№ 31060
гр. С, 22.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110101800 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 7421/10.01.2024 г. от Е. Д. М. с ЕГН **********,
гр. С, ж.к. Д, бл. ***, с назначен от съда процесуален представител адвокат А Д. със съдебен
адрес в гр. С, ул. *****, срещу Софийски градски съд, като правоприемник на закрития
Специализиран наказателен съд, с адрес: гр. С, бул. В № 2, представляван от Председателя
РА, за нанесени вреди и вредни последици, неимуществени щети чрез нарушението на
правото на ЕС, ХОПЕС, ЕКЗПЧ и ООН, с правно основание на иска по чл. 2В от ЗОДОВ и с
цена на иска 24000 лв. и период на увреждането от 14.09.2023 г. до 25.12.2023 г.
В срока за отговор е депозиран такъв от ответника по реда на чл. 131 от ГПК.
Съдът, като извърши проверка на исковата молба, счита същата за редовна и
допустима, поради което и на основание чл.140 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.11.2025 г. от
10.30 часа, за когато да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е иск по чл.2в от ЗОДОВ за сумата от 24000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди през периода от 14.09.2023 г. до 25.12.2023 г., ведно със
законната лихва от 26.06.2023 г. до окончателното плащане, които вреди произтичат от
нарушение на правото на ЕС от съдия при ответния Софийски градски съд, като
правоприемник на Специализиран наказателен съд, който е върнал жалба с № 81723 от 2023
г. на СГС по чл.6 от ХОПЕС във връзка с чл. 5, § 4 от ЕКЗПЧ, чл. 9 (4) от МПГПП на ООН,
за това, че бил незаконно осъден по непредявени обвинения по дело № 1018/2019 г. по описа
1
на ВКС.
В исковата молба се твърди, че противоправното деяние на ответника Софийски
градски съд се обективира в нарушение на правото на ЕС и ООН по жалба № 81723/2023
година на СГС, като ответникът на 11.08.2023 година му върнал жалбата по член 416, алинея
8 от НПК, със становището, че делото КНОХД № 1018/2019 година на ВКС за грабеж от
12.03.2010 г. в гр С за 136072 лева от пострадал Огнян Божилов, било според заместник-
председател на Софийски градски съд, на инстанционен контрол в Апелативен съд - град С,
което според ищеца е съзнателно и целенасочено нарушение на закона, тежка злоупотреба с
право и използване на правосъдието за цели различни от целите на правосъдието, тъй като
делото не било в САС, а било приключило по непредявени обвинения на 16.04.2020 година с
Решение № 242/16.04.2020 година по дело КНОХД № 1018/2019 година на ВКС. Сочи, че по
това дело е осъден незаконно по непредявени обвинения и присъдата е приведена в
изпълнение без правно основание, за което е подал жалба по член 416, алинея 8 от НПК до
СГС, а ответникът не разгледал жалбата, не изпълнявал задълженията си по член 2 от ДЕС,
член 67 от ДФЕС, член 6,6, 13 от ЕКЗПЧ, член 2,9 от МПГПП на ООН, член 6,47 от ХОПЕС,
член 416, алинея 8 от НПК. Твърди, че по посочения начин ответникът го лишава от
ефективно правно средство за защита срещу престъпни посегателства посочени в жалбата,
от правосъдие и от ефективно правно средство за защита срещу противозаконно лишаване от
свобода чрез противозаконно осъждане по непредявени обвинения за деяния, измислени от
съдиите от АСНС и ВКС, за деяния, за които не бил обвинен и не е даден на съд с
обвинителен акт по Прокурорска преписка № 431/2013 година на Специализирана
прокуратура, в какъвто смисъл била подадената от ищеца жалба до СГС по член 416, алинея
8 от НПК.
Ищецът твърди, че ответникът СГС, въз основа на посочените по-горе твърдения, че
делото се намира в САС, му е върнал жалбата по член 416, алинея 8 от НПК. Счита, че това
било съзнателно и целенасочено нарушение на закона, съответното решение не било взето
въз основа на закона, а при преследване на определена цел неприсъща на правораздаването
и правосъдието от съдия от СГС. Счита, че е налице флагрантен отказ от правосъдие спрямо
него, отказ от правосъдие, чрез произвол и превратност и злоупотреба с право и използване
на правосъдието за цели различни от целите на правосъдието от СГС. Счита, че е налице
съзнателно и целенасочено нарушение на служебните задължения на съдия от СГС, а в този
случай ответникът нарушавал задължения за законност да следи за предмета на делото
очертан с обвинителен акт и да иска делото да се гледа и реши съгласно обвинението по
обвинителен акт по Прокурорска преписка № 431/2013 година на Специализирана
прокуратура, и като не си спазва задълженията СГС му вреди чрез злоупотреба с право и
използване на правосъдието за цели различни от целите на правосъдието, шиканира делото
по член 416, алинея 8 от НПК, като не разглежда жалбата по член 416, алинея 8 от НПК, а
делото не е решено от фактическа и правна страна, съгласно обвинението по Обвинителен
акт по Прокурорска преписка № 431/2013 година на Специализирана прокуратура. Сочи, че
описания начин ответникът нарушавал оправданите му правни очаквания от гореописаните
2
закони на ЕС и ООН, чрез произвол и превратност, и злоупотреба с право и използване на
правосъдието за цели различни от целите на правосъдието, като въз основа на посоченото
по-горе твърдение, че делото се намира в САС, върнал жалбата по член 416, алинея 8 от
НПК, не е развил производство пред СГС, което било съзнателно и целенасочено нарушение
на закона по член 12 от Закона за съдебната власт. Сочи, че ответникът му вреди чрез
злоупотреба с право и използване на правосъдието за цели различни от целите на
правосъдието, като го подложил на жесток психически тормоз чрез произвол,
противозаконно връщане на жалбата по член 416, алинея 8 от НПК. Твърди, че изтърпял
болки и страдания, унижение, отчаяние, страх безнадеждност, безизходица, безпокойство,
безпомощност, ужас, страх, унищожило му се здравето от преживения тормоз, развил паник
атаки, депресия и хипертония, отчаял се от живота, не му се живеело от отчаяние. Твърди, че
ответникът му нарушава достойнството, вярата в правосъдието и Държавата България, в
съда.
