Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 13.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански състав в публичното заседание на единадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Калин Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 4912 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по обективно
кумулативно съединени положителни установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ и с
правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за съществуване на вземане по договор за продажба
на топлинна енергия (ТЕ) на потребител (купувач).
В исковата молба ищецът
„Топлофикация - Враца” ЕАД, гр. Враца, твърди, че за периода от 01.06.2015 г.
до 30.06.2015 г. ответника И.Г.Ц. *** му дължи сумата 208, 58 лв.,
представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и
топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес: гр. Враца, ж.к.
“*************. Поддържа, че е подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Враца срещу И.Г.Ц., в което е
претендирал посочената сума. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. №
1355/2018г. по описа на РС Враца; заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
И.Г.Ц. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за него е възникнал правен интерес от завеждане на
установителен иск за вземанията си срещу него. Сочи, че въпреки многократно
отправяните от него до ответника покани за доброволно уреждане на
взаимоотношенията им, същото не е сторено до подаване на исковата молба, което
му дава основание да предяви претенциите си по съдебен път. Моли съда, след
като установи изложеното, да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответника И.Г.Ц. му дължи сумата 208, 58 лв., представляваща
стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.06.2015 г. до 30.06.2015 г. вкл., сумата 55, 42 лв., представляваща размера
на обезщетението за забавено плащане, съгласно чл. 86, ап. 1 ЗЗД, считано от
падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода 31.07.2015 г. до
26.03.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от 208, 58 лв.
от датата на предявяване на заявлението до окончателното й изплащане. Моли също
съда, да му присъди разноските, направени в производството по ч.гр.д. №
1355/2018г. и в настоящото исково производство, включително и юрисконсулско
възнаграждение в размер 100,00 лв.
Ответникът И.Г.Ц. ***, чрез
назначения му особен представител адв. Г.П. ***, в писмения отговор по делото в
срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявения иск като неоснователен и моли съда
да го отхвърли като му присъди направените в настоящето производство разноски.
Поддържа, че няма и не е имал договор с ищеца за присъединяване към
топлопреносната мрежа, че липсват доказателства да е бил потребител на ТЕ по
смисъла на ЗЕ на конкретизирания в исковата молба адрес и да е ползвател на ТЕ
след отмяната на на пар. 1, т.42 от ДР на ЗЕ, респ. да е собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, съгл. чл. 153 ал. 1
ЗЕ и член на етажната собственост в сградата. Посочва, че липсват доказателства
между страните да е било възникнало облигационно правоотношение по продажба на
топлинна енергия, което да се осъществява при публично известни общи условия,
тъй като липсват доказателства за наличие на ОУ и евентуалното им одобрение от КЕВР
и публикуване по реда на чл.93, ал.2 ЗЕ в един централен и един местен
всекидневник. Оспорва представените с исковата молба справки за начислени суми
и неплатени фактури, изравнителна сметка, както и самата фактура, тъй като не
носи негов подпис. Оспорва също и начина на изчисляване на разходваната ТЕ с
оглед разп. на чл.49, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяване, чл.32, чл. 39, ал.
1 и чл.44, т.4 ЗИ и факта, че липсват доказателства по делото, че за процесния
период по отношение на съответното техническо средство /абонатна станция/ е
осъществяван контрол по реда на ЗИ, поради което извършените от него измервания
не могат да се приемат за достоверни.
Съдът, като прецени събраните по
делото и по ч.гр.д. № 1355/2018г. на ВРС писмени доказателства и заключението
на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа експертиза, намери за
установено от фактическа страна, следното:
По делото не е спорно, че ищцовото
дружество продава топлинна енергия, а от представената справка по лице на
Служба по вписванията - Враца (л.59 по делото), се установи, че от 29.09.2006г.
ответника И.Г.Ц. е собственик
на недвижим имот – апартамент № 23, находящ се в гр. Враца, ж.к. “Дъбника” №
11, вх. А.
За
установяване правата и задълженията на страните по делото са приложени относимите за процесния период Общи
условия (ОУ) на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация Враца" ЕАД на потребители в гр. Враца, одобрени с
Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Установи се също, от представените в
съдебното заседание копия от страници на вестници и направената констатация за
съответствието им с оригиналите, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани,
съгласно чл.150, ал.2 от ЗЕ, в един централен и един местен всекидневник - във
вестник "24 часа", в бр.24 от 25.01.2008 г. и във вестник "Шанс
Експрес" – ежедневник за Враца и региона, в бр.10 от 16.01.2008 г.
По делото е представена справка
за неплатените фактури и дължими лихви от И.Г.Ц. за апартамент № 23, находящ се
в гр. Враца, *************от която е видно, че в счетоводството на ищцовото
дружество е отразена фактура № ********** от 30.06.2015г. с падеж 31.07.2015г.
за сумата 264, лв., от която 208, 58 лв. главница и 55, 42 лв. начислена лихва
за забава, която не е издължена от ответника.
От приложената към исковата молба
изравнителна сметка за топлоенергия, касаеща разпределението на топлинната
енергия по партида № 14305 с абонат И.Г.Ц., за периода м.03.2015 г. – м.06.2015
г., се установява, че след извършване на изравняване на потребеното количество
топлоенергия и платените през отоплителния сезон суми не е налице основание за
корекция на сумата.
От заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съда цени
като обосновано, обективно и професионално, изготвено въз основа на събраните
по делото доказателства, след справка със счетоводството на ищеца, се
установява, че етажната собственост на адрес гр. Враца, *************част от
която е имота на ответника И.Г.Ц., е била топлоснабдена с енергия само за
отопление от "Топлофикация Враца" ЕАД, посредством абонатна станция №
602. През отоплителния сезон абонатната станция е работила и е доставяна
енергия до етажната собственост. Енергията е отчетена по абонатния топломер и е
вписана в Констативен протокол на "Топлофикация Враца" ЕАД. За месец
март 2015г. с топломер № 6113767 е отчетена енергия в размер 87,45 Мвтч. Отчета
на показанията при потребителите за абонатна станция 602 е годишен с годишна
равнителна сметка. От представените му документи вещото лице е установило, че отоплителните
тела в жилището на ответника (в кухня, спалня и хол) се използват като
отоплителни уреди, върху тях са монтирани измерителни прибори и за тях се
разпределя топлинна енергия; начисления за битово горещо водоснабдяване не се
правят, тъй като в жилището не се доставя топла вода от ищцовото дружество. За
отоплителен период 01.05.2014г. - 30.04.2015г. е извършен годишен отчет и е
отчетена енергия за отопление по отоплителни тела в жилището на ответника от 9,
612 Мвтч. на стойност 790, 53 лв. без ДДС. Не е разплатена сумата по фактура №
********** от 30.06.2015г. в размер на 193, 69 лв. с ДДС. Според вещото лице
нормативната уредба за начисление на количеството енергия е спазена. Според
заключението за процесния период в рамките на отоплителния сезон е начислявана
енергия за общи разходи върху пълния отопляем обем на жилището на ответника - 144,00
куб.м, съгласно чл.143, ал.2 от ЗЕ и т. 61.1. от Методика за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост - Приложение № 1
към чл. 61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването. Топлоенергията, отдадена от
сградната инсталация в жилището на ответника за сезон 2014/2015г. е 0,81 Мвтч.
на стойност 67, 11 лв. от равнителна сметка за 2014/2015г. Не е разплатена
сумата по фактура № ********** от 30.06.2015г. в размер на 14, 89 лв. с ДДС.
Според вещото лице нормативната уредба за начисление на количеството енергия за
сградна инсталация е спазена. За процесния период по данни, предоставени на
вещото лице от ищеца и топлинния счетоводител, ответника не е подавал жалби,
декларации и възражения до ,,Топлофикация - Враца” ЕАД и търговеца, извършил
дялово разпределение, относно начислените му суми за топлинна енергия. Според
заключението към 26.03.2018г. дължимата от ответника към ,,Топлофикация-Враца” за
използваната топлоенергия в апартамент № 23, находящ се в гр. Враца, *************сума
за процесния период е 208, 58 лв., а обезщетението за забава в плащането на тази
сума е 55, 42 лв.
За
изготвяне на експертното заключение по съдебно-техническата експертиза са
ползвани както документите, представени от ищеца с исковата молба, така и изготвени
от топлинния счетоводител формуляр за годишен отчет, констативен протокол за
отчитане на топлинна енергия за процесния период и индивидуална справка за
използвана топлинна енергия, представени на вещото лице и приложени към
заключението.
По делото е приложено ч.гр.д. № 1355/2018
г. на РС-Враца, образувано въз основа на подадено на 29.03.2018г. заявление от
дружеството - ищец в настоящото производство за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение, въз основа на което съдът е издал заповед № 878 от 02.04.2018г.
по чл.410 ГПК срещу И.Г.Ц. за заплащане на сумите: 208, 58 лв. главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатената топлинна енергия за
периода 01.06.2015г. - 30.06.2015г., 55, 42 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 31.07.2015г. до 26.03.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2018г. - датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите, както и за направените по делото
разноски от 25, 00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал. 5 от ГПК, което е наложило установяване дължимостта на сумите в
настоящото исково производство.
Ответникът не оспорва твърденията
на ищеца, че не е заплатил претендираните суми, респ. същия не е представил по
делото никакви доказателства за извършени плащания.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
Предявени са обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по чл.
422, ал. 1 вр.
с чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за съществуване на вземане по договор за продажба на
топлинна енергия на потребител/клиент за битови нужди. Производството се
развива след връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК и съгласно разпоредбата на чл.
422 ГПК за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява
дали вземането съществува и дали е изискуемо. Искът е положително установителен
и съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и
главно доказване ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му
и размера на последното. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу
ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по
иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на
изпълнителен лист.
За
уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера
на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното
предприятие и ответника като потребител/купувач на топлинна енергия за битови
нужди през процесния период; предоставянето от него, респ. използването от
ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже
недължимост на претендираните суми (главница и/или обезщетение за забавено
плащане) изцяло или отчасти, като установи изпълнение на задълженията си по
договора или да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, която действа в процесния период и към настоящия момент, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители/клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. За да бъде изгубено
качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, да декларират писмено пред топлопреносното предприятие, че не
желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление
и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение - чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Според алинея трета на същата
разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за потребители (клиенти) на топлинна
енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които
се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и
редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления и пр. Топлопреносните предприятия
задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване.
Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите (ал.2). В ал. 3 на същата
разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
Посочената нормативна
уредба и анализът на същата водят до извода, че не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди или изрично приемане
на общите условия от последните като условие за възникване на облигационно
отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия. Фактът на притежаване на
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ
се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен, за да направи
собственика потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди и за възникването
на облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия. Следователно
това правооотношение възниква по силата на самия закон и Общите условия и
обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения.
По делото се установи, от представената
справка по лице на Служба по вписванията - Враца (л.59 по делото), че от
29.09.2006г. ответника И.Г.Ц. е собственик на недвижим имот – апартамент № 23, находящ се в гр. Враца,
*************който апартамент се намира в сграда-етажна собственост,
включена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Враца” ЕАД и обслужвана от
абонатна станция № 602, поради което, съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
ответника е потребител/клиент на ТЕ и по отношение на него е налице пасивна
материална легитимация по иска.
По делото не са ангажирани доказателства
ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ, поради което съдът приема, че в отношенията между страните са приложими
действащите за процесния период Общи условия на договорите за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Враца" ЕАД на
потребители в гр. Враца, одобрени с Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост
"продавач" и всички потребители/клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, наричани за краткост "купувач/и", присъединени към
топлоснабдителната мрежа на територията на гр.Враца и са издадени на основание
чл. 150 от ЗЕ.
Предвид изложеното следва
да се приеме, че по силата на закона между страните е налице облигационно
правоотношение, възникнало от неформален договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, чието съдържание е установено в Общите условия, като
отношенията им в процесния период се регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Неоснователно
е възражението на ответника за липса на облигационни правоотношения с ищеца по
повод снабдяване с топлинна енергия на имота му, поради това, че не е сключвал
договор с ищеца за присъединяване към топлопреносната мрежа и че не е бил потребител
на такава енергия на посочения в исковата молба адрес. Както бе посочено
по-горе облигационното правооотношение между топлопреносното предприятие и
потребителя възниква по силата на самия ЗЕ и Общите условия на дружеството, а обстоятелството
дали в конкретното жилище се потребява топлинна енергия има значение единствено
относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за
отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но
не и относно съществуването на облигационното правоотношение.
При установеното наличие на
облигационно правоотношение между страните за процесния период следва да бъде
установено наличието или липсата на доставяна до имота на ответника топлинна
енергия и нейната стойност.
Съгласно разпоредбата на
чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите, като топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и тази за
отопление на общите части, се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект (чл. 143, ал. 5
и чл. 145, ал. 3 ЗЕ). Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ,
"отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени и/или
ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части
на сградата, предвидени за отопление по проект.
Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и др. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо всички собственици на имоти,
находящи се в сграда - етажна собственост, следва да участват в разпределението
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, която се явява реално
енергийно потребление и да заплащат същата съразмерно на отопляемите обекти по
проект. В случаите на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, в които потребители (клиенти) в
сграда - етажна собственост прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, същите остават потребители (клиенти) на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. В
този смисъл е и решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/2009
г. на КС /обн. ДВ, бр.34 от 04.05.2010 г./.
В настоящия случай, видно от заключението на вещото
лице, на ответника е начислявана топлинна енергия за отопление на имота му и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, поради което за съответния
период ответника дължи суми за тази ТЕ.
В тази насока съдът, анализирайки представените по делото
писмени доказателства и въз основа на заключението по изпълнената съдебно-техническа
експертиза, установява, че за процесния период 01.06.2015 г. до 30.06.2015 г. ищцовото
дружество е доставило за имота на ответника И.Г.Ц. топлинна енергия на стойност
208, 58 лв. От заключението се установява също, че начислената
на ответника сума е правилно определена, в съответствие с действащата нормативна уредба в областта
на енергетиката и при ползване на информацията от дружеството за
топлинно счетоводство - спазени са редът, техническите условия за топлоснабдяване и прилагането
на дяловото разпределение на ТЕ в сградата – етажна собственост.
В Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация Враца" ЕАД са определени редът и срокът, по който
потребителите/клиентите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия (прогнозни или изравнителни) в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а ал. 3 дава право на купувачите
да предявят възражения до продавача за начислената сума за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото липсват доказателства за
направени възражения от ответника срещу начислените му от ищеца суми за
плащане, липсват и доказателства за направен отказ от негова страна от ползване
на топлоенергия.
При
съвкупния анализ на представените по делото счетоводни документи и заключението
на приетата съдебно-техническа експертиза се стига до извод, че задължението на
ответника към топлопреносното предприятие за заплащане на количеството топлинна
енергия за отопление на имота му и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация е установено по основание и по размер. В полза на ищеца е възникнало
вземане за плащане на цена за топлинна енергия за процесния период и в размера,
посочен в заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, съвпадащ с
исковата претенция.
С писмения отговор ответникът
формално е оспорил съдържанието на представените с исковата молба писмени
доказателства – справка за неплатени фактури и дължими лихви и справка за
начислени суми за топлоенергия, както и фактура № ********** от 30.06.2015г.,
която не е представена като доказателство по делото, но е отразена в
заключението на вещото лице. Действително, представените от ищцовото дружество
справки и фактурата по своя характер са частни свидетелстващи документи, но от
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява,
че начислените на ответника суми са правилно определени, при съобразяване на
действащите нормативни изисквания, поради което настоящия състав намира, че на
същите следва да се даде вяра. Следва да се има предвид още, че след като е
установена доставката на топлоенергия, ответника дължи заплащането й, без
значение дали ищцовото дружество е издало фактури за тези доставки, доколкото
вземанията на ищеца не са доказани само чрез счетоводните му записвания. Без
значение е и обстоятелството дали ответната страна е получавала издаваните от
ищеца фактури, тъй като задължението за плащане на топлинната енергия произтича
от доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането й.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от
същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с
писмени такива. По делото не се твърди от ответника и не са представени документи,
доказващи плащане от негова страна на дължимата сума, поради което съдът
приема, че е налице неизпълнение на задължението му за плащане, което е във
формата на пълно неизпълнение - непрестиране на сумата 208, 58 лв.,
представляваща стойността на консумираната в имота на ответника топлинна
енергия за периода 01.06.2015 г. до 30.06.2015 г.
Поради изложеното, съдът счита,
че предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ е доказан за претендираната сума
от 208, 58 лв. главница и следва да се уважи като основателен в този размер.
С исковата молба ищецът е поискал
установяването на присъдената от заповедния съд законна
лихва върху главницата, т.е. въвел е в предмета на делото и това
вземане, поради което, с оглед уважаването на установителния иск за главницата,
следва да се уважи и искането за установяване на законната лихва върху нея за
претендирания период - от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда – 29.03.2018г. до окончателното й изплащане.
Със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение заявителят-ищец в настоящото производство е претендирал и
лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата от 208, 58 лв. в размер 55,
42 лева, начислена за периода от 31.07.2015г. до 26.03.2018г.
Основателността на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД предполага наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя
съобразно уговореното от страните. В чл. 32, ал.1 и ал.2, Раздел VII от ОУ -
„Заплащане на ТЕ" е установено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а дължимата сума от изравнителните сметки се
заплаща в 30-дневен срок след датата на издаване на дебитни известия. В този
смисъл, задължението на потребителите/клиентите за заплащане на дължимите от
тях суми е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С
изтичането на последния ден от месеца потребителите изпадат в забава за
дължимите суми и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се начислява законна лихва
върху задължението. Съгласно чл. 32, ал.6 от ОУ при неизпълнение в срок на
задълженията по ал.1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до момента на заплащането на ТЕ.
В настоящия случай, с оглед
установеното неизпълнение на задължението за заплащане на главния дълг, ответникът
дължи лихва върху месечните задължения съгласно издадената фактура,
считано от падежа на всяко отделно вземане до 26.03.2018г. Размерът на дължимото от ответника
обезщетение за забава по делото е установен със заключението на вещото лице по
изпълнената съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че общия
размер на вземането за обезщетение за забава върху главницата от 208, 58 лв. за
периода от 31.07.2015г. до 26.03.2018г. е 55, 42 лева.
Поради изложеното, съдът счита,
че предявеният установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 410 ГПК вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД е доказан за
претендираната сума от 55, 42 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 208, 58 лв. считано от падежа на всяко отделно месечно задължение
до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
периода от 31.07.2015г. до 26.03.2018г.
и следва да се уважи като основателен в този размер.
С оглед
изхода на делото, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените в настоящото производство разноски, които съобразно представеният
по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат на 525,00 лева /75, 00 лв. държавна
такса, 150,00 лв. възнаграждение за особен представител, 200,00 лева
възнаграждение за вещо лице и 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед задължителните указания, дадени в т.12
от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът
следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 1355/2018г. на ВРС разноски в общ размер 75, 00 лв. /25, 00 лв. за държавната
такса и 50, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на И.Г.Ц. с ЕГН ********** ***, съществуването на вземането на „Топлофикация Враца”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул. ”Максим
Горки” № 9, представлявано от изпълнителния директор Радослав Иванов Михайлов,
по Заповед № 878 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
на 02.04.2018г. по ч. гр. д. № 1355/2018 г. на Районен съд - Враца, което
вземане е за сумите 208, 58 лв. главница, представляваща стойността на
доставена в имот, находящ се в гр.Враца, ж.к. “*************, и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.06.2015г. - 30.06.2015г., 55, 42 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
31.07.2015г. до 26.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.03.2018г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА И.Г.Ц. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация Враца” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Враца, ул. ”Максим Горки” № 9, представлявано от изпълнителния
директор Радослав Иванов Михайлов, направените разноски в исковото производство
от 525,00 лева за държавна такса, за възнаграждение за особен представител, за възнаграждение
за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение, както и направените в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1355/2018 г. на ВРС разноски в размер 75,
00 лв. за държавната такса и за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: