гр. д. №
2881/2016 г. по описа на РС - Сливен заключение на съдебно-счетоводна
експертиза (л. 59 - 73 от гр. д. № 2881/2016 г.) е видно, че всички изчисления
на експертизата са изготвени на база положения от ищцата извънреден труд в
период с крайна дата 30.06.2016 г.
Въз основа на установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Предявените
искове са процесуално допустими, а
по същество съдът намира за изцяло основателен главния иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС и
за частично основателен акцесорния
иск по чл. 86 ЗЗД.
На първо
място, съдът не споделя възражението на ответника за недопустимост на
предявения иск за заплащане на възнаграждение за положен и незаплатен
извънреден труд от ищцата за периода от 01.07.2016 г. до 07.07.2016 г.
Действително
по гр. д. № 2881/2016 г. заявеният
период за присъждане на възнаграждение за извънреден труд е от 07.07.2013 г. до
07.07.2016 г., но предвид установеното от изготвената по делото експертиза, в
обхвата й не е включен положен от ищцата извънреден труд в периода от
01.07.2016 г. до 07.07.2016 г., а единствено трудът, положен от нея до края на
м. юни
На следващо място, съдът
намира за неоснователно и релевираното възражение за погасяване на вземането по
давност за периода от 01.07.2016 г. до 23.08.2016 г.
Безспорно съгласно чл. 111, б. „а“ ЗЗД,
вземанията за труд, сред които и тези за положен извънреден труд, се погасяват
с изтичане на кратка тригодишна давност. Чл. 114, ал. 1 ЗЗД установява, че
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предвид сумирано изчисляване на работното време на ищцата в часове за отчетен
период, който до 30.09.2016 г. е бил едномесечен и обстоятелството, че
вземането е ставало изискуемо след 25-то число на месеца, следващ отчетния
период, то изискуемостта на възнаграждението за положен от ищцата извънреден
труд през м. юли
По делото са спорни обстоятелствата каква
е била продължителността на даваните от ищцата дежурства, която е отчитана и
заплащана и следва ли в работното време на дежурството да се включи не само
нормативно установения 8-часов, 12-часов или 24-часов период, а и времето от
реалното явяване на ищцата на работа до реалното напускане на работното място.
Съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал.
1 ППЗИНЗС нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в ГДИН и териториалните й служби е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица. Според ал. 2 за дейностите, чието изпълнение
изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в 8-, 12-
или 24-часови наряди по утвърден график. В извънредни ситуации, отдалеченост на
обекта или когато численият състав или изпълнението на отделни служебни
дейности не позволява организирането на работата на 8- и 12-часови наряди,
могат да бъдат установени и 24-часови наряди. Работното време на служителите се
определя със заповед на главния директор на ГДИН съобразно щатната численост и
особеностите на охраняемите обекти по предложение на началника на съответната
териториална служба или по своя инициатива. При служебна необходимост със
заповед на началника на териториалната служба продължителността на работното
време на държавните служители, работещи в наряд, може да бъде удължено, но не с
повече от една втора от нормалната дневна продължителност на работното време.
Разпоредбата на чл. 16е, ал. 1, т. 3
ППЗИНЗС установява, че отработеното време включва и
времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство.
Съдът не споделя
възражението на ответната дирекция за недължимост на възнаграждението за
положен от ищцата извънреден труд над 8, 12 или 24 часа, при такъв график на
дежурствата, поради обстоятелството, че съгласно чл. 16е, ал. 3 и 4 ППЗИНЗС при
12-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа отработено
време, а при 24-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 24
часа отработено време. Правилникът е подзаконов
нормативен акт, като посочените разпоредби в случая противоречат на императивни
разпоредби от ЗМВР и КТ по отношение регламентирането на заплащането и
отчитането на извънредния труд, които на основание чл. 19 ЗИНЗС са приложими по
отношение служителите на ГД „ИН“. Ето защо при установяване, че ищцата е
работила повече от 12 часа по време на 12-часово дежурство, съответно повече от
24 часа по време на 24-часово дежурство и тези отработени часове попадат в
отработено време по ППЗИНЗС, то същите не могат да бъдат изключени от заплащане
на основание разпоредбите на чл. 16е,
ал. 3 и 4 ППЗИНЗС.
Безспорно се установи от
доказателствата по делото, че реалната фактическа продължителност на полаганите
от ищцата дежурства е била 8 часа и 30
минути при 8-часовите дежурства, 12 часа и 45 минути при 12-часовите дежурства
и 24 часа и 45 минути при 24-часовите дежурства. Това е установената реална
продължителност на дежурствата от момента, в който ищцата е следвало да се яви
на работа и реално се е явявала на работното място, до момента, в който е била
освобождавана и реално е напускала работното място. Част от това допълнително
време, а именно дейностите по развод, предаване на дежурството, отвод,
представляват дейности, свързани с подготовката за приемане и подготовката за
сдаване на дежурство, тези дейности са абсолютно задължителни и дежурството не
може нито да бъде поето, нито да бъде сдадено, без те да бъдат извършени.
Времето за самото приемане и сдаване на дежурството при всички случаи
представлява част от самото дежурство и от работното време. През цялото това
време от момента на явяването си до напускане територията на Затвора в гр.
Сливен, ищцата е била реално ангажирана и е полагала труд. Това представляват
реално отработени часове, свързани с носенето на дежурството. Ето защо съдът
намира, че същите следва да бъдат включени при изчисляване на общата
продължителност на служебното й време.
