Р Е Ш Е Н И Е
№ 2453
Гр. Пловдив,
20 декември 2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, XXIV
състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и с участието на прокурора СЛАВЕНА
КОСТОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАД 2585 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Обжалвано е решение № 1729 от 01.09.2022 год. на Пловдивски районен
съд, постановено по а.н.дело № 2687 по описа на същия съд за 2022 год., с което е потвърден
издаденият електронен фиш серия К № 4608756 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР –
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на Д.С.Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател Д.С.Б., чрез адв. С.П., намира
решението за неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила. Претендира отмяна на постановеното решение, както и постановяване на решение по същество, с което
да се отмени процесният електронен фиш. Претендира присъждане на разноски за
двете инстанции по 400 лв. на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът – ОД на МВР – Пловдив чрез юрк. Белова в нарочно становище намира
решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли същото да се
остави в сила. Претендира юрисконуслтско възнаграждение. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за
неоснователна, а решението на районния съд за правилно и законосъобразно.
Съдът, като провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз основа на
доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за
неоснователна.
За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел,
че в конкретния случай се установява извършването на описаното в него
административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Констатирал е, че
атакуваният електронен фиш съдържа всички реквизити, изискуеми по закон – чл.
189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е посочил, че размерът на наложеното наказание е
точно определен в съответствие с нормативно установения и констатираното
превишаване на скоростта.
Решението е правилно.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и
всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в
обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия
съд, поради което и е ненужно да се повтаря.
Съдът, постановил оспореното решение, е отговорил на
направените със сезиралата го жалба възражения, като правилно е преценил, че
оспореният пред него електронен фиш е съответен на законовите изисквания
относно съдържанието му, като е счел, че събраните доказателства, сред които и
протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. и снимка на нарушението, в
достатъчна степен обосновават извода за доказаност на административното
нарушение за скорост и автомобила, с който то е осъществено. Въззивният съд е
преценил и че правилно е приложен материалният закон съобразно с установената
правна квалификация на нарушението и съответната му санкционна правна норма.
Тези изводи се възприемат и от касационния съдебен състав като обосновани и
правилни.
Съдът споделя изводите на въззивната инстанция и
относно приложението на чл.39, ал.4 ЗАНН. Съгласно нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер
над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш, но
необжалваем минимум в текста на ал. 2 на чл. 39 от ЗАНН няма. Последната урежда
реда за налагането на глоби на местонарушението при маловажни случаи, когато
нарушението е установено в присъствието на контролен орган. Предвидена е
възможност за налагане на глоба от 10 до 50 лв. с фиш, който няма нищо общо с
електронния фиш, която глоба, независимо от определения размер в диапазона от
10 до 50 лв., става необжалваема, но само в случаите, когато нарушителят се
съгласи да плати глобата. Тоест, за да настъпи необжалваемост е предвидено
условие да липсва спор и да се постигне съгласие между нарушител и контролен
орган, независимо от размера на определената глоба в хипотезата на маловажен
случай, но необжалваем минимум в смисъл на невъзможност по принцип да се
оспорва определен размер санкция няма.
От своя страна, необжалваемостта по смисъла на чл. 39,
ал. 2 от ЗАНН, след като бъде постигната, води до приключване на
административнонаказателното производство, защото с издаването на фиш се
постига ефекта на влязло в сила наказателно постановление. Моментът на
настъпване на необжалваемост в процедурата по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН изключва
възможността за последващо издаване на какъвто и да е акт за установеното вече
и санкционирано с фиш нарушение.
Съгласно действащата към момента на приемане на
разпоредбата разпоредба на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, не подлежат на обжалване
наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена глоба в
размер до 10 лева включително, постановено е в полза на държавата отнемане на
вещи на стойност до 10 лева включително или е присъдено обезщетение за
причинени вреди на същата стойност, освен ако в специален закон е предвидено
друго. Очевидно става въпрос за необжалваем минимум в размер на 10 лв. и при
наличието на тази разпоредба при едно систематично и историческо тълкуване на
ЗАНН, изводът е, че с чл. 39, ал. 4 ЗАНН е въведено ограничение за издаване на
електронен фиш за глоби до 10 лв.
