РЕШЕНИЕ
№ 1916
гр. София, 03.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:.............
при участието на секретаря ..............
като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20231110119764
по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца ............, със седалище и адрес на управление ..........,
представлявано от .– изпълнителен директор, твърди ..........в
исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение
№ 33296 от 19.11.2022 г. по ч.гр. д. № 50711 по описа за 2022 г., като поради
подадено възражение от страна на ответника счита, че за него е налице правен
интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно
заседание искът се поддържа.
Ответникът Н. М. Г. с ЕГН **********, от .........,
в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал писмен отговор, в който
изцяло оспорва предявените по делото искове и моли същите да бъдат
отхвърлени.
Третото лице-помагач ........, със седалище и адрес на управление
.........., не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 50711 по
1
описа за 2022 г. на СРС, на 19.09.2022 г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Г., за
цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
19.11.2022 г., по ч.гр. д. № 50711 по описа за 2022 г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжника. Така издадената
заповед била връчена на длъжника, като същият в срока по чл. 414 от ГПК,
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на
ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ) в относимата му за
спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а
според § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ (обн. ДВ бр.
107/09.12.2003г., отменен с ДВ бр. 54/2012г., но в сила за процесния период),
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл.
150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които съгласно
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че
възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на
топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на
правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
2
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
По делото съществува спор между страните относно качеството на
ответницата на потребител на топлинна енергия за посочения период за
посочения топлоснабден имот. Изрично в подаденият по реда на чл. 131 от
ГПК писмен отговор процесуалния представител на ответника оспорва
качеството на потребител на топлинна енергия, поради което на първо място
следва да се разгледа този въпрос. Съгласно дейставащата нормативна рамка -
чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, допълнена с тълкувателната практика
на ВКС - Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2017 г., ОСГК, за потребител на топлинна енергия следва да се
счита всяко лице, което притежава право на собственост, пълно или
ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот или
облигационен ползвател на имот, който изрично е сключил договор с
топлопреносното предприятие за доставка на топлинна енергия. По
делото ищеца е представил като доказателство нотариален акт № ............ по
дело № ........ г. на нотариус ......... при НК, с район на действие СРС, видно от
който на 21.12.2001 г. ответника Г. е придобил собствеността на процесния
топлоснабден имот. С оглед горното съдът счита за доказано качеството на
ответника на потребител на топлинна енергия.
В отговора на исковата молба ответника е заявил, че не оспорва размера
на исковете, и моли да не се назначават поисканите от ищеца СТЕ и ССчЕ.
Доколкото обаче е налице възражение за изтекла погасителна давнтост,
направено от страна на ответника още в подаденото по заповедното
производство възражение, съдът е допуснал изготвянето на ССчЕ, която е
приета като дзоказателство по делото. Съгласно приетата и неоспорена ССчЕ,
задължението по делото възлиза на сумата в размер на 342, 27 лева, в това
число главница 298, 07 лева и лихва в размер на 44, 20 лева. Началната дата
на периода за първата главница е м. 08.2019 г., падежът на която е на
30.09.2019 г., а тригодишния давносетн период изтича на 01.10.2022 г.
Началната дата на периода за втората главница е м.11.2019 г., падежът на
която е на 31.12.2019 г., а тригодишния давносетн период изтича на
01.01.2023 г. От това следва, че възражението за изтекла погасителна давност
за двете дължими главници е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение. С оглед на горното следва исковете срещу ответника Г. да бъдат
3
изцяло уважени, като върху главниците следва да бъде присъдена законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед този изход от спора право на разноски има ищеца, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК. Ищеца е направил по делото разноски в общ размер на 750
лева, както следва: По заповедното производство по ч.гр. дело № 50711 по
описа за 2022 г. на СРС, са направени разноски в размер на 75 лева, от които
25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. По
исковото производство по настоящото дело ищеца е сторил разноски в размер
на 675 лева, от които 175 лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско
възнаграждание /определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от
НЗПП/, и 400 лева депозит за ССчЕ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Н. М. Г. с ЕГН **********, от
........., ......., че дължи на ............, със седалище и адрес на
управление ....... представлявано от ....... – изпълнителен директор, сумата
в размер на 271, 82 лева /двеста седемдесет и един лева и осемдесет и две
стотинки/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 19.09.2022
г., до окончателното изплащане на задължението, представляваща главница –
стойността на незаплатената електрическа енергия за периода м.11.2019 г. –
м.04.2021 г., сумата в размер на 39, 01лева /тридесет и девет лева и една
стотинка/, представляваща мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020
г. – 23.08.2022 г., сумата в размер на 26, 25 лева /двадесет и шест лева и
двадесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК – 19.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението,
представляваща главница – стойността на дялово разпределение за периода
м.08.2019 г. – м.04.2021 г., и сумата в размер на 5, 19 лева /пет лева и
деветнадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за
периода 01.10.2019 г. – 23.08.2022 г., съгласно издадената заповед за
4
изпълнение № 33296 от 19.11.2022 г. по ч.гр. д. № 50711 по описа за 2022 г.
на СРС.
ОСЪЖДА Н. М. Г. с ЕГН **********, от г..........., да заплати
........., със седалище и адрес на управление ......... представлявано
от ........ – изпълнителен директор, сумата в размер на 750 /седемстотин и
петдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК, както следва – 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.
дело № 50711 по описа за 2022 г. на СРС, и 675 лева по настоящото дело, от
които 175 лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждание
/определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП/, и 400 лева
депозит за ССчЕ.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца -........... със седалище и адрес на управление ..........
Банкова сметка на ищеца:
...........
BIC: ...............
.............
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5