РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. , 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на пети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Васко П. П.
при участието на секретаря Лилия Ив. Зайкова
в присъствието на прокурора ТО-Гоце Делчев към РП-Благоевград
като разгледа докладваното от Васко П. П. Административно наказателно
дело № 20211220200542 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от И.М.
М. с ЕГН:**********, в качеството на управител на „ ..................” ЕООД,
ЕИК:...................., със седалище и адрес на управление: адрес: с.Р., общ.Г. ,
област Б............, ул.”П........” №..., против Наказателно постановление
№......................... година ,изд. от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-гр. Благоевград ,с което на търговеца наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв., за това, че на
........... година,в качеството му на работодател, е допуснал лицето К. М. П. с
ЕГН **********, да извършва трудова дейност в обекта на проверка -
шивашки цех, находящ се в общ.Г............., с.Р................., експлоатиран от
„.................." ЕООД “на длъжност „.............” , без да й е предоставен
екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор , подписан от двете
страни и копие от уведомлението по чл.62, ал .З о т Кодекса на труда,
заверено от ТД на НАП.
Жалбоподателя редовно призован се явява лично с упълномощен
защитник,последния излага съображения за незаконосъобразност на
атакуваното НП .
1
Ответника, редовно призован не се явява,за него се явява юрисконсулт и
изразява становище по жалбата-неоснователна.
Правно основание чл.63 от ЗАНН .
Прилагат се писмени документи .Разпитани са свидетелите С.С. и К.П.,
служители на ДИТ Б.лагоевград и К. М. П..
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка.
Свидетелите С.С. и К.П. са служители на ДИТ Благоевград. На .................,
около 13:06ч. те извършили проверка по работни места относно спазване
разпоредбите на трудовото законодателство в - .................. цех, находящ се в
общ.Г............, с.Р.............ксплоатиран от „......................." ЕООД
“.Проверяващите лица влезли в обекта , легитимирали се на управителя на
дружеството и обяснили причината за посещението си.В помещението
служителите на ДИТ Благоевград видяли няколко жени да извършават
трудова дейност ,шиели на различни шевни машини ,една от тях била
свидетелката К. М. П.. На всички работнички са дадени декларация по
образец ,в която да отразят условията на извършваната работа .
Свидетелката К. М. П. попълнила сама декларацията и отразила, че работи в
цеха от ................ година на длъжност шивачка,посочвайки работно време
от 8 часа до 14.30 часа , трудово възнаграждение в размер на ............. лв. на
месец , почивни дни,почивка за хранене,работодателя,обекта и т.н.
Проверката по работни места продължила около 30 минути.След това
служителите на ДИТ Благоевград оставили призовка на управителя ,той
присъствал през цялото време на проверката . На посочената в призовката
дата .................... година в дирекцията се явил законния представител,
представил част от изисканата вътрешно фирмена документация и трудови
правоотношение,както и трудов договор за свидетелката П., с дата за
регистрация на последния в НАП от .............. година,но с час по-късен от
извършената проверка по места . С оглед констатирано нарушение , на
................... година в ДИТ Благоевград свидетелката С. съставила акт за
административно нарушение в присъствието на колегата си П. и
жалбоподателя . АУАН е надлежно връчен и подписан . В последствие е
издадено атакуваното Наказателно постановление на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-гр. Благоевград ,с което на търговеца е
2
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
2000 лв.–правно основание чл.416 ал.5 от КТ във чл.414 ал.3 от КТ за
нарушение на чл.63 ал.2 от КТ.
Недоволен от наложеното наказание жалбоподателят сезира съда с искане за
отмяна на цитираното наказателно постановление.Предявената жалба е
подадена в срок и е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН
административното нарушение е онова деяние, което нарушава установения
ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание, наложено по административен ред.
Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и
обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на
страните, намира жалбата за неоснователна.
По същество жалбоподателят не отрича релевантни за случая фактически
констатации по акта, а именно, че на инкриминираната дата служители на
ДИТ Благоевград извършили проверка по работни места в стопанисвания от
него шивашки цех ,относно спазване разпоредбите на трудовото
законодателство, но твърди , че не е извършил вмененото му
нарушение,излага съображения за допуснати нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила .
Изложената по –горе фактическа обстановка безпротиворечиво се установи
от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства-
показанията на разпитаните свидетели С. и П. ,служители на Д”ИТ”
Благоевград. Показанията им са последователни и кореспондират с
описаното нарушение в АУАН. Не се доказва наличието на личностно
отрицателно отношение на свидетелите към управителя на дружеството ,
което да провокира проявлението на АУАН в правния мир, ангажират
наказателната си отговорност.
По същество настоящият състав намира ,че не са допуснати нарушения на
материалния закон и процесуалните правила при издаването на атакуваното
наказателно постановление,влечащи след себе си отмяна на наказателното
постановление. Критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика -
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване
3
правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая не е нарушено
правото на дееца да узнае за съдържанието на акта след подписването му и
да отстоява своята теза, т.е на жалващият не е ограничено неговото право на
защита, тъй като е имал възможност да го реализира в пълен обем още от
началото на образуваното срещу него административнонаказателно
производство. Наказателното постановление е подробно и съдържа
необходимите реквизити.Носителят на административно наказателната власт ,
в случая е издал наказателното постановление след като е установено по
безспорен начин извършването на нарушението и нарушителя . Съставеният
акт за установяване на административно нарушение от свидетеля С. служи
като предпоставка за издаване на друг - наказателно постановление. Той няма
презумтивна доказателствена сила, т. е. тежестта на доказване не стои върху
обвиненото лице, а обратно - тази тежест носи наказващата администрация.
Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се изисква
изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани на общо основание. В съдебно заседание са разпитани свидетелите
С. и П. ,съдът изгради вътрешното си убеждение въз основа най-вече на тези
показания ,защо ги кредитира изложи подробни съображения по-горе. Съдът
намира ,че деянието на нарушителя е съставомерно по законовата норма .
Законодателят в чл. 414 ал.3 от КТ е предвидил : Работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл.63 ал. 1 или 2,се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. На
дружеството е вменено нарушение по чл.63 ал.2 от КТ - Работодателят няма
право да допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете
страни, и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ , заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.В
разглеждания казус по безспорен начин се установи ,че към момента на
извършената проверка от служителите на ДИТ Благоевград , свидетелката П.
се намирала в шивашки цех,стопанисван от нарушителя, и извършвала
трудова дейност , шиела на една от машините .В приложената по делото
декларация , попълнена от свидетелката, тя е записала ,че работи в цеха на
длъжност шивачка , посочвайки работно време , трудово възнаграждение в
размер на ............ лв. на месец , почивен ден,почивки през работния
4
ден,работодателя,обекта и т.н. Свидетелите П. и С. пред съда бяха
категорични,че са видяли свидетелката П. да изпълнява трудови функции
–шиела на шевна машина. При тези фактически данни , съдът намира , че
правоотношенията между страните имат характер на трудови, поради което се
дължи сключване на трудов договор преди започване изпълнението на
възложените със същия трудови функции. Налице са и съществени елемента
на правоотношението, което го квалифицират като трудово - мястото на
работа, характера на работа и работно време . Първо -мястото където
свидетелката престира своя труд е шивашки цех ,експлоатиран от
жалбоподателя . Второ -характерът на работата, трудовата функция на
работника е пряко свързана с основния предмет на дейност на дружеството ,
а работното време е съобразено с нормативната уредба-КТ.За да е
съставомерно едно деяние и то да представлява нарушение на правилата на
КТ е необходимо в случая работодателя да не е процедирал съобразно
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл.63 ал. 1 или 2 от КТ .В конкретния случай
работодателя е допуснал лицето Пехриванова до работа преди да й е
предоставил екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни,
и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ , заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите.Красноречиви са
взаимоотношенията между жалбоподателя и свидетеля -на работодател с
работник , най вече от показанията на разпитаните свидетели. В случая
административно-наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 405а
от КТ и не е обявил правоотношението като трудово,което не би могла да се
третира като липса на нарушение на трудовото законодателство по чл. 63,
ал.2 от КТ. Действително, контролните органи на Инспекцията по труда имат
право да обявяват съществуването на трудово правоотношение, когато
установят, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ,
но тази норма е диспозитивна и е въпрос на преценка на административния
орган дали да упражни или не правото си по чл. 405а, ал. 1 от КТ. В този
смисъл, контролните органи не са задължени при констатиране на нарушения
на трудовото законодателство, свързани с предоставянето на работна сила, да
издават постановления за обявяване съществуването на трудовоправни
отношения, от което следва, че липсата в настоящия случай на издадено
такова постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ е ирелевантно за
съставомерността на деянието, с което се нарушават съответните разпоредби
5
на Кодекса на труда, свързани с предоставянето на работната сила.
По отношение описаното в атакуваното НП –нарушение следва да се има в
предвид :предпоставките, които установени по безспорен начин, обуславят
реализирането на административнонаказателната отговорност на дееца са
следните: първо - нарушителят да е извършил деянието, т. е. установен е
фактът на нарушението и второ - идентифициране на дееца . При наличието
на тези кумулативни предпоставки в случая е съставно и наказателно
постановление. Безпорно се установяви ,че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение,налице е виновно поведение от негова страна
,подлежащо на санкция. Съдът намира ,че дружеството е извършило
цитираното в акта и наказателното постановление нарушение и следва да
понесе предвиждащата се административнонаказателна отговорност , както
правилно и законосъобразно е преценил административнонаказващия
орган,наложил е предвиденото в разпоредбите на закона административно
наказание "имуществена санкция ".
В хода на съдебното дирене бе разпитана свидетелката П. , съдът не дава
вяра на показанията й ,тя се намира в служебна зависимост от нарушителя ,
поради което съдът приема ,че тя се стреми да оневени поведението на
работодателя си.На следващо място показанията на този свидетел не се
кредитират, тъй като те са в противоречие с попълнената саморъчно от нея
декларация.
На нарушителя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000
лв. В чл.414 ал.3 е предвидено :работодател, който наруши разпоредбите на
чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв,в случая съдът прие ,че
жалбоподателя е нарушил чл.63 ал.2 от КТ ,но счита ,че санкцията следва да
бъде определена в минимално посочения в закона размер от 1 500 лв..По
делото не се установи нарушителя да е системен нарушител на нормите на
КТ,липсват данни за други санкции досежно неспазване на правилата уредени
в КТ,поради което и наказание имуществена санкция в минималния размер от
1500 лв.,която не е малка,би изиграло ролята си на коректив.
Водим от горното съдът ,
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №.............. от ............... година на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-гр. Благоевград , с което на „
.................................” ЕООД , ЕИК:..................., със седалище и адрес на
управление с.Р.............., общ.Г............... , област Бл................, ул.”П............”
№........., е наложено наказание имуществена санкция в размер от 2000 лв.
на наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лв..
Осъжда „ .................................” ЕООД с ЕИК:................... да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“-гр. Благоевград сумата в размер
100.00лв,представляващо юриск.възнаграждение .
Решението на съда подлежи на обжалване пред Благоевградски
административен съд в 14-дневен срок от деня на получаване на
съобщението.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
7