Към момента на приемане на разпоредбата на чл. 39, ал.
4 от ЗАНН, освен че е действала разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, е приета
и разпоредбата на чл. 189, ал. 4 и ал. 13 от ЗДвП, като според ал. 13 не
подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е
наложена глоба до 50 лв. включително. Същата е обявена за противоконституционна
от КС на РБ - бр. 20 от 2012 г., но съдейки по нейното съдържание, изводът е,
че необжалваем минимум според законодателя всъщност са глобите до 50 лв., до
какъвто размер могат да се санкционират маловажните нарушения по реда на чл.
39, ал. 2 от ЗАНН с фиш. Това обаче не води до извод, че поради разписаното в
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН с електронен фиш не могат да се налагат глоби до 50 лв.
тъй като и според приетата едновременно с тази норма противоконституционна
разпоредба на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП не се изключва тази възможност, а
напротив, изрично се споменава и издаването на електронни фишове, с които е
наложена глоба до 50 лв. Тоест, законодателят не е изключвал никога тази
възможност. Още повече, разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, действаща към
онзи момент, не се изключва възможността за издаване на електронни фишове под
50 лв., вкл. и за глоби в размер на 10 лв. Така, независимо, че чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, който въвежда института на електронния фиш едновременно с приемането
на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, приемането в същото време и едновременно с това и на
чл. 189, ал. 13 от ЗДвП изключва възможността разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН да се тълкува в смисъл такъв, че издаването на електронен фиш да не е
предвидено за нарушения, за които глобата е до 50 лв.
Необходимо е да се отбележи за пълнота, че нормата на
чл. 85а от ЗАНН е приета също едновременно с посочените по-горе разпоредби и
също трябва да се тълкува едновременно с тях. На практика разпоредбата на чл.
85а от ЗАНН препраща към специален закон при липсата на правила в общия закон,
което и по правило според ЗНА е така. Отделно от това според чл. 189, ал.
14/предишна ал. 6/, за неуредените в този закон случаи по съставянето на
актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по
изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за
административните нарушения и наказания. Ето защо, съдът намира, че не е възможно
ЗАНН в частта си относно електронните фишове да се счита за специален закон
спрямо ЗДвП, а в останалите си части да е общ закон по отношение на ЗДвП.
Следва да се посочи, че единственото императивно
въведено ограничение за санкциониране на нарушения, заснети с АТСС, с
електронен фиш е в случаите, когато за нарушението е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки /чл. 189, ал. 4 ЗДвП/. Нелогично е и противно на правната
логика е по-усложненият ред да се прилага за по-леките нарушения след като
изрично този ред е предвиден за по-тежките.
Всички доказателства с процесното решение са били
преценени при постановяване на обжалваното решение и не са допуснати
процесуални нарушения както и при издаването на електронния фиш, така и
нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите на районния съд в тази
насока са обосновани и правилни, поради което и на основание чл.221, ал.2 АПК
настоящата инстанция препраща изцяло към тях.
При извършената служебно проверка от страна на
настоящия съд по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК също не се установяват основания
за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон. Затова и ще следва същото да се остави в
сила.
Предвид изхода от спора, на ответника следва да се
присъди следващото се юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. за тази
инстанция.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXIV
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1729 от 01.09.2022 год. постановено по
а.н.дело № 2687 за 2022 год. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Д.С.Б., ЕГН **********,***, да заплати на
Областна дирекция при Министерството на вътрешните работи – Пловдив сумата от
80/осемдесет/ лева юрисконултско възнаграждение за тази инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
Особено мнение на съдия Здравка Диева по к.а.н.д.№
2286/2022 г. на Административен съд – Пловдив:
Не споделям становището на мнозинството на съдебния
състав за правилност на обжалваното решение, с което е потвърден електронния
фиш, поради което подписвам с особено мнение настоящото определение, по
следните съображения:
Съгласно чл. 39 ал. 2 ЗАНН : „За маловажни случаи на
административни нарушения, установени при извършването им, когато това е
предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението
глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа
данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето
на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от
контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща
на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На
нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата.“. Според чл. 39 ал. 4 ЗАНН – „За случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.“. Без
съмнение електронният фиш и фишът по чл. 39 ал. 2 ЗАНН са различни по правното
си естество и последици документи, обективиращи различни волеизявления. За
разлика от електронния фиш, фишът по чл.39 ал.2 ЗАНН не е електронно изявление
и за да породи целените правни последици е необходимо да съдържа две
волеизявления - първото е писмено обективирано изявление на овластения
контролен орган, удостоверено със саморъчният му подпис, относно неговите
констатациите за самоличността на нарушителя, мястото и времето на нарушението,
извода му за нарушените материални правила за поведение и разпореждането му за
налагане на конкретното административно наказание глоба в размер от 10 до 50
лв., а второто е писмено обективирано и удостоверено със саморъчен подпис
волеизявление на нарушителя, с което възприема фактическите констатации на
контролния орган относно извършеното административно нарушение, приема правната
квалификация на деянието и се съгласява да заплати размера на наложената глоба.
Именно второто волеизявление във фиша по чл. 39 ал. 2 ЗАНН придава статуса на
"необжалваемост" на наложеното с него наказание, а не обявяването на
разпоредбата на чл. 189 ал. 13 ЗДв.П за противоконституционна.
Аргумент за това, че правилото на чл. 39 ал. 4 ЗАНН не се прилага в случаите по
чл. 189 ал. 4 ЗДв.П поради това, че първо посочената норма е обща, последно
посочената е специална, не следва да бъде споделен като основателен. В тази
насока се съобрази, че и двете разпоредби са приети с един и същ нормативен акт
- ЗИД на ЗДв.П /обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011г./ - нормата на чл. 189 ал. 4
ЗДв.П е приета с § 8 от ЗИД на ЗДвП /обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011г./, а тази
на чл. 39 ал. 4 ЗАНН, с § 10 от ПЗР на
ЗИД на ЗДвП /обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011г./. Ако законодателят е искал да
изключи прилагането на чл. 39 ал. 4 ЗАНН
в хипотезите по чл. 189 ал. 4 ЗДв.П, то несъмнено би указал това, каквото
указание отсъства. Включително, нормите на
чл. 39 ал. 4 и чл. 85а ЗАНН / Нов - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) Доколкото в
този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при
нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4,
се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата./ са приети и обнародвани
с изменението и допълнението на ЗДвП, направено с бр. 10 от 2011г. на ДВ, с
което изменение се въвежда и институтът на "електронния фиш", респ. и
самата норма на чл. 189 ал. 4 ЗДв.П. След посоченото основно изменение в ЗДв.П,
като с него са изменени и други закони, вкл. и ЗАНН, въпреки последвали други
изменения в ЗДв.П, цитираните норми в
ЗАНН не са били променяни, вкл. и при последната голяма промяна в ЗАНН, приета
с ДВ бр. 109/2020г. в сила от 23.12.2021г. В този смисъл следва да се приеме за
необосновано твърдението, че нормите на
чл. 39 ал. 4 и чл. 85а ЗАНН са общи по отношение нормата на чл. 189 ал.
4 ЗДв.П. Самият ЗИД на ЗДв.П сочи, че правилата от него вкл. чл. 189 ал.
4, се прилагат, доколкото ЗАНН не сочи
нещо друго с нормите си и особено тази на чл. 39 ал. 4, която е изрично
посочена. Следователно, е би могла да бъде споделена тезата, че нормата в ЗДв.П
се явява специална /с позоваване на Решение № 69 от 7.02.2022г. на АдмС -
Пазарджик по к. а. н. д. № 1316/2021г.; Решение № 1657 от 4.10.2022г. на АдмС -
Пловдив по к. а. н. д. № 1823/2022г./.
СЪДИЯ:
/Здравка Диева/