Решение по дело №1352/2007 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 13.05.2024 г.

 

     СГС, VI-4 състав, в закрито заседание на тринадесети май декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

 

     като разгледа т.д.N 1352/2007 г., докладвано от съдия Чомпалов, установи следното.

           

     Производството е по реда на чл.632 ал.2 ТЗ. Постъпила е на 04.04.2024 г. молба от НАП, с която се иска да бъде възобновено спряното производство.

      С решение от 03.04.2023 г. производството по несъстоятелност на „В.“ АД по т.д.N 1352/2007 г. е спряно на основание чл.632 ал.5 ТЗ. Решението за спиране е вписано в ТР на 03.04.2024 г. Указано е на кредиторите, че ако в срок от една година след влизане в сила на решението не представят доказателства за наличие на достатъчно имущество, което да покрие  разноските в производството или не предплатят разноски по сметка на СГС в размер на 6000 лв., производството ще бъде прекратено, а длъжникът - заличен.

      Представено е с молба от 09.05.2024 г. платежно нареждане от 07.05.2024 г.,  в което се сочи, че кредиторът НАП е превел по сметка на СГС сумата от 6000 лв.

 

     При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

      Предмет на производството е искане с правно основание чл.632 ал.2 ТЗ

 

      Молбата за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност е подадена по пощата на 03.04.2024 г., а решението за спиране на производството е вписано в ТР на 03.04.2023 г. При тези факти съдът намира, че преклузивният едногодишен срок по чл.632 ал.2 ТЗ е спазен. Едногодишният срок по чл.632 ал.2 ТЗ се отнася до допустимостта на молбата за възобновяване на спряното по реда на чл. 632 ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност, а не към задължението за представяне на доказателства за предплащане на разноските по чл. 629б ТЗ. Това е така, защото нормата на чл. 632 ал. 2 ТЗ, вр.  с чл. 629б ТЗ разграничава двете действия по своите последици - подаването в срок на молбата е процесуална предпоставка за разглеждането й по същество и е логично първото произнасяне да предхожда по време второто /решение № 99/23.06.2011 г. по т.д. № 59/2011 г. на ВКС, II T.O., решение № 212 от 26.11.2012 г. по т.д. № 512/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.

    По делото е представено  платежно нареждане от 07.05.2024 г., от което се установява, че сумата от 6000 лв., определена от съда за необходима за покриване на разноските в производството по несъстоятелност, е внесена от кредитора НАП.

    При тези факти съдът намира, че молбата е основателна, защото представеният по делото платежен документ удостоверява, че е внесена определената по размер от съда сума, която е необходима за предплащане на разноските.

     Следва да се спомене, че съгласно действащата към момента норма на чл.632 ал.1, изр.3-то ТЗ спиране на делото на това основание се допуска само веднъж в производството, но тази норма не предвижда забрана за възобновяване на производство, което е било спряно преди нейното влизане в сила.

    С оглед на изложеното съдът намира, че производството следва да бъде възобновено.

    Мотивиран съдът

                                                                    РЕШИ:

 

      ВЪЗОБНОВЯВА на основание чл.632 ал.2 ТЗ производството по несъстоятелност на „В.“ АД- в несъстоятелност, ЕИК *******.

 

      Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър.

      Да се впише в книгата по чл.634в ТЗ.

      Да се уведоми синдикът.

 

       Решението може да се обжалва пред САС в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър.

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: