Решение по дело №13016/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261448
Дата: 27 ноември 2020 г.
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20193110113016
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№261448/27.11.2020г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело 13016 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 59875/ 15.08.019 год. от Д.К.Р., ЕГН: **********, с адрес *** и Т.К.Р., ЕГН: **********, с адрес *** срещу М.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес ***, Ф.Д.С., ЕГН: **********, с адрес *** * и А.П.С., ЕГН: **********, с адрес ***, с искане до съда да постанови решение, с което да допусне и извърши делба на дворно място представляваща имот с идентификатор № *, с площ от 349.00 кв. м., находящо се в *, ведно с построените в имота жилищна сграда с площ от * кв. м., представляваща имот с идентификатор № *.1, състояща се от входно антре, две стаи и кухненски бокс, при квоти: 1/ 8 ид. ч. за Т.К.Р., 1/ 8 ид. ч. за Д.К.Р., 2/ 8 ид. ч. за М.Г.Р., 1/ 4 ид. ч. за Ф.Д.С., 1/ 4 ид. ч. за А.П.С..

         В исковата и уточнителната молба се излага, че страните са законни наследници на К. Г.Р.,***, починал на * год. Приживе, наследодателят им и неговия брат, въз основа на правна сделка, обективирана в НА № */ * год., са придобили собствеността върху процесния имот.

         Ответникът – М.Г.Р., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага възражения за недопустимост на иска за делба на дворното място. Последните са обосновани с твърдения за изграждане в имота на четири жилищни сгради, три от които съсобствени между страните, като дворното място представлява прилежаща част към същите. Единствено сграда с идентификатор № *.* е собственост на Ф.Д.С. и А.П.С.. Във връзка с последното, оспорват съсобствеността по отношение на делбените имоти да е възникнала на наведеното от ищците основание, а именно – правна сделка от * год. Релевира искане за включване в делбената маса и на жилищни сгради с идентификатори № *.* и № *.*, съсобствеността по отношение на които е възникнала по силата на наследствено правоприемство от К. В. Р. (баща на К. Р. и М.Р.), починал на * г.. След смъртта на последния, от синовете му е инициирано горепосочено делбено производство, като по силата на решение по гр. д. № 3612/ 1982 год. на ВРС, тези две сгради са им поставени в общ дял, ведно с 1/ 2 ид. ч. от дворното място. Отправя искане за прекратяване на производството по отношение на дворното място, както и за допускане на делба по отношение на построените в същото сгради с идентификатори № *.*, № *.* и № *, покрит навес, обособен като антре *.

         Ответниците – Ф.Д.С. и А.П.С., не депозират писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразяват становище за недопустимост на иска за делба на поземления имот доколкото дворното място представлява прилежаща част на построените в същото сгради. Отправя искане за прекратяване на производството по отношение на недвижимия имот, в условие на евентуалност за неговото отхвърляне.

         Ответникът – М.Г.Р., в срока по чл. 341, ал. 2 ГПК, отправя искане за включване в делбената маса

         В предоставения от съда срок, с писмена молба от 25.02.2020 год., ищците изразяват съгласие за включване на двете сгради в делбената маса.  

 

         Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

 

         Съгласно приобщеното на л. 8 удостоверение, законни наследници на К. Г.Р., починал на * г., са М. В. Р. (съпруга, починала на * г.), Д.К.Р. (дъщеря), Т.К.Р. (дъщеря).

         С Решение от 15.02.1983 г., на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) в дял К. Г.Р. и М.Г.Р. е поставена на ½ ид. ч. от дворно място, находящо се в *, цялото с площ от * кв. м., представляващ имот с пл. *, в кв. *, * м. р. на гр. Варна.

         Въз основа на НА № *, том V, н. дело № */ * г., К. Г.Р. и М.Г.Р. са признати за собственици на ½ ид. ч. от дворно място, находящо се в *, цялото с площ от * кв. м., представляващ имот с пл. *, в кв. *, * м. р. на гр. Варна.

         Видно от НА № *, том *, дело № * от * г., по силата на договор за покупко – продажба, Ф.Д.С. придобива правото на собственост по отношение жилищна сграда в *, цялото с площ от * кв. м., ., представляващ имот с пл. *, в кв. *, * м. р. на гр. Варна.

         За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса, от инж. Ш.Х., е изготвена съдебно – техническа експертиза, от която се установява следното: в действащата КК, процесният имот (идентичен с имот № *, кв. * по КП от 1965 г.) е отразен с идентификатор № *, с площ от * кв.м., записан в регистъра на собствениците на: Ф.Д.С. – за 1/ 4 ид. ч.; А.П.С. – за 1/ 4 ид. ч.; К. Г.Р. – за 1/ 4 ид. ч.; М.Г.Р. – за 1/ 4 ид. ч.; в имота са изградени сгради с идентификатори, както следва: № *.* (едноетажна жилищна сграда с площ от * кв. м.), № *.*, № *.* (едноетажна жилищна сграда с площ от * кв. м.) и № *.* (стопанска постройка с пбощ от * кв. м.); незастроената площ, след приспадане на прилежащите към сградите части, е * кв. м.

 

         Гореустановената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

 

         Предявен е иск за делба, с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

         Допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно място, застроено със сгради – индивидуална собственост на съсобствениците, се преценява с оглед състоянието на имота към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на производството, включително с оглед градоустройствения статут на имота. При липса на възможност от имота да бъдат обособени два или повече самостоятелни УПИ, делбата следва да се приеме за недопустима, тъй като дворното място има за предназначение да обслужва всички построени в него сгради и представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС.

         В тази хипотеза съсобствения поземлен имот, представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, само ако от него при спазване на установените в ЗУТ правила не са обособени самостоятелни УПИ, всеки от които да обслужва притежаван в индивидуална собственост обект.

         По допустимостта на делбата съдът се произнася в първата фаза на делбеното производство, в тази фаза следва да се извърши преценката за възможността от застроения съсобствен УПИ да бъдат обособени два или повече самостоятелни имота, отговарящи на изискванията на ЗУТ. В този смисъл са и Решение по гр. д № 265/ 2011 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение по гр. д. № 2585/ 2015 г., ВКС, І г. о. и др.

         Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват следните разири - в градовете - най-малко 14 м лице и * кв.м повърхност.

         В настоящия случай, от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирано като обективно, всестранно и компетентно изготвено, се установява, невъзмозжност за образуване на нови имоти, съобразени с изискванията на чл.19, ал.1, т.1 ЗУТ, всеки от които да обслужва една от самостоятелните сгради в имота. Незастроените части са с площ съответно от * кв. м. и * кв. м., без лице. Не са налице изискванията на материалния закон за образуване на самостоятелни урегулирани поземлени имоти.

                Тези данни категорично, обуславят извод за недопустимост на иска за делба, поради което и същия подлежи на отхвръляне, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

         С оглед изхода на спора, в полза на ответника М.Р. следва да бъде присъдена сумата от 1000 лева, представляваща извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

         В предвид релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да се обсъди, че претендираното възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на спора, така също и с преприетите процесуални действия.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К.Р., ЕГН: **********, с адрес *** и Т.К.Р., ЕГН: **********, с адрес *** срещу М.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес ***, Ф.Д.С., ЕГН: **********, с адрес *** * и А.П.С., ЕГН: **********, с адрес ***, иск за делба на дворно място, представляваща имот с идентификатор № *, с площ от *.00 кв. м., находящо се в *, ведно с построените в имота жилищна сграда с площ от * кв. м., представляваща имот с идентификатор № *.*, състояща се от входно антре, две стаи и кухненски бокс, както е по отношение на сгради с идентификатори № *.*, № *.* и № *.*, при квоти: 1/ 8 ид. ч. за Т.К.Р., 1/ 8 ид. ч. за Д.К.Р., 2/ 8 ид. ч. за М.Г.Р., 1/ 4 ид. ч. за Ф.Д.С., 1/ 4 ид. ч. за А.П.С., на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

 

Решението, в частта с която е налице произнасяне по допускане на делбата подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: