Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1075
гр. Пловдив, 26.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VІІ-ми граждански
състав в закрито заседание
на 26.09.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА МИХОВА
БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
като
изслуша докладваното от съдията Ст.Михова
гр.д. N 2077
по описа на ПОС за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435, ал.2
и сл. ГПК.
Обжалва се от длъжника по изпълнението М.И.В., ЕГН:**********, чрез
пълномощника адв.А.М. , Постановление изх.№65378/09.07.2019г. на ЧСИ
Константин Павлов по изп.д.№609/2009г.,
с което на длъжника са определени за заплащане такси по ТТРЗЧСИ в общ размер от
2214,86 лева с ДДС и на разноски в размер от 65,20 лева. Поддържа в жалбата оплаквания за незаконосъобразност на
постановлението относно основанието и размера на определените с него за заплащане такси и се настоява за отмяната му. Релевират се оплаквания, че никой от изпълнителните способи посочени от взискателя и реализирани от
съдебния изпълнител не е довел до събиране на вземането , поради което
дължимите такси по т.26,т.3 и т.9 от ТТРЗЧСИ следва да останат в тежест на
взискателя. Твърди, че определеният размер на таксите от ЧСИ по т.4 и т.5 не е
в съответствие с поисканите от взискателя
изпълнителни действия и същите са самоволно и неправилно определени от
ЧСИ, а таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е определена неправилно върху материален
интерес в размер от 19126,72 лева , като не е взето предвид сключено между
страните на 18.01.2017г. споразумение.Твърди се, че съдебният изпълнител не е извършил
своевременно действия по перимиране на делото , когато за това е имало законно
основание , поради което разноските по т.31 от Тарифата също са неправилно
определени.
В срока
по чл.436, ал.3 от ГПК не са постъпили възражения срещу жалбата.
Постъпили
са писмени обяснения от ЧСИ Константин Павлов по реда на чл.436 ал.3 ГПК, като е изразено
становище относно неоснователността на жалбата.
Съдът
установи следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител / чл. 435 ал. 2, предл.
последно от ГПК/, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436
ал. 3 от ГПК.
Разгледана по същество е
неоснователна, поради следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.79,ал.1 от ГПК и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на
чл.290 от ГПК /Решение №
266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о. и Решение № 640
от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о./ разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка
на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство - чл. 79 ГПК и независимо дали
плащането е извършено пряко на взискателя или сумата е постъпила по
изпълнителното дело. В конкретния казус не е налице нито една от визираните в нормата
хипотези за изключване отговорността на длъжника от разноски по
изпълнението.Най – напред изпълнителното производство не е прекратено на нито
едно от основанията на чл.433 ГПК.Видно от приложеното изпълнително дело,
взискателят не е изоставил изпълнителните действия, държи за извършването им.Не
е налице и последната предвидена в закона хипотеза – отмяна на действията от
съда. В този смисъл длъжникът дължи направените разноски по изпълнението.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че не дължи заплащане на начислените по изпълнителното дело авансови
такси по т.т.3,4,5,9 от ТТРЗЧСИ. Длъжникът отговаря за дължимите от взискателя авансови такси /дори и да не са били заплатени предварително/ за извършените необходими действия по изп.дело, както и
за разноските за процесуално представителство на
взискателя, доколкото съответстват на действителната фактическа
и правна сложност на делото.Ако дължимите авансови такси са внесени от
взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя,
а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се
задържа от съдебния изпълнител ( в този см. решение № 601/7.07.2009 г. по гр.
д. № 348/2009 г. ВКС, ІV г./
В конкретният случай взискателят е
поискал и
ЧСИ е извършил изпълнителни действия, които са били необходими с оглед размера на търсената сума и
интереса на взискателя от бързо удовлетворяване.Така за изпратените от съдебния
изпълнител общо 16 на брой призовки по пощата, препис от жалба , уведомление и
книжа , длъжникът дължи такса по т.4 от
ТТРЗЧСИ в общ размер от 160 лева без ДДС.От съдебния изпълнител са били
изготвени и връчени ПДИ, уведомления и
книжа,за което длъжникът дължи такса по
т.5 от ТТРЗЧСИ в размер от общо 194,16
лева без ДДС; извършени са 7 справки за
длъжника и неговото имущество, за което последният дължи такса по т.3 от ТТРЗЧСИ в общ размер от 35 лева без
ДДС ; за наложените 6 бр. запори по
изпълнителното дело дължи и такса по т.9
от Тарифата в общ размер от 90 лева без ДДС.Или дължимите авансови такси от
длъжника по т.т.3,4,5,9 от ТТРЗЧСИ възлизат в общ размер на сумата от 574,99
лева с ДДС, в който размер законосъобразно
са били начислени от съдебния изпълнител
с обжалваното постановление.
Неоснователно е и оплакването на
длъжника, че не дължи и начислената върху материален интерес от 19126,72 лева пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер от 1432,22 лв. без ДДС.
По силата на т.26 ТТРЗЧСИ
пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите
на чл.78, ал.1, т.1 и чл.83, ал.1 от Закона за частните съдебни
изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни
действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния
интерес. Под "парично вземане" по смисъла на посочената разпоредба се
разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и
разноските по самото изпълнително дело, както и суми, дължими на основание,
извън предмета на изпълнителното производство, върху които такса по т.26
ТТРЗЧСИ не се дължи.В този смисъл правилно съдебният изпълнител е определил
размера на пропорционалната такса върху
материалния интерес по изпълнителния лист
и съгласно молбата на взискателя за образуване на изпълнителния процес. Неоснователно
е оплакването на длъжника, че съдебният изпълнител е следвало да се съобрази с
размера на задължението в подписано от
страните извънсъдебно на 18.01.2017г.
споразумение , върху който размер да
начисли пропорционалната такса по т.26 от ЗЧСИ. Дори и длъжникът да е постигнал
споразумение с взискателя и да е заплатил дължимото направо на взискателя, той
дължал таксите по съдебното изпълнение на ЧСИ.По естеството си тази такса представлява възнаграждение за положения труд
от ЧСИ /ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС / и се дължи от длъжника независимо дали е
налице плащане, направено след започване
на изпълнителното производство - чл. 79 ГПК
и независимо дали плащането е извършено
пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.
Неоснователно
е и оплакването на длъжника, че постановлението , в частта , с която е определена
такса по т.26 е незаконосъобразно, тъй като по делото няма събрана от съдебния
изпълнител сума.Няма пречка, както е в настоящия случай , с оглед яснота и
определеност на задължението , длъжникът да бъде уведомен отнапред за размера на тази дължима такса още с връчването на поканата за доброволно
изпълнение.
Възражението
на жалбоподателя за незаконосъобразност на
постановлението за разноските , в частта , с която са начислени такива
по т.31 от ТТРЗЧИ в размер от 65,20 лева
, тъй като съдебният изпълнител не е извършил своевременно действия по перемиране
на делото , когато за това е имало законно основание за това , също е неоснователно. Наличието на основанията за прекратяването
на изпълнителното производство поради т.нар. перемпция не могат да бъдат
разглеждани в настоящето производство образувано по жалба на длъжника срещу
постановление за разноските. Същите могат да бъдат обсъждани и тяхната основателност преценявана по
същество само в производство по жалба на длъжника срещу отказ на съдебния
изпълнител да прекрати производството по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК , с каквато
съдът по настоящето дело не е сезиран.
Следователно
атакуваното Постановление изх.№65378/09.07.2019г. на ЧСИ Константин Павлов по изп.д.№609/2009г., с което на длъжника са
определени за заплащане такси по ТТРЗЧСИ в общ размер от 2214,86 лева с ДДС и
на разноски в размер от 65,20 лева е правилно,а жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на
длъжника М.И.В., ЕГН:**********, против Постановление изх.№65378/09.07.2019г.
на ЧСИ Константин Павлов по
изп.д.№609/2009г., с което са определени дължимите по делото такси по ТТРЗЧСИ в
общ размер от 2214,86 лева с ДДС и на разноски в размер от 65,20 лева
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.