Спорен между страните е и въпросът
каква е реалната фактическа продължителност на т. н. дежурства „резерв“. Съдът
намира от показанията на разпитания по делото свидетел, че тяхната реална
фактическа продължителност е 8 часа и 30 минути. Установи се по делото, че по
време на такова дежурство, ищцата и колегите й имат обедна почивка от 30
минути, а не регламентирано време за хранене. Принципно би следвало по време на
тази почивка те да могат да напускат територията на Затвора, но от показанията
на свидетелката безспорно се установи, че това е обективно невъзможно, тъй като
по време на почивката дежурните „резерв“ са на разположение на прекия
ръководител и при настъпила извънредна ситуация са длъжни да реагират незабавно.
Ето защо и при изчисляване на положения от ищцата извънреден труд съдът намира,
че дадените дежурства „резерв“ следва да се изчисляват с продължителност от 8
часа и 30 минути.
Поради това съдът намира, че при
определяне размера на дължимите вземания на ищцата, съдът следва да вземе
предвид първия вариант на експертното заключение, съгласно което
продължителността на положените от ищцата дежурства „резерв“ е изчислена като 8
часа и тридесет минути.
От заключението на съдебно-икономическата
експертиза в нейния първи вариант, при който положените дежурства „резерв“ са
изчислени с продължителност от 8 часа и 30 минути, се установява, че през
исковия период ищцата е положила извънреден труд в размер на 529 часа, от които
340 часа са заплатени. За останалите положени, но незаплатени 189 часа
извънреден труд, на ищцата се дължи сумата от 1208,08 лв., поради което
предявеният главен иск е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Основателността на главния иск води до
основателност и на предявения акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД, като от първи
вариант на заключението на вещото лице се установява, че съответстващата
мораторна лихва върху главницата за дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд, изчислена за периода от датата на забавата - 26-то число на
месеца, следващ месеца, през който е положен трудът до 08.07.2019 г., е в размер на 173,55 лв.
Предвид исковия период обаче от 26.08.2016 г. до 01.07.2019 г., съдът
намира, че вещото лице погрешно е изчислило размера на дължимото обезщетение за
забава с крайна дата 08.07.2019 г.
Тъй като за изчисляването на законната
лихва не са необходими специални знания, с които съдът не разполага, то следва
да бъде преизчислено дължимото обезщетение за забава.
Видно от таблицата в експертното
заключение на л. 38 от делото дължимата сума за положен от ищцата извънреден
труд за 4-то тримесечие на
Ето защо и предявеният иск за присъждане
на мораторна лихва следва да бъде уважен в размера от 173,40 лв. и отхвърлен за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 173,55 лв.
С оглед изхода на спора,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната дирекция следва да бъде осъдена да
заплати на ищцата направените от нея разноски по делото, съразмерно с уважената
част от исковете.
Възражението на ответната дирекция за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцата, съдът намира за основателно.
Изискването на общата разпоредба на чл. 2,
ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за
определяне на възнагражденията съобразно вида и броя на предявените искове и
начинът на определяне на техния размер съобразно вида на исковете,
регламентиран в чл. 7 от Наредбата, сочат, че възнагражденията следва да се
определят поотделно при предявени искове в защита на различни интереси, а не
само съобразно броя на същите. В случая интересът, за който ищцата е търсила
защита с исковата молба, е един, в общ размер от 1381,48 лв., тъй като
претендираните от нея вземания са за парични суми, представляващи задължение за
заплащане на положен извънреден труд и обезщетение за забавеното плащане. Макар
и да са предявени два иска, единият е обусловен от другия, предвид акцесорния
характер на вземането за лихва за забава.
От друга страна,
производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради
което възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно
и разноски за него следва да се присъдят в минималния размер по Наредбата,
определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 върху общия размер на материалния
интерес, а именно 326,70 лв.
Съразмерно с уважената част
от исковете обаче ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати на
ищцата сумата от 326,66 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответната ГД „ИН“ също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, в размер на 0,08 лв. от общо направени разноски от 700 лв.,
от които 100 лв. - държавна такса, 300 лв. - възнаграждение на вещо лице и 300
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира за основателно
в случая да извърши прихващане на дължимите от страните разноски като приспадне
вземането за разноски на ответника от това на ищцата.
В резултат на това и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените
от нея разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете в размер на
326,58 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на СлРС дължимата държавна такса върху уважените
искове, която съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, е в размер на по 50 лева за всеки от предявените искове
или общо 100 лева, както и разноските за съдебно-икономическата експертиза,
които са направени от бюджета на съда в размер на 300 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Столетов“ № 21, да
заплати на К.Г.И., ЕГН: **********,
с адрес *** на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС сумата от 1208,08
лв. /хиляда двеста и осем лева и осем стотинки/, представляваща дължимо и
незаплатено допълнително възнаграждение в общ размер за положен от ищцата 189
часа извънреден труд за периода от 01.07.2016 г. до 31.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 23.08.2019
г. до окончателното й изплащане, както и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 173,40 лв. /сто седемдесет и три лева и
четиридесет стотинки/, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко
вземане за главницата за периода от 26.08.2016 г. до 01.07.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения размер от 173,40 лв. /сто
седемдесет и три лева и четиридесет стотинки/ до пълния предявен размер
от 173,55 лв. /сто седемдесет и три лева и петдесет и пет стотинки/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Столетов“ № 21, да
заплати на К.Г.И., ЕГН: **********,
с адрес *** и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 326,58 лв. /триста
двадесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща направените по
делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на
правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Столетов“ № 21, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща
държавна такса върху уважените искове и разноски за съдебно-икономическа
експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: