О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 666 16.12.2019 год. гр.Бургас
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение,
в закрито заседание, на шестнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ:Събина Христова
Калина Пенева
като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева
ч.гр.дело № 434 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е частната жалба подадена от „П“ О. , ЕИК *, представлявано от Г. П. , чрез процесуален представител адв. К. , против определение № 670/07.10.2019 год. по в.гр.дело № 500/2019 год. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на дружеството против отказ на ЧСИ Г. Г. , № 915 на КЧСИ за вдигане на запор на банковите сметки на длъжника по изп.дело № 1600/2018 год. поради несъразмерност с размера на задължението и е прекратено производството по делото.
Твърди се, че обжалваното от длъжника действие, чиято отмяна се иска - налагане на запор на парични вземания на длъжника, подлежи на съдебен контрол, тъй като съобразно принципа на съразмерност по чл.442а от ГПК, не може да бъде отречено правото му да обжалва действие представляващо свръхобезпечение. Заявено е поддържане на доводите изложени пред окръжния съд. С жалбата се иска отмяна на обжалваното определение, отмяна на обжалваните действия на ЧСИ и присъждане на направените разноски.
Постъпил е отговор по жалбата от взискателя по изпълнителното дело К. М. А. , чрез адв. Е. . Твърди се, че жалбата е недопустима и неоснователна, а обжалваното определение е правилно, мотивирано и законосъобразно. Твърди се, че преценката на окръжния съд за необжалваемост на посоченото от жалбоподателя действие е правилна, тъй като разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК не може да бъде тълкувана разширително, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Направено е искане за присъждане на разноските по делото. Представен е договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно.
Бургаският апелативен съд въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, против акт подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред Сливенския окръжен съд е образувано по жалба на настоящия частен жалбоподател - длъжник по изп.дело № 1600/2018 г. по описа на ЧСИ Г. Г. , против отказ на ЧСИ да бъде вдигнат запор на банковите сметки на жалбоподателя, обективиран в протокол по изпълнителното дело от 11.09.2019 год. В жалбата са изложени оплаквания за несъразмерност на наложените по изпълнителното дело обезпечителни мерки съгласно чл.442а от ГПК с искане за отмяната им.
С обжалваното определение Сливенският окръжен съд е намерил жалбата за недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. За да достигне до този извод, съдът е приел, че се обжалва действие на съдебния изпълнител, което не подлежи на съдебен контрол по чл.435 и сл. от ГПК, тъй като липсва изрична правна норма според която това действие да е обжалваемо от длъжника.
Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно. Действията на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва са изброени изрично и изчерпателно в разпоредбите в закона- чл.435 и сл. от ГПК. Съгласно чл.435, ал.2 от ГПК такива действия са постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК - отказ на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и разноските по изпълнението. Разпоредите относно възможностите за обжалване са императивни и не подлежат на разширително тълкуване, в какъвто смисъл са и мотивите на предходната инстанция.
Действително в чл.442а от ГПК е залегнало изискване за спазване принципа на съразмерност при налагане на обезпечителни мерки и предприемане на изпълнителни способи от съдебния изпълнител, като е предвидена възможност за длъжника да направи възражение пред съдебния изпълнител. По отношение преценката на последния по основателността на направеното възражение обаче, законодателят не е предвидил възможност съдебен контрол по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
При горните констатации обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, а частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора на ответната по жалбата страна следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за процесуално представителство, които съгласно отразеното в приложения договор за правна защита и съдействие възлизат на сумата от 200 лева. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от „П“ О. , ЕИК *, представлявано от Г. П. , чрез процесуален представител адв. К. , против определение № 670/07.10.2019 год. по в.гр.дело № 500/2019 год. по описа на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА „П“ О. , ЕИК * представлявано от Г. О. П. да заплати на К. М. А. , ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Т., обл. Я., ул.“Н“ № * сумата от 200 лв. /двеста лева/ направени разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.