№ 17581
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Я.Е.В.П.
при участието на секретаря Р.Г.Н.
като разгледа докладваното от Я.Е.В.П. Гражданско дело № 20211110138013
по описа за 2021 година
Производството е по глава ХII от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба от /ФИРМА/ против наследниците на Д.
И. П., а именно: С. Ц. Д. и И. Д. И. за осъждане на ответниците да заплатят в
полза на /ФИРМА/ сума в общ размер на 536,28 лв., от които 442,00 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2017 г. - м.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите, 79,84 лв. - законна лихва за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия от 15.09.2018г. до 25.02.2021г.,
както и сума за услугата дялово разпределение за периода м.02.2018 г. -
м.04.2019г. в размер на 12,00 лв. - главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите и 2,43 лв. - лихва върху главницата за
извършена услуга дялово разпределение, за периода от 01.03.2018г. до
25.02.2021 г., при квоти ½ за всяка от ответниците.
Твърди се, че вземанията са възникнали по повод консумирана и
незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за
топлоснабден имот: /АДРЕС/; ИД: ****; Абонатен № *****, собственост на
наследодателя на ответниците, за посочения по-горе период. Сочи се, че за
ответниците важат разпоредбите на ЗЕ, като се сочи, че същите са клиенти на
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона
за енергетиката. Твърди се, че за сградата - етажна собственост, в която се
намира имотът на ответниците, е сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с /ФИРМА/, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т.
2, сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от ‘Топлофикация
София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
1
период били изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба
№ 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването.
Ответниците в срока за отговор на исковата молба твърдят, че
задълженията предмет на делото са погасени и са представили доказателства
за плащане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр.
с чл. 149 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По главния иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди; 2) качеството на
ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия
период 3) че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна
енергия на стойност претендираната сума; 4) че през исковия период е
извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността й възлиза
на претендираната сума;
По исковете за мораторна лихва в тежест на ищеца е докаже: 1)
съществуването на главен дълг 2) изпадането на длъжника в забава и 3) че
дължимата мораторна лихва е в размер на претендираната сума.
По делото с доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че
ответниците са наследници на Д. И. П. и са собственици на топлоснабдения
имот и имат качеството клиенти на топлинна енергия по отношение на този
имот; 2) че сградата, в която се намира имота, е топлоснабдена; 3) че за
процесния период е доставяна топлинна енергия и е извършвана услуга
дялово разпределение на посочената в исковата молба стойност; 4) че с
платежни нареждания от 31.08.2021 г. ответниците са заплатили
задълженията си в общ размер на 536,28 лв.
Тези обстоятелства се установяват и от представените с исковата молба
писмени доказателства, както и доказателствата за плащане на задълженията,
представени от ответниците. Ищецът е признал направените от ответниците
плащания с молба от 17.09.2021 г., като поддържа само искането си за
присъждане на разноските по делото.
Предвид отделените като безспорни между страните обстоятелства и
направените от ответниците плащания, които изцяло са погасили
задълженията им, исковете като неоснователни следва да се отхвърлят.
По разноските:
Спорен между страните е единствено въпросът за дължимите по делото
разноски. Същите следва да се възложат в тежест на ответниците по делото,
доколкото те са станали повод за завеждането му – плащането на
задълженията е настъпило едва след подаване на исковата молба, а
същевременно ответниците са изпаднали в забава като не са платили
2
задълженията си своевременно.
Разноските, направени от ищеца по делото, са в общ размер от 300 лв. –
200 лв. за внесена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер е определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр.
с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
По делото обаче е представен и платежен документ от ответницата И.
И. за внесена сума от 700 лв. с посочено основание „определение № 26208 от
25.07.2023 г. на СРС, 182 състав“, с което делото е насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание и на ответниците е съобщено становището на
ищеца относно погасяване на задълженията, предмет на делото, и
претенциите му за присъждане на разноските.
При това положение се установява, че ответниците са заплатили сумата
от 536,28 лв., с което са погасили задълженията си още през 2021 г. по
признание и на самия ищец, като сумата от 700 лв. е внесена на 25.09.2023 г.,
като предвид основанието за плащане, ясна е волята на ответницата И. да
погаси претендираните от ищеца вземания, включително тези,
представляващи разноски по делото.
Ето защо предвид направените плащания, разноски на ищеца не следва
да се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление /АДРЕС/, против С. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес
/АДРЕС/, и И. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес /АДРЕС/, искове с
правна квалификация по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят в полза на /ФИРМА/ следните суми:
442,00 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 1.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот
с адрес /АДРЕС/; ИД: ****; Абонатен № *****, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите, 79,84 лв. - законна лихва за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия за период от 15.09.2018 г. до
25.02.2021 г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода
м.02.2018 г. - м.04.2019 г. в размер на 12,00 лв. - главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 2,43 лв. - лихва
върху главницата за извършена услуга дялово разпределение, за периода от
01.03.2018г. до 25.02.2021 г., при квоти ½ за всяка от ответниците.
Решението е постановено при участието на трето лице /ФИРМА/, ЕИК
****, конституирано като подпомагаща ищеца страна.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4