Решение по гр. дело №764/2025 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 219
Дата: 23 декември 2025 г.
Съдия: Галина Рускова Златева
Дело: 20252220100764
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Нова Загора, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело №
20252220100764 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от Н. В. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
******, чрез адвокат М. Г. ВТАК, адрес: гр. ***** против "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД
ЕИК *********, гр. София, п.к. 1303, р-н Възраждане, бул. Тодор Александров № 109-115,
бизнес сграда "ТАО", ет. 6, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и цена на иска 1 211,67
лв.
В молбата ищецът твърди, че е сключил Договор № 0804020224878205 за издаване и
ползване на национална кредитна карта РайКАРТ/РайКАРГ+Dir.bg с идентификатор №
75260745601 от 02.04.2008г. с „Райфайзенбанк (България)“ EАД. За вземанията на банката -
кредитор бил издаден изпълнителен лист от 04.12.2013г. издаден по ч.гр.д.№ 788/2013год.
на НЗРС. Вземането по цитираният договор за кредитна карта било прехвърлено на
ответника "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД ЕИК *********, съгласно сключен договор за
цесия с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК ********* от 19.12.2019г.. По информация
предоставена от "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, размерът на задължението бил в общ
размер на 1211.67 лева, от които: 775,08 лева - главница; 168,46 лева - изискуема редовна
лихва начислена за периода 15.12.2011г. -27.05.2013г.; 143,13 лева - изискуема наказателна
лихва за периода от 16.01.2012г. до 06.11.2013г.; 25 лева - държавна такса и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, ведно със законна лихва върху главницата от 07.11.2013
год. до окончателното изплащане на задължението. Ищецът Н. В. К. не бил уведомяван за
образувано изпълнително дело или предприети изпълнителни действия спрямо него, повече
от 10 години.
Предвид гореизложеното, към настоящия момент считал, че е изтекъл предвиденият в
чл. 110 и сл. от ЗЗД, давностен скок и задължението произтичащо от цитирания Договор №
0804020224878205 за издаване и ползване на национална кредитна карта
1
РайКАРТ/РайКАРГ+Dir.bg с идентификатор № 75260745601/ 02.04.2008г., за което бил
издаден Изпълнителен лист от 04.12.2013г. по ЧГД № 788/2013г. на НЗРС, било погасено по
давност. С Уведомително писмо от 26.03.2025г., кредиторът бил информиран за
обстоятелството, че вземането било погасено по давност и изрично било заявено, че
вземането нямало да бъде изплатено доброволно. Отправено било искане задължението да
бъде отписано, като недължимо, както и да бъде подадена информация към Централен
кредитен регистър към БНБ, за отписването му като недължимо
Ищецът моли съда да уважи предявеният отрицателен установителен иск, като бъде
прието за установено по отношение на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, п.к. 1303, р-н Възраждане, бул. Тодор Александров № 109-115, бизнес сграда "ТАО",
ет. 6, че Н. В. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *******, НЕ ДЪЛЖИ
задължението произтичащо от Договор № 0804020224878205 за издаване и ползване на
национална кредитна карта РайКАРТ/РайКАРГ+Dir.bg с идентификатор № 75260745601 от
02.04.2008 г. год., за което е издаден Изпълнителен лист от 04.12.2013 год. по ЧГД №
788/2013г. на НЗРС, поради настъпила погасителна давност. Моли, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК да бъде осъден ответника да му заплати направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и държавна такса, както и всички други разноски направени за
настоящото производство.
С исковата молба ищецът е представил следните доказателства: Молба от 11.12.2024г.
до „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,ЕИК *********, с обратна разписка ; Отговор от
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, получено по имейл на 13.01.2025г.; Уведомително писмо до
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД от 26.03.2025г., изпратено по имейл; Справка ЦКР от
02.06.2025г.и Договор за правна защита и съдействие.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който счита
предявеният иск за допустим и основателен и признава фактите, съдържащи се в исковата
молба. На основание чл. 237 ГПК, признава като допустим и основателен иска, с който Н. В.
К. иска да бъде установено, че за процесиите суми е изтекла предвидената в закона
погасителна давност, респективно погасена е възможността за принудително изпълнение по
отношение на сумите: 775,08 лева - главница; 168,46 лева изискуема редовна лихва
начислена за периода 15.12.2011г. -27.05.2013г.; 143,13 лева изискуема наказателна лихва за
периода от 16.01.2012г. до 06.11.2013г.; 25 лева - държавна такса и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение, ведно със законна лихва върху главницата от 07.11.2013 год. до
окончателното изплащане на задължението.
Моли съдебно дирене да не бъде провеждано. Ответникът възразява срещу
доказателственото искане за представяне на Договор № 0804020224878205, Договор за
цесия сключен между цесионера "Фронтекс Интернешънъл" и цедента „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД и Препис от Изпълнителен лист от 04.12.2013 год. по ч.гр.д. № 788/2013г.
на НЗРС. „Фронтекс Интерненгьнъл“ ЕАД продължавало да има вземане от ищеца и поради
тази причина подавало данни за процесното вземане в ЦКР на БНБ, което не означавало, че
оспорвало настъпването на последиците от изтичането на давностння срок.
2
Погасяването по смисъла на чл. 10, ад. 1 от Наредба N° 22/16.07.2009г. означавало
издължаване или погасяване чрез плащане, а не погасяване по давност. Подаването на данни
за вземането към ЦКР, но без да се търсело съдебна защита или принудително изпълнение,
обосновавало единствено наличието на правен интерес за предявяване на иска, но не било
повод за завеждането му. Моли съдът да приеме, че не е дал повод за образуване на
настоящото дело, поради което не следвало да бъде осъждан за разноски.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът приемел, че били налице
предпоставките за уважаване искането на ищцът за присъждане в негова полза на разноски
за производството, то при определяне на размера на адвокатското възнаграждение моли да
бъде съобразено, че настоящото производство не се ползвало с правна и фактическа
сложност, доколкото признава иска като допустим и основателен.
В първо съдебно заседание по делото ответникът „Фротекс Интернешънъл“ ЕАД
редовно призовани не изпраща представител. Депозирана е в съда молба от тяхно име, с
която на основание чл. 237 от ГПК прави признание на иска, като допустим и основателен.
Моли да бъде установено, че за процесните суми е изтекла предвидената в закона
погасителна давност, респективно погасена е възможността за принудително изпълнение по
отношение на посочените суми. Прави възражение за прекомерност на размера на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Моли съда да приеме, че
те не са дали повод за образуване на настоящото дело, поради което молят да не бъдат
осъждани за разноски. Заявяват в условията на евентуалност, в случай, че съда прецени, че
са налице предпоставките за уважаване на искането на ищеца за присъждане на разноски в
тяхна полза моли да бъде съобразено определеното възнаграждение, че настоящото
производство не се ползва с правна и фактическа сложност.
В съдебно заседание по делото Ищецът редовно призован – не се явява, за него се
явява адв. М. М. Г. от АК Велико Търново, която заявява, че поддържа исковата претенция и
моли съда да се произнесе с решение по признание на иска, като постанови, че процесните
искове са погасени по давност. Заявява, че ответникът е отговорен за направените в делото
разноски т.като с поведението си е провокирал настоящото дело.
Съдът намира, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда
на член 237, ал. 1 от ГПК. В случая, ответникът е признал иска относно изтеклата
погасителна давност за вземане, което същият има срещу ищцата, а ищецът моли съда да
постанови решение, съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени
в ал. 3 на член 237 от ГПК, а именно - признатото право не противоречи на закона или
добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед изложеното искът следва да се уважи.
Относно разноските, съдът намира, че в тежест на ответника следва да се възложат
направените такива от ищеца и съображенията затова са следните: до подаването на
исковата молба и организирането на правна защита се е стигнало заради поведението на
"Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, поради което следва същият да понесе отговорността за
3
това. Не следва да бъде намалено от съда и платеното възнаграждение за адвокат от ищеца,
защото същият е изготвил исковата молба, проучил е спора и се явява в откритото съдебно
заседание по делото. Същото е съобразено с минималните размери на наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения и не се явява прекомерно спрямо дължимото и
свършената работа. Следва на основание чл.78, ал1 от ГПК ответника да заплати на ищеца
разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК 500 лв. за адвокатско
възнаграждение и държавна такса 51.40 лв., или общо 551.40 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД ЕИК
*********, че Н. В. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****** НЕ ДЪЛЖИ на
"Фронтекс Интернешънъл" ЕАД ЕИК *********, гр. София, п.к. 1303, р-н Възраждане, бул.
Тодор Александров № 109-115, бизнес сграда "ТАО", ет. 6 сумата от 1 211,67 лв. (хиляда
двеста и единадесет лева и шестдесет и седем стотинки) лева, представляваща задължението
произтичащо от Договор № 0804020224878205 за издаване и ползване на национална
кредитна карта РайКАРТ/РайКАРГ+Dir.bg с идентификатор № 75260745601 от 02.04.2008 г.
год., за което е издаден Изпълнителен лист от 04.12.2013 год. по ЧГД № 788/2013г. на НЗРС.
ОСЪЖДА "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД ЕИК *********, гр. София, п.к. 1303, р-н
Възраждане, бул. Тодор Александров № 109-115, бизнес сграда "ТАО", ет. 6 ДА ЗАПЛАТИ
НА Н. В. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****** сумата от 551,40 /петстотин
петдесет и един лева и четиридесет стотинки/ лева за направени разноски по делото.
Решението е постановено при условията на чл. 237 от ГПК, може да се обжалвано от
страните пред Окръжен съд – Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4