РЕШЕНИЕ
№ 2220
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20231100502793 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Б. М. Д., срещу неизгодните части на
решение № 667 от 16.01.2023 г., постановено по гр. д. № 69027/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 65 с-в.
С обжалваната част от решението районният съд е признал за установено по
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. М. Д., установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 2241,51лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 09.07.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, сумата в размер на 275,91лв. - законна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до
23.06.2021г. върху главницата представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия, сумата в размер на 50,82 лв. - главница за дялово разпределение за периода от
м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.07.2021г. до
окончателното изплащане на сумата ,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 15.07.2021г. по ч.гр.д.№ 40502/2021г. по описа на СРС, 65
състав.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно в
1
обжалваната установителна част, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства. Моли се решението в обжалваната част да бъде
отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като се присъдят направените
пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД, е
депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Претендира
присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
Третото лице - помагач не е взело становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Първото оплакване във въззивната жалба е, че СРС не е съобразил изтеклата
погасителна давност за процесния период.
Настоящият въззивен състав намира наведените с въззивната жалба доводи в тази
връзка за неоснователни.
Със заявлението по чл. 410 ГПК ищецът е посочил, че процесният период включва м.
05.2018г. до м. 04.2020г. В съответствие със заявлението е издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. Исковата молба изцяло съответства на сумите и периодите, претендирани в
заповедното производство.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски
дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради
еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Исковият период обхваща времето от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. Заявлението е
подадено на 09.07.2021г.
2
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила от м. 08.2016г./,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Сумата за м. 05.2018г. не е погасена по давност, тъй като същата е станала изискуема
на 15.07.2018г., съобразно чл. 33 от приложените по делото общи условия, а заявлението е
подадено на 09.07.2021г. Следователно не са погасени по давност и вземанията, следващи м.
05.2018г., поради което неоснователни са възраженията на жалбоподателя.
Неоснователно е и оплакването на въззивника за недоказаност на доставената
топлоенергия и нейното количество. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил
иска единствено с доводи за погасяването на сумите по давност. Не е било спорно нито, че
до имота е доставяна топлоенергия, нито нейното количество. В този смисъл е и
изготвеният доклад от първоинстанционния съд, приет за окончателен без възражения, като
СРС е оставил без уважение искането за допускане на СТЕ именно поради липсата на
оспорване от страна на ответника в тази връзка.
С оглед на изложеното, съдът намира доказан и размера на потребената ТЕ, като
неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че не е установено количеството
ползвана топлинна енергия.
Други възражения във въззивната жалба липсват, поради което съдът е ограничен до
посочените в нея оплаквания.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се
потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 667 от 16.01.2023 г., постановено по гр. д. №
69027/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 65 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА Б. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ”***** да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за
въззивната инстанция в размер на 100 лв.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
3
„Топлофикация София“ ЕАД - „Бруната” ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4