О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№……../………………год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в закрито заседание, проведено на 21.02.2018 год. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СЛАВОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2401/2017 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.130 от ГПК.
Производството по делото е образувано
по иск на предявен от Д.С.Д. *** с ЕГН:**********против Я. КОНСТАНТИНОВ К. ***№7 с ЕГН: **********, А.А.К. *** с ЕГН:********** и ИВАИ А.К. *** с ЕГН:**********,
с правно основание чл.14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, спор за материално право на недвижими
имот към един минал момент.
С исковата молба е заявен петитум, с
който ищеца моли съда да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.14 ал.4 от
ЗСПЗЗ, спрямо ответниците, че собствеността на имот №38 в местността
"Ракитника", Галата, Варна преди о6разуване на ТКЗС и след това преди
влизане в сила на ЗСПЗЗ е била на Д.С.
АЛЕКСИЕВ, а след неговата смърт на 13.02.1975 год. е бил собственост на СТАМАТ Д.С., имотът е с площ от 8 494.896
квадратни метра, при съседи: имоти №39, №49 и имоти по парг.4 от ЗСПЗЗ.
В исковата молба са изложени
фактически твърдения, че ищеца е наследник на Д.С. АЛЕКСИЕВ, който е купил от
своя баща с нотариален акт №367,том
втори, регистър 2129, дело №293 от 1928 год.: нива в квартал Галата местността
"Ракитника" бивша"Фъндъклъкалабия" с площ от 14.7 декара.
През 1942-ра год. при заснимането на
земеделските имоти в квартал Галата тази нива е с площ от 8.5 (осем декара и
пет ара), която съществува по картата на старите имоти. Съгласно стария план на
земеделските имоти в кв. Галата то имот е под
№38 е собственост на Д.С. АЛЕКСИЕВ, но е с площ от 8494.896 кв.метра.
В исковата молба се твърди, че имота е
бил собствен на Д.С. АЛЕКСИЕВ,но по заявление на ЗЛАТКА МАРИНОВА ПАПАЗОВА с Вх.
№ 20147 от 01.08.1992 год., която е наследник на И.Х.К. ПОЗЕМЛЕНАТА КОМИСИЯ на
гр.Варна със свое Решение № 753 от
10.11.2000 год. е възстановила правото на собственост на наследниците на И.Х.К.
Нива в местността „Ракитника“ с площ от
21.600 дек., включваща имоти № 38 и 39 по плана за стари имотни граници.
По делото са представени писмени
доказателства, от които е видно, че наследниците на Д.С. Алексиев за заявили за
възстановяване правото на собственост пред поземлена комисия гр.Варна на имот с
площ 14.7 дек. в местността „Фъндъклък“, като се позовават на НА № 357/1928
год.
С Решение № 27/15.01.1993 год.
ПК-Варна, е възстановила правото на собственост на наследниците на Д.С.
Алексиев Нива от 14.7 декара, попадащ в терен по параграф 4 на Галата, в местността Фъндъклък.
С Решение № 541/30.07.1998 год.
ПК-Варна е признала правото на собственост на наследниците на Д. Алексов С. в
стари съществуващи на терена граници, Нива от 14у7 декара, находяща се на терен
парг. 4, на Галата в местността Фъндъклъка, представляващ имот № 49 от плана на
старите имотни граници, който имот обхваща имоти с планоснимачни номера или
части от тях подробно описани в решението.
От така установеното съдът прави
следните ПРАВИ ИЗВОДИ:
Предявения иск е недопустим, а
производството по делото следва да се прекрати.
Предмет на установителните искове по чл.
14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи
към момента на тяхното одържавяване или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите
селскостопански организации.
В настоящия случай липсва спор относно
правото на собственост върху земеделските земи възстановени на ответниците.
Право на спор възниква единствено въведеното от ищеца твърдение, че заявление
по преписка с Вх. № 50057 имот от 14.7 декара в местността Фъндъклък, от
наследодателя на ищеца е имот № 39 от аеро снимки и стария план.
Това твърдение не отговаря на
истината, тъй като по делото е представено от ПК-Варна Решение № 541/30.07.1998
год. ПК-Варна, от което е видно, че имотът на наследодателя на ищеца е
представлявал № 49, по стария план, а не както се твърди № 39.
Оспорването на правото на собственост
върху земеделска земя по съдебен ред е обусловено от правен интерес.
В случая ищеца няма правен интерес от
воденето на иска, тъй като на неговия наследодател в лицето на Д.С. Алексиев е
възстановено правото на собственост върху имот представляващ нива от 14.7
декара в местността Фъндъклък в стария реални граници, и този имот е
представлявал имот № 49 от стария план в административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ.
На ответниците в административно
производство ПК-Варна е възстановила правото на собственост на заявен имот, представляващ
имот с площ 21.6 декара, от имот № 38 и 39 по плана на старите имотни граници,
с Решение № 753/10.11.2000 год. на ПК по заявление № 20 147/04.08.1992
год.
Предвид изложеното се налага извод, че
се касае за различни имоти, а производство по реституция в полза на
наследниците на Д.С. Алексиев не е приключило по отношение на процесния имот
попадащ в земите по парг. 4 от ЗСПЗЗ.
Предявения иск не е обусловен от
правен интерес от търсената защита поради което е недопустим, а производството
по делото следва да се прекрати.
Независимо от горното с Определение №
340/02.02.2018 год. съдът, е остави исковата молба без движение, като е указал
на ищеца да изправи допуснатите нередовности.
Съобщението е връчено на ищеца на
09.02.2018 год. В дадения от съда срок, който е изтекъл на 19.02.2018 год.
ищецът не е изпълнил задълженията си и на основание чл.129 ал.3 от ГПК съдът
следва да прекрати производството по делото.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА като производството по гр.
дело № 2401/2017 год. по описа на ВОС.
Определението на съда подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВАС в седмичен срок от редовното му връчване пред
ВАС
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: