№ 65
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20241800900078 по описа за 2024 година
Й. В. Н. от с. М., Софийска област, ул. „Иван Вазов” № 2, с ЕГН **********, е
предявил срещу "З.К.Л.И." АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 180 000 лева за
причинени на ищеца неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на
смъртта на неговия баща В.Й.Т. с ЕГН **********, настъпила при ПТП, причинено на
23.08.2022 год. около 05.30 часа на път I-8, км. 99.550 метра, на територията на Община
Елин Пелин, по вина на Д. Й. П. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка
„Ситроен”, модел „Ксантия”, с ДК № СА 8568 ВК, със застрахователна полица №
BG/22/122001013937 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 06.04.2022 год. до 06.04.2023 год. и П. А. И. с ЕГН
********** – водач на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „2546 Л АКТРОС” с ДК
№ X 1085 КВ, със застрахователна полица № BG/22/122000662284 за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от
08.03.2022 год. до 07.03.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
07.10.2022 год. до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
С исковата молба се твърди, че на 23.08.2022 год. около 05.30 часа на път I-8, км.
99.550 метра, на територията на Община Елин Пелин, водачът на лек автомобил марка
„Ситроен”, модел „Джъмпер”, с ДК № СВ 4518 КС – Д. Й. П. с ЕГН **********, баща на
ищеца, усетил, че управляваният от него автомобил аварира на пътното платно. В
автомобила той возил работници, на които, след като спрял, указал да преминат в банкета, а
1
самият се насочил да постави обезопасителни сигнали – триъгълници, за да сигнализира
другите водачи за авариралото МПС. Твърди се, че в този момент В.Т. бил ударен
последователно от две МПС – от лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксантия”, с ДК №
СА 8568 ВК, управляван от Д. Й. П. и от товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „2546
Л АКТРОС” с ДК № X 1085 КВ, управляван от П. А. И., като в резултат на уврежданията,
причинени му при ПТП, починал на място. По случая бил съставен констативен протокол №
14 за ПТП с пострадали лица, образувано било и досъдебно производство № 43/2022 год. по
описа на ОДМВР – София, пр.пр. № 2497/2022 год. по описа на СОП, което към настоящия
момент все още не е приключило.
Твърди се, че починалият при горното ПТП В.Й.Т. и неговият син Й. В. Н. приживе са
имали необичайно силна и близка връзка, като живеели заедно в едно домакинство; след
смъртта на баща си ищецът останал сирак, тъй като доста години преди това загубил и
майка си. Връзката между баща и син била силна, основаваща се на взаимна обич, споделяне
и подкрепа, духовна и материална. Преди катастрофата ищецът е бил работещ, енергичен
човек, изпълнен с живот, а баща му помагал, включително като му оказвал и финансова
помощ. Загубил твърде рано майка си, ищецът е споделял с баща си, разчитал е на неговата
подкрепа и помощ, често търсил неговите съвети, Валентин Н. бил неговата морална опора.
След внезапната смърт на баща му ищецът се променил, затворил се в себе си и до
настоящия момент все още не може да превъзмогне болката от внезапната загуба и сънува
кошмари.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксантия”, с ДК № СА 8568
ВК, управляван при ПТП от деликвента Д. Й. П., е била сключена със "З.К.Л.И." АД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/22/122001013937, валидна от 06.04.2022 год. до 06.04.2023 год., а за товарния автомобил
марка „Мерцедес“, модел „2546 Л АКТРОС” с ДК № X 1085 КВ, управляван при ПТП от
деликвента П. А. И., е била сключена също със "З.К.Л.И." АД застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/122000662284,
валидна от 08.03.2022 год. до 07.03.2023 год. – и двете полици валидни към датата на ПТП,
23.08.2022 год., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на
причинените вследствие на произшествието неимуществени вреди.
Твърди се, че ищецът депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1
от КЗ – вх. № 10077/07.10.2022 год. по описа на "З.К.Л.И." АД, по която ответникът не се е
произнесъл до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, като определи и заплати
обезщетение или откаже плащане на такова.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията на ищеца, че процесното произшествие и
вредните последици са настъпили по причина от действията на водача на товарния
2
автомобил марка „Мерцедес“, модел „2546 Л АКТРОС” с ДК № X 1085 КВ.
Поддържа се, че произшествието е настъпило в причинна връзка от поведението на
починалия В.Т., който с действията и бездействията си сам се е поставил в опасност. Сочи се,
че Т. е реализирал ПТП с крайпътна мантинела поради движение с несъобразена скорост,
вследствие на което е установил върху платното за движение управлявания от него лек
автомобил марка „Ситроен”, модел „Джъмпер”; същият не е предприел действия по
сигнализиране на местопроизшествието, а вместо това е разговарял по телефона пред
спрения на самото пътно платно лек автомобил. С оглед на изложеното се твърди, че вина за
ПТП носи водачът В.Т., тъй като реализираното от него ПТП, довело до привеждане на
управлявания от него автомобил в покой на средата на платното за движение е основна
причина за настъпилите съприкосновения с други две МПС – л.а. „Ситроен“ и т.а.
„Мерцедес“. Твърди се, че починалият е нарушил законовите разпоредби на чл.113, ал.1, т.1
и т.2 и чл.97 от ЗДвП.
Оспорва се произшествието да е било предотвратимо за водача на товарния автомобил
„Мерцедес“, като се твърди, че л.а. „Ситроен Джъмпер“ и водачът му В.Т., намиращ се на
платното за движение, не са били ясно видим обект на пътя, не са били обозначени
светлинно и не е бил поставен светлоотразителен триъгълник.
С отговора се сочи, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на
икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира като обезщетение за
неимуществени вреди от ищеца, е прекомерно завишена, като не отговоря на установеното
от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди. Сочи
се, че исковата сума, претендирана за обезвреда на неимуществени вреди, е недължима и
поради значителен принос на пострадалия за настъпване на сочения вредоносен резултат,
поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД с оглед направеното
възражение за съпричиняване.
Оспорва се и иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди –
с оглед неоснователността на главния иск.
Ответникът също претендира направените по делото разноски и заплащане на
възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК за представителство от юрисконсулт.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представеното с и.м. удостоверение за наследници на В.Й.Т. с ЕГН
********** – изх. № ГСР-04-0378/31.08.2022 год. на община Елин Пелин, същият е починал
на 23.08.2022 год., като ищецът Й. В. Н. е негов наследник – низходящ от първа степен.
Видно от представения с и.м. констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
14/23.08.2022 год. на ОДМВР, в същия е отразено настъпило ПТП на 23.08.2022 год. около
05.30 часа на път I-8, км. 99.550 метра, на територията на община Елин Пелин, с участието
3
на :
- участник 1 – лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Джъмпи”, с ДК № СВ 4518
КС, с водач Д. Й. П.; видно обаче от представения по делото протокол за оглед на
местопроизшествие, в протокола за ПТП е допусната грешка, като МПС е пътнически
микробус марка „Ситроен”, модел „Джъмпер”;
- участник 2 – лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксантия”, с ДК № СА 8568
ВК, с водач Д. Й. П.;
- участник 3 – товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „2546 Л АКТРОС” с ДК
№ X 1085 КВ, с водач П. А. И..
В протокола е отразено, че пострадали при ПТП са водачът на пътническия микробус
Д. Й. П., който е починал и пътник в същия, С.Н.Н., с ампутация на долен десен крайник.
Във връзка с горното ПТП е било образувано досъдебно производство № 43/2022 год.
по описа на ОДМВР – София, пр.пр. № 2497/2022 год. по описа на СОП, което до настоящия
момент все още не е приключило.
В хода на настоящото производство са били разпитани следните очевидци и
участници в описаното горе ПТП –
- свидетелят Д. Й. П., водачът на лекия автомобил марка „Ситроен”, модел
„Ксантия”, с ДК № СА 8568 ВК;
- свидетелят П. А. И., водачът на товарния автомобил марка „Мерцедес“, модел „2546
Л АКТРОС” с ДК № X 1085 КВ;
- свидетелката Томислава И. Г., очевидец на ПТП;
- свидетелката В. А. Г., пътник в микробуса, очевидец на ПТП.
Свидетелят Д. П. сочи, че на 28.08.2022 год. около 05.30 часа сутринта пътувал от с.
П.к. в посока към с. Н.х. с лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксантия“. Било тъмно,
карал на къси светлини, валял дъжд и било мокро. Пред и зад него на платното нямало
други превозни средства, движил се с около 50 км/ч, тъй като познавал добре пътя – всеки
ден минавал оттам по път за работа и знаел, че участъкът със завоя пред него е лош, често
ставали инциденти.
Влизайки в завоя, изведнъж видял спрял бус по средата на платното и хора около
него. Нямало нито поставени светлоотразителен триъгълник, нито включени габаритни
светлини или фарове, нито светлина от фенерче на телефон, а хората около буса нямали
светлоотразителни облекла. Пътният участък бил гориста местност с дървета и храсти зад
мантинелата, сутрин било тъмно.
Свидетелят не успял да спре преди буса и се опитал да го избегне странично, може би
от лявата му страна. Не помни дали е имало съприкосновение между неговия автомобил и
буса или да е ударил някого от хората до него. Докато задействал спирачките, колата се
влачила и успял да спре почти до буса или малко по-напред.
4
Когато слязъл от колата, свидетелят първо позвънил да тел. 112, за да съобщи, „че се е
случило нещо, просто не знаех какво се е случило“, „не видях някой да е пострадал преди да
се обадя“. Тъкмо приключил разговора и от същата посока на пътя, от която дошъл, видял,
че се задава камион и свидетелят побягнал напред. Чул, че камионът се ударил, но не видял в
какво.
Свидетелят П. И. сочи, че същата сутрин и на същото място управлявал със скорост
около 70-80 км/ч с включени къси светлини товарен автомобил марка „Мерцедес“ в посока
магазин „Била“ в с. Столник. ПТП се случило на завоя точно преди отбивката вляво към
комплекса „Сентръл Парк“, пътният участък представлявал наклон надолу с десен завой,
нямало никакво осветление, било валяло и пътят бил мокър. Било рано сутринта и тъмно.
Първото нещо, което възприел, когато навлязъл в завоя, били два катастрофирали
автомобила, бус и кола, които били затворили пътното платно. Видял и силуети на хора от
лявата страна до мантинелата, но нямало светлоотразителни знаци, триъгълник, конуси, или
нещо, което да отразява или представлява светлинен източник. Свидетелят натиснал
спирачките, камионът се хлъзнал и тръгнал наляво; освободил спирачките, камионът се
изправил, минал челно през буса, ударил го и пропаднал от лявата страна на пътя до
мантинелата. Автомобилът бил от дясната страна на буса, но нямало удар между него и
камиона.
След като пропаднал встрани от пътя, свидетелят се мъчил да излезе, а в това време
дотичал водачът на лекия автомобил, който бил много уплашен, защото искали да го бият.
Дошли и полицаи, линейка и пожарна и тогава свидетелят разбрал, че на мястото има жена с
ампутиран крак и загинал човек.
Свидетелката Томислава Г., очевидец на катастрофата, дава най-детайлни и
пространни показания. Сочи, че призори между 5 и 6 часа сутринта й се наложило да отиде
до комплекс „Сентрал парк“ край с. Н.х. с кола, за да прибере съпруга си. Пътувала с
малкото си дете от с./гара Елин Пелин, карала на отворен прозорец, било тъмно. Карала
бавно и с повишено внимание, тъй като ако пропуснела отбивката вдясно за комплекса, тъй
като пътят били тесен, нямало къде да обърне чак до с. Крушовица.
Преди да стигне до отбивката, видяла на светлините на фаровете си аварийни
светлини на бус, завъртян на средата на платното; решила, че се опитва да направи обратен
завой. Бусът не затварял напълно двете пътни ленти, там бил двупосочен път и било
сравнително широко.
Свидетелката видяла да слиза човек от буса, който започнал да ходи по средата на
пътното платно. От буса започнали да слизат хора, за които свидетелката първоначално
решила, че са бежанци и затова се загледала внимателно. Човекът, който първи излязъл от
буса, на няколко пъти се навел и правел нещо, което не видяла добре, впоследствие разбрала,
че се опитвал да обезопаси нещо. Забелязала го на пътното платно, бил пред буса и на
практика вървял към нея. Бил облечен с нещо светло, може би светлоотразителна жилетка.
Няколко секунди по-късно отгоре от баира зад буса се задала кола, която се движила с
5
над 60 км/ч, не успяла да спре навреме, „удари буса и помете човека, … колата продължи
надолу и се изви неестествено към канавката и човекът изчезна от платното, наистина Ви
казвам, че той изчезна от пътното платно. Не съм технически експерт, но за мен тя го смля.“.
Свидетелката наблюдавала внимателно случилото се, въпреки че вече била навлязла в
уширението към отбивката и била подала мигач за десен завой. Категорична е, че в този
момент бусът бил на аварийни светлини и се е виждал ясно. ПТП се случило в ниската част
на баира, който се получава там, на около 50-100 метра преди отбивката за комплекса, а
свидетелката възприела случилото се за не повече от 10 секунди.
След като стигнала до комплекса, свидетелката споделила случилото със съпруга си,
върнали се, но докато стигнат до мястото на ПТП, чули силен трясък като от избухнала
газова бутилка. Тогава на място видели, че „в цялото това меле има и участие на камион“.
Свидетелката В. Г. сочи, че пътувала с буса с други нейни колеги, отивала на работа в
магазин „Била“ в с. Столник, като ПТП се случило някъде към с. Н.х.. Шофьорът на буса
изгубил контрол, завъртели се и бусът се ударил в мантинелата. След удара шофьорът и
пътниците били добре, излезли от колата и застанали до нея, а шофьорът се обадил по
телефона, за да каже, че са катастрофирали. В този момент чули, че отгоре идва кола и
хукнали да бягат към мантинелата. Свидетелката не възприела удара между двете МПС, но
чула звука от блъскането. Тогава не виждала къде е шофьорът, но го видяла малко по-късно
да се влачи по гръб, като се опитва с ръце да се привлачи към мантинелата. В този момент от
същата посока, от която дошъл първият автомобил, се задал и камион и свидетелката отново
се скрила зад мантинелата. На светлината на фаровете на камиона видяла как шофьорът на
буса се влачи, но не възприела последващия удар.
По делото е изслушано заключение по назначена автотехническа експертиза,
оспорено от пълномощника на ищеца. Същото определя следния механизъм на ПТП :
На 23.08.2022 год. около 5.30 часа – в тъмната част на денонощието, на път I-8 на км.
99+550 пътнически микробус „Ситроен Джъмпер“, с ДК СВ 4518 КС, управляван от В.Й.Т.,
извън населено място, в посока от с. В. към с. Н.х., при десен за посоката му на движение
завой, поради загуба на контрол над управлението с челната си част се ударил в дясната за
посоката му на движение стоманена предпазна ограда, приплъзнал се по нея и се установил
по средата на пътя, почти перпендикулярно на осевата линия на платното за движение, с
челната си част, насочена към дясната стоманена предпазна ограда и към с. В.. Пътниците
са слезли от микробуса и всички, включително и водачът, са били без наранявания.
Пътниците са застанали около стоманената предпазна ограда от двете страни на пътя, а
водачът Т. е останал на платното за движение пред микробуса и е започнал да оглежда
настъпилите деформации по него.
Платното за движение в този участък е било предназначено за двупосочно движение,
с асфалтово покритие, без неравности, сухо, без наличие на хоризонтална маркировка, с
обща широчина 8.5 метра. От двете страни на същото е съществувала единична стоманена
предпазна ограда.
6
Малко време след установяването на микробуса на място в посока от с. В. към с. Н.х.
се е движил „Ситроен Ксантия” с ДК № СА 8568 ВК, управляван от Д. Й. П.. Водачът е
забелязал позиционирания на платното за движение микробус, задействал е спирачната
система на управлявания от него автомобил и тъй като не е успял да спре преди мястото на
микробуса, е решил да премине вляво от него, навлизайки с левите си гуми в крайпътното
пространство и се е установил на около 1-2 метра преди мястото, в което е описан в
протокола за оглед, насочен с челната си част към с. Н.х.. Според експертизата в
материалите по търговското дело липсват данни за контакт на този автомобил с водача на
микробуса Т..
В следващия момент в същата посока – от с. В. към с. Н.х., се е движил товарен
автомобил „Мерцедес Актрос” 2546 Л, с ДК Х 1085 КВ, управляван от П. А. И.. Водачът е
забелязал разположените в зоната на платното за движение два автомобила, задействал е
спирачната система и тъй като вляво от автомобилите не е имало достатъчно място по
широчина за преминаване на товарния автомобил, е насочил същия вдясно на микробуса.
Тук обаче също широчината не е била достатъчна, при което е настъпил удар между челната
лява част на товарния автомобил и челната лява част на микробуса. От удара на микробуса е
придадена кинетична енергия и същият е започнал въртеливо движение, което е било със
сравнително висок интензитет. След като микробусът се е завъртял на около 120º от
първоначалната си позиция, със задна дясна и странична част е достигнал до мястото, където
се е бил установил лек автомобил „Ситроен Ксантия“. Настъпил е удар по цялата дясна
странична част на л.а. „Ситроен Ксантия“ и същият се е преместил в посока напред с около
1-2 метра и се е установил в мястото, където е описан в протокола за оглед. Микробусът след
удара също е продължил движението си в посока напред и се е установил в мястото, където
е описан в протокола за оглед на местопроизшествие.
След удара в микробуса товарният автомобил се е придвижил в посока напред и
вляво, при което с челната си, най-вероятно лява част, е ударил дясната част на пешеходеца
(водачът на микробус „Ситроен Джъмпер“) В.Т.. Вследствие на този удар тялото на
пострадалия Т. е отхвърлено в посока напред и вляво, ударило се е в лявата стоманена
предпазна ограда и се е установило в мястото, където е описано в протокола за оглед. След
удара товарният автомобил е продължил движението си напред и вляво, ударил се е с лявата
си челна част в стоманената предпазна ограда, ограничаваща вляво платното за движение и
се е установил на мястото, в което е описан в протокола за оглед на местопроизшествие.
Според заключението на АТЕ удар между пострадалия Т. и лекия автомобил „Ситроен
Ксантия“ не е имало, тъй като такъв удар е нелогичен от техническа гледна точка –
експертът сочи, че ако се приемат за достоверни показанията на свидетелката В. Г., че
пострадалият е бил по гръб и се опитвал с ръце да се привлачи към мантинелата, то на
мястото би следвало да има следи от кръв, каквито не са описани в протокола за оглед.
Освен това, ако ударът между товарния автомобил и пешеходеца е осъществен при условие,
че последният се е влачил по платното за движение, то тогава би следвало да има прегазване
на пострадалия, данни за което липсват.
7
АТЕ определя разстоянието, от което за първи път водачите л.а. „Ситроен Ксантия“ и
товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ са имали възможност да видят позиционирания на
пътя микробус „Ситроен Джъмпер“, на около 70.99 метра, ако видимостта е била при дневна
светлина. Тъй като обаче ПТП е възникнало в тъмната част на денонощието – около 5.30
часа /към 23.08.2022 год. по данни на БАН слънцето в този район изгрява в 6.22 часа/
видимостта пред фронта на автомобилите се е осъществявала от фаровете им, при което при
движение на къси светлини видимостта към опасността при мокра пътна настилка
възниква, когато челната част на автомобилите е на не повече от 60 метра.
Експертизата определя скоростите на движение на лекия автомобил „Ситроен
Ксантия“ към момента на задействане на спирачната система от водача за аварийно спиране
на 64 км/ч, а на товарения автомобил „Мерцедес“ – на 71.6 км/ч.
При горните скорости опасната зона за спиране на всеки от двата автомобила е била,
както следва :
- за лекия автомобил „Ситроен Ксантия“ – 66 метра;
- за товарния автомобил „Мерцедес“ – 94 метра.
С оглед горните изчисления вещото лице сочи, че при горните скорости на движение
както за водача на лекия автомобил „Ситроен Ксантия“, така и за водача на товарния
автомобил „Мерцедес“ ПТП е било непредотвратимо.
От заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че вследствие на ПТП на пострадалия В.Й.Т. са били причинени следните групи
увреждания :
- увреждания на главата и мозъка – открито счупване на черепния покрив вдясно
слепоочно и на предната черепна ямка челно с разкъсване и контузия на главния мозък и
разкъсно-контузни рани на главата;
- увреждания на гръдния кош и корема – контузия на белия дроб двустранно, масивна
аспирация на кръв, травматично разкъсване на черния дроб, травматично декапсулиране на
десния бъбрек, счупване на ребрата двустранно, на първи гръден прешлен, на костите на
таза вдясно, както и на лявата лопатка;
- мекотъканни увреждания на крайниците – разкъсно-контузни рани на дясната
мишница над лакътя, охлузвания и кръвонасядания по десния долен крайник с подлежащи
тъканни джобове.
Преценени в съвкупност, констатираните травматични увреждания не са съвместими
с живота, причинили са смъртта на В.Т., която е настъпила почти мигновено и е била
неизбежна, като същата е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
От показанията на водения от ищеца свидетел Г.А.А. а установяване на твърдените
неимуществени вреди, се установява, че с ищеца се познавали от 25 години, като са близки
приятели. Познавал и баща му, който починал при катастрофа край с. Н.х.. Знае, че двамата
8
били много близки, живеели заедно – ищецът, съпругата му, дъщеря им и баща му; майка му
била починала отдавна. Възприемал бащата и сина по-скоро като приятели, толкова били
близки.
Свидетелят видял приятеля си същия ден, в който станала катастрофата, искал да му
окаже подкрепа. Ищецът бил съсипан, плачел. И до днес не се е възстановил, било му много
тежко, изпаднал в депресия, което споделял с Асенов. Затворил се в себе си, станал по-
затворен и по-необщителен, рядко излизал, виждал се само със свидетеля и още двама
негови приятели, гледал постоянно да е ангажиран и да се занимава с нещо.
От извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от
Информационния център на Гаранционен фонд се установява, че за лекия автомобил марка
„Ситроен”, модел „Ксантия”, с ДК № СА 8568 ВК, управляван при ПТП от Д. Й. П. е била
сключена със "З.К.Л.И."АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
застрахователна полица № BG/22/122001013937, валидна от 06.04.2022 год. до 06.04.2023
год.
С оглед становището на ответника в отговора на и.м. с определението си по чл.374 от
ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със "З.К.Л.И."АД за
товарния автомобил марка „Мерцедес“, модел „2546 Л АКТРОС” с ДК № X 1085 КВ, със
застрахователна полица № BG/22/122000662284, валидна от 08.03.2022 год. до 07.03.2023
год.
Видно от представената с исковата молба застрахователна претенция по чл.380, ал.1
от КЗ на ищеца – вх. № 10077/07.10.2022 год. по описа на "З.К.Л.И." АД, със същата
ответникът е бил сезиран с искане за заплащане на обезщетение на причинени
неимуществени вреди вследствие смъртта на наследодателя на Й. В. Н., настъпила при
процесното ПТП. По делото не се установява до настоящия момент ответникът да се е
произнесъл по претенцията, като определи и заплати обезщетение или откаже плащане на
такова.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
9
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с отговора на и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищеца –
вх. № 10077/07.10.2022 год. по описа на "З.К.Л.И." АД, по която няма данни застрахователят
да се е произнесъл, като определи и заплати обезщетение или откаже плащане на такова.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
10
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В конкретния случай ищецът
следва да установи и че са низходящ от първа степен, т.е. от кръга на лицата, легитимиран да
получи застрахователно обезщетение съгл. ППВС № 4/25.05.1961 год. с оглед смъртта на
своя баща.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключенията
по назначените АТЕ /кредитирано от съда само в една част/ и СМЕ бе установено, че
причината за настъпването на описаното с и.м. ПТП, в резултат на което е починал В.Й.Т., са
били :
- или само субективните действия от страна на Д. Й. П. – водач на лек автомобил
марка „Ситроен”, модел „Ксантия”, с ДК № СА 8568 ВК, със застрахователна полица №
BG/22/122001013937 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 06.04.2022 год. до 06.04.2023 год.,
- или само субективните действия от страна на П. А. И. с ЕГН ********** – водач на
товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „2546 Л АКТРОС” с ДК № X 1085 КВ, със
застрахователна полица № BG/22/122000662284 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 08.03.2022 год. до 07.03.2023 год.,
- или в съвкупност – субективните действия от страна и на двамата водачи.
В случая следва да се отбележи, че по делото бе събран доказателствен материал,
който въпреки обема си не е в състояние да изясни по несъмнен начин механизма на ПТП,
като в немалка част свидетелските показания на участниците във и очевидците на ПТП си
противоречат, а взети в своята съвкупност – оборват по несъмнен начин заключението на
АТЕ относно механизма на протичане на произшествието. При преценката на показанията
на свидетелите в съвкупността им съдът кредитира основно показанията на свидетелките
Томислава И. Г. /страничен наблюдател на ПТП/ и В. А. Г. /пътник в микробуса/, доколкото
същите са обективни, подробни, допълващи се и няма основание да се отчита
заинтересованост на далите показания. Обратно – свидетелите Д. Й. П. и П. А. И. са
участници в ПТП със смъртен случай и причинена тежка телесна повреда, във връзка с които
е образувано досъдебно производство, като въпреки разясненията им от съда по чл.166, ал.2
от ГПК са дали показания, които обаче следва да се ценят през призмата на чл.172 от ГПК.
Свидетелката Томислава Г. е категорична в показанията си, че е видяла
първоначалния удар между л.а. „Ситроен Ксантия” и ударилия се преди това в мантинелата
и препречил пътното платно микробус „Ситроен Джъмпер”, както и обстоятелството, че л.а.
„Ситроен Ксантия” е ударил след това пешеходеца В.Й.Т.. Същата ясно е възприела, че
11
преди удара последният е бил пред микробуса и го е оглеждал, когато идващата кола не
успяла да спре навреме, „ударила буса и помела човека“, който буквално „изчезнал от
пътното платно“.
Горното се допълва от показанията на свидетелката В. Г., която не е видяла този
първи удар между пешеходеца и лекия автомобил, но сочи, че след него и преди втория удар
с товарния автомобил е видяла В.Т. да се влачи по гръб към мантинелата в опит да се изтегли
от пътя на т.а. „Мерцедес“.
По делото не се събраха гласни доказателства, от които да е видно, че е имало
съприкосновение между т.а. „Мерцедес“ и починалия пешеходец, но такова не може да бъде
изключено – товарният автомобил се ударил последователно в препречилите платното му на
движение микробус и лек автомобил, но не е ясно къде в този момент се е намирал
пешеходеца и дали не е пострадал и вследствие на този втори удар – било директно при
съприкосновение с товарния автомобил или посредствено при сблъсъка му между него и
другите спрели МПС.
От изложеното следва, че заключението на АТЕ в частта му, определяща механизма
на ПТП, от една страна почива на предположения, а от друга – противоречи на събраните
гласни доказателства – според заключението в материалите по търговското дело липсват
данни за контакт на л.а. „Ситроен Ксантия” с пешеходеца Т., което не кореспондира с
обсъдените горе показания – поради което не се кредитира в тази му част от съда.
По отношение на предположенията на вещото лице, че контакт на л.а. „Ситроен
Ксантия” с пешеходеца Т. е нелогичен от техническа гледна точка, както и че са нелогични
показанията на свидетелката В. Г., че пострадалият се е влачил по гръб и се опитвал с ръце
да се привлачи към мантинелата, следва да се отбележи, че : 1/ не е задължително на
мястото, описано от свидетелката, да са били открити следи от кръв, доколкото не е ясно от
какво естество са били нараняванията на пострадалия при този първи удар; отделно –
наличието на такива следи би могло и да е пропуснато при огледа; 2/ че ако пострадалият се
е влачил, то по тялото му е следвало да има следи от прегазване. Последното е оборимо, ако
се приема, че тялото не е контактувало пряко с товарния автомобил, а посредствено – чрез
удар с ударено от него друго МПС.
На последно място – експертизата макар да обсъжда в обстоятелствената част
показанията на свидетелката Томислава Г., изобщо не е отговорила на въпроса защо същите
се игнорират напълно.
Съдът кредитира заключението на АТЕ в частта му, определящо зоните на видимост
на водачите на лекия и товарния автомобил, скоростите им на движение към момента на
възникване на опасността и опасната им зона на спиране в този момент – заключението в
тази му част е подробно и обосновано. От същото се установява, че при фронт на видимост
към спрелия на средата на платното микробус „Ситроен Джъмпер” от 60 метра /фронтът на
видимост при къси светлини/,
- водачът на л.а. „Ситроен Ксантия“ се е движил със скорост от 64 км/ч и опасната му
12
зона за спиране е била 66 метра /по-дълга с 6 метра от зоната му на видимост/, а
- водачът на т.а. „Мерцедес“ се е движил със скорост от 71.6 км/ч и опасната му зона
за спиране е била 94 метра /по-дълга с 34 метра от зоната му на видимост/, т.е.
