№ 298
гр. Бургас, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. М. М.А
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20252120200230 по описа за 2025 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Р. И. Б. ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 24-0769-004125/19.11.2024 г., издадено от началник група към
сектор ПП към ОДМВР – Бургас, с което за нарушение по чл. 58, т. 3 ЗДвП, на основание чл.
178ж, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание "глоба" в размер на
1000 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца и за нарушение по
чл.41, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
наказание "глоба" в размер на 30 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Пл.С.,
който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. По
делото е изразено становище за потвърждаване на наказателното постановление.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред
надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
1
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314
НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 8.8.2024 г., около 20,06 часа, община Бургас, на път - автомагистрала "Тракия",
на 342 км, в посока към гр. Бургас, жалбоподателят Б. управлявал лек автомобил ***, с рег.
№ ***. Същият се движел в лентата за принудително спиране без да е налице повреда на
МПС и без наличие на здравословни проблеми на водача или пътниците. По същото време,
движейки се в лентата за принудително спиране, водачът предприел и изпреварване от
дясната страна, като с поведението си създал непосредствена опасност за движението. В
същото време св.Р. и св.М. забелязали поведението на жалбоподателя, тъй като пътували по
същото време и място за гр.Черноморец. Те забелязали, как водача Б. продължил да
изпреварва и други автомобили, движейки се в дясната аварийна лента. Жалбоподателят бил
спрян от полицейски патрул в гр.Созопол, като с.К. му съставил АУАН въз основа на
сведенията дадени от св.Р. и св. М.. Актосъставителят квалифицирал извършеното от
жалбоподателя като нарушение на разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП и чл. 41, ал. 1 ЗДвП.
Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него.
При тази фактическа обстановка на 19.11.2024 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което за извършените от жалбоподателя нарушения са му
наложени наказания "глоба" в размер на 1000 лева и "Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца и "глоба" в размер на 30 лева.
Възприетата фактическа обстановка се установява от показанията на св. К., Р. и М.,
както и от писмените доказателства по аминистративнонаказателната преписка, приети в
съдебното производство. От обстоятелствената част на АУАН, който като съставен по
надлежния ред представлява годно доказателствено средство за констатациите в него,
съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се установява гореописаната фактическа обстановка, в
каквато насока са и показанията на свидетелите-очевидци Р. и М., които са еднопосочни и
безпротиворечиви, и които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както
и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено от
2
компетентен орган – началник на група към сектор ПП, към ОДМВР - Бургас, а АУАН е
съставен от териториално и материално компетентно лице – младши автоконтрольор към
сектор ПП - Бургас. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. В тази връзка настоящият състав не споделя
изложените възражения за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
издаване на НП.
Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянията и
техните съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в
НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани
правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, при движение по автомагистрала на
водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при
повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство. А съгласно чл. 41, ал. 1 ЗДвП, пътните превозни средства
се изпреварват от лявата им страна.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставите по
чл. 58, т. 3 ЗДвП и чл. 41, ал. 1 ЗДвП, като е управлявал МПС в лентата за принудително
спиране, без да е налице повреда на управляваното от него МПС и без наличие на
здравословни проблеми на водача или пътниците, като е изпреварил неправилно, от дясната
страна, друг лек автомобил. Управлявайки МПС по този начин, безспорно жалбоподателят е
създал непосредствена опасност за всички участници в движението, което е било
изключително натоварено по време на извършване на нарушенията. Установеното с АУАН се
подкрепя от разпита и на тримата свидетели – Р., М. и К.. Като цяло жалбоподателят не успя
да обори твърденията на тези свидетели, поради което съдът приема, че той е извършил
нарушенията. Жалбоподателят е нямал право да нарушава закона, освен при наличие на
изключващи отговорността обстоятелства, каквито по делото обаче не се установиха.
За извършеното нарушение по чл. 58, т. 3 ЗДвП разпоредбата на чл. 178ж, ал. 1
ЗДвП предвижда кумулативно налагане на наказанията лишаване от право да се управлява
3
моторно превозно средство за срок от 3 месеца и глоба от 1000 лв. Тази санкционна норма
правилно е приложена от АНО като относима и на жалбоподателя са наложени именно тези
наказания - глоба от 1000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3
месеца.
За извършеното нарушение по чл. 41, ал. 1 ЗДвП разпоредбата на чл. 183, ал. 3, т.6
ЗДвП предвижда налагане на наказание глоба от 30 лв. Тази санкционна норма правилно е
приложена от АНО като относима и на жалбоподателя е наложено именно това наказания
глоба 30 лева.
Въпросните нарушения не са маловажни и за тях не е приложима разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на
очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая
конкретните деяния не се отличават от обичайните нарушения от този вид, поради което и
приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Отделно от
това, видно от справката за водач/нарушител коментираните нарушения далеч не са първите
такива по отношение на жалбоподателя, поради което и няма как да се приеме, че личната
му обществена опасност е ниска.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
наложените на водача наказания са правилно и законосъобразно индивидуализирани, поради
което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0769-004125/19.11.2024 г.,
издадено от началник група към сектор ПП към ОДМВР – Бургас, с което за нарушение по
чл. 58, т. 3 ЗДвП, на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, на Р. И. Б. ЕГН **********
е наложено наказание "глоба" в размер на 1000 лева и "Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца и за нарушение по чл.41, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.3, т.6
от ЗДвП, му е наложено наказание "глоба" в размер на 30 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в
14дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4