№ 20909
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110161275 по описа за 2024 година
Предявен е от ***********************, ЕИК
*********** срещу С. К. М., положителен установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 99, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 422 от ГПК, за
признаване на установено в отношенията между страните,
че С. К. М. дължи на ищеца, сумата в размер на 2737,88
лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит от 19.11.2019г., сключен между
*********************************, като кредитор и С. К.
М., като кредитополучател, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Договор за цесия от
27.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от
31.05.2024г. – датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение до
окончателно изплащане на сумата, и за която сума е
1
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 32817/2024г. по описа на СРС,
45-ти състав. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 19.11.2019г. между
*********************************, като кредитор и С. К.
М., като кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит от 19.11.2019г. По силата на договора
на ответника била предоставена сума в размер на 2977,20
лева, платима съгласно погасителния план на 36 месечни
вноски, всяка в размер на 118,42 лева. Твърди, че на
26.05.2020г. страните сключили допълнително
споразумение с което променили крайния падеж по
договора на 15.04.2023г. Длъжникът не заплатил редовно
вноските си по договора, поради което останало
незаплатено задължение за главница в размер на 2737,88
лева. Твърди, че на 27.07.2022г. между
*********************************, като цедент и
******************, като цесионер, бил сключен договор аз
цесия по силата на който вземанията по договора за кредит
били прехвърлени на ищеца, като на адресата/ответник
било изпратено уведомление за прехвърляне на вземането.
Моли за уважаване на иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва твърдението на ищеца, че ответника е
уведомен за извършената цесия. Оспорва въобще да е
2
налице действителен договор за цесия, доколкото в
представения договор за цесия липсвала уговорена
насрещна престация. Оспорва наличието на валидно
сключен договор за кредит между кредитното дружество и
ответника. Релевира възражение за нищожност на договора
за кредит, като сключен в нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Било нарушено императивното изискване за
посочване на ГПР в договора, като не бил посочен метода на
изчисляване на ГПР, не са взети в предвид всички
допускания и компоненти при изчисляването му. Не била
включена като разход и застрахователната премия.
Договора бил нищожен и като сключен в нарушение на чл.
11, ал.1,т.11, на чл. 11, т.12, чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1, т.20, 23
и 24 от ЗПК. Оспорва се дължимостта и на предвидената в
договора „такса ангажимент“, като уреждащата я клауза
била нищожна и поради противоречие с чл. 146 от ЗЗП.
Моли, ако съдът приеме, че процесният договор е
недействителен, всички извършени плащания да бъдат
отнесени към главницата. Прави правопогасяващо
възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът ******************,
редовно призован, се представлява от адвокат В., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът С. К. М., редовно
призован в съдебно заседание, не се явява, не се
3
представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата на основание
чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Исковата молба е допустима, като предявена от
надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 32817/2024г. по описа на СРС,
45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК.
В настоящото производство ищецът е представил
договор за предоставяне на потребителски кредит от
19.11.2019 г., по силата на който
**************************, като кредитодател предоставя
на С. К. М., като кредитополучател, заемна сума в размер
на 2977,20 лева, която ответникът следва да издължи на 36
месечни вноски, всяка в размер на 118,42 лева, с обща
стойност на плащанията от 4263,12 лева Със споразумение
от 26.05.2020г. към договор за потребителски кредит CREX-
17447811 от 19.11.2019г. страните отложили плащанието за
срок от пет месеца /гратисен период/ на вноски под номера
5,6,7,8 и 9, като вследствие отлагането срока на кредита се
удължава със срока на гратисния период. В споразумението
е уговорено, че вследстиве на промените общата дължима
сума от кредитополучателя от сумата от 4263,12 лева по
4
договора се променя на сумата от 4551,12 лева.
С договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2022г.
************************** като цедент прехвърля на
ищеца – ******************, като цесионер процесното
вземане, надлежно индивидуализирано в Приложение № 1
към договора. По делото не е прието потвърждение за
извършена цесия на парични вземания на основание чл. 99
от ЗЗД. По делото е представено уведомление за извършено
прехвърляне на вземания от цедента -
************************** до ответника, като няма данни
това уведомление да е получено от С. К. М. преди датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.д. № 32817/2024г. – 31.05.2024г.
Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза
установява, че сумата по кредита от 2977,20 лева е
формирана от предоставена сума за закупуване на стоки и
услуги, както следва: телевизор PHILIPS – 2311.49 лева,
кабел HAMA – 13.49 лева и компютър ACER – 1099,00 лева,
застраховка – сигурност на плащанията от 665,71 лева.