- всеки от двамата водачи се е движил със скорост, която не му е позволявала да спре
в зоната на видимост в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП –
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с … с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“.
Практиката на съдилищата нееднозначно приема понятието „опасна зона за спиране“
като разстоянието, което МПС изминава от момента на възприемане на опасността до
момента на окончателното спиране, т.е. ако опасната зона за спиране е по-голяма от
видимото пространство, винаги е налице нарушение на водача при избора на съобразена
скорост.
Изложеното горе по категоричен начин сочи, че ПТП – както първоначалният, така и
последващият удар от лекия и товарния автомобил, е било предотвратимо за водачите им,
ако същите с действията си не са били нарушили цитираната законова разпоредба и са се
движили със съобразена с видимостта им скорост, поради което заключението на АТЕ не се
кредитира от съда и в тази му част.
Във връзка с доводите на пълномощника на ответника, че намиращият се на пътното
платно пешеходец В.Т. е съставлявал непредвидимо препятствие за водачите на лекия и
товарния автомобил, следва да се посочи, че произшествието е настъпило в непосредствена
близост до отбивката от главния път за жилищния комплекс „Сентръл Парк“, т.е. наличието
на други участници в движението, които се включват от пътя без предимство в главния път е
предвидимо обстоятелство на това кръстовище, което е било известно и на двамата водачи –
водачът на хладилния камион е зареждал складова база на магазин „Била“ в с. Столник, а
водачът на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксантия“ – Д. П., сочи, че всеки ден
минавал по този път за работа и знаел, че участъкът със завоя пред него е лош и често
ставали инциденти.
В настоящия случай и при обсъдената неизяснена напълно фактическа обстановка от
значение за крайния изход на спора е обстоятелството, установено по несъмнен начин, че
В.Й.Т. е починал от нараняванията си, нанесени му при ПТП, причинени му виновно от
водач/водачи на МПС, застраховано/-и при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите – доколкото отговорността и на двамата водачи на лекия и
товарния автомобил е била застрахована при "З.К.Л.И."АД. Ако застрахователите на двамата
водачи бяха различни, то неустановяването по категоричен начин кой от двамата е причинил
смърт при ПТП би била основание за отхвърляне на иска поради недоказаност.
По-горе бе обсъдено, че при катастрофата с управлявания от него микробус в
мантинелата В.Й.Т. не е получил наранявания и е имал време да излезе от колата и да
оглежда същата, както и да звъни по телефона си. Към момента, в който и товарният
13
автомобил се е установил в покой след удара в двете МПС на пътя, тялото на В.Т. е
установено встрани от пътя, т.е. смъртта му е настъпила –
- или само в резултат на описания от свидетелката Томислава Г. първи удар с л.а.
„Ситроен Ксантия“,
- или в резултат и на удар с т.а. „Мерцедес“ /достатъчно вероятно, доколкото
свидетелката В. Г. го е видяла жив след първия удар/,
- или само в резултат на удара с т.а. „Мерцедес“. Последното не може да се изключи,
доколкото не е ясно дали при първия удар пострадалият е получил животозастрашаващи
травми.
Обсъждането на горното се налага не с оглед така установената пасивна легитимация
на ответника – същият дължи обезщетение независимо кой от двамата застраховани при него
водачи е причинил ПТП, а с оглед въведеното от пълномощника му възражение за
съпричиняване. Същото остана недоказано именно поради изложеното горе – не е
установено вследствие на кой от двата удара е починал пострадалият, а оттам – и че с
поведението си е съпричинил вредоносния резултат. Обстоятелството, че се е намирал на
средата на пътното платно в нарушение на правилата, установени в ЗДвП, би имало
отношение само ако е починал в резултат на уврежданията, причинени му само от
съприкосновението с л.а. „Ситроен Ксантия“, а горното не бе установено по несъмнен начин.
Следва да се посочи, че ответникът следва да установи не само твърдените действия
и бездействия на пострадалия, но и причинната връзка между тях и настъпилия вредоносен
резултат, което не бе сторено. В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, изразена
както в ППВС № 17/1963 год., така и в решения № 99/08.10.2013 год. на ВКС по т.д. №
44/2012 год., II т.о., № 206/12.03.2010 год. по т.д. № 35/2009 год., II т.о., № 59/10.06.2011 год.
по т.д. № 286/2011 год., I т.о. и № 98/24.06.2013 год. по т.д. № 596/2012 год.–
„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие
на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния
резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.“.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год.
по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от
развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II
т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в
основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
14
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите
от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за
това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на
обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая
неимуществените вреди са във формата на психически болки и душевни страдания на сина
починалия В.Й.Т. вследствие на смъртта му. Характерът и тежестта на същите бяха
установени от показанията на свидетеля Габриел Асенов – ищецът е преживял тежко
загубата на своя баща, с когото са поддържали непрекъснати контакти, живели са в едно
домакинство и са имали близки човешки взаимоотношения. Съдът отчита както вида на
родствената връзка между починалия и ищеца – последният е низходящ от първа степен,
негов най-близък роднина, така и обстоятелството, че назад във времето ищецът е загубил и
майка си. В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за
справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на
близък, съдът намери, че за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, необходимата
сума, която ответникът следва да заплати на ищеца, е в размер на 160 000 лева – сума,
съобразена и с настъпилите в страната промени в икономическата конюнктура в сравнение с
момента на настъпване на вредата /23.08.2022 год./. Предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ
следва да се отхвърли като неоснователен в частта му за разликата до пълния му предявен
размер от 180 000 лева.
Върху сумата от 160 000 лева съдът следва да присъди и законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 07.10.2022 год. –датата, на която
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищеца е била получена от "З.К.Л.И." АД.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 160/22.03.2024 год. ищецът е бил освободен от заплащане
на държавни такси и разноски в настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса върху уважения размер на иска по чл.432, ал.1 от КЗ – в размер
на 6 400 лева, както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 500 лева –
изплатени възнаграждения на в.л. по АТЕ, СМЕ и за възнаграждение и разноски на
свидетел.
В хода на производството по делото ищецът не е направил разноски.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
15
05.11.2024 год., сключен между ищеца и адв. М. Д. от САК /л.171 от делото/, същият е за
оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца и осъди ответника да заплати така
определената сума на адвоката.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при
определянето на възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното
възнаграждение.
В настоящия случай делото е с висока фактическа и правна сложност, обусловено и
от извършването на различни процесуални действия по събиране на доказателства – разпити
на петима свидетели и изслушани заключения по две експертизи.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /сега – Наредба № 1/09.07.2004 год. за
възнаграждения за адвокатска работа/. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение
подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния
интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и
правна сложност на делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год.
на ВКС, II т.о./. Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата с
оглед уважения размер на иска възнаграждението би възлизала на 11 050 лева, което е
съответно на фактическата и правна сложност на делото и спецификата на конкретния
случай –която сума ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника; върху така
определеното възнаграждение не следва да се начислява и ДДС, доколкото не е
удостоверено, че пълномощникът е регистриран по ЗДДС. Така определеното от съда
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи на редукция съразмерно на
отхвърлената част на исковете с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК /определение №
7/17.01.2022 год. по т.д. № 339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 900
лева – внесени депозити за възнаграждение на в.л. по АТЕ и СМЕ и за призоваване на двама
свидетели. Тъй като ответникът е представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му
на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към
разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360
лева/, се определя от съда в размер на 360 лева – с оглед изложените горе съображения за
високата фактическа и правна сложност на делото и извършените процесуални действия с
участието на страните. Същото обаче следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на
16
сто, доколкото материалният интерес е значително над 10 000 лева, т.е. така определеното от
съда възнаграждение е в размер на 540 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от
ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 160 лева, съставляваща
разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ "З.К.Л.И." АД, ЕИК да заплати на
Й. В. Н. от с. М., Софийска област, ул. „Иван Вазов” № 2, с ЕГН **********, сумата от
160 000 лева /сто и шестдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на неговия баща
В.Й.Т. с ЕГН **********, настъпила при ПТП, причинено на 23.08.2022 год. около 05.30
часа на път I-8, км. 99.550 метра, на територията на Община Елин Пелин, по вина на Д. Й.
П. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксантия”, с ДК №
СА 8568 ВК, със застрахователна полица № BG/22/122001013937 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 06.04.2022 год. до
06.04.2023 год. и/или по вина на П. А. И. с ЕГН ********** – водач на товарен автомобил
марка „Мерцедес“, модел „2546 Л АКТРОС” с ДК № X 1085 КВ, със застрахователна полица
№ BG/22/122000662284 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 08.03.2022 год. до 07.03.2023 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 07.10.2022 год. до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен
размер от 180 000 лева /сто и осемдесет хиляди лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК "З.К.Л.И." АД, ЕИК да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 6 900 лева /шест хиляди и деветстотин лв./, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса и направени разноски от бюджета на
съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА "З.К.Л.И." АД, ЕИК да заплати на адвокат М. И.
Д. от САК, с личен номер на адвоката **********, със служебен адрес гр. София, бул. „Г. М.
Д.“ № 57, офис 215, сумата от 11 050 лева /единадесет хиляди и петдесет лв./, съставляваща
определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК Й. В. Н. от с. М., Софийска област, ул.
„Иван Вазов” № 2, с ЕГН **********, да заплати на "З.К.Л.И." АД, ЕИК сумата от 160 лева
/сто и шестдесет лв./, съставляваща направени разноски и определено от съда
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
17
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
18