№ 902
гр. Бургас , 10.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на десети август, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Елеонора С. Кралева
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501202 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на депозирана
частна жалба от М. Т. Д. и Р. К. Д. против Определение № 1244 от
15.06.2021г., постановено по гр. дело № 5197/2020г. по описа на Районен съд
– Бургас, с която се претендира атакуваното определение да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено ново, по силата на което да бъде
постановено в производството по делото да бъде конституирана в качеството
й на трето лице помагач – Българската Държава. В жалбата се посочва, че
третото лице има правен интерес решението по настоящия спор да бъде
постановено в полза на ищците, защото ще бъде установен в негова полза
терен, който засега не е нанесен в кадастралната карта. Посочва се, че интерес
има и от факта, че при евентуално кандидатстване от страна на ищците,
същото ще получи и материална изгода в размер на цената, определена по
закон.
Ответната страна по жалбата – Община Приморско депозира по
делото писмен отговор, в който посочва, че по делото не може да се установи
правен интерес на ищците за завеждане на иска, както и правния им интерес
от привличане на трето лице като помагач – съответно – правния интерес от
третото лице от решаване на спора между главните страни в полза на
страните.
1
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства,
настоящата инстанция намира за установено следното:
Предявен е иск от М. Т. Д. и Р. К. Д. против Община Приморско, с
който се претендира да бъде прието за установено по отношение на ищците,
че Община Приморско не е собственик на част от имот с идентификатор
52129.102.172 с площ от 10 дка, при граници изрично посочени в петитума на
исковата молба, тъй като същите представляват прилежащ терен, стопански
двор към кошара със жилище за овчари. В исковата молба се посочва, че
ищците на 07.09.1994г. са закупили от Ликвидационният съвет на ТКЗС
„Ясна поляна“ животновъден обект, представляващ овчарско жилище с
кошара в местността Османа, с. Ново Паничарево за сумата от 9 164 лева и за
плащането на цената им е издадена Фактура № 913/07.09.1994г. В исковата
молба се посочва, че имотът е закупен заграден, а ищците твърдят, че владеят
сградите от момента на закупуването им и са ги придобили по давност към
01.01.2005г. В исковата молба се посочва и обстоятелството, че
притежаваният от ищците обект – кошара се намира в имот с идентификатор
52129.102.172 – отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Ново паничарево като пасище с площ от 63 866 кв.м. – публична общинска
собственост и се твърди, че няма как терена, върху който е построена
кошарата и прилежащият й по закон терен да бъде общинска собственост и
именно тази неяснота и по-скоро неточност в кадастралната карта, както и
неотразяването на постройките в същата пораждат правен интерес от водене
на настоящото дело.
По делото е депозиран писмен отговор от Община Приморско, в
който се посочва, че целият поземлен имот с кадастрален идентификатор
52129.102.172 по сега действащата кадастрална карта и кадастралните
регистри на територията на с. Ново Паничарево е общинска собственост на
основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Посочва
се, че върху имота няма законно изградени сгради, представляващи
самостоятелни обекти по смисъла на ЗКИР и ЗС, а при условията на
евентуалност – дори и да са налице такива постройки, то ищците не са могли
да придобият собствеността върху тях нито по силата на твърдяната от тях
правна сделка, нито по силата на твърдяното от тях давностно владение върху
2
същите в продължение на повече от десет години до 01.01.2005г., тъй като на
основание чл. 92 от ЗС по приращение към главната вещ и като изградени
върху имот публична общинска собственост тези сгради имат характер на
вещи публична общинска собственост, същите не могат да бъдат придобити
по давност от частни лица. В отговора на исковата молба се посочва, че не е
изтекла придобивна давност в полза на ищците по отношение собствеността
на овчарско жилище и кошара, а с оглед издадената фактура ищците не са
закупили недвижими имоти – сгради, а незаконни постройки като строителни
материали, подлежащи на премахване.
В хода на производство – ищците по делото са депозирали Молба
от 02.04.2021г., в която се посочва, че се претендира да бъде установено по
делото, че Община Приморско не е собственик на част от имот с №
52129.102.11.172 с площ от 10 дка, неправилно заснета в кадастралната карта
и кадастралните регистри на с. Ново Паничарево, Община Приморско, като
пасище – мера, собственост на Община Приморско, вместо да бъдат нанесени
като кошара, собственост на М.Д. и Р.Д. и Стопански двор – собственост на
Българската Държава.
След изготвяне на доклада от първоинстанционния съд, по делото
е депозирана Молба от страна на ищците от 14.05.2021г., с която се внасят
възражения в така изготвения доклад от първоинстанционния съд и се прави
изявление за привличане на Българската Държава в качеството й на трето
лице помагач, тъй като ищците желаят влязлото в законна сила решение и
скицата по него досежно размера и границите на стопанския двор да има
задължителна сила спрямо нея с оглед по-нататъшната процедура по
изкупуването на земята – ДПФ. С молбата се посочва, че се претендира
решението да обвърже Българската Държава, тъй като по това дело ще бъде
установен размера на ДПФ точното му ситуиране в пространството.
С Определение № 1244 от 15.06.2021г., постановено по гр. дело №
5197/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е оставена без уважение
молбата на М. Т. Д. и Р. К. Д. за конституиране на Българската Държава като
трето лице – помагач на ищците. В своите мотиви, съдът посочва, че интерес
от привличане трябва да има и привличащия, тъй като при евентуален
неблагоприятен изход за него от делото, същият ще обвърже привлеченото
3
лице от силата на мотивите и по този начин ще обезпечи своето правно
положение в следващ процес между него и третото лице, с оглед
реализирането на регресните права, които привличащата страна има спрямо
третото лице. В мотивите се посочва, че в случая третото лице няма интерес
решението по настоящия спор да бъде постановено в полза на ищцовата
страна, нито между тях съществуват вътрешни отношения, които да са
основание за встъпване, с оглед предявяване на бъдещ иск.
Безспорно е, че на основание чл. 219 от ГПК привличането се
използва, когато третото лице, макар че може да встъпи като подпомагаща
страна, не встъпва, защото се опасява от неблагоприятен изход на делото, при
който то ще бъде обвързано спрямо подпомаганата страна от силата на
мотивите. Привличането е поради това средство за защита и право на
привличащата страна. Чрез него тя цели да улесни защитата си срещу
противната страна с помощта на привлеченото лице. Същевременно и преди
всичко тя цели обаче при неблагоприятен изход на делото да подчини
привлеченото лице на силата на мотивите, за да обезпечи своето правно
положение в следващия процес, воден между нея и привлеченото лице.
В конкретния случай – ищците претендират привличане на
Българската Държава в настоящото производство, за да могат да обвържат
Държавата с мотивите на съдебното решение относно установяване на
границите и площта на Стопански двор, за който изрично се посочва, е
собственост на Българската Държава и който имот е извън предмета на
настоящия спор и извън спора между страните по делото – М.Д. и Р.Д. – от
една страна и Община Приморско – от друга страна. В уточняващите молби
относно предявения иск, ищците извличат своя правен интерес да бъде
привлечена българската Държава с оглед впоследствие да депозират молба за
изкупуване на недвижимия имот, представляващ стопански двор, но такъв
спор понастоящем не съществува, а и за ищците не е препятствана
възможността да претендират изкупуване на този имот и без имотът да е
индивидуализиран в друго производство.
От твърденията на ищците в настоящото производство не може да
се приеме, че е налице регресно право на главната страна спрямо третото
лице и решението по спора между главните страни не е преюдициално за иска
4
на подпомаганата страна спрямо третото лице, съответно отхвърлянето му не
е елемент от правопораждащия фактически състав за правото на иск спрямо
третото лице помагач, поради което правилно първоинстанционния съд е
приел, че липсва правен интерес от привличане на трето лице помагач на
страната на ищеца.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че от изложените
твърдения от страна на ищците в настоящото производство не може да се
обоснове правен интерес за привличане на Българската Държава в
настоящото производство, Окръжен съд – Бургас намира, че атакуваното
определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а
частната жалба против това определение като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване съгласно приетото по смисъла на т. 9а от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълкувателно
дело № 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 9001 от 21.06.2021г. по
описа на Районен съд – Бургас от М. Т. Д. и Р. К. Д. против Определение № 1244 от
15.06.2021г., постановено по гр. дело № 5197/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което се оставя без уважение искането в производството по делото да бъде конституирана в
качеството й на трето лице помагач – Българската Държава.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5