Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
Гр. Пловдив, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на седемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова въззивно
гражданско дело № 68 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 463, ал.2 от ГПК.
Обжалвано е
решение № 348, постановено в закрито съдебно
заседание на 9.10.2019 г. от Окръжен съд-Хасково по
гр.д. № 610/2019 г., с което е оставена без уважение жалба с вх. №
23 314/15.07.2019 г. по описа на ЧСИ Н.К., подадена от А.Ж.А. против
постановление от 17.06.2019 г. на ЧСИ Н. К. за разпределение на постъпила сума
по изп.д. № …, предявено на … г.
Жалбоподателят А.Ж.А., присъединен
взискател в изпълнителното производство, моли по съображения, изложени в
жалбата с вх. № 9991/25.10.2019 г., решението да бъде отменено като неправилно.
Ответникът по жалбата „И.“АД-гр.С.
моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна по съображения,
посочени в писмен отговор от 5.12.2019 г. Останалите ответници по жалбата Ж.А.А.,
В.П.А.,***, Т.н.Н.М.Б.К. и О.Д. не са взели становище по нея.
Пловдивският апелативен съд
прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 15.07.2019
г. от А.Ж.А., присъединен взискател в изпълнителното производство, е подадена чрез ЧСИ Н. К. с вх. № 23314 до
Окръжен съд-Хасково жалба против разпределение от 12.07.2019 г. по изп.д. № …/…
г. С решение № 348 от 9.10.2019 г. окръжният съд отхвърля жалбата като неоснователна. Окръжният
съд е приел, че А.А. е присъединен взискател, чието вземане произтича от
издадена по реда на чл. 417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение за сумата
5 150 лв., която заповед е издадена въз основа на споразумение от
14.12.2018 г. с нотариална заверка на подписите от същата дата. Съдът приема,
че това вземане не се ползва с привилегията на чл. 136,ал.1,т.4 от ЗЗД, тъй
като не представлява съдебно признато право на задържане. Съдът посочва, че в
чл.2 от споразумението е предвидено кредиторът за задържи целия имот до пълното
удовлетворяване на вземането му за направените от него разноски за подобрения в
имота, но правото на задържане съществува в правния мир за направилия
възражението от момента на признаването му с влязло в сила решение на съда. Тъй
като в случая жалбоподателят не представя влязло в сила съдебно решение, с
което да му е признато право на задържане, то той не може да се позовава на
него и да се ползва от привилегията по чл. 136,ал.1,т.4 от ЗЗД. Затова
окръжният съд приема, че не се констатира неправилност на извършеното от ЧСИ
разпределение на постъпилата сума.
Жалбоподателят
А.А. е уведомен за решението на съда на 21.10.2019 г. На 25.10.2019 г. е подадена
жалбата до ПАС с вх. № 9991/25.10.2019 г. Жалбата е допустима. С нея
жалбоподателят твърди, че обжалваното решение на ОС е неправилно. Счита, че
окръжният съд неправилно е посочил, че правото на задържане се признава в
съдебно решение единствено след направено възражение за това. Заявява, че
правото на задържане е акцесорно, обезпечително право, на вземането за
подобрения на владелеца-кредитор срещу собственика-длъжник, а вземането за
подобрения може да се предяви, както с възражение, така и с насрещен иск или
със самостоятелен осъдителен иск. Заявява, че за да се реализира привилегията
на правото на задържане чрез възражение, трябва да бъде проведена защитата, а
за да бъде проведена защитата, е необходимо да е предявен иск от собственика на
имота за възстановяване на владението върху него, но в случая собственикът на
задържания имот не е предявил ревандикационен иск. Твърди, че няма задължение
да чака собственика на имота да предяви ревандикационен иск и след настъпването
на изискуемостта на вземанията му за подобрения е предявил правата си по
съдебен ред и се е снабдил с изпълнителен лист, за да събере вземанията си в
принудителното изпълнение. Заявява, че се е възползвал от законовата възможност
за провеждане на заповедно производство, с което е признато и правото му да
задържа имота, за който е извършил разходи за подобрения, до заплащането им.
Ответникът
по жалбата „И.“АД-гр.С. възразява, че жалбата е неоснователна, тъй като правото
на задържане може да бъде признато само по съдебен ред и да бъде упражнено въз
основа на влязло в сила съдебно решение, а в случая заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист са издадени в производство по чл. 417,т.3 от ГПК въз основа
на спогодба с нотариална заверка на подписите, т.е. липсва съдебно решение, с
което в полза на А. да е признато право на задържане, и документът, въз основа
на който е издаден изпълнителният лист, не съдържа отсъдено признание на
правото на задържане. Затова заявява, че не е налице основание, което да
създава привилегия за взискателя А. при изготвянето на обжалваното разпределение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 460 от ГПК, когато събраната по изпълнителното дело сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител
извършва разпределение. В случая ЧСИ К. е изготвила на 17.06.2019 г. и е
предявила на 12.07.2019 г. разпределение, след като в производството по принудителното
изпълнение по изп.д. …/… г. са били осъществени публични продажби на четири имоти
на длъжника Ж.А., сред които апартамент № … в гр.Д., ул.“Х. Г.Д.“…,вх…., ет….,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор . по КККР на гр.Д. Съгласно
нормата на чл. 495 от ГПК ЧСИ К. е разпределила предложената от купувача
(присъединен взискател) А. сума при проданта на апартамента в размер на
25 350 лв., като е определила сума за взискателя „И.“АД-гр.С. по чл. 136,ал.1,т.1
от ЗЗД, не е разпределила суми за
вземания по реда на чл. 136, ал.1, т.т. 2,3,4 и 5 от ЗЗД, разпределила е сума
по чл. 136,ал.1,т.6 от ЗЗД за Т.н.Н. и остатъкът от цената се разпределя между
хирографарните взискатели „И.“АД и А.А.. Жалбоподателят А.А. твърди, че разпределението
е незаконосъобразно, тъй като счита, че в негова полза следва да бъде зачетена
привилегия по чл. 136,ал.1,т.4 от ЗЗД.
Съгласно
нормата на чл. 136,ал.1,т.4 от ЗЗД се ползва с право на предпочтително
удовлетворение вземане, заради което се упражнява право на задържане – от
стойността на задържания имот, а ако това вземане произтича от разноски за
запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява и преди
вземанията по чл. 136,ал.1,т.3 от ЗЗД. Жалбоподателят А.А. е присъединен
взискател в изпълнителното производство, след като на 26.03.2019 г. е продал
молба за присъединяване (л.636 от досието на изпълнителното дело) спрямо
длъжника Ж.А. и е представил изпълнителен лист (л.637), издаден въз основа на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по гр.д. 2467/2019 г. на СРС,
съгласно който Ж.А.А. е осъден да заплати на А.Ж.А. сумата 5 150 лв. –
вземане по спогодба с нотариална заверка на подписите от 14.12.2018 г. на
заявителя спрямо длъжника, ведно със законна лихва от 16.01.2019 г. и
разноските по делото. С молба от 28.03.2019 г. (л.641) А. е представил заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
(л.642) и споразумение за уреждане на задължения от 14.12.2018 г. (л.643),
сключено между А.А. и Ж.А., което е с нотариална заверка на подписите на
страните. Съгласно това извънсъдебно споразумение А.А. е извършил разноски в
размер на 5 150 лв. за подобрение на апартамента на Ж.А., а именно
апартамент № … в гр.Д., ул.“Х. Г.Д.“…, вх…., ет…., като Ж.А. се е задължил да
погаси задължението си към А.А. в размер на 5 150 лв. в срок до 7 дни от
датата на подписване на споразумението, а кредиторът има право да задържи целия
имот до пълното удовлетворяване на вземането му за направените от него разноски
за подобрение на имота. Безспорно е, че право на задържане върху посочения
апартамент, относно който е извършена публична продан и се разпределя
получената при нея цена с разпределението, изготвено на 17.06.2019 г. и
предявено на 12.07.2019 г., не е установено и признато в полза на присъединения
кредитор А.А., сега жалбоподател, по съдебен ред. Представеното извънсъдебно
споразумение, сключено между А.А. и Ж.А. на 14.12.2018 г., не е съдебен акт и
затова не установява спрямо останалите взискатели наличие в полза на А. на
привилегия, съответно, която да им е и противопоставима и да може да бъде
отчетена при разпределението по реда на чл. 136,ал.1,т.4 от ЗЗД. Невярно и
твърдението на жалбоподателя, че в заповедното производство е признато и
правото му да задържа имота, за който е извършил разходи за подобрения, до
заплащането им. Както в заповедта за изпълнение от 15.02.2019 г., издадена по
реда на чл. 417 от ГПК, така и в изпълнителния лист от същата дата, е
разпоредено само плащане на сумата 5 150 лв. (ведно със законна лихва и
разноски) от Ж.А. в полза на А.А.. Относно останалите имоти, спрямо които е
извършена публична продан и се разпределят суми с обжалваното разпределение, не
се твърди жалбоподателят да претендира да има основание при разпределението да
бъде прието наличие в негова полза на привилегия по чл. 136,ал.1,т.4 от ЗЗД. При
тези обстоятелства неоснователно жалбоподателят А. претендира при изготвянето
на обжалваното разпределение да се отчете в негова полза привилегия по чл.
136,ал.1,т.4 от ЗЗД, както правилно е приел окръжният съд. Подадената на 25.10.2019 г. от А.А. по реда на
чл. 463, ал.2 от ГПК жалба се явява неоснователна, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 348, постановено в закрито съдебно заседание на 9.10.2019 г. от Окръжен съд-Хасково по гр.д. № 610/2019 г., с което е оставена
без уважение жалба с вх. № 23 314/15.07.2019 г. по описа на ЧСИ Н.К.,
подадена от А.Ж.А. против постановление от 17.06.2019 г. на ЧСИ Н. К. за
разпределение на постъпила сума по изп.д. № …, предявено на … г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)