НОХД №
52/2021 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс.П.П.Б., ЕГН: ********** за
престъпление по чл.129, ал.1 във връзка с ал.2 от НК за това, че на 17.09.2020 г. в град Панагюрище е причинил средна телесна повреда на И.Н.Б. ***, изразяваща се счупване на коронката
на първи горен десен резец (11 зъб), на нивото на венеца, при наличие на
антагонист на долната челюст, причинило на пострадалия избиване на зъб, без
който се затруднява дъвченето във фазата на отхапването и говоренето.
В
съдебно заседание представителят на ТО -
Панагюрище към РП –Пазарджик поддържа обвинението и пледира за
осъдителна присъда. Счита, че подсъдимият следва да бъде осъден на наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване да бъде отложено
за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с
упълномощени защитници – адв.Р.К. и адв.Ц.Ч. от ПАК. Дава обяснения по
обвинението, с които признава, че е извършил вмененото му деяние, като твърди
че е извършил същото предизвикан от пострадалия, който преди това го напсувал и
му нанесъл побой. Лично и чрез защитниците си пледира да бъде оправдан. Адв.К. пледира и алтернативно – за прилагане на закон за
по-леко наказуемо престъпление (по
чл.132, ал.1, т.3 НК),
тъй като подсъдимият се намирал в състояние на силно раздразнение, предизвикано
от пострадалия с тежка обида и насилие, като телесната повреда не следва да се
квалифицира като средна, а като лека, тъй като се касаело за счупване само на
един зъб.
Против
подсъдимия е предявен граждански иск от пострадалия свидетел И.Н.Б. за сумата от 6 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените с престъплението
неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Гражданският
иск се прие за съвместно разглеждане в наказателния процес, като И.Н.Б. бе
конституиран като граждански ищец и частен
обвинител в процеса.
Частният
обвинител и граждански ищец чрез повереника си адв.Ч. от ПАК пледира за осъдителна присъда, като
алтернативно, на основание чл.287, ал.5 от НПК прави искане съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което
се преследва по тъжба на пострадалия, ако счете че подсъдимият е извършил
същото в състояние на афект.
Съдът прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на
чл.301, ал. 1 от НПК и прие за установено от фактическа страна следното:
До инкриминираната дата
пострадалия свидетел И.Б. и подс.П.Б. не се познавали.
На
17.09.2020 г. малко след 12,30 часа, пострадалия свидетел И.Б. управлявал
лек автомобил „Фолксваген Пасат“, като се движел по улица „***********” в гр.Панагюрище.
На кръстовището с улица „ Двадесети април“ той
завил наляво, като отнел предимството на движещ се срещу него лек
автомобил, управляван от свид.И.Л.. След като
навлязъл в началото на ул. „Двадесети април“, свид.Б.
паркирал автомобила си диагонално така, че предната част била насочена към
дясната страна на улицата, съобразно неговата посока на движение, а задната
част останала в средата на пътното платно. В този момент и от двете страни на
улицата имало паркирани автомобили, като
с начина, по който паркирал автомобила си, свид.Б. образувал задръстване на движението.
В
същото това време по улица „Двадесети април”, от градския пазар, в посока към
ул. „***********“, подсъдимият се движел с автомобила си марка „Мерцедес“. Той
възприел рязкото навлизане по улицата и паркирането от страна на свид.Б., като бил принуден да спре внезапно пред задната
лява част на автомобила му, с което предотвратил удар между двете превозни
средства. Веднага след това постр.свид.Б. слязъл от автомобила си и се насочил пеша към офиса
за куриерски услуги „Еконт“, находящ
се на градския пазар. Тъй като бил в невъзможност да продължи движението си
напред, подсъдимият свалил стъклото на шофьорската врата на автомобила си, като
казал на преминаващия покрай него свид.Б.
да се върне и да премести своя автомобил, защото не може да се премине по
улицата. Тогава свид.Б. казал на подсъдимия, че
ще спира където си иска, след което го напсувал с думите: „* си майката“, и
продължил да върви към пазара. Подсъдимият веднага излязъл от автомобила си и
последвал няколко метра свид.Б., като продължавал да настоява към него да се върне
и да премести автомобила си. Това подразнило свид.Б.,
който се обърнал назад към подсъдимия и му нанесъл няколко удара с ръка в
областта главата. В резултат на ударите подсъдимият се свлякъл на земята.
Минувачите по улицата се струпали около него и му помогнали да стане.
Афектиран
от случилото се, след като станал от земята
подсъдимият започнал да търси свид.Б., който
междувременно отишъл в офиса на „Еконт“, за да
изпрати пратка. Подсъдимият го видял от прозореца и също влязъл в офиса. Още с
влизането си на висок глас подсъдимият, с насочен поглед към свид.Б. (свид.Б. бил с гръб към него) казал: „Ти на кого ще посягаш”. След
като чул тези думи, свид.Б. обърнал главата си, при
което подсъдимият с челото си го ударил в областта на долната част на лицето.
След това подсъдимият с видима агресия започнал да нанася побой над свид.Б., като го удрял с юмруци по цялото тяло. Издърпал го
пред офиса, където продължил да му нанася удари. От нанесения му побой свид.Б. паднал на земята. От носа и устата му започнало
кръвотечение. Свид.Б. усетил, че има счупен зъб.
Агресията
на подсъдимия била спряна от служителите на Еконт,
които повикали Спешна помощ. Свид.Б. бил откаран в
спешното отделение на МБАЛ в град Панагюрище, където бил прегледан, а по-късно
освободен за домашно лечение. Заради счупения зъб, на следващия ден свид.Б. посетил кабинет по съдебна медицина и деонтология в град София, където след като бил прегледан,
получил съдебно медицинско удостоверение за установените травматични
увреждания. (л.13
в Д.П.).
Междувременно,
след като преустановил побоя над свид.Б., подсъдимият
се запътил към автомобила си. Забелязал, че част от паркираните в страни
автомобили вече ги няма, което му позволило да продължи движението, след като свид. Л. му дал път с движение на заден ход.
Видно е от заключението на изготвената на досъдебното
производство от доктор Б.П. СМЕ, приобщено към доказателствения
материал по реда на чл.282, ал.1, НПК чрез прочитането му и разпит на вещото
лице, пострадалият свид.И.Б. е получил следните травматични увреждания: кръвонасядане в тилната област на главата и по задната
повърхност на шията, счупване на коронката на първи горен десен зъб на нивото
на венеца с кръвонасядане на венечната
му лигавица, изронване на режещите ръбове на долните централни резци, кръвонасядане и охлузвания по гърба и лявото коляно, контузия
на носа с оток не меките му тъкани и състояние след кръвоизлив от носните
ходове. Тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на
твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени
при нанесени удари с юмруци и ритници по лицето, главата, тялото и крайниците
на пострадалия с последващо
падане на терена към момента на инкриминираната дата. По време на нанасянето на
първите удари в областта на главата и лицето пострадалият е бил прав и обърнат с лице към нападателя. Впоследствие след
падането на пострадалия на земята, нападателят е нанасял удари по врата, гърба
и крайниците. Вещото лице е категорично, че счупването на коронката на първи
горен десен резец (11
зъб)
на нивото на венеца при наличието на антагонист на долната челюст следва да се
преценява по медико биологичния
критерий „избиване на зъби, без който се затруднява дъвченето и говоренето” по
смисъла на чл.129 от НК. Останалите травматични увреждания са причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а
охлузванията и кръвонасяданията – болка и страдание.
Съдът цени
заключението на доктор П. като обективно и компетентно. В разпита си вещото лице П. пояснява, че изронването
на режещите ръбове на долните централни резци, както и кръвоизлива във
венеца са в пряка причинна връзка със счупения горен
резец, от което следва да се заключи че счупването не е възможно да е от друг
инцидент, предхождащ инкриминираната ситуация.
Горната фактическа обстановка
съдът възприе изцяло от обясненията на подсъдимия, отчасти от показанията
на постр.свид.Б., изцяло от показанията на свидетелите Т.М., Х.Г. и Д.Д., възприети
непосредствено от съда, изцяло от показанията на свид.И.Л., дадени пред разследващ полицай на Д.П., приобщении чрез прочитането им в съдебно
заседание, отчасти от показанията на свидетелите Д.Д. и Н.П. , възприети непосредственно от съда и тези дадени
пред разследващ полицай на Д.П., приобщении чрез прочитането им в съдебно
заседание, изцяло от заключението на съдебно медицинската експертиза, от писмените доказателства,
приети по делото, както и от приобщеното по делото веществено доказателство - 1
бр. компакт диск, съдържащ видеозапис от камери за видеонаблюдение в
офиса на Еконт в
град Панагюрище, който запис не бе оспорен като манипулиран от страните и не бе
поискано да се подлага на експертна проверка за автентичност.
Съдът дава пълна вяра на
обясненията на подсъдимия както относно развилата се ситуация в офиса на Еконт, така и преди това. В първата си част обясненията на
подсъдимия изцяло синхронизират с показанията на преките очевидци – свидетелите
Х.Г. и Т.М., които са се намирали в непосредствена близост до автомобила на свид.Б. и този на подсъдимия, когато последният бил
принуден да спре, а свид.Б. слязъл с намерение да
отиде до офиса на Еконт. От показанията на свидетелите Г. и М., които
съдът цени като обективни, хронологично точни и взаимно допълващи се установи, че след като свид.Б. паркирал с автомобила си по начин, че
блокирал движението по улицата, подсъдимият спрял със своя автомобил
непосредствено пред задната лява част на паркирания. Свид.Б.
слязъл от автомобила и тръгнал пеша към пазара, а подсъдимият свалил стъклото
на шофьорската врата на своя автомобил и казал на свид.Б. да се върне и да премести автомобил си,
защото не можел да се премине по улицата. Двамата свидетели бяха категорични,
че в отговор на молбата на подсъдимия, свид.Б. го
напсувал с думите: „* си майката” след което допълнил, че не го интересува и че
ще спира където си иска. Свид.Г. установи, че след
това свид.Б. тръгнал посока пазара, а подсъдимия
веднага го последвал, продължавайки да настоява да се върне и да премести
автомобила си. След няколко метра свид.Б. се обърнал
назад към подсъдимия и му нанесъл няколко удара с ръка в главата, а последният
се свлякъл на земята, след което около подсъдимия се струпали хора. Свидетелите
Г. и М. не се намесили, т.к. имали здравословни проблеми (свид.Г.
бил опериран от херния преди няколко дни, а свид.М.
бил със счупена ръка) и предпочели да си
тръгнат от мястото.
Показанията на свидетелите Г. и М. в голяма степен кореспондират с показанията
на свид.И.Л., който установи, че преди началото на
инцидента свид.Б. му е отнел предимството при
извършен ляв завой и е паркирал автомобила си така, че е блокирал движението. Свид.Л. установи, че е бил принуден да изчака със своя
автомобил зад неправилно паркиралия автомобил на свид.Б.
около 8 - 10 минути. Фактът, че след паркирането от страна на свид.Б. движението е било изцяло блокирано се установи и от
показанията на свидетелите Г. и М. и изцяло
опроверга твърдението на свид.Б., че след
като паркирал имало място на улицата да премине автомобила на подсъдимия. Ако
това беше така, то не намира разумно обяснение факта, че подсъдимият е спрял и е
поискал от свид.Б. да премести автомобила си, а свид.Л. да го чака
зад неговия автомобил със своя около 8 – 10 минути. Установи се, че свид.Л. е преминал едва след връщането на подсъдимия от
офиса на Еконт, след като помолен от последния с жест
с ръка, се е придвижил назад, за да освободи място за разминаване. Действително
свид.Л. установи, че е видял единствено направилно паркирания автомобил и напускането му от водача
– свид.Б. , който след като слязъл, тръгнал пеша към
пазара. Фактът, че свид.Л. не е възприел възникналата
след това разпра между подсъдимия и свид.Б. логично
може да се обясни с обстоятелството, че
ситуацията се е развила след паркирания автомобил от свид.Б. и по улицата в посока към пазара. При това
положение видимостта за св.Л. е била затруднена не само от паркиралия пред него
автомобил, който той изчаквал, но и от другите такива и сградите, а
освен това свид.Л. поясни, че е с намалено зрение.
Показанията на свидетелите Г. и М.
се подкрепят и от показанията на свид.Д.Д., която установи, че след като подсъдимият влязъл в офиса
на Еконт, се запътил към свид.Б.
и му потърсил сметка с думите: „Ти на кого ще посягаш”. Тази част от
показанията на свид.Д.Д.
убеди съда, че свид.Б. преди това е ударил подсъдимия,
и че подсъдимия, както и свидетелите Г. и М. говорят истината.
Съдът не вярва на свид.Б.Г. - продавач на
сергия на общинския пазар. Свидетелката установява, че докато била на
сергията си чула разправия на висок
тон. Когато погледнала видяла, че
подсъдимият и свид.Б. се разправят, като първият
казвал на втория да премести колата си, а той отвръщал, че няма да я
отмести.След това подсъдимият тръгнал към автомобила си, а свид.Б.
към офиса на Еконт.
Свид.Г. установява, че псувня не била чула, не била видяла и удари.
Съвсем нормално е свид.Г. да не е чула псувнята, тъй
като свид.Б. е напсувал подсъдимия още докато
последният е бил в автомобила си, но няма как свид.Г.
да не е възприела как свид.Б. е ударил подсъдимия,
ако наистина беше наблюдавала ситуацията.
Свид.Г. тук затаява истина, което следва от
казаното от нея че подсъдимия веднага се е
върнал към автомобила си. Това се опровергава както от показанията на
коментираните до тук свидетели, така и от изминалото време от напускането на
подсъдимия от офиса на ЕКОНТ (преди свид.Б.) и последващото му влизане, което пък напълно съвпада с
обясненията на подсъдимия за развилата се ситуация. Освен това неприемливо е
подсъдимият да тръгне към автомобила си, след като знае че не може да продължи
движението при отказа на свид.Б. да премести своя
автомобил. Освен това свид.Г. установи, че към
инкриминираната дата не е имала видимост в посока офиса на Еконт,
а ситуацията се е развила в тази посока, което поставя под съмнение доколко е
наблюдавала същата.
Съдът не даде вяра на
показанията на свид.Б.
в частта им, в която отрече да е казвал на подсъдимия, че ще спира където си
иска и да го е напсувал по посочения по-горе начин, както и да му е нанасял
удари с ръка по главата. Свид.Б. упорито твърдеше, че
единствената му реплика към подсъдимия, когато той му казал да премести колата
си била: „Гледай си работата“.С тази реплика той целял да предотврати конфликт.
Тази част от показанията на свид.Б. се опровергава категорично от показанията на
свидетелите Г. и М., на които съдът се довери изцяло, по изложените вече
съображения. Както вече бе посочено, като свидетел по делото бе разпитана Д.Д. - служител в офиса на „Еконт“,
която е станала пряк очевидец на побоя, който подсъдимият е нанесъл на свид.Б. в офиса и извън него. Свид.Д.Д. добросъвестно установи пред съда, че първата реплика на
подсъдимия, когато влязъл в офиса била: „Ти на кого ще посягаш”. Тези думи свид.Д.Д. възприела като търсене
на „сметка”. Ако свид.Б. не беше удрял подсъдимия
непосредствено преди това, то нормално подсъдимия не би му търсил обяснение с
точно тази реплика. Що се касае до казаното от свид. Д.Д., че подсъдимия с влизането си питал свид.Б.
кога ще се научи да кара, то съдът не вярва на това, тъй като безспорно се
установи, че до инкриминираната дата подсъдимия и свид.Б.
не са се познавали.
От огледа на вещественото
доказателство – 1 бр. компакт диск, съдържащ видеозапис от камери за видеонаблюдение в посочения офис, се установи следната
хронология:
- в 12,33 часа в офиса на „Еконт“ влиза подсъдимия, като получава пратка, извършва й
преглед, разплаща се и в 12:36:25 часа излиза от офиса.
- 12:40:20 часа в офиса влиза свид.Б., за да изпрати пратка, след което в 12:43:47 часа в
офиса отново влиза подсъдимия, видимо афектиран
и нанася побой над свид.Б..
От неоспорения от страните видеозапис се установява, че свид.Б. предава на служител в офиса – свид.П.
пратка, като многократно и с видима нервност извръща главата си надясно и
постоянно се движи, гледайки през прозореца навън.
При така установеното следва, че
след първото излизане на подсъдимия от
офиса и до влизането в него на свид.Б. са изминали почти четири минути (3 минути и 55 секунди),
през който интервал от време несъмнено са се разиграли събитията на улицата,
т.е. пристигането и паркирането от страна на свид.Б.,
отправената към него молба да премести автомобила си, псуването на подсъдимия, излизането на
последния от автомобила и настигането на
свид.Б., респ. нанасянето на няколко удара в главата
на подсъдимия от страна на свид.Б.. В подкрепа на този извод е поведението на свид.Б. вътре в офиса по непрекъснато наблюдение навън,
което е една индиция, че той е имал
неправомерно поведение към подсъдимия
отвън на улицата.
Самото поведение на подсъдимия
вътре в офиса, а след това – и извън него, насочено към телесната
неприкосновеност на свид.Б., съпроводено с видима
агресия, която се установява и от показанията на служителите в офиса –
свидетелките Д.Д., Д.Д. и Н.П.
също се обяснява с разигралата се непосредствено преди това ситуация навън. Ако
подсъдимият не е бил обиден и ударен, той не би имал мотив да последва свид.Б. в офиса на „Еконт“ и да му нанесе побой. Само неправилното паркиране на
свид.Б. и
неговият отказ да премести автомобила си не биха го провокирали към проявеното
престъпно поведение, доказателство за което е първоначалната му реакция след
първия отказ – последвал свид.Б. с продължаваща
настойчива молба.
При така установената фактическа
обстановка, основана на направения анализ на доказателствата по делото съдът
намери основания за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление – а
именно такова по чл.132, ал.1, т.2 във връзка с чл.129, ал.1 във връзка с
чл.129 ал.2 от НК, като призна подсъдимия П.Б. за виновен в това, че на 17.09.2020 г. в
град Панагюрище е причинил средна телесна повреда на И.Н.Б. ***, изразяваща се в
избиване на зъб, без който се затруднява
дъвченето във фазата на отхапването и говоренето, като телесната повреда е
причинена в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия И.Б. с тежка обида и насилие. Тъй като това престъпление е от
частен характер, съдът съобрази разпоредбата на чл.287, ал.5 от НПК и направеното алтернативно искане от повереника на частния обвинител съдът да се произнесе с
присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия.
Тук е мястото да се посочи
неоснователността на тази част от пледоарията на адв.К.,
в която изразява становище, че телесната повреда е лека, а не средна, тъй като
се касаело за счупване само на един зъб. Съгласно постановление №3/79 г. на
Пленума на ВС, което не е изгубило значението си на източник на право, деянието
е съставомерно по чл.129, ал.2 НК и когато е избит
само един зъб, ако е било затруднено дъвченето или говоренето, както е в конкретния
случай.
Съгласно трайно установената
съдебна практика деецът действа в състояние на силно раздразнение, когато
съзнанието му е овладяно от чувствата до такава степен, в която възможността му
да вземе правилно решение и да ръководи постъпките си е в значителна степен
намалена, без той да е лишен от нея. Поведението на извършителя е непосредствен
резултат от предизвикалия го повод – провокативното и неправомерно поведение на
пострадалия, което може да приеме няколко форми, сред които физическо насилие и тежка обида. В процесния случай
подсъдимият е взел решението за извършване на престъплението – да нанесе побой
над пострадалия свид.Б. внезапно, в състояние на
силно раздразнение, предизвикано от нанесената му обида (псувнята на майка), последвана от нанесените му удари от страна на
пострадалия, от които паднал на земята. Обстоятелството, че подсъдимият се е
намирал в описаното състояние се извлича от показанията на преките очевидци на
побоя, който подсъдимият е нанесъл на свид.Б. в офиса
и извън него. Свидетелките Д.Д., Д.Д. и Н.П. установиха видимото раздразнение на подсъдимия и хъса, с който е нанасял удари на пострадалия свид.Б.. Показателни в този смисъл са показанията на свид.Д.Д., която сподели следното:
„Ние нямаше как две жени да разтърваваме двама мъже. Аз си спомням, че докато
ги избутвахме, имах чувството че П. има криле. Упорито и с доста хъс биеше И.“. Несъмнено
силното раздразнение на подсъдимия е било предизвикано от неправомерното поведение
на постр.свид.Б. преди
това, което се е проявило под формата на тежка обида, каквато представлява
псувнята на майка и упражненото физическо насилие над подсъдимия.
Авторството
на деянието, както и другите обстоятелства за времето, мястото и механизма на
извършване се доказаха по един несъмнен начин.
Подсъдимият
е имал представа за всички обективни елементи от състава на престъплението и е
искал настъпването на обществено опасните последици на деянието си, т.е.
действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Подсъдимият
е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на престъплението, което е
осъществено от него. При реализирането на своята проява е разбирал, макар и в
намалена степен, че участва в изпълнението на престъплението и е искал да
настъпят престъпните последици – телесното увреждане на пострадалия свид.Б..
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите
на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК - относно индивидуализацията на същото.
Самият
подсъдим е личност с ниска степен на обществена опасност, доколкото не е
осъждан и е положително охарактеризиран по местоживеене, при което настоящата
проява се явява инцидентна в неговия живот.
Конкретно
извършеното деяние не се отличава с висока степен на обществена опасност,
предвид провокативната причина за извършването му.
Подбудите
за извършване на деянието се коренят в недостатъчното зачитане на установения
правов ред и правото на неприкосновеност на личността.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото
съдебно минало на подсъдимия и позитивните характеристични данни.
Отегчаващи
обстоятелства са времето и мястото, при които е било извършено деянието –
публично, пред погледите на много хора.
Съдът
отчита и фактите, че за престъплението по чл.132, ал.1, т.2 от НК се предвижда като най-тежко наказание
лишаване от свобода до една година, както и обстоятелствата, че подсъдимият е
пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на раздел ІV глава VIII от общата част на НК и от деянието не са причинени
имуществени вреди. Поради това съдът приема, че са налице условията, предвидени
в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.
Предвид
това и на основание чл.78а, ал.1 от НК съдът счете , че на подсъдимия П.Б.,
след като бъде освободен от наказателна отговорност, следва да бъде наложено
административно наказание глоба в минимално предвидения размер, предвиден в
закона, а именно от 1 000 (хиляда) лева,
която следва да се заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Панагюрище.
При
определяне размера на глобата, съдът
съобрази освен наличните
индивидуализиращи отговорността обстоятелствата, съобразно относителната им
тежест, а така също и семейното, материалното положение и имотно състояние на
подсъдимия.
От
престъплението св.И.Б. е претърпял
неимуществени вреди – болки и страдания, за които подсъдимият дължи обезщетение
– чл. 45 от ЗЗД.
При
определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените вреди, при
спазване на изискванията на чл. 52 от
ЗЗД, като взе предвид естеството на причиненото съставомерно
телесно увреждане, продължителността на оздравителния период, като се отчетоха
свързаните с него болки и страдания за пострадалия, а от друга –
непредизвиканото от подсъдимия поведение на пострадалия към него, предшестващо
инкриминираното деяние, изразяващо се в обидни изрази и проявено физическо
насилие, съдът намери предявеният граждански иск за доказан по основание, но не
и по размер, и осъди подс.П.Б. да заплати на гражданския ищец сумата от 1 200
лв. (хиляда и двеста) лева неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
За разликата до претендирания размер от 6 000 лева съдът отхвърли предявения гр.иск за неимуществени
вреди като неоснователен.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подс.П.Б.
бе осъден да
заплати по сметка на ОДМВР -
Пазарджик направените на досъдебното
производство разноски за СМЕ в размер на 183,00 лв., а по сметка на Районен съд
Панагюрище да заплати 4 % държавна
такса върху размера
на уважения граждански
иск, т.е. сумата от 50,00
лв. , както и разноски в размер на 77,56 лв.
По изложените
съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: