№ 16747
гр. София, 12.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20231110124319 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 247, чл. 248 и чл. 250
ГПК.
Образувано е по молба вх. № 177785/31.05.2024 г., подадена от ищеца К.
Ю. З.. В молбата се съдържа искане по чл. 248 ГПК за изменение на Решение
№ 9085/16.05.2024 г., постановено по гр.д. № 24319/2023 г. по описа на СРС, II
ГО, 77 състав, в частта за разноските и искане по чл. 250 ГПК за допълване
на Решение № 9085/16.05.2024 г., постановено по гр.д. № 24319/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 77 състав.
Молителят ищец К. Ю. З. навежда твърдения, че съдът не се е
произнесъл по предявен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законна
лихва върху обезщетенията по чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал.
1 КТ. Моли съда да измени решението, в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски за депозит за вещо лице и за процесуално
представителство в размер на 2649,14 лева и в частта, с която на ищеца са
присъдени разноски за извършване на преводи на писмени доказателства,
както и за процесуално представителство в размер на 144,40 лева. Направено е
искане на ответника да не бъдат присъждани разноски за процесуално
представителство или за намаляване размера на присъденото на ответната
страна адвокатско възнаграждение.
В предоставения от съда срок, насрещната страна „ФИРМА“ КЧТ е
депозирал отговор, в който заема становище за неоснователност на молбата.
Счита, че правилно са определени дължимите разноски по делото.
По делото е постъпила и молба вх. № 223561/08.07.2024 г. по чл. 247
ГПК, подадена от ответника „ФИРМА“ КЧТ за поправка на допусната
очевидна фактическа грешка в Решение № 9085/16.05.2024 г., постановено
1
по гр.д. № 24319/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав.
Молителят ответник ФИРМА“ КЧТ сочи, че следва да се изключи
сумата от 801,80 лева от базата за изчисляване на обезщетенията по чл. 220 и
чл. 222 КТ, да се извърши ново изчисление за дължимите суми за
обезщетения и мораторна лихва.
В предоставения от съда срока насрещната страна К. Ю. З. е депозирал
отговор, в който заема становище за неоснователност на молбата. Претендира
присъждане на разноски в производството по чл. 247 ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на молителите и данните по делото,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата вх. № 223561/08.07.2024 г. по чл. 247 ГПК, подадена от
ответника „ФИРМА“ КЧТ за поправка на очевидна фактическа грешка е
депозирана от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител в срока за неговото обжалване. Разгледана по същество, молбата
е неоснователна.
На поправка по реда на чл. 247 ГПК подлежи всяко несъответствие
между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в
писмения текст на решението (в тази насока Решение № 63/30.07.2009 г., по
т.д. № 586/2009 г., на II т.о.; Решение № 36/09.03.2010 г., по гр.д. № 5659/2007
г., на I г.о.; Решение № 85/01.06.2010 г., по гр.д. № 1654/2009 г., на IV г.о.;
Решение № 39/30.06.2011 г., по гр.д. № 486/2009 г., на I г.о.; Решение №
16/18.01.2012 г., по гр.д. № 870/2010 г., на III г.о.; Решение № 19/20.01.2012 г.,
по гр.д. № 904/2010 г., на III г.о.; Решение № 38/01.02.2012 г., по гр.д. №
343/2011 г., на I г.о. и др.)
Сочената от ответната страна очевидна фактическа грешка не е налице, а
изложените твърдения касаят формираната от съда воля в мотивите, която не
следва да бъде изменяна по реда на чл. 247 ГПК. Същите ще бъдат предмет на
инстанционна проверка от горестоящия съд по подадената от страната
въззивна жалба.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за
разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и
доколкото молба вх. № 177785/31.05.2024 г., подадена от ищеца К. Ю. З.,
съдържаща искане за изменение на решението в частта за разноските е
депозирана от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, в срока за обжалване, като е представен списък по
чл. 80 ГПК (лист 358 от делото), съдът намира, че същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
В постановеното по делото решение съдът е изложил мотиви по
отношение размера на дължимите разноски, като е изчислил същите в
съответствие с уважената и респективно отхнърлената част от исковете. При
присъждане на разноските са съобразени фактическата и правна сложност на
делото, броя проведени заседания, предприети процусеални действия.
Изложеното становище на съда остава непроменено и към настоящия момент.
2
Поради изложеното молбата на ищеца, съдържа искане по чл. 248 ГПК
за изменение на Решение № 9085/16.05.2024 г., постановено по гр.д. №
24319/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав в частта за разноските е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от
връчване на решението страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане.
Молбата вх. № 177785/31.05.2024 г., подадена от ищеца К. Ю. З. за
допълване на решението е депозирана от легитимирано лице, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител в срока за неговото обжалване.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
Съдът не се е произнесъл по направеното от ищеца с исковата молба
искане за присъждане на законна лихва върху присъдените с решението
размери на обезщетението за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ и
обезщетението при уволнение поради съкращаване в щата по чл. 222, ал. 1 КТ.
Същите не съставляват отделна претенция по чл. 86 ЗЗД, а законна последица
от уважаване на искове за главница при наличие на надлежно искане в тази
насока. Такова е направено в подадената искова молба – пункт 26, б. Д на лист
13 от делото.
На основание чл. 214, ал. 2 ГПК – следва да се допълни постановеното
по делото решение като се присъди законната лихва върху сумата от 2 618,22
лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1
КТ за периода от датата на подаване на исковата молба 09.05.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и законната лихва върху сумата
от 872,74 лв., представляваща обезщетение при уволнение поради
съкращаване в щата по чл. 222, ал. 1 КТ за периода от датата на подаване на
исковата молба 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Не
следва да се присъжда законна лихва върху обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск, тъй като искът по чл. 224, ал. 1 КТ е изцяло
отхвърлен.
Поради изложеното молбата на ищеца, съдържа искане по чл. 250 ГПК
за допълване на Решение № 9085/16.05.2024 г., постановено по гр.д. №
24319/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав е частично основателна и
следва да бъде уважена съобразно изложеното по-горе.
На страните не се дължат разноски в настоящото производство,
различни от присъдените по делото.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 250 ГПК по молба вх. №
177785/31.05.2024 г., подадена от ищеца К. Ю. З. Решение № 9085/16.05.2024
3
г., постановено по гр.д. № 24319/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав,
КАКТО СЛЕДВА:
В ДИСПОЗИТИВА на решението СЛЕД „на основание чл.220, ал.1
КТ сумата от 2 618,22 лв., представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие“ ДА СЕ ЧЕТЕ „ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането“;
В ДИСПОЗИТИВА на решението СЛЕД „на основание чл.222, ал.1
КТ сумата от 872,74 лв., представляваща обезщетение при уволнение поради
съкращаване в щата“ ДА СЕ ЧЕТЕ „ведно със законната лихва върху
сумата за периода от 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането“.
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 177785/31.05.2024 г., подадена от ищеца К. Ю.
З., съдържаща искане по чл. 250 ГПК за допълване на Решение №
9085/16.05.2024 г., постановено по гр.д. № 24319/2023 г. по описа на СРС, II
ГО, 77 състав В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 177785/31.05.2024 г., подадена от ищеца К. Ю.
З., съдържаща искане по чл. 248 ГПК за изменение на Решение №
9085/16.05.2024 г., постановено по гр.д. № 24319/2023 г. по описа на СРС, II
ГО, 77 състав, в частта за разноските като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 223561/08.07.2024 г. подадена от „ФИРМА“
КЧТ по чл. 247 ГПК за поправка на допусната очевидна фактическа
грешка в Решение № 9085/16.05.2024 г., постановено по гр.д. № 24319/2023 г.
по описа на СРС, II ГО, 77 състав като НЕОСНОВАТЕЛНА.
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ е неразделна част от Решение №
9085/16.05.2024 г., постановено по гр.д. № 24319/2023 г. по описа на СРС, II
ГО, 77 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4