Решение по КНАХД №270/2025 на Административен съд - Габрово

Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Териториален отдел към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите /ТО КЗП/ със седалище в гр. Русе, с правомощия за ТО към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП със седалище в гр. Велико Търново и за ТО за област Габрово, съгл. заповед № 1137/29.01.2025 г. на председателя на КЗП, чрез упълномощен юрк. М., срещу решение № 78/05.06.2025 г. по анд. № 280/ 2025 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е отменено наказателно постановление № ВТ-007354/17.03.2025 г., издадено от началника на ТО към Главна дирекция „Контрол на пазара“ КЗП със седалище в гр. Русе и с правомощия за ТО със седалище в гр. Велико Търново и за ТО за област Габрово. С жалбата са отправени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Моли съда да го отмени и да постанови друг, с който да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответната страна - „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, [ЕИК], в писмен отговор и допълнителна молба, чрез упълномощен адв. Н., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставен в сила оспорения съдебен акт. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Моли за присъждане на разноски по представен списък.

По делото е постъпила частна жалба от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, [ЕИК], чрез адв. Н., срещу определение № 196/14.08.2025 г. по анд № 280/2025 г. на Районен съд Габрово, с което е оставена без уважение молба от дружеството по реда на чл. 248 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските. В установения срок ответникът по частната жалба, началникът на ТО към Главна дирекция „Контрол на пазара“ КЗП със седалище в гр. Русе и с правомощия за ТО - седалище гр. Велико Търново и за ТО за област Габрово, е депозирал становище за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение.

Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в съдебното производство пред районния съд, за която оспореният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Производството по анд № 280/ 2025 г. по описа на Районен съд Габрово е образувано по жалба на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. София, [улица], против наказателно постановление № ВТ-007354/17.03.2025 г. на началника на Териториален отдел към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите със седалище в гр. Русе, с правомощия за ТО към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП със седалище в гр. Велико Търново и за ТО за област Габрово, съгл. заповед № 1137/29.01.2025 г. на председателя на КЗП, с което на основание чл. 45, ал. 1 ЗПКр. за нарушение по чл. 5, ал. 4 ЗПКр. на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер три хиляди лева. С оспорения съдебен акт районният съд е отменил като неправилно и незаконосъобразно обжалваното пред него наказателно постановление. За да стигне до този резултат, съдът е приел фактическата обстановка, че на 04.12.2024 г. служители на КЗП ТО Велико Търново извършили проверка в офис на „Уникредит Булбанк“ АД в гр. Габрово, [улица]. Установено било, че в обекта се извършват платежни услуги и се предоставят кредитни продукти от кредитора „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. На видно място в офиса били поставени Общи условия за отпускане на потребителски кредити от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Тарифа за физически лица в сила от 20.11.2024 г. на „Уникредит Булбанк“ АД. Преди да се легитимират, проверяващите лица поискали информация за условията за отпускане на потребителски кредит в размер 2000 лева със срок за погасяване шест месеца. Служител в офиса е предоставил исканата информация за кредита, вкл. за застраховка по него, с конкретните лихвени проценти, но само чрез електронно устройство – монитор, не и на хартиен носител. Едно от проверяващите длъжностни лица заявило желание за отпускане на кредит и поискало свързаните с кредита документи да му бъдат предоставени на хартия. Тогава се установило, че годишният лихвен процент /ГЛП/ и годишният процент на разходите /ГПР/ ще са в по-висок от предложения размер, като е поискано и заплащане на такса 15,00 лева за кандидатстване за кредит. Стандартен европейски формуляр /С./ не бил предоставен. След легитимиране на проверяващото лице е съставен констативен протокол № К-2740797, предоставени са три стандартни европейски формуляри с основните характеристики на предложенията за потребителски кредити, съобразени с предпочитанията на клиента. Актосъставителят е приел за установено, че на 04.12.2024 г. в гр. Габрово е извършено административно нарушение: кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД чрез кредитния посредник „Уникредит Булбанк“ АД е изисквал заплащане на такса за предоставяне на преддоговорната информация по чл. 5, ал. 1 и 2 ЗПКр. на хартиен носител, чиито размер се влияел от размера на отпуснатия кредит. При отправено искане за предоставяне на кредит № 6547888/04.12.2024 г. в размер 2000 лева, за срок шест месеца, с размер на месечна вноска 354.97 лв., включена застраховка, ГЛП 16,48% и ГПР – 30,39%, след искане документите във връзка с кредита да се предоставят на хартиен носител, кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е променил условията на договора за потребителски кредит, като увеличил ГЛП с 1%, което е довело до увеличаване на ГПР, съответно и на дължимата месечна вноска. За да получи документите (преддоговорната информация - С. и договор) по кредита на хартиен носител било изчислено, че потребителят трябва да заплати такса в размер 5.84 лв., изчислена като процент от месечната вноска за погасяване на кредита, тоест размерът на тази такса е поставен в зависимост от размера на отпуснатия кредит. Според АНО тази такса се явявала скрита такса, водеща до допълнително обогатяване на кредитора, което e прието за нарушение на чл. 5, ал. 4 ЗПКр.

При така описаната фактическа обстановка, от правна страна РС Габрово е приел, че АУАН е съставен в срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН от надлежно упълномощено длъжностно лице от КЗП, изпълняващо контролни функции по изпълнението съгласно чл. 41 ЗПКр. НП било издадено от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила, в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, но при неправилно приложен материален закон, тъй като предлаганите на 04.12.2024 г. в офиса кредитни продукти на кредитора „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД не са били предоставяни от него, а от „Уникредит Булбанк“ АД. В мотивите си съдебният състав посочва, че описаното в АУАН и НП нарушение било извършено от служител на „Уникредит Булбанк“ АД, т.е. на юридическо лице, действало в качество на кредитен посредник при предоставяне на кредита и преддоговорната информация във връзка с него, което се явявало различно от санкционираното „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като кредитор. Според решаващия съд административно наказателната отговорност била реализирана в противоречие с установените в закона изисквания, тъй като безвиновната отговорност на юридическите лица би могла да се носи от тях само при извършени действия или проявено бездействие от страна на субекти, които са назначени и работят като техни служители, но не и за действия на лица, които не са такива и за изпълнението на чиито служебни задължения това юридическо лице не би могло да отговаря, след като по никакъв начин не организира и контролира дейността им. „Уникредит Булбанк“ АД действало в качеството на кредитен посредник на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, а сключването на договора за кредит се явявало извършено от служител на кредитния посредник, а не от служител на кредитора. Именно кредитният посредник чрез свой служител бил субектът, който реално изпълнява (или не изпълнява) съответните фактически действия по предоставяне на преддоговорната информация на потребителя, поради което санкционирането на кредитора е извършено в нарушение на закона, налагащо отмяна на издаденото спрямо него наказателното постановление.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение по арг. чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, намира касационната жалба за основателна по следните съображения:

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя от настоящия състав на съда. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав на АС Габрово не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство, приключило с издаването на наказателното постановление, както и в хода на съдебното производство пред Районен съд Габрово. Настоящата инстанция, обаче, не възприема така формираните правни изводи, довели до отмяна на процесното наказателно постановление. Решението на въззивния съд е постановено при неправилно подведени релевантни факти към приложимите материалноправни разпоредби, чието тълкуване и прилагане е довело до несподеляеми от настоящата инстанция изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и 2 ЗПКр. преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Тази информация се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение към закона, а според чл. 5, ал. 4 информацията по ал. 1, 2, 9 и 13, както и общите условия за отпускане на кредит се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин. Така нормативно е дадена гаранция за потребителите, че своевременно ще бъдат запознати с всички условия на договора за кредит, за да са в състояние да вземат информирано решение относно неговото сключване.

Настоящата инстанция приема за основателни отправените с касационна жалба доводи по следните съображения: Неправилно е свеждането на спора по делото относно лицето, което следва да бъде санкционирано за него – „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като кредитор или „Уникредит Булбанк“ АД като кредитен посредник, в какъвто смисъл са мотивите на решаващия съд и доводите в сезиращата жалба. Съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПКр. „кредитор“ е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Легално определение на понятието „кредитен посредник“ е дадено в § 1, т. 9 ДР на ЗПКр., според което това е физическо или юридическо лице, което не действа като кредитор и което при извършване на своята търговска или професионална дейност срещу заплащане в парична или в друга форма на икономическо възнаграждение, уговорена в договора: а) представя или предлага договори за кредит на потребителите; б) съдейства на потребители, като извършва подготвителна работа, за договори за кредит, различни от тези по буква "а", или в) сключва договори за кредит с потребители от името и за сметка на кредитора.

Цитираните законови разпоредби ясно разграничават различните субекти и техните отговорности при извършването на дейности, предмет на регулация със ЗПКр и транспонираната с него Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Дейността на кредитния посредник се изразява в набиране на потенциални клиенти за кредитора, като всички негови действия по отпускане на кредита, така напр. анализ на финансовото състояние на кредитоискателя, изготвяне на предложение за одобряване на кредит и всякакви други, в т.ч. и предоставяне на информация по чл. 5, ал. 4 ЗПКр., остават в правната сфера на кредитора, поради което административнонаказателната отговорност за извършени административни нарушения във връзка с предоставяне на кредити се носи от юридическото лице, страна по сключените договори за кредит. С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗПКр. страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът. Предвид това не може да се сподели тезата, че отговорно за констатираните нарушения е „Уникредит Булбанк“ АД – дружество, което не е страна по договора. То се явява кредитен посредник, чрез който единствено се осъществява контакт с потребителя. Действително, разпоредбата на чл. 5, ал. 4 във вр. с ал. 1 и 2 ЗПКр. урежда предоставянето под формата на С. на преддоговорна информация на потребителя, съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора за потребителски кредит, като задължение за кредитора или кредитния посредник (респ. техни служители), но носител на административнонаказателна отговорност е кредиторът, защото той е страна по договора за отпускане на кредит. За целите на Закона за потребителския кредит действията на кредитния посредник, вкл. чрез действия (бездействия) на негови служители, се извършват от името на кредитора и в негова полза, вкл. акумулирането на скрита печалба за кредитора от извършеното административно нарушение.

В случая, разглежданото административно нарушение по ЗПКр. е установено по безспорен начин. Съгласно данните по делото повод за проверката били искане и нарочна заповед на председателя на КЗП относно спазването на изискванията на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. На видно място в проверявания офис били поставени Общи условия за отпускане на потребителски кредити от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Тарифа за физически лица в сила от 20.11.2024 г. на „Уникредит Булбанк“ АД. Фактите по делото сочат, че именно кредиторът в нарушение на чл. 5, ал. 4 ЗПКр. не е предоставил безвъзмездно преддоговорната информация по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗПКр. на хартиен носител, а е изискано заплащането на такса, чиито размер се изчислява като процент от размера на отпуснатия кредит. До този извод водят обстоятелствата, иначе цитирани и в оспорения съдебен акт, че след като проверяващият служител на КЗП решава да се възползва от предложението за предоставяне на кредит с включена застраховка /С. на л. 117/, и пожелава изискваните преддоговорни документи да бъдат разпечатани на хартия, обслужващият служителят заявил, че в този случай ГЛП ще се промени с 1 % и отново чрез монитора е предоставил таблица с отразена промяна на ГЛП – от 16,48% на 17.48 % /л. 114/. При отправеното искане за предоставяне на кредит № 6547888/04.12.2024 година в размер 2 000 лева за срок 6 месеца с месечна вноска 354.97 лв., включена застраховка „Кредитна протекция Плюс“, ГЛП 16,48%, ГПР – 30,39%, и и документите по него да се предоставят на хартиен носител, кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е променил условията на договора за потребителски кредит, като променя ГЛП, увеличавайки го с един процентен пункт, т.е. от 16,48% на 17,48%, довело и до увеличаване на ГПР (31,65%) и промяна на размера на месечната вноска на 355.97 лева. Направени са изчисления, че разликата между общата сума, която трябва да се заплати по кредита в двата варианта, 2135.66 лева и 2129.82 лева, е 5.84 лева. Правилен е изводът на АНО, че за да получи документите във връзка с искания кредит, включващи преддоговорната информация (С.) и договор на хартиен носител, потребителят трябвало да заплати такса в размер 5.84 лева, събирана като процент от месечната вноска за погасяване на кредита, т.е. кредиторът не предоставя преддоговорната информация по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗПК безвъзмездно на хартиен носител, а изисква заплащането на такса, чиито размер се влияе от размера на отпуснатия кредит. Наред с това, в приложените по делото С. ясно е предвидено по ползвания кредит да се начислява променлив лихвен процент в съответствие с Общи условия за отпускане на потребителски кредити от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Уреждането на този лихвен процент се поставя в договор между кредитополучателя и кредитора и не е обусловено от поведението на кредитния посредник. Правилно е приел АНО, че тази такса се явява скрита и води до допълнително обогатяване на кредитора, тъй като в обявената Тарифа за физически лица на „Уникредит Булбанк“ АД няма обявена такса за получаване на С. или искане за потребителски кредит. Заплащането на тази такса става ясно като заложено чрез месечните вноски по погасяване на кредита, както правилно е посочено в НП и основателно се твърди в касационната жалба. Като не е обсъдил тези факти от преписката и НП спрямо промяната в условията по договора за кредит, който се сключва между кредитора и кредитоискателят, и спрямо изискванията на чл. 5, ал. 4 ЗПКр. и целта на закона, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Наред с това са обстоятелствата по дължима такса за кандидатстване – 15.00 лв., и относно предоставянето на проект-договора, а именно след одобрение на кредита и заплащане на такса 15.00 лв. До изискването за заплащане на такса за кандидатстване за кредит в размер 15.00 лв., на длъжностните лица от КЗП не е предоставена предварителна информация чрез С. за нито един от трите процесни варианта на искания кредит. Едва след представянето на последните, вписано в констативния протокол, служителят на „Уникредит Булбанк“ е предоставил три С. с основните характеристики на предложенията за потребителски кредити, съобразени с предпочитанията, както следва: С. с условия на договора - кредитор - „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с общ размер на кредита 2000 лв., срок на договора - 6 месеца, размер на месечна вноска 351.45 лева, без включена застраховка, ГЛП 18,73%, ГПР - 25,91%, обща дължима сума – 2108.69 лева – л. 120 от делото; С. с условия на договора - кредитор - „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с общ размер на кредита 2 000 лева, срок на договора - 6 месеца, размер на месечна вноска 354.97 лева, с включена застраховка „Кредитна протекция Плюс“, ГЛП 16,48%, ГПР - 30,39%., обща дължима сума – 2129.82 лева – л. 117 от делото. С. с условия на договора - кредитор - „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, общ размер на кредита 2000 лева, срок на договора - 6 месеца, размер на месечна вноска 355.94 лева с включена застраховка „Кредитна протекция Плюс“, ГЛП 17,48%, ГПР - 31,65%., обща дължима сума - 2 135.66 лева – л. 114 от делото. За изчерпателност на мотивите на съдебния акт следва да се отбележи, че предмет на соченото от ответника по касация наказателно постановление № ВТ-007241/06.03.2025 г., издадено от началника на Териториален отдел към ГД „Контрол на пазара” при КЗП със седалище гр. Русе, оправом. и за ТО Велико Търново и област Габрово, е нарушението на забраната за нелоялни търговски практики за поведение, което противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, както и като заблуждаваща търговска практика, съгласно Закона за защита на потребителите. По тази причина на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, [ЕИК], гр. София, е наложена имуществена санкция на осн. чл. 210а Закона за защита на потребителите за нарушение на чл. 68в вр. чл. 68г, ал. 1, чл. 68е, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите. Касае е се за нарушаване на забраната за нелоялни търговски практики от страна на „УниКредит Булбанк“ АД, в качеството му на кредитен посредник, който при сключване на договори за потребителски кредити, предоставени от „Уникредит Кънксюмър Файненсинг“ ЕАД, прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68в вр. чл. 68г, ал. 1, чл. 68е, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, изразяваща се в несвоевременно представяне на С. на потребителите, изисквайки преди получаването му да подписват документи, които не са предпоставка за получаването на С. и които го обвързват с декларации за информираност, което възпрепятства средния потребител от възможността да направи своя информиран избор за сключване на договор за кредит, сравнявайки предложението на процесния кредитор с предложенията на други кредитори /вж. решение по анд № 325/2025 г. на АС Габрово/. Тези възражения не опровергават законосъобразността на действията на АНО и на констатациите в АУАН и НП, като правилното тълкуване и прилагането на разпоредбите на ЗЗП и ЗПКр не е в алтернативност и за всяко проучвано поведение следва да бъдат ценени релевантните факти, отговорните лица и приложимото материално право.

Не на последно място, фактите по преписката и издадения административно наказващ акт съответстват на целта на ЗПКр. да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

При съставяне на АУАН и НП са спазени всички относими разпоредби на ЗАНН и ЗПКр. Касационната проверка сочи, че извършителят на административното нарушение е установен по безспорен начин, а именно настоящият ответник по касация „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и правилно дружеството е санкционирано с издаденото на основание чл. 45, ал. 1 ЗПКр. наказателно постановление. Настоящият съдебен състав приема, че в разглеждания случай е налице основание за налагане на имуществена санкция на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД за извършено от дружеството нарушение на чл. 5, ал. 4 ЗПКр. В издаденото НП същата е определена в размер на предвидения в закона минимум, съответстващ с тежестта на нарушението, и след извършване на преценка от административнонаказващия орган за обществената опасност на деянието, който правилно е преценил, че нарушението не е маловажен случай. Касационната инстанция споделя извода за неприложимост в случая на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице смекчаващи обстоятелства, нито факти, които налагат процесното деяние да се отличи от останалите от същия вид. Напротив, нарушенията от този вид засягат в значителна степен обществените отношения, свързани с предоставянето на кредити на потребителите и създават пречки за вземане на правилно решение при избор на възможности за получаване и погасяване на кредит. Предоставянето на преддоговорната информация по кредитите в съответния формуляр е съществено задължение на кредитора, благоприятстващо за създаването на равноправни условия с потребителя, получател на кредита. И доколкото ЗПКр. регулира отношенията между кредитодател и потребител – кредитополучател и неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите, процесното нарушение не покрива един от най-важните критерии при определяне на нарушението като маловажно, а именно липсата или незначителност на вредните последици, които биха могли да настъпят от същото.

Въз основа на изложеното, касационният съдебен състав на АС Габрово, приема, че обжалваното решение е неправилно. Налице са сочените от касационният жалбоподател пороци на постановения съдебен акт, съставляващи отменителни основания и обуславящи неговата отмяна. Предвид установеното нарушение на материалния закон, Районен съд Габрово е достигнал до неправилен извод за основателност на жалбата, съответно за неправилен и незаконосъобразно издаден административно-наказателен акт, който е отменил. Основателността на касационната жалба налага отмяна на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и постановяване на друго решение по същество, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено.

При този резултат силата на пресъдено нещо има последици и за постановеното по въззивното дело акцесорно определение по реда чл. 248 ГПК, като същото следва да бъде отменено и съдът не дължи да се произнася по същество на частната жалба на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, срещу определение № 196/14.08.2025 г. по анд № 280/2025 г. на Районен съд Габрово, с което е оставена без уважение молба от дружеството за изменение на съдебното решение в частта на присъдените в негова полза разноски.

С касационната жалба са претендирани разноски в размер 150 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по размер съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 63д, ал. 3 ЗАНН. При този изход на спора съдът намира искането за основателно като такива се дължат, поради което следва да осъди ответника, да заплати направените от касационния жалбоподател разноски по делото за касационната инстанция, доколкото с касационната жалба и с уточнителната молба по нея касаторът не е заявил изрично искане за присъждането на разноски за две съдебни инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд Габрово,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 78/05.06.2025 г. по анд № 280/2025 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е отменено наказателно постановление № ВТ-007354/17.03.2025 г., издадено от началника на Териториалния отдел към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите със седалище в гр. Русе и с правомощия за ТО към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП със седалище в гр. Велико Търново и за ТО за област Габрово, ведно с определение № 196/14.08.2025 г. по анд № 280/2025 г. на Районен съд Габрово, с което е оставена без уважение молба по реда на чл. 248 ГПК,

и ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ВТ-007354/17.03.2025 г., издадено от началника на Териториалния отдел към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите със седалище в гр. Русе и с правомощия за ТО към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП със седалище в гр. Велико Търново и за ТО за област Габрово, с което на основание чл. 45, ал. 1 ЗПКр. за нарушение по чл. 5, ал. 4 ЗПКр. на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер три хиляди лева, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление град София, община Столична, област София, район „Възраждане“, [жк], [улица], да заплати на Комисията за защита на потребителите, гр. София, [ЕИК], съдебно разноски в размер 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационна инстанция.

Решението е окончателно.