Решение по адм. дело №808/2025 на Административен съд - Плевен

Образувано е по жалба на П. Й. Д. от [населено място] срещу Заповед за ПАМ № GPAM-1595711/14.10.2025г. на мл. автоконтрольор при Сектор Пътна полиция на ОД на МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б.з)бб) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване въпроса за отговорността по чл. 175 ал.1 ЗДвП, но не повече от 3 месеца, затова че със съставен АУАН № GA3942505/14.10.2025г. е установено управление на МПС без поставена предна регистрационна табела в нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Твърди, че тръгвайки рано сутринта за работа не е забелязал, че регистрационния номер го няма, по-късно го намерили близо до квартирата му – откъртен заедно с решетката. Не е съгласен с акта, не се счита виновен и не разбира защо трябва да носи отговорност за вандалските прояви на други лица. Твърди, че след като го спряли, тогава разбрал, че номера го няма. Уведомил полицията, че е откраднат. По-късно същия ден намерил номера и го поставил отново. Моли да се отмени заповедта.

Ответникът – младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ - Плевен изразява становище за неоснователност на жалбата. По случая заявява, че на посоченото кръстовище бил забелязан автомобила без предна регистрационна табела, поради което бил спрян и съставен акт и издадена ЗПАМ, с която е отнето СУМПС на водача. Той имал възражения, че не знае, че регистрационния номер липсва, заявил че е откраднат, за което сигнализирал на полицията с телефонно обаждане като му било указано да подаде писмен сигнал. Но счита, че това не влияе на законосъобразността на заповедта, защото предпоставките за издаването й са били налице.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 14.10.2025г. Жалбата е подадена в съда на същата дата в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със АУАН № GA3942505/14.10.2025г. е установено, че на 14.10.2025г. в гр. Плевен П.Д. управлявал МПС без поставена предна регистрационна табела в нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП. При съставяне на акта водачът записал възражение, че номера му е откраднат, откъртен е с решетката след като спрял пред един блок и след като го спряли, тогава разбрал, че номера го няма.

Съставеният акт установява нарушение на забраната на чл. 140 ал.1 ЗДвП, според който по пътищата отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За констатираното нарушение в чл. 175 ал.1 т.1 ЗДвП се предвижда наказание лишаване от правоуправление за срок от три месеца и глоба в размер на 200 лв. за водач, който управлява МПС, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.

Съставеният АУАН, послужил като фактическо основание за издаването на заповедта за ПАМ е редовен от външна страна и съдът не констатира съществени процесуални нарушения при съставянето и оформянето му, поради което на осн. чл. 189 ал.2 ЗДвП той се ползва с формална доказателствена сила за установените с него факти и обстоятелства, които не са оборени в хода на съдебното производство.

Процесната заповед за ПАМ е издадена с правно осн. чл. 171 т.1 б. „з“ бб) от ЗДвП, който предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца, за нарушение по чл. 175 ал.1 ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от правоуправление.

 

 

Следователно са налице материално-правните предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка.

Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, под прекратително условие – до решаване въпроса за отговорността като е ограничена до определен срок – не повече от 3 месеца. В случая въпросът за административно-наказателната отговорност на водача все още не е решен с влязло в сила НП.

Целите на мярката са постигане на дисциплиниращ по отношение на водача ефект, както и фактически да се възпрепятства управлението на МПС с цел преустановяване на нарушението и то временно – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По силата на чл. 172 ал.2 т.3 от ЗДвП, налагането на ПАМ се извършва чрез отнемането на документите по чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, свързани с управлението на МПС. Съгласно чл. 172 ал.3 от ЗДвП в случаите на чл. 171 т.1 б. „з“ от ЗДвП със съставянето на акта за административно нарушение се изземва и СУМПС на водача.

Заповедта е издадена от младши автоконтрольор в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Плевен, който е оправомощен със Заповед № 316з-2561/04.07.2022г. т.1.7. на Директора на ОД на МВР – Плевен, да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.1 от ЗДвП на цялата територия, обслужвана от ОД на МВР - Плевен. Службите за контрол по ЗДвП са определени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 172 ал.1 ЗДвП ПАМ се издава от ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица. В случая заповедта е издадена от длъжностно лице, оправомощено от директора на ОД на МВР – Плевен за обслужваната от дирекцията територия.

Мотивирана е със съставения АУАН, чието съдържание е възпроизведено в заповедта като фактическо основание, което обосновава издаването на заповедта с правно основание по чл. 171 т.1 б. „з“ бб) от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване въпроса за отговорността за извършено нарушение по чл. 175 ал.1 ЗДвП, но не повече от три месеца.

Съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, вида, срока и условието на действието й и в този смисъл е мотивирана, а обосноваващите я факти и обстоятелства са доказани с приобщения по делото АУАН и съвпадат с твърденията на двете страни.

Налице са правните и фактически основания за прилагане на ПАМ, налице е преследваната от закона цел - преустановяване на нарушението. Мярката е временна, под прекратително условие, ограничена е с определен максимален срок – 3 месеца, който е законосъобразно определен.

Принудителната административна мярка не е вид административно-наказателна отговорност и не представлява санкция, защото с нея не се налага административно наказание на водача и затова не се конкурира с образувано административно-наказателното или наказателно производство. Тя е индивидуален административен акт. Прилага се временно, именно до решаване въпроса за отговорността – административно-наказателна или наказателна, но за не повече от три месеца. А налагането на съответното наказание с окончателен акт е прекратително условие за действието на мярката. В случая прекратителното условие още не е настъпило, тъй като към момента не е налице влязло в сила НП за извършеното нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП или акт за прекратяване на преписката. Принудителната мярка действа до решаване въпроса за отговорността или до изтичането на 3 месеца от налагането й, в зависимост от това кое от двете обстоятелства ще настъпи първо. След изтичането на тримесечния срок СУМПС ще подлежи на връщане, ако не е налице влязло в сила наказателно постановление за посоченото в акта административно нарушение.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.

Затова жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Съгласно чл. 172 ал.5 от ЗДвП (ДВ – бр. 77/2018г. в сила от 01.01.2019г.) решението на административния съд не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Й. Д. от гр. Долни Дъбник срещу Заповед за ПАМ № GPAM-1595711/14.10.2025г. на мл. автоконтрольор при Сектор Пътна полиция на ОД на МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б.“з“бб) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване въпроса за отговорността по чл. 175 ал.1 ЗДвП, но не повече от 3 месеца.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.