Решение по дело №19163/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 240
Дата: 6 януари 2023 г.
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20221110119163
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110119163 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ДОЗ“ ЕАД
срещу ЗАД „ОЗ“ АД, с която са предявен осъдителен ископо чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сумата от 352,14 лв., представляваща остатък от регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка „Каско“
по щета №44012132121934, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда- 08.04.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 21.07.2021 г. в гр. София, бул.
„Никола Габровски“, водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530xd”, с ДКН № №,
реализира ПТП поради движение с несъобразена скорост и неспазване на необходимата
дистанция, като удря спрелия пред него лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х3“, с ДКН №
№, в резултат на което му нанася материални вреди, за които при ищеца е имало сключена
застраховка „Каско на МПС“, обективирана в полица №440121213031664/16.03.2021 г.,
валидна към датата на ПТП. Във връзка процесното ПТП е изготвен и подписан Двустранен
протокол за ПТП от 21.07.2021 г. По образуваната при ищеца ликвидационна преписка по
щета №44012132121934, било определено и изплатено на сервиза, извършил ремонта на
увредения автомобил, обезщетение в размер на 1980,16 лв. с платежно нареждане от
05.10.2021 г. по фактура № 12723/15.09.2021 г. Към датата на настъпване на
застрахователното събитие водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530xd”, с ДКН
№ №, имал сключена с ответника ЗАД „ОЗ“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да заплати сумата
от 1995,16 лв., в която била включена и сумата от 15 лв., представляваща обичайни разноски
за определяне размера на застрахователното обезщетение, като същата е получена на
26.10.2021 г. и ответното дружество погасило частично регресната претенция, заплащайки
сумата от 1643,02 лв. Твърди, че ответникът не e погасил остатъка по регресната претенция
в размер на 352,14 лв., с оглед което моли за уважаване на исковите претенции и претендира
присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва исковете по размер. Не оспорва наличието на
застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена по
отношение лек автомобил марка „БМВ“, модел „530xd”, с ДКН № №, към датата на
процесното ПТП. Не оспорва механизма на ПТП и наличието на виновно поведение на
1
водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530xd”, с ДКН № №. Поддържа, че с
изплащане на сумата в размер на 1643,02 лв. на ищеца е погасил изцяло дължимата регресна
претенция. Оспорва стойността на причинените вреди и поддържа, че сумата по ремонтно-
възстановителни дейности и използвани материали не съответства на пазарните цени и
същата е необосновано завишена. Поддържа, че цените на използваните нови части са
завишени, както и че предвид годините експлоатация на автомобила е могло да се извърши
ремонт на автомобила с влагане на нови части от алтернативни доставчици. Моли за
отхвърляне на исковете с присъждане на разноски по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства
е да докаже погасяването на дълга.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства
/застрахователна полица, протокол за ПТП, уведомление за щета, доклад по щета, покана по
регресна претенция, преводни нарежданя/, както и извършеното от ответника частично
плащане по повод предявената по извънсъдебен ред претенция в размер на 1643,02 лева.
Всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер,
са отделени от съда като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните с доклада
по делото. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за
доказано.
Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахованото
при ищцовото дружество имущество, респ. в какъв размер е възникнало регресното му
вземане.
Установено е по делото, че ищецът е заплатил на сервиза, извършил ремонта на
увреденото имущество, застрахователно обезщетение в размер на 1980,16 лева.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на
регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно чл. 400, ал.1 от КЗ, действителната стойност на застрахованото имущество е тази,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество. Затова
застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност /пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Предвид изложеното
адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни
2
цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на
настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и
решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-
А въззивен състав/. Също така при изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност. /така в решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 на I ТО на
ВКС, реш. №6/02.02.2011 г. по т.д.№293/2010 г, на I ТО на ВКС/.
В разглеждания случай съгласно приетото по делото повторно заключение на
съдебната автотехническа експертиза, което съдът намира за компетентно и обективно
изготвено, стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил „БМВ
Х3“ с рег. №№, изчислена на база пазарни цени към датата на пътно-транспортното
произшествие възлиза на 2109,92 лева. Стойността необходима за възстановяване на лекия
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени на доставчика PITMAX AUTO е в размер
на 1769,62 лева. В съдебно заседание вещото лице по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК посочи, че
при изчисляване на средните пазарни цени се включват стойности на всички доставчици, а
не само на PITMAX AUTO. Предвид това съдът намира, че доколкото застрахователят в
хипотезата на регрес следва да заплати необходимата за възстановяване на автомобила
стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие по средни пазарни
цени, то същият следва да бъде задължен за сумата 2109,92 лева, посочена от експерта, от
която вече са заплатени 1643,02 лева. Претендираната от ищеца сума 352,14 лева е в по-
малък размер от установената разлика между вече заплатеното от ответника по заведената
претенция и стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил според
експерта, поради което възражението на ответника за завишеност на заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение се явява неоснователно. При това положение регресната
претенция на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение се явява доказана по
основание и размер и следва да бъде уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 08.04.2022 г. до окончателното й изплащане
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата в размер на
710,00 лева, от които 50,00 лева за държавна такса, 300,00 лева за депозит за вещо лице и
360,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“ АД ЕИК 1ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК 1ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата 352,14 лева, представляваща остатък от регресно вземане
за платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по
застраховка „Каско“ по щета №44012132121934, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда - 08.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 710,00 лева - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3