Решение по дело №1322/2008 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 115
Дата: 18 февруари 2009 г.
Съдия: Гергана Велчева Кирова
Дело: 20085220101322
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик, 16.02.2009 г.

 

 

Пазарджишкият районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и девета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г.К.

 

при участието на секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдия К. гражд. дело № 1322/2008 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

Предявен е иск за развод, с правно основание чл. 99, ал.1 от Семейния кодекс ( СК ) от Е.Д.А., ЕГН **********,***, против Р.М.А., ЕГН **********, с искане за прекратяване брака с развод поради дълбокото и непоправимо разстройство по вина на съпруга, както и да възстанови предбрачното си фамилно име Й..

В исковата молба се твърди, че бракът между страните бил сключен на 08.07.1981 г., от който са родени две деца, понастоящем пълнолетни. Първоначално живели при родителите на ответника, а впоследствие ищцата заедно с двете деца се преместила да живее в дома на своите родители, тъй като ответникът я напуснал и отишъл да живее с друга жена. Поддържа се, че вече повече от петнадесет години съпрузите се намират във фактическа раздяла, през който период от време ответникът не се е интересувал от своята съпруга и родените от брака деца, поради което е настъпило трайно отчуждение, несъвместимо със съпружеските отношения.

Ответникът не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по иска.

Пазарджишкият районен съд, гражданска колегия, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното :

Видно от удостоверение от …….. г., Р.М.А., ЕГН **********, и Е.Д. Й., ЕГН **********, са сключили граждански брак, за което е съставен акт № 2/……. г.

От разпита на свидетеля Д., зет на страните, към момента на фактическата раздяла неговата съпруга е била на тринадесет години, а сестра и е по-малка, като от своята съпруга знае, че след като е напуснал дома, баща им не се е интересувал от семейството, а грижите за децата са поети от тяхната майка. Според свидетеля Д. за шестте години брачно съжителство с голямата дъщеря на страните е виждал своя тъст два пъти, когато по повод пътувания са преминавали покрай Долни Чифлик, като срещите не са се състояли в дома, където живее поради нежеланието на съпругата му да посещава къщата, в която бащата съжителства с друга жена.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

За да бъде уважен иск за развод, следва да бъде установено наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брачното правоотношение, т.е. да се установят такива факти и обстоятелства, които сочат на липсата на присъщото съдържание на брачната връзка, а налагат разбирането, че бракът съществува формално. В настоящия случай като взе предвид изложените в исковата молба твърдения, кореспондиращи напълно с депозираните свидетелски показания на свидетеля Д., съдът намира, че бракът между страните следва да бъде прекратен. Продължителната фактическа раздяла, характеризираща се с липса на всякакъв интерес у съпруга Р.А. към съпругата и родените от брака деца, обосновават разбирането, че бракът е лишен от съдържание и неговото запазване не е в интерес на страните в производството, поради което и предявеният иск за развод следва да бъде уважен.

При обсъждане въпроса за вината за настъпване разстройството на брака съгласно изискванията на чл. 99, ал.2 от СК съдът приема, че виновен за разрушаване на брачната връзка е съпругът Р.А.. Присъщо съдържание на брачното правоотношение е полагането на грижи за благополучието на семейството, за прояви на взаимно уважение и зачитане на брачния партньор съгласно чл. 15 и чл. 18 от СК. В конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установяват конкретни провинения на съпругата – ищцата А.. В същото време обстоятелството, че ответникът напуска семейството поради установяване на връзка с друга жена, както и фактът, че от настъпване на фактическата раздяла не е проявявал загриженост дори към родените от брака две деца, представляват сериозни брачни провинения и налагат разбирането, че разрушаването на брачната връзка е по вина на съпруга – ответник. За да достигне до този извод, съдът изцяло възприе свидетелските показания на свидетеля Димитров като достоверни, в която насока следва да се изтъкне и обстоятелството, че свидетелят пресъздава непосредствените си впечатления относно липсата на емоционална привързаност на неговата съпруга към баща й, както и относно изключително редките срещи помежду им.

С оглед това, че страните нямат семейно жилище и няма непълнолетни деца, родени от брака, съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.

Съдът с оглед изхода от производството намира, че следва да бъде уважено и искането за постановяване след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име.

Предвид това, че съдът възприема, че вина за настъпване разстройството от брака има ответникът, като отчете направеното искане за присъждане на разноски и съобрази разпоредбата на чл. 329, ал.1 от СК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за производството, а именно – 325 лева сторени от ищцата разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата – допълнителна държавна такса в размер на 25 лева.

По изложените съображения, Пазарджишкият районен съд

 

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА като дълбоко и непоправимо разстроен брака между Е.Д.А., ЕГН **********, и Р.М.А., ЕГН **********, за който е съставен акт № 2/……. г.

ПОСТАНОВЯВА, че вина за настъпване на брачното разстройство има Р.М.А..

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Е.Д.А., ЕГН **********, да възстанови предбрачното си фамилно име Й..

ОСЪЖДА Р.М.А., ЕГН **********,***, Варненска област, да заплати на Е.Д.А., ЕГН **********,***„А. в.” № 29 сумата от 325 ( триста двадесет и пет ) лева сторени разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Р.М.А., ЕГН **********,***, Варненска област, да заплати сумата от 25 ( двадесет и пет ) лева допълнителна държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пазарджишкия окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :