Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №..................

 

                            град Свиленград, 20.09.2019година

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на дванадесети  септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                      

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева

 

        при секретар: Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №521 по описа за 2019година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

        Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №19-0351-000377 от 29.05.2019 година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, с което на Б.С.К. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177,ал.1,т.2 ,предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева.

      Жалбоподателят Б.С.К. в законопредвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно. Твърди се в жалбата,че не бил извършил нарушението за което бил санкциониран,а отделно от това  при издаване на НП били допуснати съществени процесуални нарушения.Сочи,че както АУАН ,така и НП не съдържали задължителните реквизити предвидени в ЗАНН,като същите били издадени от некомпетенти органи. Наред с това се оспорва размера на наложеното наказание,което жалбоподателя счита за завишен и несъобразен с имотното му състояние. С оглед на изложеното моли  съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

       В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,като п о делото е постъпила молба  в която поддържа жалбата,като алтернативно пледира намаляне на размера на наложеното наказание. Не ангажира доказателства, в нейна подкрепа .

     Административнонаказващият орган/АНО/- Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

      Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

      Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

      От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на И.Н.И. и А.Г.К. се установява, че  на 08.05.2019година двамата свидетели И.Н.И. и А.Г.К.,***, към ОД на МВР Хасково  при изпълнение на служебните си задължения на главен път I,360+400км, около 14,30часа , забелязали да се движи мотопед марка HUONIAO CHARM HM50 QT-2,който имал поставени регистрационни табели№ХЕ 2850 .Двамата полицейски служители спрели за проверка водача на мотопеда и след служебна проверка  на място чрез оперативния дежурен ,дали водача е правоспособен установили,че водача-жалбоподател е неправоспособен ,респективно не притежава  свидетелство за управление на МПС.

            За така констатираното нарушение на жалбоподателят  бил съставен,предявен и връчен лично акт за извършено административно нарушение с бланков №802706 от 08.05.2019г. в  негово присъствие, като жалбоподателят не е вписал ,че има  възражения по акта.

          Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило възражение.Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

           Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.150 от ЗДвП поради което и на основание чл.177,ал.1,т.2 ,предл.1 от ЗДвП  му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева.

            По административно наказателната преписка има и приложена  справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е неправоспособен водач и към датата на констатиране на настоящото има издаден 1бр. акт за установяване на административно нарушение.

            Видно от Заповед №1253з-138 от 23.11.2017година на Директор на ОД на МВР Хасково,Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед №1253з-121 от 15.05.2019година на Директор на ОД на МВР Хасково със същите се  определят държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

           Приета като доказателство по делото е и Декларация за семейно, материално и имотно състояние от 10.09.2019година ,видно от която жалбоподателят е несемеен,но следва да полага грижи за две малолетни деца.Безработен е и не получава доходи и не притежава движимо или недвижимо имущество на свое име.

            Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на И.Н.И. - актосъставител и А.Г.К. – свидетел при установяване на нарушението и по акт, така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №1253з-138 от 23.11.2017година на Директор на ОД на МВР Хасково,Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед №1253з-121 от 15.05.2019година на Директор на ОД на МВР Хасково,  справка за нарушител/водач ,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

        Свидетелите И.Н.И. и А.Г.К., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството, че същият не притежава  СУ на МПС,но въпреки това е управлявал МПС през процесния ден. 

           Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства –– Заповед №1253з-138 от 23.11.2017година на Директор на ОД на МВР Хасково,Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед №1253з-121 от 15.05.2019година на Директор на ОД на МВР Хасково,  справка за нарушител/водач, се потвърждават фактическите констатации  изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

          Материалната компетентност на издателя на НП – Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, се оспорва по делото, но последната се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия,а и на съда е служелно известно ,че Бончо Бонев е назначен на длъжността Началник група Охранителна полоция при РУ Свиленград ,към ОД на МВР гр.Хасково,което се потвърждава и от придружителното писмо от Началника на РУ Свиленград  до РС Свиленград с рег.№УРИ-351000-4412/31.07.2019г.

          При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

          Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява  частично основателна.

          Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на НП и предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването му, нито такива разкриващи недостатъци във формата и съдържанието,  които да налагат неговата отмяна,като не се споделя доводът на жалбоподателя за наличието на такива в частно за нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. АНО достатъчно ясно словом е описал мястото на извършеното нарушение,което съвпада с описаното в акта за установяване на административно нарушение.

          Същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и установената за това форма и ред, както и изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.

          От своя страна, АУАН по съдържанието си също, безспорно удовлетворява процесуалните изисквания досежно  неговото минимално съдържание, в съответствие с императивното предписание на чл.42 ЗАНН.Като във всеки от актовете и е обективирано с дължимата конкретика пълно, ясно и точно описание на фактическите нарушения, предмет на повдигнатото административнонаказателно обвинение, против жалбоподателя.

         Словноматериализираното фактическо описание, освен изчерпателно, позволява и безспорната индивидуализация на деянията, респ. и тяхната правна квалификация като административнонаказателни състави по чл.177,ал.1,т.2 , предл.1 от ЗДвП във вр. чл.150 от ЗДвП, с оглед изложените  факти за времето и мястото, надлежно указана и изпълнителна форма на нарушенията – управление на МПС без водача да е правоспособен.

          Изцяло кореспондираща с тези фактически обстоятелства, следователно правилна и обоснована е изведената цифрова правна квалификация на нарушените материални норми,   а именно чл.150 ЗДвП–установяваща  конкретно правило за поведение,  респ. изрична забрана, която не е спазена в случая.

           Напълно идентична и съвпадаща правна квалификация е приел и АНО, като в проявление  на санкционната си власт в издаденото НП е посочил съответния осъществен административнонаказателен –санкционен състав, чийто елементите се субсумират с неизпълнението на предписаните от закона задължения, считайки ги за осъществени, на което  основание  и е наложил предвиденото административно наказание.

          В частност,  подвеждайки го под действието на санкционните  разпоредби на чл.177,ал.1,т.2 ,предл.1 от ЗДвП, с която се санкционира управлението на МПС от неправоспособен водач. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, поради което няма каквото и да е съмнение относно конкретната фактическа деятелност на жалбоподателя, респ. за какво нарушение е наказан, от тук и не може да се приеме за накърнено или ограничено правото му на защита. Още повече,  последната се реализира против фактите, а не против тяхната правна квалификация, като в конкретиката на казуса същите са били известни и точно,ясно оповестени.

         Поради това липсва допуснато процесуално нарушение, досежно този реквизит от формата и минимално изискуемото съдържание на АУАН, още повече предвид наличието на пълно съвпадение във възприетата материалноправна квалификация на твърдяното нарушение, между констатиращия акт и санкционния - НП.

        В тези фактически и правни рамки, в спазване на императивното предписание на чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН,вр.т.7  –относимо към НП, се е произнесъл и АНО  подвеждайки нарушението с неговите обективни елементи, под действието на приложимият за него санкционен  -административнонаказателен състав, на основание който същото подлежи на наказване, с който е завършил дейността по  правното им квалифициране, предпоставяща правна преценка, дължима в крайния  заключителен акт, ползващ се с правораздавателни характеристики. 

            С тези правни съображения, при цялостна проверка на обжалваното НП, решаващата съдебна инстанция не  установи съществени процесуални нарушения при неговото издаване, нито др. недостатъци от формална страна на санкционния акт.

          Спазени са давностните срокове предвидени в чл.34 ЗАНН, поради което липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, обуславящо и крайния правен извод оспореното НП да е изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна акт, издадено въз основа на законосъобразен АУАН поставил началото на напълно редовно учредено и развило се административнонаказателно производство за реализиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

                     От материалноправна страна, преценено с оглед  приложението на материалния закон, съдът намери обжалваното НП също за правилно и законосъобразно, досежно визираното нарушение санкционирано с него, което е безспорно доказано в съвкупните си –обективни и субективни признаци от събраните  доказателства в хода на проведеното съдебно следствие по делото.

             Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП - Закон за движението по пътищата ( към датата на извършване на нарушението и издаване на обжалвания акт-"Наказва се с глоба от 100 до 300 лв. който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4") за нарушение на  чл. 150 от същия закон ("Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал.1, т.4"), изразяващо се в това, че на 08.05.2019година около 14,30часа на главен път I,360+400км жалбоподателят управлява мотопед марка HUONIAO CHARM HM50 QT-2,без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС.

         В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на жалбоподателя, и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитани като свидетели в съдебно заседание свидетелите И.Н.И. и А.Г.К., както се посочи по-горе ,потвърдиха констатациите в акта и в наказателното постановление.

С разпоредбата на  чл. 150, ал.1 ЗДвП се установява императивно изискване, предвиждащо участващите в движението ППС да се управляват единствено от правоспособни водачи, а че това са тези притежаващи валидно свидетелство за правоуправление, законодателя е изяснил изрично в новелата на  чл. 150а, ал.1 ЗДвП. Последната норма е дефинитивна установява положително правило и доразвива общотоправило - изискване по  чл. 150 ЗДвП, предвиждайки, че за да управлява МПС водачът трябва да притежава СУ МПС валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС. Именно това свидетелство е официалният удостоверителен документ, доказващ обективното качество - правоспособността на водач, даващо правото на дадено лице правомерно и законосъобразно да осъществява дейността по управление на МПС, като същото се издава по специален ред, от определен орган и след успешно положен изпит. С оглед неговото правно значение на индивидуален личен документ, режимът му е предмет на регламентация и в др. специален закон - ЗБЛД, вкл. регламентиращ изричен срок за който се издават, т.е. релевантен за преценката относно валидността на документите. В контекста на тези разяснения, изтичането срока на валидност на СУ МПС, прави този документ нередовен по смисъл на §1, т.2, б."ж" от ЗБЛД и използването му следователно не е годно да удостовери правоспособност по аргумент от чл. 50, ал.1 ЗБЛД. Поради това управляването на МПС със СУ с изтекъл срок на валидност, следва да се приравни на липса на свидетелство, т.е. управление без такова свидетелство. В тази връзка, относно изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС, по смисъла на санкционната норма на чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП, трайно и последователно в обвързващата съдебна практика е възприето разбирането, това да предполага и изисква същото да е валидно, както с оглед неговата административна валидност като документ, по смисъла на ЗБЛД, така и за категорията МПС което управлява водача /Решение № 44/19.02.13г на ВКС/. Ето защо, не е съответно и СУМПС с изтекъл срок на валидност, тъй като явявайки се нередовен документ за самоличност, при отпаднала неговата удостоверителна сила същото не може надлежно да удостовери и докаже качеството на водач. Неизпълнението, респ. нарушението на правилото по  чл. 150 ЗДвП и във връзка с  чл. 150а ЗДвП, е санкционирано от закона, с административно-наказателния състав на чл. 177, ал.1, т.2 с.закон, в чието приложно поле попада всяка от посочените материални разпоредби, като релевантния съставомерен признак е липсата на съответно свидетелство за управление на МПС, както когато такова изобщо не е издадено на лицето, или пък е било отнето, на конкретно визираните основания, така също в случаите когато притежаваното свидетелство не е валидно, по отношение на срока или по отношение на категорията на управляваното МПС -тези водачи, законът приравнява на неправоспособните. И това е така, защото както вече се посочи, само при едновременното наличие на тези две кумулативни предпоставки, указани в  чл. 150а ЗДвП СУ МПС би се явило съответното свидетелство за управление, по смисъла на санкционната норма на чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП. 

 

 

 

След като това е така и предвид установените фактически данни по делото и доколкото жалбоподателят не доказа към датата на проверката - 08.05.2019г. да е разполагал с валидно издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство, поради което и не го е представил на контролните органи, съдът приема, същият да не притежавал такова, следователно е бил неправоспособен водач. От събраните по делото безпротиворечиви гласни доказателства - показанията на св. И.Н.И. и А.Г.К. които съдът кредитира изцяло с доверие, се установява, че жалбоподателят е управлявал ППС на посочената в акта дата, както и отрицателния факт за неговата неправоспособност и за липсата на свидетелство за правоуправление на МПС от съответната категория. Ето защо, съобразно така установените фактически обстоятелства несъмнено осъщественото от жалбоподателя изпълнително деяние, изразило в действия по управление на МПС, без да е притежавал валидно СУ МПС /липсва издадено такова по съответния ред/, се явява в пряк разрез с императивното изискване на чл. 150, ал.1 ЗДвПи вр.  чл. 150а ЗДвП, с което и е консумирал първата хипотеза от предвидените в т.2 от ал.1 на чл. 177 ЗДвП-"без да притежава съответното свидетелство" и на това основание правилно е бил наказан. Тази именно правна квалификация е възприел и АНО и последната е вярна, съответства на фактите -визирани в обстоятелствената част на НП, същите и доказани категорично в хода на настоящото производство. Поради това, управлявайки МПС без да притежава съответното валидно СУ /по време и срок/ в нарушение на изискванията на по  чл. 150 ЗДвП жалбоподателят е осъществил признаците от обективната и субективната страна на състава на нарушение по чл. 177,ал.1, т.2,предл.1во от ЗДвП, за което правилно, както вече се посочи, е била ангажирана административнонаказателната му отговорност на соченото правно основание.

 Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл, съзнавайки естеството на забраната, както и обективния факт на отсъствието на валидно, в срок СУ за МПС. Т.е. жалбоподателят  е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици – управление на МПС без съответно СУ. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия режим, касаещ придобиване на СУ предвид факта, че това е ноторно известно. Поради това изводите на АНО в тази насока, както и изведената правна квалификация, са правилни и Съдът ги споделя изцяло. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Административното наказание в конкретния случай съдът намира за правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в максималния такъв, предвиден в закона,т.к. според настоящият съдебен състав така определения размер от страна на АНО е несъответен на тежестта на нарушението и нарушител,поради което Съдът приема за недоказано висок и съответно несправедлив. При индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да го наложи над минималния размер, предвиден от разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП от ЗДвП, вр. чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година. Обществената опасност на деянието не е завишена в сравнение с други идентични случаи. Обществена опасност на дееца също не е незавишена, тъй като по делото не се констатира наличие на друго идентично нарушение или на нарушение по ЗДвП, което също е трябвало да бъде съобразено от АНО при индивидуализацията на наказанието за конкретното нарушение съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха. Не са налице в преписката доказателства за финансовото положение на жалбоподателя, за да се наложи административното наказание "Глоба" в определения от АНО максимален размер,а напротив от представената декларация за семейно ,материално и имотно състояние  се установява,че същият е безработен,не получава доходи,не притежава на свое име движимо или недвижимо имущество,като следва да полага грижи в това число издръжка за двете си малолетни деца . Съдът счита, че в случай, че АНО има предвид определени отегчаващи вината обстоятелства, то последният е бил длъжен да вземе отношение по тях в текста на НП, като ги изброи или наведе такива в хода на съдебното дирене, което също не беше направено. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на формално (както вече бе посочено), а не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва при определяне на административното наказание, би следвало в настоящия случай размерът на наказанието да се намали до минималния законоустановен такъв.

Предвид изложеното както вече бе посочено, Съдът намери Жалбата за частично основателна, поради което НП би следвало да се измени, като се намали размерът на наложеното наказание "Глоба" от 300 лв. на 100 лв. Така редуцираният размер на наказанието, Съдът би намерил за правилен и необходим за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите и юридическите лица.

        По разбиране на настоящия съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящия случай не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение.Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя.

       Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.     

                                  Р  Е  Ш  И  :

 

            ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №19-0351-000377 от 29.05.2019 година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, с което на Б.С.К. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177,ал.1,т.2 ,предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева,

         като вместо това налага на същия административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лв.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.  

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................