Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито
заседание на осемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова-Младенова
като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №10391 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 11.08.2020
год. на длъжника „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Б.Ю./надлежно упълномощен/, срещу
постановление от 24.07.2020 год. по изпълнително дело №20208510401043 по описа
на частен съдебен изпълнител М.П., с рег.№851 на КЧСИ, в частта му, в която е
отказано намаляване на размера на направените от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение до 100 лв. и намаляване на
размера на таксата по т.
26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители /ТТРЗЧСИ/.
Жалбоподателят поддържа, че подал своевременно
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на размера на разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение до 100 лв., тъй като дължал само такива
за образуване на изпълнителното дело. С обжалваното постановление частният
съдебен изпълнител бил уважил частично възражението и бил намалил адвокатския
хонорар, но въпреки това същият оставал завишен. Приетият хонорар от частният
съдебен изпълнител включвал и възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая от страна на процесуалния
представител на взискателя не били извършени действия по процесуално
представителство, защита и съдействие и такива с цел удовлетворяване на
паричното вземане. Поради това и възнаграждението по чл. 10, т. 2 от наредбата
било недължимо. Към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение
единственото извършено действие било по образуването на изпълнителното
производство. Други действия не били извършени, тъй като длъжникът бил заплатил
изцяло дължимите суми в срока за доброволно изпълнение. Поради това и не
следвало да отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни
способи, които не са приложени. Освен това адвокатският хонорар бил прекомерен,
тъй като изпълнителното дело не се отличавало с фактическа и правна сложност.
Длъжникът, чийто едноличен собственик на капитала била Столична община, бил
„сигурен платец“. В този смисъл размерът на претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение следвало да бъде намален, респективно и размерът на пропорционалната
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Взискателят Б.Г.Л.счита, че жалбата
следва да бъде оставена без уважение. Поддържа, че сключил с адв. Е.Т.договор
за процесуално представителство, по силата на който посоченият адвокат се
задължил да го представлява безплатно предвид близките им отношения. С молбата
за образуване на изпълнителното производство било поискано събирането и на
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 260 лв., а с молба от
13.07.2020 год. – налагането на запор върху банковите сметки на длъжника. Следователно
по изпълнителното дело били предприети действия по принудително събиране на
сумите по него, поради което се дължало възнаграждение и по чл. 10, т. 2 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според чл. 10, т. 1 от наредбата /в
редакция към момента на образуване на изпълнителното дело/, дължимото
възнаграждение било в размер на 100 лв., а съгласно чл. 10, т. 2 от наредбата –
60 лв. Т.е. минималният хонорар в частност бил 160 лв. В този смисъл претендираното
възнаграждение от 240 лв. не било прекомерно, като не можело да се приеме, че
адвокатът заслужава единствено минимално възнаграждение, дори и да няма
сложност в дадено производство.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният
съдебен изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна.
В случая общият минимален размер на адвокатското възнаграждение с оглед
материалния интерес по делото бил 160 лв., от които 100 лв. по чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 60 лв. – по чл. 10, т. 2 от
наредбата, т.е. общо 160 лв. или 192 лв. с ДДС. Сумата от 48 лв. над минималния
размер до приетия за събиране не сочел на прекомерност по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК. Защитата на взискателя не се изразявала само в подаването на молба
за образуване на изпълнително дело. В хода на производството процесуалният
представител на взискателя получавал съобщения и книжа по делото, следил
движението му, извършвайки справки лично в кантората или по телефона, изготвил
и възражение по подадената жалба. С молба от 13.07.2020 год. бил посочил способ
за изпълнение – запор върху банковите сметки на длъжника, различен от този в
молбата за образуване на изпълнителното производство. Пропорционалната такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ се начислявала върху събраната сума. Дългът се формирал от
размера на паричното вземане по изпълнителния лист, както и от разноските на
взискателя, които на основание чл. 79 ГПК били за сметка на длъжника. Със
забележка №4 към чл. 26 ТТРЗЧСИ, съгласно която в размера на паричното вземане
не се включват авансовите такси, законодателят бил изключил от размера на вземането
само този разход на взискателя, но не и другите му разноски, сред които било и
платеното адвокатско възнаграждение. Поради това и направените от взискателя
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение се включвали както в понятието
„материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието
„събрана сума“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ и се включвали в базата при изчисляването
на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. По процесното изпълнително дело
тази такса възлизала на сумата от 93.14 лв. с ДДС, като същата била начислена
върху сумите по изпълнителния лист и разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение.
Софийският градски съд, след като взе
предвид доводите на страните и мотивите
на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено
следното от фактическа страна:
Изпълнително
дело №20208510401043 по описа на частен съдебен изпълнител М.П.,
с рег.№851 на КЧСИ, е било образувано по молба от 10.07.2020 год. на взискателя
Б.Г.Л., чрез адв. Е.Т./надлежно упълномощен/, въз основа на изпълнителен лист
от 08.07.2020 год. по гр.дело №42145/2019 год. по описа на СРС, ГО, 41 с-в,
издаден срещу „Т.С.“ ЕАД за следните суми: 268.05 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство и 268.05 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство. С молбата е поискано да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело за възнаградение за
един адвокат /при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА/, като с молба от 13.07.2020
год. взискателят е пособил изпълнителен способ, а именно запор върху банковите
сметки на длъжника.
Към молбата е приложен и договор за
правна защита и съдействие, съобразно който адв. Е.Т.се е задължила да
представлява взискателя безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
На 15.07.2020 год. на длъжника е била надлежно
връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане на следните
суми: 536.10 лв. – главница, 260 лв. – разноски по изпълнителното дело и 179.54
лв. – такси по ТТРЗЧСИ /дължими към 24.07.2020 год./.
На 30.07.2020 год. частният съдебен изпълнител е изготвил
сметка за дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 53.61 лв.
или 64.33 лв. с ДДС
Своевременно – на 17.07.2020 год.
длъжникът е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК да бъде намален поради прекомерност размерът на разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение до размер на 100 лв. и да бъде намален
размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. С обжалваното постановление от 24.07.2020
год. частният съдебен изпълнител е намалил разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение от 260 лв. на 240 лв. и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ на
93.14 лв. /с ДДС/. Постановлението е била надлежно съобщено на длъжника на
29.07.2020 год.
Анализът на така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява
процесуално допустима.
По отношение на жалбата
срещу постановлението за разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно
производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І
„Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е
изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното
дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на
посочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 год./, и когато
разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение №
6/2012 год. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 год., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1
от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
Според приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013
год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК, взискателят прави разноски по
образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния
способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други
изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от
които /при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори/ се
признава тази част, която съответства на действителната и правна сложност на
изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението
на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния
способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен
изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.
Молбата за образуване на процесното изпълнително дело,
както и последващата уточняваща молба, в която е бил посочен изпълнителен
способ, са били подадени от взискателя чрез адвокат, за чиято представителна
власт са ангажирани надлежни доказателства, както и такива, че предоставената
правна помощ е била договорена като безвъзмездна на основание чл. 38, ал. 1, т.
3 ЗА.
Изпълнението е образувано от взискателя за събиране на
вземания по изпълнителния лист в общ размер на 536.10 лв. Съобразно чл. 10, т.
1 от наредбата /в редакцията й към момента на образуване на процесното
изпълнително дело/, минималният размер на възнаграждението за образуване на
изпълнителното дело е 100 лв. Доколкото е несъмнено, че процесните изпълняеми
права не са били погасени преди образуване на изпълнителното производство, то
взискателят има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100
лв. – каквито и длъжникът не оспорва, че
дължи.
Съгласно чл. 10, т. 2 от наредбата /в приложима редакция
– изм., ДР, бр. 7 от 22.01.2019 год./, минималният размер на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителството, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 1 000 лв. е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7,
ал. 2, т. 1, т.е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от
осъществяване на процесуална защита, изразяваща се в извършването на действия
по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на
изпълнително производство.
В разглеждания случай е видно от данните по
изпълнителното дело, че такива действия – извън подаването на молбата за
образуване на изпълнителното дело и уточняващата молба от 13.07.2020 год. с
необходимото съдържание по чл. 426, ал. 2 ГПК – посочването на начин на изпълнение,
иначе би била нередовна /виж чл. 426, ал. 3 вр. с чл. 129 ГПК, както и
разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело
№ 2/2013 год., ОСГТК/, не са предприемани, а същевременно длъжникът не отговаря
за разноските на взискателя, направени по изпълнителни способи, които не са
приложени. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че длъжникът не
следва да носи отговорност за заплащане на направени от взискателя разноски за
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от наредбата.
Изразени становища от процесуалния представител на
взискателя не представляват действия, извършени в рамките на вече образуваното
изпълнително дело с посочената в чл. 10, т. 2 от наредбата цел, а именно
удовлетворяване на парични вземания – аргумент за това е разпоредбата чл. 10,
т. 5 от наредбата.
Ето защо обжалваното постановление следва да бъде
отменено в частта му, в която в тежест на длъжника са възложени направените от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 100 лв.
По отношение на жалбата
срещу постановлението за таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Както вече бе посочено, задължението на длъжника в
изпълнителното производство за разноски е изрично уредено в нормата на чл. 79 ГПК.
Такси по изпълнението се събират за извършването на
изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в
ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният
съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото
лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите,
материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и
допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при
неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за
действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси
се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ ясно сочи, че
пропорционалната такса се събира върху събраната сума. Под „парично вземане“ по
смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело,
върху които такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи. Противното би означавало, че и
върху самата пропорционална такса ще се дължи такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, върху
която също се дължи такса и т.н.
Следователно в разглеждания случай дължимият размер на
пропорционалната такса възлиза на 64.33 лв. с ДДС съгласно т. 26, б. „б“
ТТРЗЧСИ /определен на база материален интерес от 536.10 лв.
Ето защо СГС приема, че процесното постановление в частта
му, в която е отказано изменение на възложената в тежест на длъжника такса по
т. 26 от тарифата за горницата над 64.33 лв. се явява незаконосъобразно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника „Т.С.“ ЕАД постановлението от 24.07.2020
год. по изпълнително дело №20208510401043 по описа на частен съдебен изпълнител
М.П., с рег.№851 на КЧСИ, с които е отказано намаляване на разноските на взискателя по изпълнението,
съответно в частта над 100 лв. – възнаграждение за един адвокат и в частта над 64.33
лв. – пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/