Посочено е че кредитът в размер на 2 311,49 лева е усвоен
на 20.11.2019г. чрез покупка на стоки от
********************. Установено, че към датата на
сключване на договора за цесия – 27.07.2022г. задължението
по договора възлиза на сумата от 4 553,04 лева, от която
главница в размер на 2 737,88 лева, договорна лихва в
размер на 1339,46 лева и сумата от 475,70 лева – лихва за
5
забава. Същият размер на задължението е установен и към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
4 553,04 лева. Вещото лице е посочило, че след датата на
цесията няма извършени плащания към дружеството по
процесния кредит.
Първият спорен момент в производството е дали
договора за цесия от 27.07.2022г., сключен между
********************, като цедент и ******************,
като цесионер е породил действие по отношение на
ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.1 от ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това. Съгласно нормата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД
съобщаването на длъжника на извършената цесия е
предпоставка тя да породи действие спрямо него, като до
този момент договорът поражда действие единствено между
страните по него – цедент и цесионер – Решение № 172 от
26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1917/2017 г., II т. о., ТК. По
отношение на длъжника цесионният договор няма
действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента –
чл. 99, ал.4 от ЗЗД. Съобщението до длъжника обаче не е
елемент от фактическия състав, който поражда действие
между страните по договора, поради което вземането
преминава върху цесионера със самото му сключване /в
този смисъл е Решение № 160/04.07.2018 г. по т. д. №
1164/2017 г. на ВКС, Второ ТО, Решение № 89/30.09.2020 г.
по гр. д. № 3827/2019 г. на ВКС, Четвърто ГО. С договора за
6
цесия настъпва промяна в титуляра на едно вземане.
Уведомлението може да изхожда както от предишния
кредитор, така и от новия, стига той да е надлежно
упълномощен от цедента за това – в този смисъл е
актуалната съдебна практика, обективирана в Решение №
114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II ТО, ТК и
Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
г., III ГО, ГК. В настоящия случай цесионерът
****************** е бил надлежно упълномощен да
уведоми длъжника за прехвърляне на вземането, което се
установява от приложеното по делото на л.25 от досието му
пълномощно. Съобщението може както да предхожда
подаване на исковата молба, така и да е представено като
приложение към нея – Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II ТО, ТК, Решение № 3 от 16.04.2014
г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I ТО, ТК. Поради отсъствие
на специални изисквания в закона за начина, по който
длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за
извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато същата е съобщена
на длъжника с исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане,
включително чрез изходящото от цедента или от
упълномощения за това цесионер уведомление, приложено
към нея. Цесията може да бъде надлежно съобщена и когато
е представено в хода на делото, като това обстоятелство
следва да бъде съобразено от съда като факт, настъпил в
7
хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, с оглед императивното правило на чл. 235,
ал.3 от ГПК. В насока съобразяване на уведомлението като
новонастъпило обстоятелство в хода на процеса е съдебната
практика - например Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II ТО, ТК. В случая още в исковата
молба, с която ищецът предявява настоящата претенция,
той се позовава на извършено прехвърляне на вземането в
негова полза, посочвайки конкретен договор за цесия. По
делото е представено и пълномощното, както бе
коментирано по-горе с което предишният кредитор
учредява представителна власт на новия за съобщаването.
Представено е на л.22 от досието по делото и уведомлението
за извършеното прехвърляне. Ето защо това съобщаване е
достатъчно, за да породи действието, предвидено в чл. 99,
ал.4 от ЗЗД. От съществено значение е съобщаването за
цесията да достигне до длъжника, доколкото същото
осигурява защитата му и го предпазва от риска да не
изпълни надлежно дълга си, като плати на лице, което не е
носител на вземането. Това изискване настоящият състав
приема за изпълнено поради изложените по-горе
съображения, уведомлението е връчено лично на ответника
с разпореждането за отговор по чл. 131 от ГПК на
10.12.2024г.
Следващият спорен момент е дали между страните
въобще е сключен договор за потребителски кредит. По
делото съдът приема, и с оглед представения частен
8
диспозитивен документ – процесният договор за заем, който
се посочи от ищеца, че е електронно подписан, така, както е
посочено и в самия договор, че е „електронно подписан“, и с
оглед релевираното оспорване от ответника, че не е
сключвал /подписвал/ договора, в каквато връзка и съдът е
допуснал изслушване на СТЕ, останала неизготвена, поради
неоказване на съдействие от страна на
***********************, че ищецът не доказа
сключването на договора с ответника по електронен път.
