РЕШЕНИЕ
№ 14450
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110165029 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК , вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника Д. П. Д. с ЕГН ********** , по отношение на
тжоплоснабден имот , находящ се в гр. София, ж.к.“Красна поляна II“, бл. 43,
вх.В, ап.52, аб. № *****, въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника в
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди , като
собственик и ползвател на топлоснабден имот за процесния период ,
топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки. Съгласно приложимите общи
условия, в сила от 12.03.14г., клиентите били длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1, в 30-дн. срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. С ОУ , в сила от
10.07.2016г. , чл.31, ал.1 бил определен редът и срокът, по които купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия , като в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно
1
получаваните фактури , бил 45дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача.С последните ОУ било регламентирано , че
лихва се начислява след изтичане на 45 дневен срок от датата на публикуване
на общата фактура за съответния отоплителен сезон.С изтичане на последния
ден от месеца ответникът изпаднал в забава за тази сума и на осн. чл. 86,
ал.1,ЗЗД била начислена законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от
2016г. било установено , че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на дружеството, като обезщетение за забава в размер на
законната лихва се начислява само за задължения по изготвени изравнителни
сметки. Поради изложеното и при твърдение за наличие на горните
предпоставки претендира сумата от 1818,36лева , представляваща продажна
цена на доставена , но незаплатена топлинна енергия до топлоснабден имот в
гр. АДРЕС, аб. № *****, за периода от м. 05.19г. до м. 04.2022г. , сумата от
277,73лева - законна лихва за забава от 16.10.2020г. до 01.02.2023г. , както и
24,22лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за
периода м.02.2021г.- м.04.2022г. , и 4,33лева – законна лихва за забава върху
сума за дялово разпределение за периода 05.03.20г.- 23.09.22г., ведно със
законна лихва върху сумите за главниците от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение – 13.02.23г. до окончателно изплащане
на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнени ена парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 7683/23г. по описа на СРС, 69с-в.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът , на когото препис от исковата
молба и доказателствата са връчени, не подава отговор на исковата молба,
не се явява в първото заседание по делото и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Ответникът е редовно уведомен и за
последиците по чл. 238 ГПК освен с разпореждането по чл. 131 ГПК, и със
съобщението, с което му е връчен препис от исковата молба и определението
за насрочване на делото.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ ООД не ангажира
становище по предявените искове, като представя документи, касаещи
отчитането и дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния имот
и период.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и въз основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът
следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде
постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, от
изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото
следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата
2
претенция.
Още с исковата си молба, процесуалният представител на ищеца е
направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответника. Искането за постановяване на неприсъствено решение се поддържа
и с писмена молба по делото, депозирана от ищеца – с вх. № 232124/16.07.24г.,
докладвана в откритото съдебно заседание , проведено на 16.07.2024г.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по
чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание,
редовно призована е и не е направила искане да се разглежда делото в
негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и
доказателствата по делото – писмените такива, може да се направи извод за
вероятна основателност на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не
следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение
по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове за посочените по-горе
суми да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главниците от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение .
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените разноски в настоящото
производство, в размер на 181,21лева за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, както и разноските по
заповедното производство по ч. гр.д. № 7683/23г. по описа на СРС, 69с-в. в
размер на 67,49лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ФИРМА „ЕАД с
ЕИК ****** срещу Д. П. Д. с ЕГН ********** искове с правно основание
чл. 422 ГПК , вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съществуването на вземането на ищеца „ФИРМА „ЕАД срещу ответника Д.
П. Д. с ЕГН ********** за сумите, както следва: 1818,36лева ,
представляваща продажна цена на доставена , но незаплатена топлинна
енергия до топлоснабден имот в гр. АДРЕС, аб. № *****, за периода от м.
05.19г. до м. 04.2022г. , сумата от 277,73лева - законна лихва за забава от
16.10.2020г. до 01.02.2023г. , както и 24,22лева, представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода м. 02.2021г.- м.04.2022г. , и
4,33лева – законна лихва за забава върху сума за дялово разпределение за
периода 05.03.20г.- 23.09.22г., ведно със законна лихва върху сумите за
3
главниците от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение –13.02.23г. до окончателно изплащане на вземанията, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр.д. № 7683/23г. по описа на СРС, 69с-в.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК Д. П. Д. с ЕГН ********** да
заплати на „ФИРМА „ЕАД с ЕИК ******, сумата от 181,21лева ,
представляваща разноски за настоящото исково производство, и сумата от
67,49лева, представляваща разноски за заповедното производство по ч. гр.д.№
65029/23г. по описа на СРС, 69с-в .
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца - „ФИРМА“ ООД .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4