Решение по дело №1707/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1535
Дата: 11 декември 2023 г.
Съдия: Цвета Желязкова
Дело: 20231100901707
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1535
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20231100901707 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на управителя на АФ ЕООД, ЕИК **** по чл. 625 от
ТЗ. Длъжникът сочи, че има не е в състояние да покрие изискуемо парично задължение
по договор за заем, сключен със словенското дружество I.R. d.o.o., предишно
наименование J.V.K DOO, рег. номер 55437176 в размер на 28 000 евро. Твърди се, че
падежът на задължение е 20.03.2021 г., като е била уговорена лихва от 3 %. Твърди се,
че дружеството няма никаква стопанска дейност и не може да погасява задълженията
си по договора за заем. Последното извършено плащане по търговска сделка било на
07.12.021 г. с получател А. ЕООД - 320 евро на основание частично връщане на
договор за заем. Поддържа се, че дружеството е в състояние на неплатежоспосбност.
Няма никакви активи. С молбата се иска от съда да обяви неплатежоспосбността и да
открие производство по несъстоятелността на дружеството. Сочи се като начална дата
на неплатежоспособността 20.03.2021 година.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По партидата на дружеството молител АФ ЕООД, ЕИК **** в ТР са обявени
ГФО за 2019-2022 г., като за 2022 г. е подадена декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от Закона
за счетоводството.
По дело са представени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 и 2021 г., като видно
от писмото на НАП няма подавани ГДД за 2019-2022 година. Установява, че по
отношение на длъжника няма ревизионно производство на дружеството за
установяване на публични задължения, няма данни за започнало принудително
изпълнение и наложени обезпечителни мерки.
Представена е и справка по чл. 191 от ДОПК от ТД на НАП-София, видно от
1
която към 13.10.2023 г. дружеството няма публични задължения.
От представеното удостоверение от СДВР, Отдел „Пътна полиция” се
установява, че в централната база на АИС-КАТ към 13.10.2023 г. на името на АФ
ЕООД, ЕИК **** няма регистрирани МПС.
Направена е служебна справка в системата ИКАР за притежавани недвижими
имоти от молителя и се установява, че такива не са регистрирани към датата на
справката.
От представената справка за банкови и платежни сметки на
физическо/юридическо лице от БНБ, Регистър на банковите сметки и сейфовете, изх.
номер 121243/24.10.2023 г. за периода 31.10.2016 г. – 20.10.2023 г. ответното
дружество АФ ЕООД, ЕИК **** е открило 3 броя банкови сметки, от които две сметки
сметка са закрити на 09.05.2023 година.
По делото е представено заверено копие, с превод на български език на
договор за заем от03.02.2020 г., сключен между Д.В.К. д.о.о, ДДС S ********* като
заемодател и АФ ЕООД като заемател, за сумата от 28 000 евро, платими по банковата
сметка на длъжника – заемателя. Срокът на договора е 1 година от датата на
превеждане на сумата, като е уговорена лихва в размер на 3 % на година.
Представено е извлечение от банковата сметка на длъжника АФ ЕООД,
видно от което на 20.03.2020 г. по сметка на АФ ЕООД е преведена сумата от28 000
евро.
По делото е прието заключение на съдебно – финансово икономическа
експертиза от вещото лице С. Ф. Й..
Вещото лице сочи, че в баланса за анализирания период 2020 - 09. 2023.
дружеството не отчита наличие на дълготрайни материални и нематериални активи, не
отчита Дългосрочни финансови активи (ДФА) .
Относителен дял от краткотрайните активи към 31.12.2020 г. към 31.12.2021
г., към 31.12.2022 г. и към 18.09.2023 г. са вземаиията, както следва:
Към 31.12.2020 г. в размер на 29 хил.лв., представляващи 96.6% от сумата на
актива;
Към 31.12.2021 г. в размер на 28 хил.лв. представляващи, 100.0% от сумата
на актива;
Към 31.12.2022 г. в размер на 27 хил.лв. представляващи 100.0% от сумата на
актива
Към 18.09.2023 г. – 0 х.лева, представляващи, 0.0% от сумата на актива;
С най-голям относителен дял от пасивите на дружеството за изследвания
период са краткосрочните задължения, както следва:
Към 31.12.2020 г. в размер на 79 хил.лв., представляващи 272,4 % от сумата
на пасива;
Към 31.12.2021 г. в размер на 79 хил.лв. представляващи 282,1 % от сумата
на пасива;
Към 31.12.2022 г. в размер на 79 хил.лв. представляващи 292,6 % от сумата
на пасива;
Към 18.09.2023 г. – 55 х.лева, представляващи 0.0% от сумата на пасива;
Въз основа на така установеното финансово състояние на ответника, вещото
лице е направило и изчисления на коефициентите на ликвидност за 2020 – 2023.
Коефициент на обща ликвидност/ бърза ликвидност:
2
-2020 – 0,3671
-2021 – 0,3544
- 2022-0,3418
- 2023 – 0,00
Коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност за периода са еднакви –
0,00;
Приходите, разходите и реализираните финансови резултати на “АФ” ЕООД
съгласно отчета за приходите и разходите и баланса за 2020 г., 2021 г,. 2022 г. и към
15.09.2023 г., са както следва:
- към 31. 12.2020 г. отчетен финансов резултат - загуба ‘50 хил.лв.
- към 31.12.2021 г. отчетен финансов резултат - загуба – 1 хил.лв.
- към 31.12.2022 г. отчетен финансов резултат - загуба – 1 хил.лв.
- към 18.09.2023 г. отчетен финансов резултат – загуна - 3 хил лева
Общата стойност на имуществото на дружеството съобразно баланса към
31.12.2022 г. е на стойност 27 хил.лева., към 18.09.2023 г. е 0 /нула/хил. лева.
Нетният оборотен капитал като разлика между краткотрайните активи и
краткосрочните задължения за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и към 18.09.2023 г. има
отрицателна стойност. Към 18.09.2023 г. не достигат 55 хил.лева за изплащане на
краткосрочните задължения възлизащи на 55 хиляди лева.
Резултатите, изчислени на ред 3 в следващата таблица показват, че към
31.12.2020 г., към 31.12.2021 г. и към 31.12.2022 г.. балансовата стойност на всички
активи — дълготрайни и краткотрайни притежавани от “АФ” ЕООД не са били
достатъчни за покриване на всички негови задължения - текущи и нетекущи.
В заключението е посочено, че осчетоводенте от длъжника задължения,
съгласно действащите счетоводни стандарти, са както следва:
Задълженията, посочени в баланса към 31.12.2022 г. (Раздел В/Задължения) са в
бщ размерна 79 хил.лева, от които:
- 1 .Други задължения 79 хил.лева, в т.ч. - други 79 хил.лева.
Задълженията на дружеството в общ размер на 79 хиляди лева (78 647.33 лв.),
са към следните кредитори:
Задължения, осчетоводени по кредита на сметка 151 "Получени краткосрочни
заеми" са към словенското дружество Д. (J.V.K.DOO), в размер на 78 233.20 лв.;
Задълженията, осчетоводени по кредита на сметка 499"Други кредитори" са
към дружество “А.” ЕООД, размер на 414.13 лв.
Към 31.12.2022 г. вземанията на дружеството са в общ размер на 27 хил.лева
(26 803.32 лв.), от които:
-осчетоводени по дебита на сметка 411 "Клиенти" — контрагент “А. “ ЕООД в
размер на 2 520.00 лв.
-осчетоводени по дебита на сметка 498"други дебитори" :в размер на 24 283.32
лв в т.ч.: “Бекофис” ЕООД в размер на 10 592.51 лв. “Дъ Холдинг” ЕООД в размер на
13 690.81 лв., задълженията, посочени в баланса към 18.09.2023 г. (Раздел
В/Задължения) са в общ размер на 55 хил. лева.
Задължението в размер на 55 хил.лева е по договор за заем сключен със
словенското дружество Д.В.К. (J. V. к. DOO) като заемодател, като заетата сума е в
размер на 28 000 евро, преведена на “АФ” ЕООД на 20.03.2020 година. Уговорената
лихва е в размер на 3%, а падежът на задължението е една година от предоставяне на
3
заетата сума или 20.03.2021 година. Към 18.09.2023 г. Дружеството не отчита в
баланса си краткотрайни активи.
Последното плащане от “АФ” ЕООД за погасяване на краткосрочно
задължение по търговска сделка, е извършено на 07.12.2021 г., чрез Уникредит
Булбанк в размер на 320 евро с основание частично връщане на заем към “А.” ЕООД.
Последното плащане от “АФ” ЕООД наредено от банковата сметка на дружеството
към ТД на НАП София, офис красно село, е извьршено на 05.06.2020 г. в размер на
148.25 лв. с основание ДОД за м. май 2020 г. и в размер на 112.51 лв. с основание
здравно осигурителни вноски за м. май 2020 година.
В съдебно заседание при приемане на експертизата, вещото лице е посочило, че
заемът от словашкото дружество е отразен в баланса от 2020 г., прехвърлен в
балансите за 2021 г.,2022 г. и към18.09.2023 година. Посочено е като краткосрочно
задължение. Не е установена наличност на каса или по банкови сметки на
дружеството.
Съдът кредитира изцяло заключението като компетентно изготвено. Същото
е неоспорено от страната в производството.

При така установената фактическа обстановка, Съдът приема от правна
страна следното:

Молителят твърди наличието на неплатежоспособност.
За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо
кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав, установен в чл.
608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от лицата по чл. 625 от
ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 3) да са налице някои от
предпоставките по чл. 608, ал. 1 от ТЗ - да е налице неудовлетворено парично вземане
от някоя от четирите посочени категории; 4) да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ - невъзможност на длъжника да изпълни
изискуемо парично вземане и 5) затрудненията на длъжника да не са временни и
състоянието да е обективно и трайно.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от
ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се
разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено
на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни
предпоставки - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява
компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Молителят по молбата е "търговец" по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, тъй
като е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма.
Първият въпрос по делото е дали ищецът има задължение, което покрива
критериите на чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ, т.е дали е налице парично вземане, породено от
или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците
от прекратяването ѝ.
Установява се от представените по делото доказателства, че длъжникът има
4
изискуемо задължение за връщане на заемната сума по договор за заем от 03.02.2020 г.
в размер на 28 000 евро, заедно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 3 %
годишно. Установи се осчетоводяване на задължение за връщане на заемната сума,
като падежът е настъпил на 220.03.2021 година.
Поради това Съдът намира, че е налице и третата предпоставка за
основателност на искането – изискуемо задължение по търговска сделка.
Относно четвъртата и петата предпоставка за откриване на производство по
несъстоятелност:

При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност,
Съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея
е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е
в състояние да изпълни определен вид задължения.
Презумпциите на чл.608, ал.2, 3 и ал.4 от ТЗ служат за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца.
Практиката приема, че под „спиране на плащанията" по см. на чл.608, ал.3 ТЗ
на база на легалното определение на понятието „неплатежоспособност“, следва да се
разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено
на задълженията, които са изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на
плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на
неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника
да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на
неплатежоспособност.
В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл.608, ал.3 ТЗ, като това
може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на
предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника да
погасява задълженията си.
В конкретния случай длъжникът не обори презумцията. Напротив, установи
се по делото на базата на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че
последното плащане към кредитор е плащане на 07.12.2021 г. в размер на 320евро към
А. ЕООД – връщане на заем. След тази дата няма други плащания.
Следва да се отбележи, че състоянието на неплатежоспособност в конкретния
случай се потвърждава и при анализа на финансово-икономическото състояние на
длъжника.
При този анализ се използват различни икономически и финансови
показатели, като при трактовката на въпроса каква информация ни дава всеки един от
тях, Съдът изхожда от следното:
Краткотрайните (текущите) активи на предприятието, за разлика от
дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година),
участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената
си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са
източника за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите,
задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи
показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано
с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност,
които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или
5
определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в четири групи: материални запаси
(материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.),
краткосрочни финансови средства (акции, облигации и подобни, закупени със
спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични парични средства, като групите
освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа
гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде
веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо,
най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може
незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на
различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото
състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща,
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва
съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължение (текущи задължения) на
определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната
ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на
всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения),
докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група
или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките.
Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност
се изразява в това, че от краткотрайните активи (в числителя на дробта) се изключват
материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и
краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като
съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения и е
най-динамичен.
Очертаните по-горе показатели за ликвидност могат да бъдат критерий за
способността предприятието да поеме плащанията си само, ако краткотрайните активи,
участващи при формирането им, реално са ликвидни (в икономическия смисъл на
понятието), т.е. те да могат да бъдат реализирани като се получи тяхния справедлив
пазарен еквивалент в пари.
Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на
длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички
краткотрайните активи към краткосрочните задължения.
Съдът намира, че по делото, с оглед изслушаната експертиза и изчислените
показатели, се установи, че е налице траен и устойчив характер на затрудненията на
предприятието на длъжника.
С оглед посочените от вещото лице коефициенти на ликвидност за целия
изследван период, се установява, че основният изследван коефициент на ликвидност –
коефициента на обща ликвидност е много под приетата за минимална долна стойност –
1. Под минималните препоръчителни стойности (от 0,6 – до 0.7) са и показателите на
коефициента на бърза ликвидност, както и другите два спомагателни коефициента –
коефициента на незабавна (препоръчителни граници – 0,3-0,4) и абсолютна ликвидност
(следва да е по-голям от 0,2). За периода 01.2023 – 18.09.2023 г. всички коефициенти са
занулени.
Налице е, следователно, неплатежоспособност като икономическо понятие.
Същевременно, с оглед тенденцията в изследвания период може да се заключи, че
затрудненията на молителя не са временни, което с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че
спрямо длъжника е налице неплатежоспособност и като юридическо основание за
откриване на производство по несъстоятелност.
6
Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на
търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е обективно финансово състояние на длъжника и
възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да
се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване
на съдебното решение (в този смисъл решение № 64/9.02.2005 г. по гр. д. № 466/2004 г.
на ВКС, решение № 549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на ВКС, решение №
657/7.11.2006 г. на ВКС, решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС).
Приема се също така, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е
достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в
състояние да го изпълни - т.е. следва да е налице обективна невъзможност за плащане,
като действителното икономическо състояние на длъжника, се преценява след анализ
на събраните за това доказателства.
По изложените съображения, като съобрази заключението на съдебно-
счетоводната експертиза и цялостният анализ на финансовото състояние на
дружеството, Съдът намира, че началната дата на неплатежоспособността следва да се
определи спрямо данните за забава за заплащане на установените задължения по
търговска сделка – 20.03.2021 г. – датата на настъпване на изискуемостта по договора
за заем от 03.02.2020 година, като се отчете и за 2020 г. коефициентите показват
влошаване на икономическото му състояние.
С оглед липсата на налично имущество (не се доказа действителното
наличие на посочените като налични в касата на дружеството парични средства), с
което да се покрият разноските в производството по несъстоятелност към момента на
откриването му, Съдът е дал срок на кредиторите да предплатят сумата от 6000 лева за
началните разноски, на основание чл.629б от ТЗ, и им е указал последиците по чл.632,
ал.1 от ТЗ, като определението е обявено в ТР – вписване 20230809165801 и вписано в
книгата по чл.634в от ТЗ.
В дадения от съда срок не е предплатена определената от съда сума за
покриване на началните разноски, поради което съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.632 от ТЗ.
Спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок
една година от вписването на решението по чл. 632, ал.5 от ТЗ по молба на длъжника
или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако молителят удостовери, че е налице
достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на
началните разноски по чл. 629б. Ако в този срок не бъде поискано възобновяване на
производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и постанови
заличаване на длъжника от търговския регистър.
Спиране на делото на това основание се допуска само веднъж в
производството освен в случаите по чл. 735, ал. 2.

Водим от горното и на основание чл. 632 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК, СГС, VI-
10 състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на АФ ЕООД, ЕИК ****,адрес:гр.
София, район Красно село, бул. България **** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА –
20.03.2021 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника АФ ЕООД, ЕИК
7
****,адрес:гр. София, район Красно село, бул. България ****.
ОБЯВЯВА АФ ЕООД, ЕИК ****,адрес:гр. София, район Красно село, бул.
България **** В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на АФ ЕООД, ЕИК
****,адрес:гр. София, район Красно село, бул. България ****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на АФ ЕООД,
ЕИК ****,адрес:гр. София, район Красно село, бул. България ****.
СПИРА производството по несъстоятелност по т. дело 1707/2023 г. по описа
на СГС, VI - 10 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника АФ ЕООД, ЕИК ****, адрес: гр.
София, район Красно село, бул. България ****, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ
спряното производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на
настоящото решение в ТРРЮЛНЦ, по молба на кредитор или длъжника, при условие
че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при
представяне на доказателства за внасяне по сметка на Софийски градски съд на сумата
от 6 000 лева (шест хиляди лева), необходима за покриване на началните разноски в
производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника АФ ЕООД, ЕИК ****,адрес:гр.
София, район Красно село, бул. България ****, че ако в срок една година от
вписването на настоящото решение в ТР и Регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел не бъде поискано възобновяване на производството, производството
по несъстоятелност ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на
длъжника от Търговски регистър.
УКАЗВА на длъжника АФ ЕООД, ЕИК ****,адрес:гр. София, район Красно
село, бул. България **** в едномесечен срок от вписването на решението по чл. 632от
ТЗ да извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и
служителите, да изпрати уведомления за това до съответната териториална дирекция
на Националната агенция за приходите, да издаде необходимите документи за трудов и
осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на
работниците и служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани
вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите
при несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по прилагането му и да
предаде ведомостите в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт.
УКАЗВА на кредиторите на АФ ЕООД, ЕИК ****,адрес:гр. София, район
Красно село, бул. България ****, че съгласно чл. 685, ал. 1 от ТЗ кредиторите
предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един
месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството
по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите на АФ ЕООД, ЕИК ****,адрес:гр. София, район
Красно село, бул. България ****, че съгласно чл. 688, ал. 1 от ТЗ вземане, което е
предявено след срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, но не по-късно от два месеца от
изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по
предвидения от закона ред, както и че след изтичането на този срок вземания,
възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да
се предявяват.
ОСЪЖДА АФ ЕООД, ЕИК ****,адрес:гр. София, район Красно село, бул.
България **** сумата от 250 лева – държавна такса по делото.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в
8
Търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията
за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9