Решение по дело №481/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 122
Дата: 27 септември 2022 г.
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20225620200481
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Свиленград, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200481 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Н. М. Д. с ЕГН ********** срещу
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, Серия К №5342190, издаден от ОД на
МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в
размер на 400 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш, като се развиват съображения в подкрепа
наведените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването му ,а именно липса на предвидените от закона реквизити,както и
издаването му в нарушение на закона,като се излагат конкретни нарушения.
Жалбоподателя, моли съда да постанови решение, с което атакуваният
електронен фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител по делото и не представят становище
по жалбата.
Страна Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград,редовно
призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Свиленградският Районен Съд, за да се произнесе по основателността й
1
и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената
проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 19.09.2021г. в 10,28часа в гр.Свиленград, обл.Хасково на ул.“Асен
Златаров“ в посока бензиностанция „Евроойл“, с автоматизирано техническо
средство TFR 1-М 656 представляващо мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение е регистрирано и заснето движение на
лек автомобил марка „Ауди А3", с регистрационен номер Х **** КВ/ от
приложения снимков материал номера е крайно нечетлив/ със скорост от 89
км./ч. – над разрешената за движение в населено място в гр.Свиленград
,обл.Хасково от 50 км/ч. и е посочено превишение от 39 км/ч./след
приспадане на допустимата грешка/.
От извършената Справка в централна база КАТ, по регистрационен
номер, се установило, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен
номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на Н. М. Д. с ЕГН
********** .
Въз основа на тези констатации е издаден процесния електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, като за нарушител бил вписан жалбоподателят .
В описателната част на електронния фиш е вписано движение с
установена скорост от 89км./ч. – превишаване с 39 км/ч. /и двете стойности
след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч/.
За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото
средство № TFR1-M 656, а за място на нарушението – в гр.Свиленград,
обл.Хасково на ул.“Асен Златаров“ в посока бензиностанция „Евроойл“.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на
дата 21.06.2022г. според отбелязването в справката за нарушител/водач, като
съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или
да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило
нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.
В указания срок, жалбоподателят не е представил в ОДМВР - Хасково
Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не е направил възражения в срока по чл.
189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на
процесната дата - 19.09.2021г., когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, издадена от Министъра на
вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като
доказателство по делото.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на
използването на АТСС - 19.09.2021г., времето (10.20 часа до 12.30 часа) и
точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана
2
системата – гр.Свиленград, обл.Хасково на ул.“Асен Златаров“ в посока
бензиностанция „Евроойл“, за ограничението на скоростта въведено с общото
ограничение от закона /съгласно чл.21,ал.1 от ЗДвП /- 50 км/ч разрешена
скорост, режима на измерване - стационарен, номера на служебния
автомобил, където е поставено, така и броят на установените нарушения и
други сведения, съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение
по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 2
броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите
обаче не може да се установи регистрационният номер на заснетото МПС ,а
се установява,че емарка ауди бяло на цвят с последна буква В и първа цифра
2 . Установява, че е заснет автомобил бял автомобил марка ауди в процес на
приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост
на движение 92 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 42 км/ч
(преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50
км.ч., въведена за населени места, като превишението е 39км/ч. (след
приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).
Приложен е Протокол №9/21 от 07.01.2022г. за констатирани нарушения
през месец септември 2021г.
От представения Протокол с рег.№ 4-53-21/05.05.2021 година, издаден
от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (приложено в кориците на
делото) №10.02.4835.
Налично е и писмо на Зам.директор към МВР,съгласно което одобрените
средства за измерване за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
по ЗДвП,за които изтича на 24.02.2020г. ,съгласно чл.30,ал.5 от Закона за
измерванията,когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване,които отговарят на
одобрения тип,се считат за одобрен тип,като съответно следва да са
преминали последваща метрологична проверка,съгласно чл.43 от Закона за
измерванията.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд -
Свиленград.
3
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител.
Налична е и снимка на разположението на полицейският автомобил
заснел процесното нарушение.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед с рег №8121з-
172 от 29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци
на електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.
Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към
АНП писмени доказателства.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените
доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП),
както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от
която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение ,но не и за
неговото авторство/доколкото от приложения снимков материал от
извършеното нарушение,по никакъв начин не може да бъде разчетен номера
на МПС/, времето и мястото на осъществяването му, като единствено
потвърждава фактическото извършване от неизвестно лице,което управлява
лек автомобил марка ауди бяло на цвят ,със скорост над разрешената,
въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
По отношение на приложения снимков материал от заснет на
19.09.2021г. клип с техническо средство № TFR1-M 656 съображения ще
бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.
На това място следва единствено да бъде отразено законовото
положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова бе приобщено по делото.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от
следното правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач/ на
21.06.2022г., а жалбата е входирана на 27.06.2022г.поради което е
процесуално допустима.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна
4
по следните съображения:
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 4, вр.чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против
него ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. ЕФ съдържа
минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити,
изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тъй като
разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия
административно-наказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради
което при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка
за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е.
процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са
ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен
акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това
материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в
обстоятелствената част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената -
максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТСС и
конкретното й превишение, както и твърдените за осъществени съществени
елементи от административно-наказателния състав на чл. 182, ал. 1, т. 4,
вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и вменен в отговорност на жалбоподателя. По този
начин Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа всички
релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено това
изискване за реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Т.е. самото нарушение е
описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.
Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице за
да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да
организира адекватно защитата си.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на
ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в
структурата на МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след
задължителните реквизити на ЕФ.
5
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедури по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и процедура (включително срокове) за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в светлината на
Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС,
настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не
намират приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на
изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното, релевантно в случая е че
към датата на връчване на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен
общия давностен срок - една година от извършване на нарушението, според
неговия вид (с основание по ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга
давност).
Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията, притежава надлежното Удостоверение № 4835,
издадено от БИМ и е регистрирано във водения Регистър, констатация от
служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет-
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение.
Същото Съдът приема, че е в съответствие с метрологичните изисквания,
технически изправно и преминало последваща проверка, както се установява
от приетите доказателства от АНП. Т.е. контролните органи са изпълнили
изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В
обжалвания ЕФ се съдържа наименованието на АТСС, използвано за
измерване на скоростта, както и номерът му. В този смисъл няма нарушение
на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на
делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба, но в случая това е
ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от
контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочено в ал. 2 на чл.
6 това не представлява нарушение на цитираната Наредба, тъй като по
безспорен и категоричен начин е установено нарушението.
По отношение на мястото на извършване на нарушението, същото е
посочено коректно с текстово описание и координатите, индивидуализиращи
точно определено място на извършване. От приложените доказателства, както
и от изготвения от полицейските служители Протокол, също се установява
точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на
движение, а така също датата и точния час, регистрационният номер на
автомобила, и останалите реквизити на акта; налице е и пълно описание на
нарушението. Иначе казано мястото на нарушението съвпада с мястото на
установяване на нарушението. Съгласно на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година Протоколът по ал. 1 (използване на мобилно АТСС)
се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол
6
във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и края на
контролирания участък. Такъв Протокол по делото е представен, както вече
бе посочено. В действителност в същият липсва отбелязване на началото и
края на контролирания участък, но горното изискване Наредбата въвежда
единствено при контрол във време на движение, какъвто не е настоящият
случай. По делото има събрани достатъчно доказателства, от които може да
се направи обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на
посочената Наредба при използването на АТСС за контрол на скоростта -
мобилна камера за контрол на скоростта TFR 1-М № 656.
За пълнота следва да се посочи, че посочването на мястото на контрол,а
именно гр.Свиленград, обл.Хасково на ул.“Асен Златаров“ в посока
бензиностанция „Евроойл“, е достатъчно за означаване на мястото на
нарушението. Още повече, че по делото е представен и заснетият клип, на
който освен автомобила, са отразени локацията, включително с GPS
координати.
ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице като
извършител на нарушението при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесният ЕФ не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
Що се отнася относно средството за измерване,с което е констатирано
нарушението , доколкото е със срок на валидност 24.02.2020г.,то съгласно
чл.30,ал.5 от Закона за измерванията,когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване,които отговарят на одобрения тип,се считат за одобрен тип,като
съответно следва да са преминали последваща метрологична
проверка,съгласно чл.43 от Закона за измерванията,което безпорно е налице
в настоящият случай.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
7
От обективна страна, с оглед разпечатаните показания на техническото
средство, приложения снимков материал (надлежно и годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес), Съдът
приема, че са установени точния час на нарушението, посоката и скоростта на
движението му, както и мястото на нарушението. Тези доказателства,
обсъдени в съвкупност с данните от съдържанието на Протокола за
използване на АТСС и разпечатка от системата с регистрирани нарушения,
Съдът приеме, че доказват обективните признаци на нарушението - скоростта
на движението на автомобила и превишението на максимално разрешената
скорост в пътния участък.
Видно от Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година, в него изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на
скоростта е в следствие на факта, че мястото на нарушението е в населено
място. При така попълнените данни в Протокола, по несъмнен начин се
потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението,
като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Не така стои въпросът със констатиране на нарушителя,доколкото от
приложения снимков материал не става ясно регистрационният номер на
заснетото моторно превозно средство. Видно снимка към ЕФ от свалените
изображения при извършеното нарушение на посочената в ЕФ дата
,единствено се установява,че е заснето МПС ,марка-Ауди ,бяло на цвят ,а що
се отнася до неговият регистрационен номер,четимо е единствено първото
число от рег.номер,а именно 2 и последната буква –В,останалите букви и
цифри са крайно нечетливи,поради което съдът намира,че липсват
категорични доказателства,че именно МПС ,собственост на жалбоподателя е
било заснето през процесния ден.
При това положение ,доколкото не може по безспорен и категоричен
начин да се установи извършителя,то следва ЕФ да се отмени като
неправилен и недоказан.
Относно разноските в настоящото производство :
По делото не се претендират такива,поради което съдът не дължи
произнасяне в тази част.
Водим от изложеното и на основание /ново членови по ЗАНН/ чл.
63,ал.3,т.1 вр с ал.2,т.1 вр с ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
Съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилен Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение установено с автоматизирано техническо средство, Серия К
№5342190 издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Н. М. Д. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание – "Глоба" в размер на 400 лева за извършено
8
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9