№ 58
гр. гр. Добрич, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
при участието на секретаря Румяна Ив. Р.а
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Гражданско дело
№ 20233200100437 по описа за 2023 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от С. Я. Л. с ЕГН
**********, чрез упълномощения адвокат, срещу Т. Б. З. – Л.а с ЕГН
**********, иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата
118 650 евро, която получила без основание, ведно със законната лихва за
забава на главното парично задължение, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното му погасяване.
Съгласно изложеното в исковата молба, ищецът и ответницата се
познавали отдавна, постепенно отношенията им се задълбочили, решили да
станат семейство. На ***г. се сгодили, на ***г. сключили граждански брак, но
двамата почти не са живели заедно – ищецът продължил да живее и работи в
***, където се бил установил от много години, а след кратък престой при него
около сключването на брака ответницата се върнала и продължила да живее и
работи в гр.Б.. В началото на 2022г. ответницата предявила иск за
прекратяване на брака им, производството по който било спряно по съгласие
на страните. Подобряването на отношенията им било краткотрайно, в края на
м.декември 2022г./началото на м.януари 2023г. станало ясно, че няма да са
семейство и на 23.02.2023г. ищецът предявил иск за прекратяване на брака им
с развод пред районния съд в гр.Г.Д..
1
По-рано, в периода 19.04.2021г. – 25.11.2021г. ищецът извършил
няколко парични превода по банковата сметка на ответницата в България. Те
са конкретизирани в исковата молба и общият им размер възлиза на 118 650
евро. Парите били лични спестявания на ищеца, които той превел по
банковата сметка на ответницата за придобиване на жилище в България - на
името на ищеца и за нуждите на бъдещото семейство, както двамата с
ответницата били решили. След първите два парични превода общо в размер
на 85 000 евро ответницата казала на ищеца, че е купила жилище в гр.Б., но на
свое име, обещала по-късно да му го прехвърли. Уверен в последното, ищецът
извършил следващите няколко парични превода, средствата от които били
предназначени за плащане на нотариалните и брокерските такси за сделката,
за ремонт и обзавеждане на жилището.
След окончателното влошаване на отношенията помежду им
ответницата отказала да прехвърли имота на ищеца. Заявила му, че имотът си
е нейн.
Въз основа на така изложените обстоятелства ищецът иска
ответницата да му върне получените без основание парични средства общо в
размер на 118 650 евро. Претендира и обезщетение за забавено изпълнение на
главното парично задължение в размер на законната лихва върху него,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му
погасяване.
Ответницата Т. Б. З. – Л.а оспорва предявения срещу нея иск. В
отговора й на исковата молба са изложени идентични на сочените от ищеца
обстоятелства относно познанството, развитието на отношенията, годежа,
сключването на брака, разделното им фактическо установяване в двете
различни държави, разрива в отношенията им.
Ответницата признава, че ищецът е превел по нейна сметка общо
118 650 евро – по дати и размери така, както се твърди от ищеца. С тези пари
ответницата си купила апартамент в гр.Б. и лек автомобил. Ответницата
твърди, че, за да се омъжи за него, ищецът обещал да й купи апартамент и лек
автомобил. Парите, които ищецът превел по сметката й съставлявали «мехир»,
дадени били за откуп на жената по мюсюлманския обичай. Именно в
изпълнение на даденото обещание ищецът извършил преводите по сметката
на ответницата; паричните средства били дарени на ответницата, за да си купи
2
тя с тях обещаните апартамент и лек автомобил.
По тези съображения ответницата настоява предявеният срещу нея
иск да бъде отхвърлен.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
С. Я. Л. и Т. Б. З. – Л.а се познават от времето, когато били студенти,
отношенията им станали по-сериозни 2019/2020г., а в началото на 2021г.
двамата решили да създадат семейство. Ищецът е от с.С., общ.С., но от много
години работи и живее в гр.П., ***, а ответницата е от с.К., общ.С., но работи
като зъболекар и живее в гр.Б.. Двамата са с мюсюлманско вероизповедание и
на ***г. в родния дом на ищеца в с.С. двамата преминали през обреда
„никях“, имащ съдържанието на годеж /или религиозен брак/. След обреда
ищецът се прибрал в ***, а ответницата се върнала в гр.Б.. В края на годината
ответницата отишла при ищеца в *** и на ***г. двамата сключили граждански
брак в Генералното консулство на Република България в гр.Барселона, за което
бил съставен акт №24/***г. Няколко дни по-късно ответницата се върнала в
България и още в началото на 2022г. подала искова молба за развод. Скоро
след това, през пролетта на 2022г. ищецът дошъл в България, двамата били на
почивка, оправили отношенията си. После продължили да живеят както и
преди - единият в гр.П., а другият в гр.Б.. През м.декември 2022г. ответницата
отишла при ищеца в ***. Имали уговорка занапред да са заедно, ответницата
да се премести при ищеца, той бил намерил жилище под наем гр.П. за
семейството. Няколко дни след пристигането си ответницата отново се
върнала в България. Ищецът я последвал, на 29.12.2022г. бил в гр.Б., имали
разправия. В началото на 2023г. всеки от тях подал искова молба за развод
/няма данни по делото дали брачният процес е приключил с окончателен
съдебен акт/.
Горните обстоятелства се установяват от съвпадащите твърдения и
обяснения на страните в исковата молба, отговора на исковата молба и в
съдебно заседание, както и от показанията на свидетелите С.Я.Н. и Н.Т.Н.
/сестра на ищеца и нейният съпруг/, К.Б.З. и М.Д. З. /брат на ответницата и
неговата съпруга/. Страните са изложили твърдения, а свидетелите са дали
показания и за още множество обстоятелства за действия и поведение на
3
всеки от съпрузите, които са свързани с виждането на всяка от двете насрещни
страни за вината за разстройството на брака им, но са неотносими към
настоящия правен спор, поради което и няма да бъдат обсъждани.
След ритуала „никях“ и преди сключването на гражданския брак ищецът
наредил по банковата сметка на ответницата преводи на суми общо в размер
на 118 650 евро: на 19.04.2021г. – 35 000 евро, на 21.04.2021г. – 50 000 евро, на
18.05.2021г. – 5 050 евро, на 01.06.2021г. – 10 000 евро, на 06.08.2021г. – 7 500
евро, на 03.09.2021г. – 2 500 евро, на 15.09.2021г. – 3 000 евро, на 17.11.2021г.
– 4 000 евро, на 25.11.2021г. – 1 600 евро. В първото нареждане не е посочено
основание за извършения превод; във всички останали нареждания е посочено
основание „покупка на къща С. Л.“.
На 13.05.2021г., с договор, сключен с нотариален акт №134 т.2 вх.рег.
№1129 д.№121 на нотариус с рег.№314 и район на действие БРС, ответницата
Т. Б. З. купила недвижим имот в гр.Б., съставляващ апартамент –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02508.7.194.2.42 по
кадастралната карта на града.
На 23.08.2021г. с договор, с нотариална заверка на подписите на
договарящите, ответницата Т. Б. З. купила лек автомобил, марка „Мерцедес
ГЛА 250 4 Матик“ с рег.№***.
Посочените четирима свидетели С.Я.Н., Н.Т.Н., К.Б.З. и М.Д. З. са
участвали в събирането на роднини и близки по повод ритуала „никях“ на
страните. От показанията им се установява, че Т. Б. З. била в родния си дом в
с.К., С. Я. Л. отишъл там и я поискал за жена от нейните майка и брат, завел я
в своя роден дом в с.С.. Там, в една отделна стая ходжата провел ритуала
„никях“.
Свидетелите С.Я.Н. и Н.Т.Н. /сестра и зет на ищеца/ са дали показания, че
са присъствали на вземането на ответницата от дома й в с.К. и там ищецът не е
давал никакви обещания, а само я поискал за жена. С.Я.Н. е свидетелствала
още, че на самия ритуал „никях“, освен младоженците, присъствали само тя и
още едно трето лице, като свидетели. При извършване на ритуала ходжата
казал, че, като елемент от ритуала, мъжът трябва да подари на булката парче
земя или сума до 400 лева. Ищецът и ответницата решили подаръкът да е 400
лева. Това се вписвало в документа, който ходжата съставял за извършената
церемония. По делото е представен документът за обреда на страните и в него
4
и вписано „мехир“ 400 лева.
Свидетелите К.Б.З. и М.Д. З. /брат и снаха на ответницата/ са дали
показания, че в дома им в с.К. за вземането на ответницата ищецът дошъл с
малко свои близки. Първият свидетел помни само един приятел на ищеца, не
познава и не помни останалите придружаващи го. Втората свидетелка е
категорична, че сестрата на ищеца не е била с него в с.К., а ги е чакала и
посрещнала в с.С.. Според свидетеля К.Б.З., когато поискал сестра му за жена,
ищецът обещал да й „снабди дом, кола и 7 кг злато“. Според свидетелката
М.Д. З. в дома им в с.К., пред близките на ответницата, ищецът обещал, че ще
я „дари с жилище, ще я дари с автомобил“, ще й „дари 7 кг злато“.
На самия ритуал „никях“ тези двама свидетели не присъствали. Посочили
са, че от ритуала ответницата излязла разочарована, казала им, че нещо не е
така, както трябва да бъде.
Свидетелят Д.М.Г. е от гр.Б.. Той е пациент на ответницата, извършва
таксиметрови услуги в града и ответницата му е клиентка. Свидетелствал е, че
в края на м.април 2021г. имал час за преглед при ответницата. Отишъл пред
кабинета й, тя говорела по телефона, поканила го да влезе, продължила
разговора, а телефонът бил на високоговорител. Така свидетелят чул, че
разговорът е със „Симо“, който казал на ответницата: „Парите са при теб, Т.,
продължавай да търсиш, ако нещо ти хареса, си го купувай на твое име така,
както съм обещал.“; и още: „Навсякъде ще казваш: Това са дарени /парите/ от
бъдещия ми съпруг, за да си купя сватбен подарък“. Ответницата споделила на
свидетеля, че ще се омъжва за едно момче от нейния край, което й обещало да
й купи апартамент, за да се оженят. Свидетелят знаел един апартамент да се
продава за 85 000 евро, след няколко дни завел ответницата да го види, тя го
харесала, показала го чрез видеовръзка по Whatsapp на ищеца, който също го
харесал и й казал да си го купи. Именно този апартамент в последствие, на
13.05.2021г. ответницата купила, свидетелят я придружавал, като излезли от
нотариуса, ответницата се обадила на Симо, казала му, че е купила
апартамента и той я поздравил. Казал й, че след няколко месеца ще й изпрати
пари за кола.
През м.август свидетелят помогнал на ответницата при покупката на
автомобил Мерцедес Джи Ел А. Ответницата го купила за 35 000 лева. След
сделката свидетелят направил видеоклипче на ответницатга, тя го изпратила
5
на ищеца, а той й звъннал и казал, че колата е много хубава и тя със здраве да
си я кара.
По делото е извършена техническа експертиза на електронна
кореспонденция, разменена между страните чрез мобилното приложение
Whatsapp на посочени от тях дати. Вещото лице е проверило телефоните на
двамата и е възпроизвело на хартиен носител разменената помежду им на
съответните дати кореспонденция. В съобщения от 13., 18., 19. и 23. 04.2021г.
ответницата се оплаквала, че е излъгана и ищецът не си изпълнява
обещанията, изисквала да ги изпълни, давала му срок за това, изтъквала, че
без тях нямало да му стане годеница, а жена ще му стане, след като си получи
обещаното. На съобщенията от 13.04.2021г. ищецът отговарял, че ще изпълни
каквото е обещал, както и „опитвам се да осигуря живот хубав за нас“. На
19.04.2021г. ищецът съобщил на ответницата, че е изпратил пари, а тя
отговорила, че е станала малко склонна да му вярва. На 14.05.2021г.
ответницата изпратила на ищеца съобщение, че е направила сделка за
апартамента, за 85 000 евро, изпратила му и снимки. На 20.08.2021г.
ответницата изпратила на ищеца съобщение, че пробвала една много яка кола,
мислела да я купува, направила пазар за 35….; на това ищецът отговорил, че
тя не е споделяла нито, че ще пробва кола, нито нищо и той разбира винаги,
когато избор е направен. На 24.08.2021г. ответницата съобщила на ищеца, че
купила колата за 35 000, а той пожелал със здраве да си я ползва.
От електронната кореспонденция между страните, съпоставена с
писмените доказателства, става ясно, че ищецът наистина е обещал на
ответницата нещо, то е свързано с имот в гр.Б. и лек автомобил, а конкретните
апартамент и лек автомобил ответницата купила със средства от преведените
по сметката й от ищеца. Но категоричен извод какво точно е обещал ищецът
не може да се направи. Както разменените между страните електронни
съобщения, така и показанията на свидетелите Заимови за казаното от ищеца
пред тях в деня на религиозния ритуал нямат напълно съвпадащо значение –
има разлика в това мъжът да обещае на жената да й подари или да й снабди,
или да й осигури дом и кола. Освен това, точното съдържание на даденото от
ищеца обещание може да е от съществено значение за ответницата /житейски
и с оглед традицията/, но за правния спор то е без значение.
Твърдяното от ответницата обещание на ищеца да я дари не е дарение и
6
няма правно действие – чл.226 ал.1 от ЗЗД. Същественото за правния спор е с
каква воля ищецът е нареждал паричните суми по банковата сметка на
ответницата. За волята на ищеца в тази насока не може да се съди въз основа
на дадени от него по-рано обещания /каквито и да са били те/, но също и въз
основа на показанията на свидетеля Д.М.Г. за слушани от него телефонни
разговори между страните, което разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК не
допуска. Отделно, че показанията на този свидетел не биха могли да бъдат
кредитирани – напр. напълно неубедително е разговор между двама почти
съпрузи по толкова лични въпроси да е бил проведен в присъствието на
пациент на жената, който мъжът не познава; неубедително и неестествено
звучат цитираните от свидетеля изказвания на ищеца; ответницата известила
ищеца за покупката на апартамента не в телефонен разговор веднага след
сделката, както е посочил свидетелят, а с електронно съобщение едва на
следващия ден и т.н.
Същевременно в писмените документи, нарежданията за извършване на
паричните преводи, ищецът не е посочил като основание за плащанията –
дарение, което не е имало никаква пречка да стори, ако наистина е искал да
дари парите на ответницата. В нареждането за първия превод липсва вписано
основание за извършването му, а отбелязаното за следващите преводи
основание навежда на воля средствата да бъдат използвани за придобиване на
имот за самия ищец. Тук не става въпрос дали и по какъв начин това е било
възможно да се постигне - липсва пълномощно, с което ответницата да би
могла да договаря от името на ищеца, липсва и писмен договор за поръчка, с
оглед евентуалното приложение на чл.292 ал.2 от ЗЗД. Това, обаче, би имало
значение при спор за права относно закупения имот, или за неизпълнение на
задължения по договора за поръчка. Настоящият спор не е такъв и за него от
значение е дали постъпилите по сметката на ответницата парични средства от
ищеца са й били дарени от него, което се твърди от нея, но което съдът счита
за недоказано. Отделен е въпросът доколко мотивите за твърдяното дарение /
задължително условие, за да се омъжи ответницата за ищеца/ биха били в
съответствие с добрите нрави и как това би се отразило на правното действие
на дарението – чл.226 ал.3 от ЗЗД. Но този въпрос съдът няма да изследва,
защото счита, че по делото не се доказа паричните суми, наредени от ищеца и
постъпили по сметката на ответницата, да са й били дарени от него – за да си
купи тя на себе си, както твърди, апартамент и кола.
7
Наред с горното, следва да се отбележи още, че поддържаното от
ответницата даряване на парите, за да си купи тя апартамент и кола, би могло
да бъде свързано само със сумите от първите пет превода. Сумите от
преводите на 03.09.2021г., 15.09.2021г., 17.11.2021г. и 25.11.2021г. са наредени,
след като ответницата вече е била закупила апартамента и автомобила и
ищецът е знаел това. Следователно, тези суми не може да са били
предназначени, за да си купи ответницата апартамент и кола /вече ги е била
купила/, което принципно изключва даряването им така, както е въведено от
ответницата.
Или, от изложеното следва, че по банковата сметка на ответницата са
постъпили 118 650 евро от ищеца. Тези средства не са били предназначени за
ответницата, която не доказа да са й били дарени, както и не посочи друго
валидно право основание да ги получи за себе си. Следователно тя ги е
получила без основание и в съответствие с чл.55 ал.1 от ЗЗД дължи тяхното
връщане на ищеца. Предявеният иск е основателен и следва да бъде
удовлетворен.
С оглед този резултат и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца и обезщетение за забавено изпълнение
на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него,
считано от датата на предявяване на исковата молба 07.04.2023г. до
окончателното му погасяване.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят и
разходите за водене на исковото производство в настоящата инстанция, а
именно: 9 283 лева - държавна такса, 13 925 лева - адвокатско
възнаграждение, 500 лева - за вещо лице, 342 лева – за превод и изготвяне на
преписи на доказателства по делото. Така също на ищеца следва да се
присъдят разходите за обезпечение на иска по чл.390 от ГПК по ч.гр.д.
№166/2023г. на ДОС – 40 лева държавна такса, 9 290 лева адвокатско
възнаграждение, 153.20 лева такси и разноски за налагане на обезпечителните
мерки.
В представения от ищеца списък по чл.80 от ГПК фигурират разходи за
пътуване на адвоката от гр.Разлог до гр.Добрич. Тези разходи могат да се
уговорят като елемент от адвокатското възнаграждение, но сами по себе си те
не съставляват съдебно - деловодни разноски и не подлежат на присъждане по
8
чл.78 от ГПК /определение №50321/16.11.2022г. по гр.д.№ 3024/2021г. на 4-
то ГО на ВКС, решение №192/25.06.2014г. по гр.д.№5663/2013г. на 4-то ГО на
ВКС/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Б. З. – Л.а с ЕГН ********** с адрес в гр.Б., ул.“***“ №***,
да заплати на С. Я. Л. с ЕГН ********** с постоянен адрес в с.С., общ.С., ***,
сумата 118 650 евро, получени без основание, ведно с обезщетение за забавено
изпълнение на главното парично задължение в размер на законната лихва
върху него, считано от датата на предявяване на исковата молба 07.04.2023г.
до окончателното му погасяване.
ОСЪЖДА Т. Б. З. – Л.а с ЕГН ********** с адрес в гр.Б., ул.“***“ №***,
да заплати на С. Я. Л. с ЕГН ********** с постоянен адрес в с.С., общ.С., ***,
сторените от него съдебно-деловодни разноски за исковото и за
обезпечителното по чл.390 от ГПК производство, както следва: 9 283 лева -
държавна такса, 13 925 лева - адвокатско възнаграждение, 500 лева - за вещо
лице, 342 лева – за превод и изготвяне на преписи на доказателства по делото,
40 лева - държавна такса, 9 290 лева - адвокатско възнаграждение, 153.20 лева
- такси и разноски за налагане на обезпечителните мерки.
ПОСОЧВА банкова сметка, по която следва да се преведат присъдените
на ищеца С. Я. Л. с ЕГН ********** парични суми:
IBAN: ***
Титуляр: С. Я. Л./***
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
9