Моли да бъде осъден ответника да му заплати претендираното обезщетение в размер на
24000 лв., ведно със законната лихва от 26.06.2023 г. до окончателното плащане.
Ответната страна Софийски градски съд в отговора по исковата молба, подаден в срока
по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за недопустимост на исковата молба, тъй като
между същите страни имало образувано и висящо производство с идентичен предмет.
Твърди, че ищецът има заведени множество искови производство срещу различни
институции с идентичен предмет, а именно иск за обезщетение за неимуществени вреди
поради осъждане по непредявено обвинение или косвени свързани с това твърдение.
Счита, че ищецът Е. Д. М. не е лишен от достъп до правосъдие по основното му твърдение,
изложено в различните искови молби по всички дела, че е осъден от ВКС по непредявено
обвинение с Решение № 242 от 16.04.2020 г., постановено по КНОХД № 1018/2019 г. по
описа на ВКС, III н.о., НК, ВКС. Това е така, защото с искова молба от 01.02.2022 г., въз
основа на която е било образувано гр.д. № 5050/2022 г. по описа на СРС, 125-ти състав,
ищецът е предявил осъдителен иск срещу ВКС за сумата от 23 000 лева, представляваща
неимуществени вреди от съществено нарушение на общностното право, изразяващо се в
осъждане на ищеца по непредявено обвинение по КНОХД № 1018/2019 г. на ВКС. След
обезсилване на първоинстанционното решение от СГС и връщане на делото за ново
разглеждане, това дело е образувано под № 23618/2024 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Понастоящем делото е изпратено на СГС по въззивна жалба и е висящо под № 12666/2024 г.
по описа на СГС, II-В въззивен състав. Според ответната страна, ищецът с предявените
искове цели злоупотреба с правото на иск, доколкото генерирането на огромен брой дела с
едно и също твърдение не преследва легитимната цел - търсене на защита срещу
противоправно поведение по гражданскоправен ред, доколкото нормата на чл. 152 от ГПК
задължава съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и
съдействие на лични права и законни интереси. В този смисъл е и нормата на член 35, § 3 (а)
- Условия за допустимост от ЕКЗПЧ, в която съдът обявява за недопустима всяка
индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, когато счете, че жалбата представлява
3
злоупотреба с правото на жалба. Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се
разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно като зловредно
упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. Съответно
всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на
индивидуална жалба, уредено от Конвенцията и което спъва правилното функциониране на
съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото
на жалба /в този смисъл Mirolubovs and Others v.Latvia/. Приема се, че жалбоподателят
злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава досаждащи и явно
неоснователни жалби до съда, подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за
недопустима /в т този смисъл М. V. the United Kingdom и Philis v. Greece - и двете решения
на Комисията/. Не може да бъде ангажимент на съда да разглежда поредица от необосновани
и дразнещи оплаквания или други явно неправомерни действия на жалбоподателите или
техните упълномощени представители, които създават неоправдана работа на съда,
несъвместима с реалните му функции в съответствие с Конвенцията /в този смисъл Bekauri
v. Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy; Simitzi-Papachristou
and Others v. Greece/. Неизчерпателно посочените индикации не са чужди за националната
съдебна практика. Например в Разпореждане № 321 от 04.12.2018г. по ч. гр. д. № 3772 /
2018г. на ВКС е посочено, че многократното сезиране на съда с едни и същи жалби, когато
те са процесуално недопустими, не води до упражняване на предоставените от законодателя
процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират своето
разрешение. В практиката си ВКС нееднократно /например в Определения № 761 от
30.11.2012г. по ч.т.д. № 497/2012г. и № 376 от 10.05.2010г. по ч.т.д. № 350/210 г./ е посочвал,
че последователно създаваната верига от частни жалби съставлява злоупотреба с право по
смисъла на чл. 3 ГПК. Законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които
могат да бъдат подадени срещу акт на съда за връщане на недопустима жалба. Липсата на
подобно ограничение, обаче, не означава, че това може да се прави до безкрай. Нормите се
създават при презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона
изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой
нередовни или недопустими жалби. Когато превратно се упражняват права, увреденият
може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно
приетото в постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр.д. №
1149/2009 г. на ВКС превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед
обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от
естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият
може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата
злоупотреба, или и двете.
При условията на евентуалност в случай, че съдът прецени да разгледа предявените искове,
ответникът твърди, че същите са недопустими дотолкова, че производство по НОХД №
646/15 г. по описа на СНС е висящо. Делото към датата на подаване на отговора на исковата
молба се намирало в Софийски апелативен съд и постановената присъда не е влязла в
законна сила, като е изложил подробно развитието на производството във времето. Счита,
4
че настоящото производството следва да бъде прекратено и предвид константната съдебна
практика на СЕС, съгласно която частноправните субекти могат при определени условия да
получат обезщетение за вредите, които са им причинени поради нарушение на правото на
Съюза, допуснато с решение на национална юрисдикция, която се произнася като последна
инстанция. Счита, че от практиката на СЕС следва, че са недопустими искове за вреди,
причинени от нарушения на правото на ЕС с решение на национална юрисдикция, когато
искът е насочен срещу орган на националната юрисдикция, който не се е произнесъл като
последна инстанция. В настоящия случай твърденията в исковата молба са за претенция за
вреди, причинени от съдебен акт на СГС, който не е по същество на жалбата. Едва след
произнасяне по същество на жалбата щели да са налице предпоставките за разглеждане на
иска, а това е условие, без което не се разглежда наличието на материално-правните
предпоставки за основателност на иска по чл. 2в ЗОДОВ. Счита, че СГС не е надлежен
ответник да отговаря по предявения иск. Моли съда да прекрати производството по делото
на посочените по-горе основания.
При евентуалност, ако съдът счете, че искът е допустим, моли съда да остави предявената
искова молба от г-н М., озаглавена като жалба, без движение, като нередовна, тъй като не
ставало ясно каква е правната квалификация на иска. Ищецът излага, че общностното право
- и в частност посочени от него различни текстове на нормативни актове са нарушени от
разпореждане на съда, с което оставил жалба с правно основание чл. 416, ал. 8 от НПК без
разглеждане от ответника СГС. В тази връзка следва да се изясни, че посочените норми
предвиждат нарушения на общностното право. От своя страна искът, предвид изложените в
исковата молба обстоятелства, евентуално намира правното си основание в чл. 4, § 3 ДФЕС,
което предполага от ищеца да твърди и докаже общностна норма, която предоставя
права на частноправните субекти, достатъчно сериозно нарушение на тази общностна
норма, пряка причинна връзка между нарушението и вредата. Счита, че СГС при
постановяване на акта си, с който е оставил жалбата на ищеца без разглеждане е взел
предвид, че делото е в съдебна фаза и не се следва да се произнася по въпроса за
привеждането в изпълнение на присъдата, тъй като не е постановен окончателен съдебен
акт, поради което и съдът обективно е възпрепятстван да се произнесе по жалбата.
Счита така предявените искове за неоснователни и недоказани, моли съда да отхвърли иска
като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства: 1) наличие на противоправно действие, респективно бездействие на лице, на
което ответникът Софийски градски съд е възложил работа, осъществено при и по повод
извършването на тази работа; 2) вида, характера и стойността на причинените
неимуществени вреди на ищеца, така, както се твърдят в исковата молба; 3) наличие на
причинна връзка между противоправно поведение на лице, на което ответникът СГС е
възложил работа, което поведение е реализирано при и по повод осъществяването на
възложената от ответника работа, и твърдените неимуществени вреди, както и всички
останали положителни факти и обстоятелства, от които черпи изгода за себе си.
5
УКАЗВА на ответната страна, че в нейна тежест е да докаже наличие на правопогасяващи
и/или правоизключващи обстоятелства, както и всички свои възражения, положителни
факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си, в това число твърдението, че НОХД №
646/15 г. по описа на СНС е висящо към момента на подаване на отговора на исковата молба.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговора на същата писмени
доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да посочи какви факти и обстоятелства ще
установява с всеки един от двамата свидетели, които е поискал да бъдат допуснати до
разпит, в противен случай съдът ще разгледа делото без да събира тези доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на съдебно-медицинска експертиза с
вещи лица психолог и психиатър до произнасянето относно искането за допускане на
свидетели и след евентуалния разпит на последните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебно спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се
обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb
като медиацията е платена услуга.
УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма «Спогодби»,
която за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат
информация от 9.00 до 17.00 ч. от координатор на Програма ”Спогодби”, тел. 02/8955 423,
на електронен адрес: ********@******.***, както и в Центъра за спогодби и медиация на
адрес: гр. С, бул. Цар Борис ІІІ № 54.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищцовата страна - и препис
от отговора на ответника, като за ищеца книжата да се връчват лично и чрез назначения му
от съда процесуален представител.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7