№ 8
гр. Г.Т., 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Марияна В. Димова
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело №
20243220100014 по описа за 2024 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „АА.С.В. за С.В.“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „П.Д.” №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 законен представител Ю. Ю., чрез пълномощник Н.
Г. А., юрисконслут срещу В. Ж. Х. ЕГН ********** с настоящ адрес с. К.,
общ. Г.Т., ул. „Дванадесета” № 22.
Предявено е искане да бъде признато за установено по отношение на
ответницата съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от 1
422, 96 лв., главница по договор за паричен заем, сумата от 67, 88 лв.
договорна лихва за периода 15.03. 2022г. до 15.01.2023г. и сумата от 156, 35
лв. обезщетение за забавено плащане върху главницата, считано от
16.03.2023г. до датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда./
за периода от 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава на
осн. чл.6 от ЗМДВИПОРНС/, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. до окончателното изплащане на
вземането.
Претендират се сторените съдебни разноски.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
ответницата е приложила писмен отговор на исковата молба. Не оспорва
1
вземането. Не са приложени писмени доказателства.
С исковата молба са предявени съединени искове с правно основание
чл.422,ал.І от ГПК във вр. с чл.240, чл. 79, чл.86 и чл.99 от ЗЗД.
Исковете са допустими.
От приложените по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка: Между ответницата и „БНП П.П.Ф. СА“
АД, бил сключен договор от 15.07.2021г. за кредит за покупка на стоки или
услуги. По плащанията по кредита е уговорена за сумата от 2 445.84 лв., като
е договорена лихва в размер на сумата от 307.74 лв.
Ответницата-кредитополучател се задължила да върне паричната сума в срок
до 15.01.2023г. чрез 18 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на
сумата от 135.88 лв.
На основание рамков договор между „БНП П.П.Ф. СА“ АД и „АА.С.В. за
С.В.” ЕАД вземането по договора е било прехвърлено на второто дружество
заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. За
прехвърлянията на вземанията ответницата била уведомена на осн. чл.99 от
ЗЗД.
След като ответницата не изпълнила изцяло задълженията си по цедерания
договор, ищецът провел заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК.
По ч.гр.дело№ 183/2023г. на РС Г.Т. срещу нея била издадена съответната
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното: Между „БНП П.П.Ф. СА“ АД и ответницата е възникнал договор
за паричен заем, като ответницата е поела задължението да върне заемната
сума, съгласно уговорените в договора условия. Ищецът по делото е цесионер
по вземането.
От приложената по делото доказателства се установява че исковата парична
сума е дължима. От приложените по делото доказателства не са налице
плащания по цедирания договор. По делото не се приложени доказателства от
ответницата, опровергаващи приложените по делото писмени доказателства
относно претендираните от ищеца парични суми.
Предвид тази фактическа и правна обстановка, съдът намира предявените
искове по чл.422,ал.І от ГПК във вр. с чл.240, чл. 79, чл.86 и чл.99 от ЗЗД за
2
основателни и доказани по размер.
В хода на съдебното производство е ищецът писмено е извършил признание,
че на 25.10.2023г. ответницата е извършила еднократно плащане по исковата
сума в размер на 200.00 лв. На основание чл.76,ал.2 от ЗЗД следва да се
приеме, че с това плащане са погасени следните парични суми : 156.35 лв.,
представляващо обезщетение за забава, считано от 16.03.2022г. до подаването
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда и сумата от 43.65 лв., представляваща
частично погасена договорна лихва за периода от 15.03.2022г. –падежа на
първата неплатена погасителна вноска до 15.01.2023г.-падежа на последната
погасителна вноска.
Поради извършеното плащане предявеният иск по главницата следва да бъде
изцяло уважен, претендираната парична сума в размер на 156.35 лв.,
представляващо обезщетение за забава, считано от 16.03.2022г. до подаването
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда следва да бъде отхвърлена изцяло,
претендираната сума в размер на 67.88 лв. следа да бъде частично уважена до
размера на сумата от 24.23 лв., поради частичното плащане за сумата от
43.65 лв., представляваща частично погасена договорна лихва за периода от
15.03.2022г. –падежа на първата неплатена погасителна вноска до
15.01.2023г.-падежа на последната погасителна вноска.
Ищецът претендира сторените разноски по делото за държавни таски и
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство и в заповедната
производство в общ размер на сумата от 210.34 лв.
В случая сторените разноски следва да се присъдят съразмерно с уважената
част на исковете в размер на сумата от 184.80 лв.
С оглед на изложеното съдът :
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на ответницата В. Ж. Х. ЕГН
********** с настоящ адрес с. К., общ. Г.Т., ул. „Дванадесета” № 22
съществуването на вземането на ищеца „АА.С.В. за събиране на
звеманията „ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „П.Д.” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 законен
представител Ю. Ю., чрез пълномощник Н. Г. А., юрисконслут в размер на
3
следните парични суми : сумата от 1 422, 96 лв., главница по договор за
паричен заем, сумата от 24, 23 лв. договорна лихва за периода 15.03. 2022г.
до 15.01.2023г. ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК-20.06.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, поради което осъжда ответницата да заплати на ищеца посочените
парични суми.
Отхвърля предявения иск за сумата от 156, 35 лв. обезщетение за забавено
плащане върху главницата, считано от 16.03.2023г. до датата на подаването
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
Осъжда В. Ж. Х. ЕГН ********** да заплати на „АА.С.В. за С.В." ЕАД,
ЕИК ********* сумата в размер на 184, 80 лв., сторени разноски по
заповедното производство по и в настоящето исково съдебно производство,
съразмерно с уважената част на предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
4