№ 212
гр. Плевен, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. К.
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря В. Н. П.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. К. Въззивно гражданско дело
№ 20234400500226 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от адв. Р. Л. като особен
представител на Н. К. Г. с ЕГН********** срещу Решение № 248/ 27. 02.
2023 г. по гр. д. № 5364/ 2022 г. по описа на РС- Плевен в осъдителната част
на решението.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението в обжалваната част е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за
отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно
и за отхвърляне на предявения иск.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“ ЕАД с ЕИК***
е изразила становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
1
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по
делото доказателства е осъдил Н. К. Г. да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ –
ПЛЕВЕН“ АД сумата от 812, 55 лв., от които 722, 03 лв. представляващи
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 11. 10. 2019 г. до
30. 04. 2022 г. и сумата от 90, 52 лв. представляващи лихва за забава за
периода от 11. 10. 2019 г. до 02. 09. 2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 722, 03 лв., считано от 11. 10. 2022 г. до изплащане на сумата
като за разликата до претендираните 1080, 50 лв. искът е отхвърлен като
погасен по давност. С решението съдът е осъдил Н. К. Г. да заплати на
топлофикационното дружество сумата от 652, 75 лв. деловодни разноски
съобразно уважената част.
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по
делото доказателства е приел, че въззиваемата Н. Г. е собственик по силата на
наследствено правоприемство на процесния жилищен имот като единствен
законен наследник на починалия К.А.Х.. Този правен извод съдът е обосновал
с цитиране на Решение № 437 от 17. 01. 2012 г. по гр. д. № 79// 2011 г., ІІІ г. о.
, че нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която
законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на
наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството. Наследството се придобива
с приемането му от момента на откриване на наследството - смъртта на
наследодателя, като при отказ от наследство, частта на отреклия се уголемява
дяловете на останалите наследници, а наследникът, който е приел
наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.
Районният съд е приел, че процесният имот е деклариран от наследодателя
като негова собственост и по отношение на същия е открита партида на името
на наследодателя в топлофикационното дружество, като това е достатъчно да
2
обоснове пасивната легитимация на ответницата.
По отношение на изпълнението на задължението за заплащане на
топлоенергията съдът се е позовал на Общите условия на въззиваемата страна
затова, че въззивницата не е изпълнила задълженията си в определението в
ОУ срок и е изпаднала в забава. По отношение размера на дължимата сума
съдът е уважил направеното с отговора на исковата молба възражение за
изтекла погасителна давност , съответно за периода преди 11. 10. 2019 г.
(исковата молба е предявена на 11. 10. 2022 г.) на основание чл. 111 б.“в“ ЗЗД
и ТР №3 от 18. 05. 2012 г. по т. д. № 3/ 2011 г., ОСГТК. Въз основа на тези
правни изводи съдът е приел, че ответницата следва да бъде осъдена да
заплати сумата от 812, 55 лв., от която 722, 03 лв. главница за периода от 11.
10. 2019 г. до 30. 04. 2022 г. и лихва за забава в размер на 90, 52 лв. за
периода от 11. 10. 2019 г. до 02. 09. 2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 11. 10. 2022 г. до окончателното и изплащане.
Съответно за разликата от 812, 55 лв. д 1080, 50 лв. районният съд е
отхвърлил иска като погасен по давност.
Въззивния съд изцяло възприема изложените мотиви в обжалваното
решение, приема, че същата е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Във въззивната жалба въззивницата е изразила доводи затова, че не е
собственик на процесния имот, не е приела наследството, поради което не е
задължена да заплаща исковите суми. Въззивният съд счита, че доводите са
неоснователни, тъй като от доказателствата по делото става ясно, че
наследодателят на въззивницата е бил собственик на процесния имот.
Въззивницата е представила съдебно решение на ВКС затова, че декларацията
по ЗМДТ не е доказателство за собственост на недвижим имот, но следва да
се има пред вид, че в представеното от Служба МДТ към Община- Плевен
удостоверение е отразен като собственик на имота наследодателя на
въззивницата и е отразен номер и дата на нотариалния акт. Този акт
задължително се представя пред администрацията на общината, поради което
отразяването на номера и датата на нотариалния акт в документ неоспорен по
надлежния ред представлява годно доказателство за установяване на правото
на собственост. Освен изложеното следва да се има пред вид, че дори и да не
е собственик на имота, наследодателят на въззивницата е вписан като клиент
3
на въззиваемото дружество, открита е партида и съответно въззивницата като
негова наследница поема неговите права и задължения в съвкупност. По
отношение на приемането на наследството въззивният съд възприема
цитираното от районния съд решение на ВКС затова, че приемането на
наследството настъпва с неговото откриване, като това приемане може да се
обори с отказ от наследство или с приемане по опис от съответния наследник.
В случая въззивницата не е направила отказ от наследство, съответно не е е
налице и приемане по опис, поради което е налице необорена законово
презумпция на чл. 48 ЗН, че въззивницата е приела наследството.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80
ГПК въззивницата следва да заплати на въззиваемата страна направените по
делото разноски в размер на 408 лв. изплатен депозит за особен представител
на въззивницата и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 272 вр. чл. 271, ал. 1, пр.
1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 248/
27. 02. 2023 г. по гр. д. № 5364/ 2022 г. по описа на РС- Плевен в ЧАСТТА,
в която Н. К. Г. с ЕГН********** е осъдена да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“ АД сумата от 812, 55 лв., от които 722,
03 лв. представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 11. 10. 2019 г. до 30. 04. 2022 г. и сумата от 90, 52 лв.
представляващи лихва за забава за периода от 11. 10. 2019 г. до 02. 09.
2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 722, 03 лв.,
считано от 11. 10. 2022 г. до изплащане на сумата, както и деловодни
разноски в размер на 652, 75 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 2773 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК Н. К.
Г. с ЕГН********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“ АД с
ЕИК*** направените деловодни разноски във въззивната инстанция в
размер на 408 лв. изплатен депозит за особен представител на
4
въззивницата и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5