Решение по дело №151/2022 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 125
Дата: 29 юни 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Доротея Енчева Иванова
Дело: 20223330200151
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Разград, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
в присъствието на прокурора Г. Г. Т.
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА Наказателно дело
от общ характер № 20223330200151 по описа за 2022 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А.. Т. Т., ЕГН **********, роден на *****,
български гражданин, женен, основно образование, чистач, неосъждан, с
адрес за призоваване в страната: гр. ***** и настоящ адрес: гр. *** ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 20.08.2020г., в гр. Разград, общ. Разград, е потвърдил
неистина в писмена декларация с per. № 156/20.08.2020г. , която по силата на
закон-чл. 160, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл. 8, ал.2 от ЗБЛД и чл.35, т.3 от
Правилника за издаване на български лични документи се дава пред орган на
властта - Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- гр. Разград, чрез
служител в сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Разград- Н.М.М. за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че
свидетелство за управление на МПС с № ********* от 14.02.2013г., издадено
на негово име е било изгубено на 07.05.2020г. в Г.-престъпление по чл. 313,
ал. 1 от НК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в РАЗМЕР на 1000.00 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимият А.. Т. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка
на ОДМВР гр. Разград сумата 205,50 лева (двеста и пет лева и петдесет
стотинки) лева, представляваща разноски на досъдебното производство.
ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО-декларация /оригинал/ по чл. 17 от
1
Правилника за издаване на българските лични документи с №
156/20.08.2020г. /л. 44/ ОТНЕМА в полза на държавата на основание чл.53 от
НК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Окръжен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към решение № 125/29.06.2022г., по НОХД № 151/2022г.
Производството е по реда на глава 28 от НПК
Постъпил е обвинителен акт срещу подс. А.. Т. Т. от гр.И., за
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
В проведеното разпоредително заседание след изслушване на
страните, е установено, че са налице предпоставките на закона за разглеждане
на делото по реда на глава 28 от НПК, поради което производството е
продължило по този ред.
Подсъдимият, редовно призован не се явява в с.з., представлява се
от защитник – адв. Н. която заявява, че не оспорва изложените в
постановлението факти и обстоятелства, поради което моли подзащитния му
да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, с
налагане на наказание глоба.
Представителят на РП- Разград поддържа обвинението и не
възразява производството да продължи по реда на глава 28 от НПК, като
предлага нарушителят да бъде признат за виновен в извършеното от него
престъпление и да му бъде наложена глоба в размер от 2 000 лв., по реда на
чл.78а от НК.
Районен съд-Разград, след като съобрази представените писмени и
гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият - А.. Т. Т., неосъждан, работел и живеел във ФР Г., гр.
*****, като основната му дейност била да почиства училище в гр. К.. Т. бил
правоспоспособен водач на МПС, тъй като притежавал свидетелство за
управление на МПС с № ********* издадено на 14.02.2013г., от ОДМВР -
Разград, валидно до 14.02.2023г., което му давало право да управлява МПС от
категориите „В“, „АМ“ и „М“.
На 08.11.2019г. във ФР Г. подс. А.Т. управлявал МПС след употреба
на наркотични вещества, поради това с административно постановление на
същата дата гореспоменатото СУМПС било отнето. По този начин подс. А.Т.
останал без СУМПС и решил да се снабди с друго СУМПС, като заяви в Р.
България, че го е загубил и да му бъде издаден дубликат. Подс. разчитал, че
след като свидетелство за управление на МПС с№ ********* му е било
отнето от компетентните органи в чужбина , то в Р България този факт няма
да бъде узнат.
В изпълнение на намисленото, А.Т. на 20.08.2020г. отишъл в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Разград. Там пред св. Н.М.М.- системен
оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Разград подал декларация с
per. № 156/20.08.2020г. по чл. 17 от Правилника за издаване на българските
лични документи, в която удостоверил , че гореспоменатото СУМПС е било
изгубено от него.
Макар подс. А.Т. да знаел , че СУМПС с № ********* не е изгубено,
той подписал лично гореспоменатата декларация, в която декларирал,
следното: „изгибих си шовюрската книжка на 07.05.2020г. в Г.“.
Същевременно бил уведомен, че с така подадената декларация,
гореспоменатото СУМПС с № ********* ще бъде обявено за невалидно.
Както беше посочено по-горе той представил гореспоменатата декларация на
1
св. Н.М., макар да му била разяснена наказателната отговорност за
деклариране на неверни данни.
На 07.04.2021г. с писмо с изх. № 3286р-16747/07.04.2021г.
Началника на отдел „Пътна полиция“-ГДНП Комисар З.К. уведомил
Директора на ОДМВР-Разград , че е получена преписка с вх. № 328600-
15206/30.03.2021г./ от кВ /КВА/-компетентен орган по издаване на СУМПС
във ФР Г., с която било изпратено българско СУМПС № ********* на
българските власти, като било пояснено , че същото било отнето на
08.11.2019г. от немските власти , за това , че А.Т. е управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества.
При извършената проверка в ОДМВР-Разград се установило, че за
това СУМПС № ********* е имало по-рано подадена декларация от Т. , че
въпросното СУМПС е било изгубено. Именно тези обстоятелства станали
законен повод и в същото време представлявали достатъчни данни за
образуване на наказателно производство.
При извършеното разследване била назначена графологическа
експертиза, като видно от представеното заключение / протокол № 53, л. 60-
62 / се установило, че саморъчният подпис за „декларатор“ в декларация №
156/20.08.2020г. по чл. 17 от Правилника за издаване на българските лични
документи е изпълнен от А.Т..
Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от всички събрани на ДП и приети от съда писмени и гласни доказателства-
показанията на свидетелите, графологическа експертиза /л. 60-62/, писмен
превод на документи от немски на български език, справка за съдимост,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка-
характеристика, декларация /оригинал/ по чл. 17 от Правилника за издаване
на българските лични документи с № 156/20.08.2020г. и др., които са единни
и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Всички те безспорно установяват, че с действията си А.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.313, ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната дата - 20.08.2020г. същият е
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.160, ал.1 от
ЗДвП и чл.8, ал.2 от ЗБЛД се дава пред орган на властта- Началник сектор
Пътна полиция при ОД МВР - Разград, за удостоверяване истинността на
посочените обстоятелства, а именно че е загубил свидетелството си за
управление на МПС.
Същия напълно съзнателно е посочил едно невярно обстоятелство-
че свидетелството му е изгубено на 07.05.2020г. в ФР Г., въпреки че много
добре е знаел, че същото е било отнето във Федерална Република Г. за това,
че управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества. По този начин същият е осъществил т.нар „лъжливо
документиране“.
Подс. Т. е извършил деянието при пряк умисъл. Съзнавал е
противоправния характер на деянието си, а именно, че потвърждва неистина в
попълнената лично от него декларация, като отразява обстоятелства, които не
съответстват на действителните факти. Същият е действал със съзнанието, че
потвърждавайки неистината върши престъпление, тъй като в самата
2
декларация съществува съобщение, че за деклариране на неверни данни,
деклараторът носи наказателна отговорност по чл.313 от НК.
Предвид обстоятелството, че за това умишлено престъпление се
предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години, чистото съдебно
минало на Т., както и че с деянието няма причинени имуществени вреди,
съдът намира, че нарушителят следва да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, като бъде ангажирана
административната му такава, а именно глоба. При определяне и
индивидуализиране на наказанието, което е в размер на минимума- 1000 лв.,
съдът отчете степента на обществена опасност както на деянието, така и на
дееца, поради което намира, че така наложената глоба се явява справедлива и
съответна на извършеното.
По този начин ще бъдат постигнати в най-пълна степен целите на
наказанието и най-вече специалната превенция.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.

Районен съдия:
3