По делото не са представени технически или електронни
записи, представляващи електронно изявление, подписано
при условията на чл. 13, ал.1 от ЗЕДЕУУ с електронен
подпис по смисъла на чл. 3, т.10 от Регламент /ЕС/ №
910/2014г. В същото време не бе изготвена и изслушана
допуснатата съдебно-техническа експертиза за доказване на
правно релевантния факт по сключване на договора,
поради неоказване на съдействие от страна на цедента. По
гореизложеното съдът приема, че ищецът не доказа
твърдението си, че договора е сключен електронно, както и
да е предоставена или получена преддоговорна информация
от ответника и същият да се е съгласил с нея. Не се
установи по делото и няма доказателства на ответника да е
предадена за ползване кредитна карта към договора CREX-
7447811 оторизационен код а0767е8х. По изложеното съдът
приема, че не е налице валидно сключен договор за заем.
Представеното споразумение за отстрочване на
погасителни вноски не санира това обстоятелство, а по
9
делото не се представиха и доказателства заемната сума да е
реално получена от ответника, или с оглед целта на
кредита – стоков такъв, не се установи, че описаните по-
горе стоки са реално закупени /няма представени
доказателства за закупуване, за превод на сумата от 2311,49
лева на ********************/. ССчЕ не установи че реално
сумата е преведена, тъй като видно от проверените
документи вещото лице е констатирало справки, издадени
от ищеца за дължимите от ответника суми, които са
оспорени от ответника и доколкото не се установи
сключване на договора, съдът не може да приеме, че
удостоверените в справките записвания доказват факта на
предаване/превеждане на сумата на основание чл. 182 от
ГПК.
По изложените по- горе съображения съдът приема, че
не са ангажирани доказателства за наличие на подписан
между страните договор за револвиращ кредит, отговарящ
на изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен.
Доколкото, както съдът посочи по-горе не се установи
предаване на сумата, съдът намира, че претенцията следва
до бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК, право на разноски се поражда в полза на ответника.
10
Процесуалният представител на ответника в заповедното
производство – адвокат Н. И. И. от САК, ЕГН ********** с
адрес на упражняване на дейността в
*********************** претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата. В същата хипотеза претендира
присъждане на възнаграждение в исковото производство и
адвокат М. Л. Л.. И двамата са представили сключени с
ответника договори за правна защита и съдействие, с
утоворено представителство в горепосочената хипотеза.
Ищецът е релевирал възражение за прекомерност. Съдът
намира, че следва за подадено възражение срещу заповедта
да определи възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Съответно в исковото производство на адвокат М. Л. Л.,
ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността в
*********************** следва да му се определи
възнаграждение в размер на 300,00 лева, под минимума по
чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа, който е в размер на 573,79 лева. Съдът е
запознат с практиката, че при определяне на дължимото
възнаграждение, което съдът присъжда, възнаграждение в
определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по
Наредба № 1/09.01.04 не може да бъде приложено с оглед
решения на СЕС по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г.
по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Тази
практика приема, че посочените в Наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено
11
като ориентир при служебното определяне на
възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на
преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се
съобразява интересът на страните по делото, видът на
спора, фактическата и правна сложност на делото,
количеството извършена работа /адвокат М. Л. не се е явил
в нито едно от насрочените о.с.з./ В случая съдът като
отчита горните критерии и релевантните обстоятелства - от
една страна материалния интерес по отношение на
защитата на ответника и фактическата и правна сложност
на делото, намира, че адвокатското възнаграждение следва
да бъде определено в горепосочения размер.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ******************, ЕИК
*********** срещу С. К. М., ЕГН **********, положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за
признаване на установено в отношенията между страните,
че С. К. М. дължи на ******************, сумата в размер
на 2737,88 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит от 19.11.2019г., сключен между
*********************************, като кредитор и С. К.
М., като кредитополучател, вземанията по който са
12
прехвърлени на ищеца по силата на Договор за цесия от
27.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от
31.05.2024г. – датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение до
окончателно изплащане на сумата, и за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 32817/2024г. по описа на СРС,
45-ти състав.
ОСЪЖДА ***************, ЕИК *********** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Н. И. И. от САК, ЕГН ********** с
адрес на упражняване на дейността в
*********************** сумата в размер на 200,00 лева,
присъдено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА ***************, ЕИК *********** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат М. Л. Л., ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността в ***********************
сумата в размер на 300,00 лева, присъдено адвокатско
възнаграждение в исковото производство в хипотезата на
чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
13
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14