Определение по дело №1040/2016 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

        Номер   2627               Година   13.10.2016            Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                    ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тринадесети октомври                                                                                 Година 2016 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1040 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Делото е образувано по искова молба на „Д.” ЕООД, с която е предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК против ответника „А.” ООД. С разпореждане от 01.07.2016 г., постановено след изтичане на срока за отговор, съдът е оставил без движение исковата молба, а на ищеца, чрез пълномощника му е изпратено съобщение, в едноседмичен срок от получаването му, с поправена искова молба по чл. 129, ал. 5 ГПК, с препис за ответника по чл. 128, т. 3 ГПК, да отстрани следните нередовности на исковата си молба, а именно: 1). да посочи съгласно изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК – какъв е правния му интерес от предявения иск за съществуване на вземането за 2880 лева по фактура № **********/04.05.2015 г. при положение, че със заповедта за изпълнение не му е присъждано вземане по такава фактура, а по фактура № **********/29.06.2011 г., а е недопустимо, поради липса на правен интерес, да се предявяват искове за съществуване на различни и по основание вземания, които не са присъдени със заповедта за изпълнение (чл. 415, ал. 1 ГПК), а дали това се дължи на фактическа грешка в заявлението му и заповедта, е без правно значение за тази нередовност на исковата му молба, защото същата грешка се поправя по реда на чл. 247 ГПК в заповедното производство, а не с исковата му молба по делото (чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК); 2). да представи по делото и документ за внесена по сметка на Старозагорския районен съд държавна такса за предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК в размер на 57.60 лева, защото такава такса се дължи за същия иск съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК, а документ за внасянето й не е представен, а за дължимостта й е без правно значение дали ответникът му е платил другите вземания по заявлението, за които е внесъл държавна такса в заповедното производство, защото за настоящото исково производство се дължи довнасяне на дължимата се държавна такса за предявения иск за процесното неплатено му вземане (чл. 128, т. 2 ГПК), като в съобщението на ищеца е указано, че ако в дадения срок не отстрани посочените нередовности на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК същата ще му бъде върната (л. 26).

 

Това съобщение, с препис от рапореждането, е получено редовно от пълномощника на ищеца на 29.09.2016 г., по реда на чл. 39, ал. 1 ГПК, видно от върната по делото разписка (л. 31). В дадения му едноседмичен срок, изтекъл на 06.10.2016 г. и до момента, ищецът не е отстранил нито една от посочените нередовности на исковата си молба. При това положение, съдът намери, че е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК и на това основание същата следва да му бъде върната, а образуваното за разглеждането й производство по делото прекратено. Поради това следва с настоящото определение да бъде обезсилена и издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5826/2015 г. на СтРС в частта й, с която е разпоредено длъжникът/ответник „А.” ООД, да заплати на кредитора/ищец „Д.” ЕООД, 2880 лева от главницата и законна лихва върху същата от 09.11.2015 г. до изплащането й, както и 57.60 лева от разноските по делото, поради прекратяване на настоящото дело, поради връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, защото със същата е предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване само на такава част от 2880 лева от присъдената със заповедта главница от 6300 лева и законна лихва върху същата от 09.11.2015 г. до изплащането й (т. 13 от ТР № 4/2014 г. на ВКС). В останалата й част, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора и останалата част от главницата над 2880 лева до присъдената със заповедта 6300 лева и законна лихва върху същата от 09.11.2015 г. до изплащането й, както и останалата част от разноските над 57.60 лева до присъдените със заповедта 126 лева, същата заповед следва да бъде обезсилена от заповедния съд, защото в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят не е представил доказателства да е предявил против възразилия длъжник иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване и на тази останала част от присъдената му със същата заповед главница и законна лихва (чл. 415, ал. 2 ГПК). По аргумент от чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК, настоящото определение подлежи на обжалване само от ищеца, на когото поради това следва и да се съобщи.

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

                ВРЪЩА с приложенията й искова молба с вх. № 4914/02.03.2016 г. на ищеца „Д.” ЕООД, поради неотстраняване в срок на нередовностите й и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането й производство по настоящото гражданско дело № 1040 по описа за 2016 г. на Старозагорския районен съд.

 

ОБЕЗСИЛВА поради това издадената по частно гражданско дело № 5826 по описа за 2015 г. на Старозагорския районен съд - заповед № 3726/11.11.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК В ЧАСТТА Й, с която е разпоредено длъжникът „А.” ООД, да заплати на кредитора „Д.” ЕООД, 2880 лева от главницата и законна лихва върху същата от 09.11.2015 г. до изплащането й, както и 57.60 лева от разноските по делото.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на същия.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: