Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260619
гр.
Пловдив, 27.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 23.11.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 6916/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Б.Й.Й. против Наказателно постановление
№ 534978 – F557093/02.09.2020, издадено
от Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП- Пловдив,
с което на Б.Й.Й. е наложена глоба в размер на 250 лева на основание чл. 273 ДОПК.
С
жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема
становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП и присъждане
на разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна
по следните съображения:
В АУАН и НП е посочено, че се издават за нарушение
извършено при следните фактически параметри:
Б.Й.Й. с ЕГН **********
като участник в административното производство по смисъла на чл.9, ал.3 от ДОПК, с отказа си за съдействие
на проверяващия орган, възпрепятства
извършването на проверка по установяване на факти и обстоятелства свързана
с коректността на подадената декларация обр.6 годишна за 2019.
Въз основа на
подадено на 18.05.2020 г. Заявление с вх. № **********/18.05.2020 г. и във
връзка с Резолюция за извършване на проверка №
ПО-16001620039079-ОРП-001/27.05.2020 г., е възложена Проверка за установяване
на факти и обстоятелства свързана с коректността на подадената от Б.Й. с ЕГН **********
декларация обр.6 годишна за 2019 г.
Във връзка с
определянето на характера и размера на получения доход е издадено и изпратено
за връчване по електронен път Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от ЗЛ № ПО- 16001620039079-040-002/16.06.2020 г.
На 28.05.2020 г. е
връчено по електронен път Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от ЗЛ на деклариран в Заявление за корекция електронен адрес чрез
програмния продукт ИС КОНТРОЛ, с което на основание чл.37, ал.3 от ДОПК е определен 14- дневен срок за представяне на исканите документи и
писмени обяснения от задължено лице, считано от датата на връчване.
В указания срок,
както и в законоустановения срок по чл.37, ал.5 - 11.06.2020 г. Б.Й. лично или чрез
упълномощено от него лице с представителна власт пред ТД на НАП Пловдив, не е
представил исканите документи, с
което се възпрепятства извършването на проверка свързана с коректността
на подадената от Б.Й. годишна декларация обр.6 за 2019 г.
Нарушението е
извършено на 12.06.2020 г. и е констатирано на 12.06.2020 г. в ТД на НАП
Пловдив като е документирано с Протокол по чл.50 от ДОПК с №
**********/12.06.2020 г., от който s видно е видно, че към 11.06.2020 г.
включително в регистрите за входяща кореспонденция в деловодството на ТД на НАП
Пловдив, няма входирани документи от Б.Й.Й.. Такива не са представени на ръка
на гише 72, ет.3 от административната сграда на ТД на НАП Пловдив, находящ се
на адрес: гр. Пловдив, ул. Скопие 106, на който адрес е посочено да се
представят изисканите документи във връченото искане. Това обстоятелство е
видно от липсата на входящ номер от програмен продукт RODREG, регистър Други
инцидентно подадени декларации.
Изисканите документи не са
представени от задълженото лице в ТД на НАП Пловдив към момента на съставяне на
АУАН
Посочената фактическа обстановка
съдът намира за съответна на реално осъществилото се в действителността,
доколкото се установява от:
-показанията на актосъставителя,
който в съдебно заседание изцяло и изрично потвърди констатациите в АУАН;
- приложените по делото (по
административната преписка и служебно изискани от съда и докладвани в откритото
съдебно заседание) писмени доказателства.
Посочените писмени и гласни
доказателствени средства са последователни, безпротиворечиви, в тях не са
налице съществени противоречия, поради което съдът изцяло ги кредитира.
Въпреки правилно установената
фактическа обстановка, НП безусловно подлежи на отмяна, доколкото неправилно са
приложени процесуалния и материалния закон.
ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА
НА НП.
Съдът намира, че при този начин
на описание на деянието съществено са
нарушени чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съгласно цитираните норми сред
задължителните реквизити на АУАН и НП са
1. описание на фактическите
признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни
норми.
В същото време е безспорно, както
в теорията, така и в съдебната практика,
че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва
да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване
на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл.
43, ал.1).
В този смисъл са и задължителните
указания на имащото базисно и фундаментално значение за наказателния процес
Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в
което е прието, че сред задължителното
съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни
фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при
словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на
фактическите и/или правните рамки
на повдигнатото обвинение са винаги
съществени, доколкото непоправимо се накърнява правото на защита на
наказаното лице. Доколкото, както вече се спомена, АУАН е акта в
административно-наказателния процес, аналог на обвинителния акт, с който се повдига и предявява
административното обвинение, тези стандарти следва да бъдат съотнесени и към
неговото съдържание.
Наказателното постановление от
своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно
наказателния процес на присъдата
от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата
форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и
задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността
на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях
правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен
акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
От всичко
гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по
смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво
съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото
нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни
фактически действия, с които е причинен
противоправния резултат).
В тази връзка в
теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН и НП ще
съответстват на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях,
в случай, че се приемат за доказани, сами
по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна
квалификация, без да е необходимо
за преценката за съставомерност за първи
път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не са
предявени на дееца.
В обратния случай,
ако в АУАН и НП не са описани всички
съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на
вменения административен състав или ако
за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да
установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно
предявени на дееца, НП следва
безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на
защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва.
Точно такъв е и процесния случай:
От съдържанието на сочените като нарушени норми на чл. 13, ал.1, вр. чл. 37, ал.2, вр. чл. 273 ДОПК следва, че основаните съставомерни обстоятелства,
които следва да се установят, за да се носи административна отговорност по този
състав са:
1.
Изискване от контролните органи
на конкретни документи от задълженото
лице;
2.
Документите да са относими към извършваната проверка и непредставянето им да е от естество да я
възпрепятства;
3.
Да е доказано, че изисканите документи реално съществуват
и е обективно възможно да бъдат представени в указания срок;
4.
Срокът за представяне на
документите да е пропуснат
5.
Извършваната проверка обективно да е била затруднена от непредставянето на документите.
Така изрично Решение № 2089 от
19.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1747 / 2018 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2089 от 19.10.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 1747 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1492
от 22.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 1574 / 2018 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 388 от 20.02.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 224 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1139
от 27.06.2017 г. по н. д. № 1451 / 2017 г. на XXVI състав на Административен
съд - Пловдив, Решение № 964 от 14.05.2016 г. по н. д. № 503/2016 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 752 от 14.04.2015 г. по к. адм. н. д.
№ 319 / 2015 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 267 от
16.02.2015 г. по н. д. № 173 / 2015 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив.
В тази връзка в АУАН и НП е
посочен правния извод на наказващия орган, че лицето не е
представило изисканите документи в определения срок, с което е затруднило
проверката.
И в двата процесуални документа обаче е
налице пълна липса на изложение на конкретни факти, от които да се
направи проверка на този правен извод и по-конкретно липсва конкретизация на изисканите и непредставени документи.
В случая нарушението е особено
съществено, доколкото с липсата на
индивидуализация на конкретно изисканите документи, няма как да се
провери дали те:
-
са били относими към конкретно
извършваната проверка;
-
непредставянето им обективно е
било от естество да затрудни проверката;
-
реално са били съществуващи и
налични у задълженото лице към момента на изискването и то е имало обективната
възможност да ги представи.
Невъзможността за установяване на
тези обстоятелства, прави невъзможна и проверката за съставомерност на деянието
по смисъла на вече цитираната практика, приемаща, че описанието на конкретните изискани документи в АУАН и НП е съществен
реквизит на съдържанието, както на АУАН, така и на НП.
При този начин на описание на
деянието в АУАН и НП, съдът бива поставен в положение, за да провери
съставомерността му да установява на
етап съдебно следствие факти, които изцяло липсват в АУАН и НП (а именно какви
и кои са били конкретно изисканите документи), което е несъвместимо с контролно
отменителните му правомощия по чл. 63 ЗАНН.
В случая констатираните пороци
при описания на нарушението в АУАН и НП няма
как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а
за ненадлежно предявено обвинение,
което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от
естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Следва да се отбележи също така и
че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на
ВКС, всяко установяване за първи път
на етап съдебно следствие на
съставомерен факт, който до
този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по
своята правна същност представлява съществено
изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение
№ 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение №
61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния
текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира
в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако
е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна
практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и
касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН
има характер на въззивно такова, то института
на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на
наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически
положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом
те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.
Така изрично Решение
№ 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен
съд,
От всичко гореизложено следва, че
за съда не съществува възможност да потвърди НП
въз основа на нови съставомерни фактически положения, които са разкрити или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие и
които не са надлежно предявени на дееца с АУАН и НП. Изискванията за реквизити на АУАН и НП са
императивни и те не могат да бъдат
извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото.
В този изричен смисъл е и
трайната и най-актуална практика на Административен съд Пловдив- Решение № 1926
от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 1607 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938
от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав на Административен
съд - Пловдив, Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2020 / 2020
г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1828 от 21.10.2020
г. по к. адм. н. д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 237 / 2020 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2349 от 19.11.2019 г.
по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив.
Тук следва да се отбележи, че всички горецитирани
решения са постановени по дела на НАП, макар и с различна правна квалификация,
в които са разкрити съществени пороци в АУАН и НП и е прието, че те няма как да
бъдат санирани на етпа съдебно следствие.
Да се процедира по обратен начин
означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са
съставомерните фактически положения, за които се наказва, едва от акта на въззивната
инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е
изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се
посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без
те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и
НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно-
отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика
недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган
В
тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП
и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното
лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради
което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
ПО МАТЕРИАЛНО
ПРАВНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП.
Съгласно цитираната по-горе трайна практика на
административен съд Пловдив деецът може да носи отговорност по
чл. 273 ДОПК само ако непредставянето на изисканите документи реално се е
отразило на извършваната данъчна проверка.
В конкретния това не е така. От показанията на
актосъставителя се установи, че след като жалбоподателят не е представил
изисканите документи:
-същите са били изискани по служебен път от Държавен
фонд земеделие;
-след постъпването на документите от Държавен фонд
земеделие, данъчната проверка е била успешно приключена;
-в резултат от извършената проверка са констатирани несъответствия
в подадената от жалбоподателя данъчна декларация- обр.6 за 2019г.;
-на жалбоподателя е изпратена покана по чл. 103 ДОПК
за коригиране на несъответствия;
- жалбоподателят реално е подал коригираща
декларация и несъответствията са отстранени.
От изложеното е видно, че непредставянето на
изисканите документи изобщо не е затруднило извършваната проверка,
нещо повече изкисването им именно от жалбоподателя изобщо не е било
необходимо с оглед изясняване на обективната истина, особено ако се
съобрази нормата на чл. 5, ал.2 от Закона за ограничаване на административното
регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, съгласно който:
„Административният
орган не може да изисква предоставяне на информация или документи, които са
налични при него или при друг орган, а ги осигурява служебно за нуждите
на съответното производство.“
Всъщност този довод е направен още с възражението
срещу АУАН, но е останал изцяло пренебрегнат от наказващия орган.
От всичко гореизложено е видно, че деянието е
несъставомерно по чл. 273 ДОПК, което се явява самостоятелно основание
за отмяна на НП.
Особено показателни в това отношение са цитираните
вече Решение № 1139 от 27.06.2017 г. по н. д. № 1451 / 2017 г. на XXVI състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 964 от 14.05.2016 г. по н. д. №
503/2016 г. на Административен съд – Пловдив, в които изрично е уточнено, че:
„ ДОПК не обявява за административно нарушение
закъснението при представяне на документи, а само вредните последици
случай на непредставяне в срок на документите - чл.37 ал.4 от ДОПК,
ерго при липса на вредни последици нарушение по чл. 273 ДОПК не е налице.
Налице е и още едно самостоятелно основание за
отмяна на НП. От текста на нормата на чл. 273 ДОПК се установява, че тя
предвижда две самостоятелни форми на административния състав:
-неоказване на съдействие;
-възпрепятстване на упражняване на правомощията на
контролните органи.
Видно от
текста, както на АУАН, така и на НП в тях е допуснато смешение на двете
алтернативни форми, като дейността на дееца е квалифицирана и по двете,
а именно, като неоказване на съдействие, което е довело до възпрепятстване на
проверката.
Посоченото сочи на липса на яснота досежно волята на наказващия орган досежно
действителните правни параметри на вмененото нарушение, което се
отразява непоправимо върху извода за законосъобразност на НП
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28 ЗАНН
Дори
и в случая да бяха налице условията за съставомерност на извършеното по чл. 273 ДОПК, преценката на наказващия орган, че деецът следва реално да понесе
административно-наказателна отговорност отново би се явила неправилна.
Това
е така, доколкото съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС
преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по
целесъобразност. От изложеното следва, че
изводът, че нарушителят следва да бъде реално санкциониран, задължително
следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната действителна обществена опасност да
деянието ангажиране на държавна репресия
спрямо дееца.
Настоящия
състав намира, че процесният случай е типичен такъв, при който дори формално да бе допуснато нарушение на
законовата норма, обществените отношения
реално не са засегнати, което налага извод за липса на действителна
обществена опасност на извършеното.
От
текста на сочените като нарушени норми
чл. 13 ДОПК, вр. чл. 37 ДОПК, вр. чл. 273 ДОПК е видно, че целта на
закона с тяхното въвеждане е да се
осигури и гарантира възможност за
органите по приходите да извършват ефективни проверки и контрол по спазване на
данъчното законодателство.
От
показанията на актосъставителя, а и от всички събрани по делото писмени доказателства
се установи, че:
-проверката
реално е приключила;
-в
резултат от проверката са дадени
предписания на жалбоподателя да внесе корекции в подадена от него
данъчна декларация;
- корекциите реално са внесени своевременно,
чрез подаване на коригираща данъчна декларация.
От
всичко гореизложено следва, че обществените отношения гарантиращи правомощията
на контролните органи да извършват ефективни
проверки, реално не са накърнени. Нещо повече проверката реално е извършена,
като в резултат от нея жалбоподателя е предприел дължимото поведение по внасяне
на корекции в подадената данъчна декларация, по който начин в максимална степен са охранени и интересите на
фиска.
Всичко
изложено обуславя извод, че дои и чисто формално да е допуснато нарушение, степента на реалната обществена опасност
на извършеното не оправдава използването на административно- наказателна
репресия спрямо дееца.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
При този изход на
спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски има жалбоподателят.
Същият е доказал реалното заплащане на 300 лева адвокатски хонорар за
процесуално представителство в производството, доколкото видно от представения договор
за правна защита и съдействие е уговорено заплащането на възнаграждението да става по банков път, като извършеният
превод е доказан с представените платежно
нареждане и фактура.
Въззиваемата страна е
направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че се
споделят доводите й, че с оглед:
- действителната
фактическа и правна сложност на делото, която е ниска и не се отличава от
типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения
интерес от водене на делото – глоба в общ размер от 250 лева, като на
жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;
- вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно изготвяне на жалбата и процесуално представителство в открито
заседание
следва да
се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатска защита и съдействие, изразила
се не само в изготвяне на жалбата, но и реално
процесуално представителство.
В случая обаче уговорения и заплатен размер от 300 лева
изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.
1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
приложимата редакция за процесуално
представителство, при материален
интерес до 1000 лева.
Реално заплатеният
размер се явява на следващо място
обоснован и справедлив по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата, с
оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което и
претенцията за разноски следва да се уважи изцяло.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна ТД на НАП не е самостоятелно юридическо лице,
което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно
Национална Агенция по приходите, като разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.2, вр. чл. 19 от Закона
за НАП.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 534978 – F557093/02.09.2020,
издадено от Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-
Пловдив, с което на Б.Й.Й. е наложена глоба в размер на 250 лева на основание чл. 273 ДОПК
ОСЪЖДА
Национална Агенция за приходите да заплати на Б.Й.Й. с ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща
разноски по делото пред Районен съд.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.