Р.нската
окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия Г.Д.П. в това, че :
За
периода 01.01.2007г. - 15.04.2007г. в гр. Р., в качеството на у. и п. ЕТ „ П.- Г.П.
***, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи
размери- данък върху доходите на физическите лица в размер на 50 682,16
лева, като не подал Годишна данъчна декларация, която се изисква по силата на
закон – чл.41 от Закона за облагане доходите на физическите лица, като
данъчните задължения са в особено големи размери – престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. с ал.1 т.1 от НК
Прокурорът ПОДДЪРЖА обвинението и иска подсъдимият да
бъде признат от съда за виновен в извършване на престъплението, за което бил
обвинен и предаден на съд, и му бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 5 години, както и на основание чл. 68 от НК да се приведат в изпълнение
наказанията по две предходни присъди, в чиито изпитателен срок е стореното
инкриминираното деяние.
Подс.П. дава обяснения, в които
твърди, че едва в хода на съдебното производство узнал, че от ЕТ „ П.- Г.П. ***, не е подадена Годишна данъчна
декларация за 2006г., тъй като това било задължение на счетоводителката му. Иска
от съда да постанови оправдателна присъда.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. Г.Д.П. е роден на ***г***, б. г.. Има завършено основно
образование,
женен, п. по б.. Осъждан многократно / общо 9 пъти /.
През 1993г. с Решение № 3427/30.09.1993г. по ф.д. № 3045/1993г. Р.нски
Окръжен съд регистрирал ЕТ „ П.- Г.П. ***, с у. и п. подс. Г.Д.П.. ЕТ бил регистриран по ЗДДС, считано от 09.03.2006г., като регистрацията му била
прекратена служебно от 15.12.2008 г.
През 2006г. търговецът
извършвал строително - ремонтни дейности. През същата година
сключил и договори за извършване на строително – монтажни работи / СМР / с
Военномедицинска академия АД–София, за извършване на ремонти на нейни поделения
в гр. В. и гр.Плевен, както и с
„Винпром Свищов” АД – гр. Свищов, за извършване на такива дейности по обекти на
дружеството. В изпълнение на сключените договори ЕТ „П.– Г.П. ” получил по банков път средства от ВМА-София в размер на
217 390,29 лева, като отразил в дневниците за продажби на ВМА - София сума в общ размер на 141 471,75 лева.
Преди датата на регистрация на ЕТ по ЗДДС - 09.03.2006г.,
по фактури, издадени на „Винпром Свищов” АД за
извършени строително-монтажни работи, били
посочени приходи, както следва :
- фактура №1/16.02.2006г. - 37 886,34 лева в
брой;
- фактура №2/16.02.2006г. – 10 000 лева в брой;
- фактура № 4/16.02.2006г. - 53 223 лева по
сметка в ОББ;
- фактура № 26/27.02.2006г.- 13 540,00 лева по сметка в ОББ.
След приключване на отчетната данъчна година подс. П., в качеството си на у. и п.
ЕТ, не подал изискуемата по чл.41 от ЗОДФЛ Годишна
данъчна декларация за 2006 г.,
а подал само СД по ЗДДС, за периодите след регистрацията на търговеца по този закон.
В изпълнение на разпореждане на Върховна касационна прокуратура била извършена проверка на доходите и разходите на подс. П. и свързани с него лица, като със Заповед за възлагане на Ревизия № 900309/22.04.2009
г, изменена с последващи ЗВР, била назначена и извършена пълна
данъчна проверка и ревизия по ЗОДФЛ по отношение на подс. Г.П. с ЕТ „ П.- Г.П. ***. Ревизията, в извършването на
която участвал и св. К.Р.Д. – д.и. в ТД НАП- В., офис Р., приключила с изготвянето на Ревизионен акт № *********/24.11.2009г. Тя обхващала периода 01.01.2005г. -31.12.2008г., била извършена по реда на чл.122 от ДОПК, поради
непредоставянето на документация от страна на ревизираното лице, а с издадения РА били определени задълженията
по Закона за
облагане доходите на
физическите лица.
Съгласно заключението на назначена
и извършена в хода
на досъдебното производство съдебна счетоводна, икономическа и данъчна експертиза, в СД по ЗДДС и дневниците за продажби били декларирани приходи от продажби в размер на
487 507,48 лева. От ЕТ били получени по банков път средства от ВМА - София в
размер на 217 390,29 лева, а в дневниците за продажби били отразени продажби на ВМА-София в размер на
141 471,75 лева,
т.е. констатирана разлика от 75 918,54 лева, от която - данъчна основа от 63 265,45 лева и ДДС - 12 653,09 лева.
Преди датата на регистрация на ЕТ по ЗДДС - 09.03.2006г., по фактури, издадени
на „Винпром Свищов” АД за извършени строително-монтажни работи били посочени приходи, както следва : фактура №1/16.02.2006 г-
37 886,34 лева в
брой; фактура №2/16.02.2006 г. – 10 000 лева в брой; фактура № 4/16.02.2006 г. - 53 223 лева. по сметка в ОББ и фактура
№ 26/27.02.2006 г.- 13 540,00 лева - по сметка в ОББ, или
всичко приходите, преди датата на регистрация по ЗДДС от този контрагент са в
размер на 114 650,30 лева.
В СД по ЗДДС и в дневниците за покупки на ЕТ били декларирани през 2006 г. доставки в общ
размер на 451 597,57 лева. Всичко приходи за 2006 г. – 665 423,23 лева, разходи за 2006 г. – 451 597,57 лева, или е налице положителен Финансов резултат за
2006 г.
– 213 825,66 лева, съответно облагаема печалба за 2006
г. – 213 825,66 лева, въз основа на която се дължи и Данък по чл.35 от ЗОДФЛ за 2006г. В размер на 50 682,16 лева.
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за установена от свидетелските
показания на К.Д. и И.Г., и от писмените
доказателства и доказателствени средства по делото – ревизионни преписки, ведно с ревизионни актове с № **********/09г. № *********/09
г. и № *********/09 г., оригинали и копия на банкови документи, фактури и СД по ЗДДС, документация от ВМА-София и „Винпром
Свищов” АД, съд.решения
за разкриване на данъчна тайна и на банкова тайна, съдебна счетоводна икономическа и данъчна експертиза, свидетелство за
съдимост, автобиография, декларация, удостоверения за актуално състояние, справки, писма, копия на договори.
Показанията на
св. К.Д. съдът цени
като обективни и достоверни, тъй като същият, в качеството си на д.и., е
извършил ревизия на ЕТ и въз основа на счетоводната документация и след
извършени насрещни проверки е констатирал, че от ЕТ се дължи данък по чл. 35 от
ЗОДФЛ / понастоящем отменен /, но такъв не бил деклариран - не била подадена
ГДД за 2006г., като така на практика било осуетено и събирането на дължимата
сума от фиска. Посоченото е констатирано в издадения Ревизионен акт, който е влязъл в сила и макар
да не е необходимо за определяне на размера на данъчните задължения да е извършена
данъчна ревизия, приключила с издаване на РА, констатациите в последния
потвърждават факта на дължимост на данъци от страна на ЕТ „ П.- Г.П. ***.
Соченото от св. И.Г. съдът също кредитира, като то се
подкрепя от приложени по делото писмени доказателства – договори, платежни,
бордера, доказващи наличието през 2006г. на договорни отношения между ЕТ „ П.- Г.П. *** и „ Винпром Свищов „ АД – Свищов, съответно на
плащания от страна на последния – в брой и по сметка на ЕТ.
Показанията на свидетелите Д.Д., П.Й. и Р.М., които през 1998г. в качеството си на п. на Земеделски кооперации в селата С., П. и Д. С., област Р., сключили с подс. Г.П. договори за изкупуване на зърно и след като му го
предали, не получили договорените парични суми, съдът цени като обективни и
достоверни, тъй като те кореспондират и с приетото за установено с влезли в
сила съдебни актове / присъди на РРС и БРС /, с които подсъдимият е признат за
виновен в извършване на измами. Тези показания обаче не са относими към инкриминирания
период и съдът съобразява само доколкото сочат данни за личността на подс.П.,
съответно за по- високата му обществена опасност като деец.
Заключението на назначената в
хода на досъдебното производство съдебна счетоводна, икономическа
и данъчна експертиза, е изслушано и прието от съда като обективно, пълно и обосновано. Въз основа
на събраните по делото доказателства вещото лице е констатирало, че в СД по
ЗДДС и в дневниците за продажби за 2006г. са декларирани приходи в общ размер
на 487 507,48 лева, като ЕТ реализирал доходи, облагаеми по ЗОДФЛ, в
размер на 213 825,66 лева, а дължимият данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006г.
възлиза на 50 682,16 лева.
Всички доказателства, разгледани поотделно и в
тяхната съвкупност, налагат следните фактически и правни изводи :
С
действията си от обективна и субективна страна подс. Г.Д.П. е осъществил състава
на престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. с ал.1 т.1 от НК, тъй като за периода
01.01.2007г. - 15.04.2007г. в гр. Р., в качеството на у. и п. ЕТ „ П.- Г.П.”***,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху
доходите на физическите лица в размер на 50 682,16 лева, като не подал
Годишна данъчна декларация, която се изисква по силата на закон – чл.41 от
Закона за облагане доходите на физическите лица, като данъчните задължения са в
особено големи размери.
Подс. П. бил у.и п. ЕТ „П.-Г.П.”***. През 2006г. търговецът извършвал
дейност, съответно имал и приходи от нея.
Съгласно
чл.10 т.2 от ЗОДФЛ, подлежат на облагане доходите,
произхождащи от дейност като ЕТ, независимо дали са регистрирани по ТЗ, като физическите лица, извършващи дейности като еднолични
търговци формират данъчната основа за доходите като облагаем доход, определен
по реда на Глава Втора от ЗКПО / чл.21 ал.1 от ЗОДФЛ –отм. /.
Вместо да декларира доходите си,
получени през 2006г. като плащания по договорите с ВМА АД – София и „ Винпром
Свищов” АД –Свищов, в периода 01.01.-15.04.2007г. подсъдимият като у. и п. ЕТ въобще не подал Годишна данъчна декларация
за 2006г.
Със стореното подс. П. избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения.
Същите, видно от заключението
на експертизата, са в особено големи размери
- квалифициращо обстоятелство
по чл. 93 т.14 пр.2 от НК, като размерът на данъчните задължения, установяването и плащането на които е избегнал подс. П., неколкократно надвишава критерия за „ данъци
в особено големи размери” от 12 000 лева. Макар в диспозитива на обвинението
да е посочено, че се касае за данъци в големи размери, така, както
е формулиран съставът на престъплението
по чл. 255 от НК - в ал.1 на същата норма, налице е и препратка към ал.3,
регламентираща предмет на престъпление „ данъци в особено големи размери „,
изписана както текстово / вкл. с
посочване на конкретната парична сума /, така и цифрово, поради което
посочването и на двете квалификации, при наличието на посочената връзка между
тях, не създава неяснота относно конкретно формулираното обвинение.
Съдът не приема за убедителни
доводите на подсъдимия, че подаването на Годишна данъчна декларация било
задължение на счетоводителя му, а счита, че след като от 1993г. същият е
регистриран като ЕТ и развива търговска дейност, е бил длъжен и е следвало да
бъде запознат със законодателството, което я регламентира и следователно е
знаел задълженията си по ЗОДФЛ, действащ към инкриминирания период. Горното се потвърждава и от обстоятелството, че, видно от копията от документацията в ТД –НАП, за ЕТ „П.- Г.П.”***, за този период няма предоставено
пълномощно на друго физическо лице – различно от подсъдимия, което да има право да представя от името на ЕТ документация и декларации пред данъчните власти.
Описаното било сторено от подс.П.
с изискуемия от закона пряк умисъл, тъй като съзнавал общественоопасния
характер на деянието си – че осуетява установяване и
съответно плащането на данъчните задължения, предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици
– укриването на задължения към фиска в особено големи размери, и
постигнал този престъпен резултат.
По тези съображения съдът намира,
че подс.Г.П. следва да бъде признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. с ал.1 т.1 от НК и му се наложи съответно наказание.
При индивидуализацията на наказанието, определено на подсъдимия, съдът
съобрази следното :
Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът отчете това, че, видно от приложеното решение на ТЕЛК, е
с нетрудоспособност от 98 % и е п. по б..
Като отегчаващо такова съдът отчита предходните осъждания на
подсъдимия, сочещи и на по- висока степен на обществена опасност на подсъдимия
като деец, както и високата
обществена опасност на деянието, с каквато се отличават престъпленията против
данъчната система.
Посоченото по – горе смекчаващо
обстоятелство съдът счита за изключително по смисъла на чл. 55 ал.1 от НК,
поради което и дори предвиденото в
закона най – леко наказание за извършеното от подсъдимия престъпление е несъразмерно
тежко. Затова при предвидена санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА - за срок от 3 до 8 години, съдът, на основание чл. 55 ал.1т.1 от НК, определя на подс. П. наказание под най –
ниския предел, а именно - ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА - за срок от 2 години и 6
месеца.
Кумулативно предвиденото в закона
наказание съгласно чл. 255 ал.3 от НК - конфискация на цялото или част от
имуществото на виновния, не следва да се
налага, тъй като, видно от изисканите от
съда справки от ТД НАП- В., офис Р. и Агенция по вписванията, подс.П. не
притежава понастоящем движимо и недвижимо имущество / в този смисъл е и
съдебната практика - Р № 55 по н.д.№ 678/2009г. ВКС/.
Въз основа на тези обстоятелства и по
изложените по - горе съображения, съдът определи за подс. П. наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК:
Безспорно, не са налице
материалноправните предпоставки за приложението на чл. 66 от НК, тъй като
подсъдимият е осъждан, поради което така
определеното наказание следва да се изтърпи ефективно. Съобразно правилата на
ЗИНЗС, наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да се изтърпи при първоначален
строг режим, в затворническо заведение от закрит тип.
Така определеното наказание, по преценка на съда, съответства и на обществената опасност на извършеното от подсъдимия
престъпление и в максимална степен ще постигне визираните в чл.36 от НК цели. Изтърпяването на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в определения размер е адекватна санкция на противоправното поведение на
подсъдимия и чрез
него ще се постигне не само
личната, но и генералната превенция – да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Подсъдимият П. е осъждан общо 9 пъти, като :
- с присъда №
47/22.12.2004 г. по НОХД № 136/2003 г. по описа на Районен съд - Бяла, в сила на 06.01.2005 г., за престъпление по чл.210 ал.1 т.1 вр. чл.209 ал.1 от НК му било наложено наказание 3 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване, на основание
чл.66 ал.1 от НК,
било отложено за изпитателен срок от 5 години,
- с присъда №
328/01.12.2005 г. по НОХД № 2880/2004 г. по описа на РРС, в сила на
24.06.2006 г., за престъпление по
чл.210 ал.1 т.1 вр. чл.209 ал.1 от НК му било наложено наказание 2 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване, на основание
чл.66 ал.1 от НК, било отложено за
изпитателен срок от 4 години.
За наказанията по посочените две
осъждания съдът намира, че са налице всички формални предпоставки за
приложението на чл.25
вр. чл.23 ал.1 от НК, поради което измежду тях на подс.П. следва да се определи едно общо наказание, най-тежкото от тях, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 години.
Тъй като в изпитателния срок по тези
две осъждания подс.П. е извършил друго
умишлено престъпление от общ характер, за което му е определено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА / деянието по настоящото наказателно производство /, на
основание чл. 68 от НК той следва да изтърпи и определеното му общо измежду
двете отложени наказания, в размер на 3 години. Съобразно правилата на ЗИНЗС, наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да се
изтърпи при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип.
Подсъдимият следва да заплати
направените в хода на наказателното производство разноски.
Мотивиран така, съдът постанови
присъдата си.
Председател :