РЕШЕНИЕ
№ 3525
гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20251110206919 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР
Образувано е по жалба на Г. Г. П. против Заповед № УРИ-228зз-297/29.03.2025 г.,
съставена от полицейски инспектор при 04 РУ-СДВР, с която на жалбоподателя била наложена
принудителна административна мярка – „задържане за срок от 24 часа“, на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 ЗМВР.
Заповедта е обжалвана, в срока по чл. 72, ал. 4 ЗМВР. В жалбата се излагат съображения за
процесуални нарушения – липса на надлежно описание; за необоснованост, за
непропорционалност. Моли се за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Негов процесуален
представител поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Пледира разноски.
Административният орган, редовно уведомен, не се явява, но се представлява. Оспорва
жалбата. Претендира деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – заповед за
задържане № УРИ-228зз-297/29.03.2025 г., съставена от полицейски инспектор при 04 РУ-СДВР, на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, спрямо Г. Г. П. е била наложена ПАМ "Задържане за срок до 24
часа" в помещение за временно задържане на 04 РУ – СДВР.
Като фактическо и правно основание за издаване на заповедта е посочено "по чл. 354а
НК", както и че задържането на лицето е извършено в 21:10 ч. на 29.03.2025 г.
1
Жалбоподателят е подписал оспорваната заповед, като му е било връчено копие от нея.
Ведно с посочената заповед, той е попълнил декларация (приложение № 1 към чл. 15, ал. 2) на
29.03.2025 г., в която е посочил, че е запознат с правата си при задържането, както и не е посочил
дали желае адвокатска защита по негов избор или служебна такава; не желае медицински преглед
от лекар по негов избор и за негова сметка; не желае медицински преглед от лекар; не желае да се
уведоми член семейството му или друго заинтересовано лице за неговото задържане; уведомен е за
правото на свиждания, да получава колети и храна, както и че няма нужда от специална
хранителна диета.
Към административната преписка е представен протокол за личен обиск на
жалбоподателя, в който са описани личните му вещи. Същите са върнати срещу подпис при
освобождаването на лицето.
По делото като доказателства са приети представените с административната преписка
документи, както и докладна записка от 29.03.2025 г.; протоколи за оглед на местопроизшествие,
както и материалите по пр. пр. № 11936/2025 г. по описа на СРП, оформена с постановление за
прекратяване на досъдебно производство, протоколи за разпити на свидетели, справка за съдимост;
експертна справка и протокол за оценка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице - с
правен интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана по същество същата е и основателна.
Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган, при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на
чл. 59, ал. 2 АПК, доколкото липсват специални правила относно последното.
Настоящият съдебен състав намира че в хода на административното производство са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които са
ограничили правото на защита на оспорващата страна и да са препятствали възможността й
адекватно да я организира. Макар да не са били посочени данни за защитник, с който контакт да
бъде осъществен, нито е отправено искане за назначаване на служебен, поради което и
законосъобразно действия в тази насока не са били предприети, в атакуваната заповед не се сочат
фактическите основания за задържането на жалбоподателя – липсва дори схематично описание на
деянието, във връзка с което задържането е било предприето. Този дефицит не се компенсира и от
цифровата формулировка на деянието, която също не се отличава с признаците на достатъчност.
Цитираната разпоредба на чл. 354а НК съдържа самостоятелни състави на престъпление (вкл. и
привилегирован) и липсата на надлежна конкретизация не позволява нито вникване в мотивите за
задържането, от страна на задържаното лице, нито организиране на адекватна защита или съдебен
контрол, като липсва дори твърдение за формата на съпричасност.
В конкретиката на казуса, обаче, е налице противоречие на материалноправните
разпоредби – от събраните по делото доказателства не се установяват данни за извършено от
страна на лицето престъпление, поради което не са изпълнени предпоставките за приложение на
2
материалноправната разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР - налице е отменителното основание по
чл. 146, т. 4 АПК.
В заповедта липсва описание на фактическата обстановка, както и на обстоятелствата, при
които задържаното лице е извършило някаква противообществена проява или престъпление. Това
води до невъзможност за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на заповедите за
задържане. Преценка за законосъобразност на един административен акт е възможна само тогава,
когато той съдържа минимални реквизити, съгласно изискванията на АПК. Императивно
предвиденото изискване за мотивираност на административните актове има за цел да не бъде
нарушавано правото на защита на лицето, адресат на акта, както и да не бъде преградена
възможността му адекватно да я организира.
Тук е мястото да се отбележи, че в приложената докладна записка (а впоследствие – и в
свидетелските показания) се съдържат данни, че двете лица „изхвърлили“ угарката – действие,
което обективно няма как да бъде извършено от две лица едновременно (единствено в показанията
на св. Чаков се съдържа информация, че едно от двете лица изхвърлило вещта, но без да се сочи –
кое точно).
Независимо, че в настоящия случай административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност, същия е следвало да изложи в заповедта какви са конкретните
причини, обосноваващи необходимостта от задържане именно на това конкретно лице. В този
смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР № 4/2002 г., съгласно
която липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяна на издадения административен
акт. Вярно е, че мотиви на административния акт може да се съдържат най-късно в
съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, но видно от приложените по
делото писмени доказателства, органът не се е възползвал от и от тази си възможност.
Задържането под стража, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73 ЗМВР, за срок, не по-
дълъг от 24 часа, представлява, по смисъла на чл. 22 ЗАНН, принудителна административна мярка,
която има за цел - чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на
процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Същата се предприема, с цел - започване на разследване срещу вероятния извършител на
престъпление. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗМВР предполага наличието на достатъчно данни,
по смисъла на чл. 207, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 1 НПК, от които да може да се направи основателно
предположение - че конкретно лице е извършило престъпление. С други думи - данните следва да
са налични преди постановяването й, респективно - преди задържането на лицето, а не да се
установяват след това. Обратното би довело до произвол при прилагането на мярката и
необосновано задържане на лица, а това противоречи на целта й, която не е - да се наложи
наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на заподозрения в
извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно
преследване.
В случая, напълно неясно остава за съда обстоятелството - защо е задържан точно
жалбоподателят и има ли достатъчно данни за негово участие в извършване на престъпление – в
самата докладна записка не се съдържат данни в подобна насока, а статусът му на неосъждан не
води до извод за завишена опасност от извършване на престъпление.
3
На следващо място, според настоящия съдебен състав, констатира се и несъобразяване с
целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК. Със задържането е нарушен
принципът на съразмерност, приложим в административното производство - чл. 6 АПК.
Задържането за срок от 24 часа по реда на чл. 72 ЗМВР е принудителна административна мярка,
която, в зависимост от случая, би могла да има превантивен или преустановителен характер.
Задържането по чл. 72, ал. 1 ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно
ЕКЗПЧОС, по изключение е приложимо, с цел - да осигури явяването на лицето пред
предвидената в закона институция, при обосновано подозрение за извършване на престъпление или
когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или
укриване след извършване на престъпление. В конкретния случай, приложената мярка не се
оправдава от никоя от тези цели. Самоличността на лицето е била установена, не се установява със
задържането на жалбоподателя да е предотвратено или преустановено извършването на
престъпление. Не е имало и данни за опасност от укриване на жалбоподателя. От приложената
докладна записка не се установява - в момента на фактическото си задържане жалбоподателят
конкретно да е извършвал действия, в разрез със закона, като наказателното производство е спряно
впоследствие, поради липса на обществена опасност на деянието, дори е било прекратено.
От събраните по делото доказателства не се установяват нито лоши характеристични
данни, относно личността на жалбоподателя (липсва справка за криминални регистрации), нито
негова съпричастност към посоченото престъпление по чл. 354а НК. В този смисъл, със
задържането правата и законните интереси на жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от
необходимото, от гледна точка на целта, за която се издава административният акт.
По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, съдът следва да присъди в
полза на оспорващата страна своевременно поисканите и доказани разноски. В конкретния случай,
по делото има доказателства за направени разноски в общ размер на 610,00 лева, от които 600 лева
за адвокатско възнаграждение (договор на л. 6 от делото), както и 10,00 лева за разноски за
образуване на делото (приложена вносна бележка по преписката), поради което и същите следва да
се възложат, в тежест на СДВР.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № УРИ-228зз-297/29.03.2025 г., съставена от полицейски инспектор
при 04 РУ-СДВР, с която на Г. Г. П. била наложена принудителна административна мярка –
„задържане за срок от 24 часа“, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Г. Г. П., ЕГН
********** сумата от 610 лева – деловодни разноски.
ДА СЕ ВРЪЧИ копие от решението на страните, на основание чл. 138 АПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
4
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5