№ 230
гр. Стара Загора, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Й. Георгиев
Членове:Спасена В. Драготинова
Цветислава Ив. Стайкова
при участието на секретаря Маргарита Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Спасена В. Драготинова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20235500600806 по описа за 2023
година
Производството е по чл.318 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от защитника на подсъдимия М. Н. Н. -
адв. М. Т. от АК-Стара Загора, срещу Присъда № 41 от 17.05.2023г.,
постановена по НОХД № 277/ 2023г. по описа на РС-К., с която подсъдимия
Н. е признат за виновен в това, че в периода 01.10.2022г.- 05.10.2022г. в гр. М.
и в гр.К. , в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, на
три пъти, е отнел и направил опит да отнеме чужди движими вещи от
владението на различни лица, без съгласието на собствениците им с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.
196, ал.1, т. 2, вр. с чл. 195, ал.1, т. 3, т.4 и т.12, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.
29, ал.1, б. а“, вр. с чл. 26, ал.1 и чл. 54 от НК го е осъдил на 12 години
лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг
режим, като на основание чл. 58а, ал.1 от НК е намалил така определеното
наказание с една трета и е определил за изтърпяване наказание от 8 години
лишаване от свобода при първоначален строг режим на основание чл. 57,
ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС. На основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднато
времето, през което подсъдимия е бил с МН „ЗС“, както и 72- часовото
1
задържане от РП-Стара Загора. С присъдата подсъдимия Н. е осъден да
заплати и направените по делото по ДП разноски в размер на 926, 98 лева по
сметка на ОД на МВР-Стара Загора.
Оплакванията в жалбата на защитника са две: за явна
несправедливост на наложеното наказание, което намира, че е прекомерно
завишено с оглед по- ниската му обществена опасност предвид оказаното от
подзащитния му съдействие на органите по разследването както и
сравнително ниската стойност на отнетите вещи. Предвид което моли за
изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание и за
приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Алтернативно в случай,
че съдът прецени, че са налице допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на присъдата, прави искане за отмяна на
същата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия и от
самия подсъдим, която заявява, че поддържа казаното от адвоката си.
Представителят на ОП-Стара Загора взема становище за основателност
на жалбата като намира, че наложеното наказание е прекомерно и неправилно
съдът е приел, че в случая са налице само оттегчаващи, а липсват изобщо
смекчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства съдът неправилно не е отчел съгласно константната практика
на съдилищата направените самопризнания от подсъдимия още на ДП както и
младата му възраст.
Окръжният съд след проверка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе в предвид оплакванията в
жалбата и протеста, доводите на страните, преценени с оглед изискванията
на материалния и процесуалния закон, и извърши цялостна проверка на
невлязлата в сила присъда на основание чл.314, ал.1 във вр. с чл.313 от НПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба на подсъдимия срещу присъдата в частта и досежно
наложеното наказание е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваната присъда подсъдимия М. Н. Н. е признат за виновен в това, че
периода от 01.10.2022г. до 05.10.2022г. в гр.М. и в гр.К., в условията на опасен
рецидив и продължавано престъпление, на три пъти е отнел и направил опит да
отнеме чужди движими вещи от владението на различни лица- престъпление по
2
чл.196,ал.1,т.2, във връзка с чл.195,ал.1,т.3,т.4 и т.12, във връзка с чл.194,ал.1,
във връзка с чл.29,ал.1,б.„а“, във връзка с чл.26,ал.1 от НК. Това е станало чрез
три отделни деяния както следва:
-на 01/02.10.2022г. в гр.М., чрез разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот/счупване на прозорец на задна лява врата на лек автомобил м. Ситроен
С 3 с рег. № СТ3159ВХ, е отнел чужди движими вещи- 1 бр. мобилен телефон м.
HUAWEI Р 30 Lite Dual Pearl с IMEI 868676040775569 на стойност 337,50 лв.
синя ученическа раница със сиви ципове с надпис „СР – CLOOC PACK“ на стойност
250лв, 1 бр. комплект учебници и тетрадки за първи клас на стойност 60 лв. 1 бр.
бутилка за вода на стойност- 12 лв, 1 бр. кутия за храна на стойност 14 лв, всичко на
обща стойност 673, 50 лв. от владението на Зорница Иванова Иванова;
-вечерта на 04.10.2022г. срещу 05.10.2022г. в гр.К., от паркинг намиращ се
южно от ДГ„Т.“ и северно от ул.„Ц.И.Ш.“ до №36, е отнел чужди движими вещи-
моторно превозно средство- лек автомобил марка „Опел“, модел „Кадет“ с рег. № СТ
35 92 СМ на стойност 900.00 лв. и намиращи се в него- 1 бр. товарна количка с две
колелета на стойност 150.00 лв., колан/пояс/ за кръст на стойност
лв./четиридесет и два лева/, 2 бр. наколенки всяка на стойност от
лв./шестнадесет лв./, всичко на обща стойност 1124 лвот владението на Х.Х.Ж.;
- вечерта на 04.10.2022г. срещу 05.10.2022г . в гр.К., на бул. „К.А.Б.“ №109,
до вх.А, чрез използване на техническо средство/ нож тип пеперуда/ е направил опит
да отнеме чужди движими вещи- моторно превозно средство- лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № РВ7699СК, на стойност 1650.00 лева (хиляда
шестстотин и петдесет лева) от владението на Н.Т.Н.,
или всичко на обща стойност 3447,50 лв ., без съгласие на собствениците им
и с намерение противозаконно да ги присвои., поради което и на осн. чл.196 ал.1 т.2,
вр.чл.195 ал.1, т.3, т.4 и т.12 , вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.29 ал.1 б.„а“, вр. чл. 26, ал.1
чл.54 от НК го е осъдил на дванадесет години лишаване от свобода при първоначален
строг режим, като на осн. чл.58а ал.1 от НК това наказание е намалено с 1/3, и като
краен размер е определено за изтърпяване наказание от осем години лишаване от
свобода при първоначален строг режим. На основание чл.59,ал.1 от НК правилно е
приспаднато времето, през което подс. Н. е бил с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ и е бил задържан за срок от 72 часа, считано от 08.10.2022г..
Законосъобразно е процедирано и по разноските като подс. Н. е осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР-Стара Загора направените по делото разноски в
3
размер на 926,98 лева.
Делото пред съда е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие-
371, т.2 от НПК - с признаване на всички факти и обстоятелства по обвинителния акт,
като подсъдимият не оспорва извършването на деянието и авторството му, които са
безспорно доказани, като в жалбата си и пред съда обжалва присъдата само относно
наказанието. Тъй като обаче се прави и алтернативно искане- за отмяна на присъдата
при наличие на съществено процесуално нарушение, а и служебно съдът намира, че
следва да изложи съображения по отношение законосъобразността на постановения
съдебен акт изцяло.
При служебната проверка на присъдата не се установиха допуснати на ДП или
от съда съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните
права на обвиняемия, респ. подсъдимия. Фактическата обстановка по делото е
правилно и безспорно изяснена най- вече от направените от подсъдимия
самопризнания по фактите и дадените от него подробни и пълни обяснения, които са
облекчили в значителна степен работата на органите по разследването. В тази насока
са и показанията на св.С.А.Д., която е придружавала подсъдимия в дните, в които
същият е извършил инкриминираните деяния, както и показанията на пострадалите
свидетели. От обективна страна М. Н. Н., в периода от 01.10.2022г. до 05.10.2022г. в
гр.М. и в гр.К., е отнел и направил опит да отнеме чужди движими вещи от
владението на различни лица, като е преустановил владението на тези лица върху
вещите, предмет на престъплението, установил е трайна власт върху тях и
впоследствие се е разпоредил със същите. От субективна страна правилно е прието, че
същият е извършил престъплението, за което е обвинен, виновно- при условията на
пряк умисъл, по смисъла на чл.11,ал.2, хипотеза 1-ва от НК, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните им
последици и е искал настъпването им. Тъй като по отношение на две от деянията
отнемането е осъществено чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, поради което действително е налице съставът на чл.195, ал.1, т.3 от
НК.
По отношение на третото деяние/ извършено вечерта на 04.10.2022г. срещу
05.10.2022г. в гр.К., на бул.„К.А.Б.“ №109, до вх.А/ е налице опит за отнемане ва
чужда движима вещ- моторно превозно средство- описания лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, който е осъществен чрез използване на техническо
средство /нож тип пеперуда/, но тъй като деянието е останало недовършено по
4
независещи от дееца причини/ не могъл да приведе двигателя в движение, въпреки че
два пъти успял да го приведе в работен режим/, е налице довършен опит, респ. е
налице съставът на чл.195, ал.1, т.4 от НК . При продължавано престъпление опитът
се поглъща и деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхнат
асъвкупности с причинения от тях общ престъпен резултат.
При отнемането и опита за отнемане на посочените моторни превозни
средства- лек автомобил марка „Опел“, модел „Кадет“ с рег.№.................. и лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № РВ7699СК, е налице и
квалифициращото обстоятелрство по т.12 на чл.195, ал.1, от НК.
По отношение оплакването за явна несправедливост на наложеното
наказание:
Видно от справката за съдимост, подс. Н. е на 24 години, и е с лоши
характеристични данни като до момента е осъждан общо 18 пъти, вкл. още като
непълнолетен, предимно за престъпления против собствеността- дребни кражби или
присвоявания на МПС, като най- високото по размер на казание, което е търпял до
момента, е 2 години лишаване от свобода. Има множество криминалистически
регистрации. По ЧНД №4/ 2021г. на РС-К. с Определение от 23.02.2021г., влязло в
сила на 10.03.2021г., на осн. чл. 25,ал.1, във вр. с чл.23,ал.1 от НК , са били
кумулирани наложените му наказания по НОХД № 646/2020г. по описа на РС Сливен,
по НОХД №1350/2020г. и по НОХД №718/2020г., двете по описа на РС К., като му
определил едно общо наказание по трите дела в размер на две години „лишаване
от свобода“ при първоначален „строг режим, което той е изтърпял и на 11.02.2022г. е
бил освободен от затвора. Законосъобразно е прието на основание чл.30,ал.1 от НК, че
към момента на извършване на настоящото му деяние/ 01.10.-05.10.2022 г./ не са
изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди, т.е.
настоящата му престъпна дейност се явява в условията на опасен рецидив съгласно
чл.29,ал.1,буква „а“ от НК. Тъй като и трите деяния поотделно осъществяват един или
различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, налице е продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от
НК. Поради което квалификацията на деянието по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл. 195, ал.1,
т.3, т.4 и т.12, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1,буква „а“ , вр. с чл. 26, ал.1 от НК е
правилна.
5
В съдебно заседание подсъдимият е признал изцяло фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като производството е
протекло по реда на съкратеното съдебно следствие- чл.371,т.2 от НПК.
При определяне на вида и размера на наказанието РС правилно е отчел като
отегчаващи вината обстоятелства: лошите характеристични данни, обремененото
съдебно минало, проявената упоритост при преследване на престъпните цели, и
високата стойност на отнетото имущество. Неправилно обаче са отчетени като такива
липсата на каквато и да било критичност у дееца, и не са били отчетени никакви
смекчаващи отговорността му обстоятелства. В резултат на което наказанието му е
определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства и то към предвидения в
закона максимален размер от дванадесет години лишаване от свобода, което е
редуцирано на основание чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 до размер на осем години лишаване
от свобода. Действително, налице е висока обществена опасност на деянието и на
дееца, но неправилно не са отчетени от съда наличието в случая на смекчаващи
вината обстоятелства като проявената самокритичност, съжаление и и разкаяние
предвид направените от подсъдимия пълни самопризнания още на ДП, които в голяма
степен са допринесли за бързото приключване на разследването. Освен това не са
отчетени като такива и тежкото му материално и социално положение, а също така и
младата му възраст. Известно е, че не размера на наложеното наказание, а неговата
неотвратимост, би могла да въздейства превъзпитателно, поправително и възпиращо
върху подсъдимия и останалите членове на обществото, и в това се изразява смисълът
на разпоредбатана чл.36 от НК. Поради което наложеното наказание от 12 години
лишаване от свобода, което е към максимума на предвиденото в нормата на чл.196
ал.1 т.2, вр.чл.195 ал.1 от нК наказание/ от 3-15 г./, се явява прекомерно и явно
несправедливо. То е много над средата на предвиденото в закона наказание / от 9
години/. Лошите характеристични данни и обремененото съдебно минало следва да
бъдат отчитани като едно, а не две отегчаващи вината обстоятелства. Второто
отегчаващо обстоятелство е извършването на деянието в условията на продължавана
престъпна дейност/ отчетена от съда като проявената упоритост при преследване на
престъпните цели. Третото отегчаващо обстоятелство действително е високата
стойност на отнетото имущество. Предвид гореизложеното настоящият въззивен съд
намира, че в случая наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при баланс
на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства/така както е предложил и
прокурорът, участващ във въззивното съдебно заседание/, респ. в размер на 9 години
лишаване от свобода. Последното на основание чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде
6
редуцирано с 1/3 до размер на шест години лишаване от свобода. Поради което съдът
определи наказание в този размер. За постигане целите на наказанието и най- вече за
поправяне на подсъдимия така наложеното му наказание следва да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален строг режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б."а" от ЗИНЗС.
Предвид гореизложеното с цел да се въздейства предупредително както върху
извършителя с цел да му се отнеме възможността да върши други престъпления, така
и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото, в случая няма място за приложението на на института на условното
осъждане.
С оглед на което обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта и
досежно размера на наложеното наказание, В останалата част настоящият въззивен
съд намира присъдата за напълно законосъобразна и обоснована, постановена при
отсъствие на допуснати процесуални нарушения, и липса на явна несправедливост на
наложеното наказание досежно неговия размер. С оглед на което тя следва да бъде
потвърдена в останалата и част.
Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК, във връзка с
чл.334, т.3 от НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 41 от 17.05.2023 г., постановена по НОХД № 277/
2023 г. по описа на РС-К., В ЧАСТТА и досежно наложеното наказание на
подсъдимия М. Н. Н. с ЕГН **********, роден на 27.06.1999 г. в гр. Казанлък, обл.
Ст.Загора, с постоянен адрес: гр. М., ул. „Г.М.“ № 36, български гражданин, със
средно образование, неженен, безработен, осъждан, като НАМАЛЯВА същото от
дванадесет години лишаване от свобода на девет години лишаване от свобода, което
на основание чл. 58а, ал.1 от НК намалява с една трета, като осъжда да изтърпи
наказание от ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален „строг
режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б."а" от ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваната присъда В ОСТАНАЛАТА И ЧАСТ.
7
На основание чл. 346 т. 2 вр. с чл. 338 от НПК настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8