Решение по дело №679/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по касационна жалба на Началника на РУ – Първомай при ОДМВР – Пловдив против Решение №4/05.02.2025г. постановено по АНД № 130/2024г. по описа на РС – Първомай с което е отменено Наказателно постановление № 24 – 0325-000639/25.07.2024г. издадено от Началник РУ – Първомай.

Касационният жалбоподател поддържа оплакване за неправилно приложение на закона. Заявено е основно оплакване, че Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила касателно спазването на изискването за образуване на административно-наказателно производство и издаване на наказателно постановление. Оспорва се тълкуването на първостепенния съд затова че е налице идентично висящо наказателно производство. Поради технически проблем първия АУАН е с номер 1324099 дублира номера на друг АУАН съставен на трето лице. Съставена е докладна записка като са предприети действия по съставяне на нов АУАН на М. П. вече с друг номер – 1359565 като съдържанието е идентично с първия. Неправилно според касатора е заключението на въззивния съд затова че е следвало да се прекрати производството по първия АУАН, защото АУАН с номер 1324099 е издаден на трето лице и няма как да бъде прекратено производство спрямо лице чуждо на процесното административно-наказателно производство.

Иска се отмяна на обжалваното Решение и вместо него постановяването на друго с което да бъде потвърдено обжалваното НП.

Ответникът по касационната жалба М. П. чрез адв. Р. Р. оспорва същата като поддържа допуснати съществени процесуални нарушения в хода на процедурата по административното наказване на П., които са довели до опорочаване на процедурата и ограничаване правото й на защита. Изложени е че не съществува спор че по отношение на П. са съставени два броя АУАН за извършено едно и също административно нарушение на 20.06.2024г. като по първия АУАН административно-наказателното производство не е довършено поради техническа причина – дублиран номер на АУАН с друг АУАН, няма издадена мотивирана резолюция от наказващия орган за отмяната на този АУАН както го изисква чл. 54, ал.1, т.7 ЗАНН като дори не е направено искане затова с докладна записка. Поддържа се и че правилно и законосъобразно съдът е приел, че при съставянето на АУАН отново е било допуснато съществено процесуално нарушение. Вторият АУАН № 1359565 е съставен на 01.07.2024г., а е връчен на П. на 11.07.2024г. като е нарушена нормата на чл. 40, ал.1 ЗАНН която изисква акта да бъде съставен в присъствието на нарушителя. Иска се отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и присъждане на сторените по делото разноски.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение за основателност на жалбата.

Административен съд – Пловдив, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съгласно чл. 218 от АПК, същата се явява основателна.

Първостепенният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 20.06.2024 г. полицейски служители в РУ Първомай – свидетелите Г. П. и И. В. получили оперативна информация от група „Криминална полиция“, че ответник по касационната жалба М. В. П. управлявала лек автомобил под въздействието на наркотични вещества. Около 16:30-16:35 ч. свидетелите П. и В. забелязали управлявания от П. лек автомобил „Инфинити ФХ 30 Д“ с рег. № [рег. номер], когото последвали и впоследствие подали звуков и светлинен сигнал като спрели водача за проверка в междублоковото пространство, разположено зад ул. „Стефан Стамболов“ № 31 в гр. Първомай. Свидетелят П. поканил П. да ги придружи до сградата на РУ Първомай, където да бъде изпробвана с Drug Test 5000 с фабричен номер ARPH-0027 за установяване на употребата на наркотични вещества, но тя отказала, тъй като тестът не се намирал в патрулния автомобил. Поради това свидетелят П. останал на място заедно с П., а свидетелят В. отишъл до сградата на РУ Първомай, за да донесе дръг теста, който съхранявали в полицейското управление, защото бил само един и с него работели всички служители. Свидетелят П. забелязал, че П. често променяла настроението си – на моменти се усмихвала, после се ядосвала. След като свидетелят В. се завърнал с теста за установяване употребата на наркотични вещества, П. отново отказала да й бъде извършена проверка. Също така на мястото пристигнали дежурният по управление – свидетелят А. П. и майката на П. – свидетелят К. П.. М. П. била тествана с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, като резултатът бил отрицателен, и била извършена проверка на управлявания от нея лек автомобил на основание чл. 81 ЗМВР, но не били открити вещи, чието държане е забранено. В присъствието на свидетеля П. П. отново отказала да й бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества. След това свидетелят В. съставил Талон за изследване с № 0034871, като било указано на жалбоподателя, че следва до 45 мин. да се яви във ФСМП – Първомай за вземане на биологични проби. Тя отказала да подпише талона и да получи екземпляр от него, което било удостоверено с подписа на свидетеля П.. П. не се явила в медицинското заведение за изследване и не дала проба за лабораторно изследване. За констатираното нарушение свидетелят П. съставил срещу П. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с№ 1324099/20.06.2024 г. Актът бил предявен на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише, като П. направила на гърба на документа, върнала го, като отказала да подпише акта и да получи препис от същия. Това се случило в присъствието на свидетеля П., който удостоверил чрез подписа си, че М. П. отказва да подпише акта и да получи втория препис от него. Предвид възникналите пререкания между М. П. и майка й К. П., от една страна, и присъствалите полицейски служители, от друга, проверката продължила до около 19:00 ч. Тъй като свидетелството за управление на МПС на нарушителя било отнето, свидетелят К. П. потеглила с лек автомобил „Инфинити ФХ 30 Д“ с рег. № ***, като се обадила на свидетеля С. А. да дойде да прибере управлявания от самата нея автомобил.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН М. П. подала възражения срещу акта за установяване на административно нарушение. Свидетелят П. установил, че поради технически проблем издаденият на П. АУАН № 1324099 от 20.06.2024 г. бил дублиран, като под същия номер в информационната система фигурирал акт на друго лице – Й. Г. С., съставен по-рано. Поради тази причина на 01.07.2024 г. свидетелят П. съставил нов АУАН срещу П. за същото нарушение с № 1359565. Като свидетел по акта бил вписан И. В. На 11.07.2024 г. с докладна записка свидетелят П. информирал касационния жалбоподател за предприетите от него действия, като поискал актуалните данни да бъдат отразени в информационната система. На докладната записка от Началника на РУ Първомай е поставена резолюция „Г. А.“. На 11.07.2024 г. М. П. била призована в сградата на РУ Първомай, за да й бъде предявен акт за установяване на административно нарушение № 1359565 от 01.07.2024 г. При предявяването на акта присъствали нарушителят и процесуалният й представител адв. Р., както и свидетелите Г. П. и И. А., като последният удостоверил с подписа си, че М. П. отказала да подпише акта и да получи препис от него. Въз основа на АУАН № 1359565 от 01.07.2024 г. е издадено оспореното пред въззивния съд наказателно постановление. С последното на П. били наложени на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. В НП е посочено, че АУАН № 1359565 от 01.07.2024 г. бил съставен на място в присъствие на нарушителя на 20.06.2024 г. и регистриран на 01.07.2024 г.

Горната фактическа обстановка е била правилно установена от надлежно приобщените в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства като по така установените факти от първостепенния съд страните не спорят, респ. тези факти се приемат за осъществени и от настоящата инстанция.

За да отмени обжалваното НП въззивния съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати две съществени процесуални нарушения – първото е че по съставения АУАН № 1324099 АНО е следвало да се произнесе, а вместо това било установено наличието на друг АУАН под същия номер поради което бил издаден нов АУАН № 1359565/01.07.2024г. в който било повдигнато второ обвинение като не ставало ясно на какво правно основание и от кой административен орган е анулиран АУАН 1324099, за да бъде издаден нов АУАН за същото деяние. Според съда е допуснато нарушение на забраната non bis in idem тъй като липсва произнасяне по въпросите извършено ли е деяние, извършено ли е от лицето срещу което е образувано административно-наказателното производство, извършено ли е виновно и осъществява ли състав на административно нарушение. Посочено е че в ЗАНН не е предвидена възможност актосъставителя сам да отстрани допуснатата нередовност в АУАН като състави нов такъв без да изпраща преписката на наказващия орган и в хода на вече образуваното административно-наказателно производство, което не е било прекратено. Второ СПН което съдът е приел за допуснато от административния орган е съставянето на АУАН от 01.07.2024г. предварително, а е предявен на 11.07.2024г., без да са налице изключенията на чл. 40, ал.2 ЗАНН – съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя.

Горните изводи на първостепенния съд за допуснати две съществени процесуални нарушения, които да са от категорията на отменителните обжалваното НП са неправилни и необосновани.

АУАН № 1324099/20.06.2024г. представлява възпроизвеждане на факти и обстоятелства от процедурата по установяване на административно нарушение, които са надлежно документирани независимо от факта, че бланковия номер на документа е дублиран и е ползван номер на АУАН за друго административно нарушение за друго лице, тъй като не серийният номер на АУАН обуславя документирането на административното нарушение, а съдържанието на документа като израз на възприетите факти от длъжностното лице актосъставител съобразно неговата материална компетентност. АУАН № 1324099/20.06.2024г. е съставен законосъобразно като отговаря на всички изисквания на чл. 42 ЗАНН, предявен е на нарушителя М. П., която е изложила възраженията си, не го е подписала и това е удостоверено от св. В.. Наличието на втори АУАН № 1359565/01.07.2024г., респ. на два документа не води до извод за проведени две отделни производства по установяване на две нарушения по чл. 174, ал.3 ЗДвП, а от там и няма нарушение на принципа non bis in idem. Обстоятелството, че в НП фигурира посочване на АУАН № 1359565/01.07.2024г., който е бил съставен предварително като е предявен на 11.07.2024г., без да са налице изключенията на чл. 40, ал.2 ЗАНН не представлява съществено процесуално нарушение, защото АУАН № 1324099/20.06.2024г. е съставен в присъствието на нарушителя и му е предявен, последващото анулиране на документа не влияе върху процедурата, тъй като това анулиране е поради дублиране номера на АУАН, т.е формално всички процесуални действия които са документирани запазват своето правно действие като фактите и в двата АУАН са напълно идентични и в която връзка е ирелеватно дали АНО се позовава на единия документ или на другия щом като фактологията е една и съща и щом като процедурата по установяването й е сведена до знанието на нарушителя и тази процедура не е опорочена. Наличието на два документа които са идентични по съдържание и анулирането на единия документ поради техническа грешка в отразяването номера на АУАН като номер на АУАН съставен за друго лице не е основание, което да ползва ответника по касационната жалба, защото несъмнено е доказано авторството на деянието, виновността на дееца и противоправността му. Това не накърнява по никакъв начин правото му на защита дали серийният номер на АУАН е един или друг, дали серийният номер на АУАН е за едно или друго лице би имало значение единствено когато в съдържателната част на документа има противоречия, неясноти, непълноти какъвто не е настоящия случай. Ненужно е връщането на АУАН № 1324099/20.06.2024г. на актосъставителя защото актосъставителят не е допуснал процесуално нарушение при съставянето му. Замяната на материалния носител на АУАН № 1324099/20.06.2024г. с АУАН 1359565/01.07.2024г. не води до никаква промяна нито в правното положение на нарушителя М. П., нито в промяна по отношение на административното обвинение, нито в промяна по отношение на съставомерната фактология която е възприета от актосъставителя. Това че под № 1324099/20.06.2024г. фигурира в АИС на РУ – Първомай акт на друго лице не води до отпадане правното действие на съставения АУАН, защото в този АУАН приложен по преписката приобщена по АНД № 130/2024г. по описа на РС - Първомай не е посочено името на това друго лице и неговото нарушение, в този АУАН за който първостепенния съд е приел че е допуснато административно нарушение е отразено в пълен обем от фактическа и правна страна нарушението извършено от П., а не от другото лице. Налице е формална нередовност по смисъла на чл. 53, ал.2 ЗАНН като е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина поради което и неправилно съдът е приел, че процедурата е опорочена до степен, която обуславя законово основание за отмяна на обжалваното НП. АУАН № 1324099/20.06.2024г. не е унищожен по преписката и представлява доказателствено средство за провеждане на процедурата по чл.36 и сл. ЗАНН. Съставянето на нов материален носител, който да възпроизвежда вече установените факти, нито влияе на процедурата, която е вече приключила по установяването им, нито има отношение към производството по налагането на административното наказание с наказателното постановление издадено по реда на чл. 52 и сл. ЗАНН. Не необходимо и повторно извършване на вече извършените действия от актосъставителя, нито предявяването на новия съставен документ, защото със съставянето му нищо не се променя, не се влошава правното положение на нарушителя, нито пък се накърнява правото му на защита. Такова накърняване не е допуснато и с НП в което е посочен вторият документ, който материализира същите факти, такива каквито са отразени в АУАН № 1324099/20.06.2024г и за които е надлежно спазена процедурата на закона. В случая от значение е не дали е посочено АУАН сериен номер 1324099/20.06.2024г или АУАН сериен номоер 1359565/01.07.2024г, а от значение са фактите, които са били възприети за съставомерни от административния орган и по които нарушителят е имал възможност да се защити като подаде възражение съгласно чл. 44, ал.1 ЗАНН. Правилото non bis in idem не е накърнено защото изрично касаторът признава извънсъдебно, че се отказва да реализира административно-наказателна отговорност по документа АУАН със сериен номер 1324099/20.06.2024г. заради дублирането му като съставя нов документ с нов номер. Всички факти са напълно идентични, възприети от актосъставителя, така и от АНО, по всички факти е осигурено правото на защита на дееца поради което е и без значение за реализирането на административно-наказателната отговорност на нарушителя колко документа са възпроизведени и под каква номерация са тези документи.

Актът и наказателното постановление са издадени в съответствие с изискванията относно тяхното съдържание, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното постановление се съдържа достатъчно подробно описание на конкретните фактически действия, с които е осъществено описаното административно нарушение отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на наркотични вещества при управление на МПС на 20.06.2024г. в 17:46 часа в тр. Първомай, ул. Стефан Стамболов. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, несъмнено е доказано, че М. П. е извършила вмененото й нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП като не е нарушено правото й на защита и не са допуснати СПН при съставянето на АУАН.

Предвид на гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се потвърди Наказателно постановление № 24 – 0325-000639/25.07.2024г. издадено от Началник РУ – Първомай

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 4/05.02.2025г. постановено по АНД № 130/2024г. по описа на РС – Първомай И ВМЕСТО НЕГО ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24 – 0325-000639/25.07.2024г. издадено от Началник РУ в ОДМВР – Пловдив, РУ – Първомай с което на М. В. П. с [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица] на основание 174, ал.3, предл. 2 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаването от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП.

Решението е окончателно.