РЕШЕНИЕ
№ 384
гр. Велико Търново, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110103312 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения че между
страните съществуват облигационни отношения във връзка с ползване от ответника на
услуги за доставка на електроенергия и мрежови услуги по клиентски *. Изтъква се, че
ответникът е ползвал горепосочените услуги на обща стойност от 698,04 лв., за което
ищецът е издал фактури за периода от 14.02.2018г. до 05.07.2021г. Твърди се, че в резултат
от неизпълнението на потребителя, за доставчика на услугите е възникнало и правото да
претендира обезщетение за забава в общ размер на 17,24 лв., считано от падежа на всяка
фактура до 03.09.2021г. Навеждат се твърдения, че поради липсата на доброволно
изпълнение е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2665/2021г., по
описа на Великотърновския районен съд относно посочените суми, спрямо която е подадено
възражение по чл. 414 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми са дължими и
отговарят на действителното потребление на ответника, поради което отправя искане до
съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването на вземанията от
698,04 лв. за главница и от 17,24 лв. за обезщетение за забава, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №1152 от 29.09.2021г. по частно гражданско дело
№2665/2021г., по описа на Великотърновския районен съд, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не е представил отговор на исковата молба като във
възражението си по чл. 414 от ГПК излага доводи, че за процесния период не е ползвал
електрическа енергия и мрежови услуги за имота.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
За периода от 14.02.2018г. до 05.07.2021г. ищецът издал фактури на обща стойност 698,04
лв. по партида на ответника с клиентски **********, *, относно заплащане на цена за
консумирана електрическа енергия и на услуги за достъп до разпределителната мрежа на
база предоставена мощност. Поради липсата на доброволно изпълнение, на 14.09.2021г. той
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно изплащане
на сумата по фактурите и на лихва за забава от 17,24 лв., считано от падежа на всяка от тях
до 03.09.2021г., във връзка с което е образувано частно гражданско дело №2665/2021г., по
описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на
29.09.2021г. издал заповед за изпълнение, спрямо която ответникът подал възражение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на основанието, от което
произтичат претендираните вземания за главница и лихви, техния размер, че ответникът е
имал качеството на потребител на електрическа енергия за процесния период и обект, и че
реално му е доставил посочените в процесните фактури количества електроенергия и
мрежови услуги. Въпреки това, същият не е представил доказателства, от които да се
установява съществуване на облигационно отношение свързано с продажбата на
електрическа енергия за обекта, намиращ се в* и реалната доставка на количествата енергия
посочени в процесните фактури. Липсват и доказателства за периода, за който са издадени
счетоводните документи, ответникът да е бил собственик или ползвател на обекта, за който
ищецът твърди, че е извършил доставка на електроенергия и е предоставил услуги за достъп
до разпределителната мрежа на база предоставена мощност. Приложените по делото
фактури са частни диспозитивни документи и се ползват само с формална доказателствена
сила като установяват, че съдържащите се в тях изявления принадлежат на ищеца. С оглед
гореизложеното се достига до извода, че ответникът не дължи сумите за главница от 698,04
лв. и лихви от 17,24 лв., за които е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско
дело №2665/2021г., по описа на Великотърновския районен съд, поради което предявените
установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. При този изход на делото, претенцията на
ищеца за присъждане на разноски също е неоснователна.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
2
Отхвърля като неоснователни предявените от *, срещу *, искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415
от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуване на
вземания от 698,04 лв. /шестстотин деветдесет и осем лева и четири стотинки/ - главница,
представляваща цена на ползвани услуги за доставка на електроенергия и мрежови услуги,
за които са издадени фактури за периода от 14.02.2018г. до 05.07.2021г. по партида с
*******, 17,24 лв. /седемнадесет лева и двадесет и четири стотинки/ - лихва за забава
считано от падежа на всяка фактура до 03.09.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.09.2021г. до окончателно изплащане на задълженията, за които е
издадена заповед за изпълнение №1152 от 29.09.2021г. по частно гражданско дело
№2665/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №2665/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3