Решение по КНАХД №1717/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 202/28.08.2025 г., постановено по АНД № 579/2025г. по описа на РС – Хасково, с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/.

В касационната жалба са развити съображения за отмяна на съдебния акт. Оспорва се твърдението, че е нарушена процедурата, по която е ангажирана отговорността на дружеството и че било недопустимо да се издава ЕФ по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Сочи се, че изводите на съда за наличие на предпоставките по чл.80, ал.1, т.5 от НПК , поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност били неправилни, тъй като обикновената 3- годишна давност, считано от датата на извършване на нарушението – 05.01.2022г. не била изтекла към датата на връчване на ЕФ – 08.07.2025г, защото тя била прекъсната с издаването на ЕФ на 14.02.2023г., което безспорно било действие на надлежния орган, предприето за преследване на нарушителя, след което започнала да тече нова 3 – годишна давност, която отново била прекъсната преди да изтече с връчването на ЕФ на 08.07.2025г. На следващо място се сочи, че след като налагането на имуществена санкция във фиксиран размер е непропорционално, то националният съдия бил длъжен да приложи принципа на съответстващото тълкуване и при наличие на обстоятелства за това да наложи наказание под предвидения в закона минимален /в случая твърд/ размер на наказанието. Налице били отегчаващи обстоятелства, тъй като отговорността за правилното настройване на бордовото устройство била изцяло на ползващото го дружество, поради което неподаването на данни и последващото неизплащане на тол такси било единствено в резултата на действията на санкционираното дружество. Моли се оспореното решение да бъде отменено, а ЕФ - потвърден. Алтернативно се моли да бъде изменен размерът на наказанието, ако се приеме, че определеният е непропорционален. Претендират се разноски.

В съдебно заседание касаторът Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с която единствено се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът „Тракия Бус“ ООД, редовно призован, не изпраща представител. В депозирани по делото писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и твърденията на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 05.01.2022 г. в 12:41 ч., е установено от електронната система за събиране на такси чрез устройство № 20831 нарушение, изразяващо се в това, че ППС – автобус „Ивеко“, модел „49 Е 12“, с рег. № [рег. номер], с техническа допустима максимална маса 5200, брой оси - 2, екологична категория ЕВРО 3, се е движел в община Хасково, по път I-5 км 300+026, в посока нарастващ км, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посеченото ППС не била заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. На основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е издаден оспореният ЕФ, с който на дружеството ответник по касация е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева, както и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 38.00 лева. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС – Хасково доказателствен материал.

За да отмени оспорения ЕФ районният съд от правна страна е приел, че при издаването му е нарушена процедурата по ангажиране отговорността на дружеството. За нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП преди изменението на чл. 189ж ЗДвП от 13.02.2024г. не можело да бъде ангажирана отговорност с издаването на ЕФ. На следващо място е приел, че към датата на връчване на електронния фиш 08.07.2025г. е изтекла 3-годишната погасителна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК за наказателно преследване, приложима и за административнонаказателното такова според възприетото в ТП №1/27.02.2015г. по т. д. № 1/2014г. на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II-ра колегия на ВАС, като липсват доказателства за предприети от наказващия орган действия, обуславящи прекъсването или спирането й.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярят на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност, и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава 9-та от НПК, като сроковете са обусловени от вида и размера на предвиденото за съответното нарушение наказание.

За извършване на визираното в санкционния акт нарушение, законодателят предвижда налагане на административно наказание "имуществена санкция". Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, в този случай, наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок по-голям от три години, а според чл. 81, ал. 3 от същия н. а., независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Съгласно чл. 80, ал.3 от НК давността за преследване тече от довършване на деянието, в случаите на опит или приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им.

В конкретния случай, деянието е извършено на 05.01.2022г. Касационната инстанция намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, вр. с чл.11 ЗАНН. Това е така, тъй като от датата на осъществяване на деянието, за което е издаден обжалвания електронен фиш – 05.01.2022г., от който момент е започнал да тече давностният срок, до датата на връчването му на санкционираното лице – 08.07.2025г., е изтекъл срок по – голям от тригодишния, предвиден в чл. 80, ал.1, т.5 от НК, вр. с чл.11 ЗАНН и в този период не са били предприети никакви действия от надлежните органи спрямо дружеството, срещу което е насочено преследването (вкл. не се твърди, и не се представят доказателства дружеството нарушител да е било търсено за връчване на електронен фиш), т. е. относителната погасителна давност за административно-наказателно преследване е изтекла.

Тук е мястото да се посочи, че с разпоредбите на чл.189, ал.4-11 от ЗДвП се въведе възможност за установяване на административни нарушения и ангажиране на административнонаказателна отговорност по опростена процедура, която се основава на автоматизирани технически средства. Текстът на чл.189, ал.4, изр. 1 от ЗДвП, който гласи, че при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба / имуществена санкция / в размер, определен за съответното нарушение, означава, че установяването на нарушението се извършва автоматизирано - без участието на контролен орган и нарушител, като тяхното присъствие не е необходимо и при издаването на самия електронен фиш. При спецификата на електронния фиш, че се издава в момента на нарушението, то необосновано се твърди от касатора, че с подписване на електронния фиш на 14.02.2023 г. обикновената давност била прекъсната и започнала да тече нова давност. Видно от справката, касаеща процесното нарушение, представена пред районния съд, процесното деяние е установено с автоматизирано техническо средство на 05.01.2022г., за което е съставен документ. Фактът, че според същата електронният документ е подписан на 14.02.2023г., по никакъв начин не представлява действие, прекъсващо давността. Наличието на подпис на издателя на фиша не е сред установените в закона реквизити, които следва да съдържа електронния фиш и видно е от съдържанието на процесния, че в същия липсва такъв. Съответно посоченото в цитираната справка "подписване" явно касае вътрешно-техническо, респ. организационно действие, което не е от естество да повлияе на давностните срокове, респ. да доведе до прекъсването им. Както се посочи такива биха могли да са само действията предприети за преследване и то спрямо конкретното лице. Аргументи в обратна посока биха създали риск от злоупотреба и необосновано удължаване на давностните срокове, което е в противоречие с целта на закона.

Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното решение валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора и предвид направеното възражение за прекомерност в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като присъденото от съда възнаграждение е съобразено и с разпоредбата на чл. 18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №202/28.08.2025г., постановено по АНД №579/2025г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София да заплати на „Тракия Бус“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 550.00 лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно.